Страница 1 от 2

как да постъпя

МнениеПубликувано на: 30 Май 2009, 19:35
от nely102
След развода ми не съм поставяла на въпрос пред бившия ми съпруг режима на виждане с детето.Правата са присъдени на мен.Свободно свиждане с две думи.От известно време усетих че се злоупотребява с това като бащата прикрива сина ми за неща които не са редни или с други думи сина ми ползува за параван баща си.Не поддържам никакви отношения с бившия си съпруг.В такъв момент сина ми ме излага че е на у-ще и беше прикрит от баща си.В друг момент се оказа че е на 300км от дома ми без моето съгласие но със знанието на баща си.И т.н....Опитах да разговарям с бившия ми съпруг напразно.Започнах да се замислям и се оказа че това вече е станало порочна практика и доста често съм лъгана.Та въпросът ми е след като миролюбиво не мога да разреша създалия се порочен кръг мога ли да поискам да се спазват стриктно указанията на съда от съдебното решение.И ако това би решило проблема какво е необходимо да направя

Re: как да постъпя

МнениеПубликувано на: 30 Май 2009, 20:20
от 19000
nely102 написа:След развода ми не съм поставяла на въпрос пред бившия ми съпруг режима на виждане с детето.Правата са присъдени на мен.Свободно свиждане с две думи.От известно време усетих че се злоупотребява с това като бащата прикрива сина ми за неща които не са редни или с други думи сина ми ползува за параван баща си.Не поддържам никакви отношения с бившия си съпруг.В такъв момент сина ми ме излага че е на у-ще и беше прикрит от баща си.В друг момент се оказа че е на 300км от дома ми без моето съгласие но със знанието на баща си.И т.н....Опитах да разговарям с бившия ми съпруг напразно.Започнах да се замислям и се оказа че това вече е станало порочна практика и доста често съм лъгана.Та въпросът ми е след като миролюбиво не мога да разреша създалия се порочен кръг мога ли да поискам да се спазват стриктно указанията на съда от съдебното решение.И ако това би решило проблема какво е необходимо да направя



Контрол.


Пълен контрол върху детето и бащата.

Ако досега си го пренебрегвала, и ако беше установила практика по въпроса, а не сляпо доверие, щеше да си намерила решение.


Стриктното спазване на съдебното решение е смешно. Ничии чувства и битие не могат да се вместят в часовете, посочени от-до. Не си губи времето с изгубени каузи. Съдебното решение и стриктното му спазване от-до ще направи и двете страни луди.

Много по-добре е да поискаш, дадеш и получиш свободна воля и добронамереност.

Но, на който както. Ако си тип шизофренен и тип хитлерче в дамски бикини, вероятно ще поискаш съдебното решение от-до.

Ако си тип свободна, артистична и волева натура, ще поискаш и получиш свободен и договоряем режим.

И да не забравиш детето в батака! Ако изобщо мислиш за детето, твоите мисли, чувства и финанси няма да имат никакво значение за теб! Ще ти е важно детето, и какво му се случва.

Re: как да постъпя

МнениеПубликувано на: 30 Май 2009, 20:33
от 19000
nely102 написа:След развода ми не съм поставяла на въпрос пред бившия ми съпруг режима на виждане с детето.Правата са присъдени на мен.Свободно свиждане с две думи.От известно време усетих че се злоупотребява с това като бащата прикрива сина ми за неща които не са редни или с други думи сина ми ползува за параван баща си.Не поддържам никакви отношения с бившия си съпруг.В такъв момент сина ми ме излага че е на у-ще и беше прикрит от баща си.В друг момент се оказа че е на 300км от дома ми без моето съгласие но със знанието на баща си.И т.н....Опитах да разговарям с бившия ми съпруг напразно.Започнах да се замислям и се оказа че това вече е станало порочна практика и доста често съм лъгана.Та въпросът ми е след като миролюбиво не мога да разреша създалия се порочен кръг мога ли да поискам да се спазват стриктно указанията на съда от съдебното решение.И ако това би решило проблема какво е необходимо да направя



Като се замислих, според мен сама си си виновна.

Ако си майка на това дете, отдавна да беше усетила, че има проблем.

А режимът на свиждане е последната ти грижа, ако си разрушила контакта и близостта си с детето. Буквално, ако си стигнала по липса на алтернатива до режима за свиждане от съдебното решение, то си стигнала до последната дупка на кавала, и много си изпуснала работата. Истински провал за теб като родител! Какво, полицията ли да ти познава и отглежда детето, на повикване - под час указан от съдебното решение? Ти къде си била досега като родителка, на поляна на пикник?


Edit: като се замислих за втори път, изпуснала си и контакта с бащата.


Нямам идея кой те е убедил, че контакта с другия родител и връзката с него са лоши, нежелани и че нямаш нужда от другия родител.

Тук направо си се провалила с гръм и трясък. Изпуснала си и детето си, и бащата.

Бързо се захващай да си възстановиш връзката с тях, онази чисто човешката. А режимът на свиждане, ако си стигнала до там, то си стигнала до най-лошото, щом си загубила връзката си с бащата и детето.


Не знам кой те е убеждавал, че след развод с бащата не трябва да поддържаш връзка с бащата. Плащай сега цената, че си гледала с високомерие на нещата и на връзката си с най-важните за теб хора.

Re: как да постъпя

МнениеПубликувано на: 30 Май 2009, 20:44
от lexy21
Аман от злоба и нравоучения, пръскани в юридически форум от житейски незадоволени и правно неграмотни лица! :mrgreen:
Към питащата: На колко години е детето?

Re: как да постъпя

МнениеПубликувано на: 30 Май 2009, 20:53
от 19000
lexy21 написа:Аман от злоба и нравоучения, пръскани в юридически форум от житейски незадоволени и правно неграмотни лица! :mrgreen:
Към питащата: На колко години е детето?



Може ли по-конкретно, за да не се припознаят хората? Че си писала доста общо, къде видя злоба и нравоучения?

Че като е юридически, да не е 100 кила?

Както виждаш, и тук хора пишат, и понякога ходят до тоалетната.



То затова авторката го е докарала дотук. Първо е била неграмотна относно психология, после относно законните си права и необходимости.


Колко години някой трябва да неглижира семейството си, за да се докара дотам, че да проси съвети тук, пред ясно регистрираната и болезнена необходимост да спасява изпусната вече ситуация?

Re: как да постъпя

МнениеПубликувано на: 30 Май 2009, 21:00
от nely102
аз сам широко скроен човек и приемам всичките ви кратики и обиди но не питам къде сам сбъркала а как да постъпя в конкретния случай

Re: как да постъпя

МнениеПубликувано на: 30 Май 2009, 21:13
от 19000
nely102 написа:аз сам широко скроен човек и приемам всичките ви кратики и обиди но не питам къде сам сбъркала а как да постъпя в конкретния случай



Аз ли не пиша на български, вие ли не четете на български, не знам.


Не се захващай наобратно. Онова, което си изпуснала, е човешката връзка с детето и бащата. Тя се поправя много по-бавно и по-трудно, и е по-належаща.


За съдебно споразумение и свижданията по него винаги можеш да мислиш. То няма да избяга, гарантирано ти е. Виж, отношенията ти с бащата и детето по никакъв начин не са ти гарантирани, там си хвърляй усилията. Полицията ще дойде, не бой се.....но ако се стигне дотам, трябва да си опитала всичко друго.

PS: Пробвайте с преводач в нета, има такива сайтове. Моля, четете на български написаното от мен, не на танганайски. Ако се съмнявате в значението на някой българска дума, използвана от мен, има и интернет базирани тълковни речници.

Re: как да постъпя

МнениеПубликувано на: 30 Май 2009, 21:27
от lexy21
Уважаема 19000,

Злобата и нравоученията Ви бликат от всяко Ваше включване по темите, които съм прочела. Не знам защо изпитвате остра нужда да критикувате, нагрубявате и да поставяте етикети на хора, които не познавате. Причината не ме интересува - не ми отговаряйте, сигурна съм, че имате обяснение, което Ви оправдава в собствените Ви очи. Молбата ми е, ако не можете да помогнете, а в същото време изпитвате необходимост да споделите мнение - правате го по ненатрапчив начин, уважавайте хората, които ще го прочетат, за да запазим добрия тон на общуване. Всички можем да бъдем изобретателни и уникални в цинизма, унижението и подценяването на чуждите проблеми, както и в надценяването на своята значимост, но дали в това трябва да се състезаваме? Купата, получена в подобно съревнование, кого прави победител? Ако не разбирате това, което искам да Ви кажа, следващите ми постове ще бъдат олицетворение на поговорката "каквото повикало, такова се обадило". Съжалявам за отклонението.

Re: как да постъпя

МнениеПубликувано на: 30 Май 2009, 21:37
от 19000
lexy21 написа:Уважаема 19000,

Злобата и нравоученията Ви бликат от всяко Ваше включване по темите, които съм прочела. Не знам защо изпитвате остра нужда да критикувате, нагрубявате и да поставяте етикети на хора, които не познавате. Причината не ме интересува - не ми отговаряйте, сигурна съм, че имате обяснение, което Ви оправдава в собствените Ви очи. Молбата ми е, ако не можете да помогнете, а в същото време изпитвате необходимост да споделите мнение - правате го по ненатрапчив начин, уважавайте хората, които ще го прочетат, за да запазим добрия тон на общуване. Всички можем да бъдем изобретателни и уникални в цинизма, унижението и подценяването на чуждите проблеми, както и в надценяването на своята значимост, но дали в това трябва да се състезаваме? Купата, получена в подобно съревнование, кого прави победител? Ако не разбирате това, което искам да Ви кажа, следващите ми постове ще бъдат олицетворение на поговорката "каквото повикало, такова се обадило". Съжалявам за отклонението.




Аз не знам и не искам да знам, от левия или десния ръкав си вадите такива измишльотини фантазийни.


Някое подхвърлено цитатче щеше да свърши работа.


Писала една жена една тема, писала и аз. Ти къде се месиш? Какъв е тоя неуместен контрол по мои мнения, какво е това преследване с някакви прокурорски обвинения?

Ще ми отговорите ли на въпроса, какво Ви хвърля в тоя страховит тръш по мой адрес, който аз не проумявам, вече няколко мнения?

Re: как да постъпя

МнениеПубликувано на: 30 Май 2009, 21:58
от nely102
аз не съм психолог но съм математик и нещо в логиката ви липсва ...човешки отношения има между човеци но вие не попадате в тази категория

Re: как да постъпя

МнениеПубликувано на: 30 Май 2009, 22:05
от lexy21
190000, бейче или други бъдещи производни,
Щом трябва да се "тръШкаме", добре:
1. За разлика от Вас, аз знам, че човек не усеща къде му стягат чуждите дрехи, докато не ги облече и не давам оценки за бода, преди да съм го видяла;
2. Вашето психино разстройство стана достояние на всички колеги, които следят форума и никой от нас няма желание да навализа в медицинските аспекти на проблема Ви, защото осъзнава, че не може да Ви помогне;
3. Смянята на ника, дори нас, простите юристи, няма да ни заблуди;
4. Сега бЕгай да ревеш, че са свалили от ефир "Искрено и лично" и няма къде да изслушат драмите с бившия ти, който прави курбан, че се е отървал от теб.

Хич не ме интересува какво ще дращиш по повод настоящето и да се набираш като обезумяла с речника в ръце, пак няма да се излекуваш, така че пий си лекарствата и бъди здрава!

Re: как да постъпя

МнениеПубликувано на: 30 Май 2009, 22:11
от 19000
nely102 написа:аз не съм психолог но съм математик и нещо в логиката ви липсва ...човешки отношения има между човеци но вие не попадате в тази категория



Как стигнахте до това заключение, госпожо математик?

Няма нищо против една плодотворна дискусия. Но ако обичате, с аргументи, а не с детинско тръшкане по пода и крясъци, какъв цвят сладолед искате.

Между другото, аз не съм психолог, психологията ми е малко встрани, към второто ми образование. Първото ми е строго математическо, искате ли да дискутираме торзионни разпределения? Жалко, че тук нямаме под ръка ембеднат MathCad software. Желаете ли дискусия по математика, или по психология?


Ако наистина желаете скандал и конфликт с бившия, ще Ви кажа и какво ще се случи покрай стриктното прилагане на съдебното решение относно свижданията. Ще се скарате, защото е много трудно по поръчка да се стиковат графиците на двама заети родители. Детето ще се цупи и на двамата, защото ще почнете да го размятате без оглед на нуждите и желанията му. ще стискате зъби известно време, но в крайна сметка ще се изпокарате, защото никой нормален човек не е машина и не може да живее като машина. Добре, направете го. Когато бащата го взима, давайте го само в часовете. Когато не го върне под час, дори детето да се е насрало в колата и да е омазало всичко, вдигнете вой и патардия и повийакте полиция. Колкото повече се правите на командирка, толкова повече омраза ще спечелите. В края на краищата ще се чудите защо детето Ви е проблемно, и пак ще питате тук, какво да правите с пубертет в детска педагогическа стая, което отказва всичко, а най-много Вас.

Но продължавайте, аз нямам нищо против, това си е Вашия живот, какво ми пречи на мен, че си го живеете деструктивно? Съсипете си и бащата, и детето, на мен това не ми пречи. Заповядайте, ето Ви отговора.

По съдебно решение можете да го давате уговорено в ден и час. После, ако не Ви върнат детето пак в уговорен ден и час, имате право да сигнализирате полиция и да си го приберете чрез съответните органи.

Re: как да постъпя

МнениеПубликувано на: 30 Май 2009, 22:16
от 19000
lexy21 написа:190000, бейче или други бъдещи производни,
Щом трябва да се "тръШкаме", добре:
1. За разлика от Вас, аз знам, че човек не усеща къде му стягат чуждите дрехи, докато не ги облече и не давам оценки за бода, преди да съм го видяла;
2. Вашето психино разстройство стана достояние на всички колеги, които следят форума и никой от нас няма желание да навализа в медицинските аспекти на проблема Ви, защото осъзнава, че не може да Ви помогне;
3. Смянята на ника, дори нас, простите юристи, няма да ни заблуди;
4. Сега бЕгай да ревеш, че са свалили от ефир "Искрено и лично" и няма къде да изслушат драмите с бившия ти, който прави курбан, че се е отървал от теб.

Хич не ме интересува какво ще дращиш по повод настоящето и да се набираш като обезумяла с речника в ръце, пак няма да се излекуваш, така че пий си лекарствата и бъди здрава!



Тук всички са откачили!

Не знам никаква бейче, и всичко, което сте писали ,ми звучи налудно!

Вземете се в ръце, господжо! Както сте се размахали в ръце и крака, от Вас не се чете темата!

Моля, разчистете пейзажа, на мен ми е интересна темата, а Вие ми пречите да чета и отговарям, с някакви вмъкнати стихотворения и дитирамби! :|

Re: как да постъпя

МнениеПубликувано на: 30 Май 2009, 22:26
от lexy21
:D :D :D По повод Вашия интерес - с питащата си общуваме на ЛС, само аз Ви обръщам внимание тук, че да не се чувсва самотно поредното ви алтер его :D

Re: как да постъпя

МнениеПубликувано на: 30 Май 2009, 22:30
от 19000
lexy21 написа::D :D :D По повод Вашия интерес - с питащата си общуваме на ЛС, само аз Ви обръщам внимание тук, че да не се чувсва самотно поредното ви алтер его :D



Вие пак говорите шифровано.

Едва ли някой тук разбра за какво пледирате. Здраве да е, сега си легнете и да не забравите да си сложите вечерния крем за лице. Сигурно доста ви гори лицето, да не си изпуснете неделния тен?

Re: как да постъпя

МнениеПубликувано на: 30 Май 2009, 22:44
от lexy21
Едва ли някой друг тук Ви чете :D Пък за разбирането - то се иска нещо повече от изпилени мозъчни образувания, минати с едра и дребна шкурка, лакирани и демонстирани в юридически форум. Айде, слушам, отивам да си слагам основата за неделния тен, щото толкова се изчерпа откъм изразни средства, че ще трябва да си починеш, преди да включиш разпръсквачката. Лека и на теб.

Re: как да постъпя

МнениеПубликувано на: 30 Май 2009, 23:15
от Гост.
lexy21 написа::D :D :D По повод Вашия интерес - с питащата си общуваме на ЛС,

Аз съм сигурна, че си упътила дамата. Излизам от тази тема.

п.п. Благодаря, успя да ме убедиш, че това е новото амплоа на една стара познайница.

Re: как да постъпя

МнениеПубликувано на: 31 Май 2009, 10:22
от 19000
doc03 написа:
lexy21 написа:Аман от злоба и нравоучения, пръскани в юридически форум от житейски незадоволени и правно неграмотни лица! :mrgreen:
Към питащата: На колко години е детето?


Това беше единственото конструктивно начало в темата.
Дано да се доразвие в полза на детето.



За сетен път установявам, че тук не се чете на български.

Авторката е посочила, че детето ходи на училище, и че изненадващо се е озовало на 300 км от дома си. Значи, вероятно е в пубертетска възраст, и със сигурност над 14. Доколкото знам, има ограничение възрастта за пътуване на малки деца, обществения транспорт изисква придружител до определена възраст на детето.

Трудно ми е да си представя как 8 годишно дете бяга от дома си и без пари, документи и придружител се озовава на 300 км от дома си, без знание на майката.

Както вече посочих, режимът на свиждане й е последната грижа, пред констатацията на сериозен проблем в семейните отношения.

Re: как да постъпя

МнениеПубликувано на: 31 Май 2009, 13:10
от nely102
Нали ви написах че в логиката ви нещо не е наред толкова е просто и елементарно ако имате деца и се грижите за тях може би ще си отговорите как едно14 год.дете ще се озове при на 300км пост.фактум.Ако детето получи разрешение от родителя няма да има проблем,но когото разрешението липсва се задейства другия механизъм :)

Re: как да постъпя

МнениеПубликувано на: 31 Май 2009, 13:13
от nely102
или с други думи -лошата майка и добрия татко :D :D :D