forum.lex.bg

Моля ви за съвет и ако може да ми предложите адвокат.
Имам дете на 6г.Нямам брак с бащата но детето е припознато.От известно време имаме проблеми с него.Играе комар и всичко заминава.Ние с него не живеем заедно не сме и живеели,детето е било през цялото време с мен.Страх ме е да не останем на улицата с малкия. Има ли начин имота в който живеем и който е на негово име да го спрем от ипотеки докато детето навърши пълнолетие? Поне за няколко години да има къде да живеем после ще мислим.Също той може ли да ни изгони от него за да може да го продаде.Има ли закон който да ни защити от това?

П.С.
Имота в момента е ипотекиран но се очеква нова ипотека за още повече пари.
Моля ви за помощ,незнам какво да правя.
Съжалявам за обърканите въпроси но едвам се държа на краката си

Ако човекът е собственик, може да си го ипотекира колкото пъти иска. Щом не сте и семейство, никой няма и да Ви пита, за разлика от случая, когато имате брак и това се явява семейното жилище.
Издръжка този хубавец за детето осъден ли е да плаща?

sunrise написа:Ако човекът е собственик, може да си го ипотекира колкото пъти иска. Щом не сте и семейство, никой няма и да Ви пита, за разлика от случая, когато имате брак и това се явява семейното жилище.
Издръжка този хубавец за детето осъден ли е да плаща?

Не,никога не съм му водила дело.Мисля че за максимум 80лв. на месец е смешно да го правя при условие че неговата заплата е 5 000лв. месечно, пуши пури за 1 000 лв. на месец и всеки ден си прави масажи.А събота и неделя е на почивка вски път и аз да водя дело за 80лв . в най добрия случай.
Знам че имота е негов но няма ли начин в интерес на детето да се запази за ползване до 18г. докато навърши.Няма ли закон който да защити правата на детето му?Не бих стигнала до тук ако парите са вложени разумно, а те отиват на комар и на борсата.Всичко е в ипотеки и всичко е изиграно

Знам , че е малък размера на издръжката. В случая ме интересуваше, ако не плаща , да ипотекирате и Вие нещо, но то няма да Ви направи собственици , нито ползватели.
Не виждам начин, да забраните да се ползва от имотите по начин какъвто реши.

sunrise написа:Знам , че е малък размера на издръжката. В случая ме интересуваше, ако не плаща , да ипотекирате и Вие нещо, но то няма да Ви направи собственици , нито ползватели.
Не виждам начин, да забраните да се ползва от имотите по начин какъвто реши.

Значи сме с вързани ръце с детето и само остава да чакаме кога ще реши че му трябват още пари и да ни изгони?

Ако имахте брак и последвал развод, тогава можехте да имате претенции да останете в семейното жилище. За съжаление сега нямате кой знае какъв избор.
Пък и без в никакъв случай да го защитавам, , не всеки родител може да осигури на детето си жилище, много хора живяят и на квартира.
По всяка вероятност, той е бил такъв и преди да се роди детето, а грешката на много жени е мисълта им ,че така ще променят нещо.

Нещо не схванах dstaykova... Имате дете. Нямате брак, но бащата на детето го е припознал честно и почтено. Той е богаташ. Предоставил е на детето си и неговата майка жилище, в което да живеят. Той живее другаде (може би е женен?). Пуши пури по 1000 лв. , но не дава пукната стотинка за отглеждането на припознатото от него дете.
Да си кажа правичката нещо не ми се подрежда пъзела, съставен от това описание... Както и да е! Та Вие какво питате сега? Как да трансформирате неговата собственост, за която не плащате нищо, във ваша ли? Моля дайте допълнителни данни

dstaykova написа:Моля ви за съвет и ако може да ми предложите адвокат.
Имам дете на 6г.Нямам брак с бащата но детето е припознато.От известно време имаме проблеми с него.Играе комар и всичко заминава.Ние с него не живеем заедно не сме и живеели,детето е било през цялото време с мен.Страх ме е да не останем на улицата с малкия. Има ли начин имота в който живеем и който е на негово име да го спрем от ипотеки докато детето навърши пълнолетие? Поне за няколко години да има къде да живеем после ще мислим.Също той може ли да ни изгони от него за да може да го продаде.Има ли закон който да ни защити от това?

П.С.
Имота в момента е ипотекиран но се очеква нова ипотека за още повече пари.
Моля ви за помощ,незнам какво да правя.
Съжалявам за обърканите въпроси но едвам се държа на краката си

Аз мисля, че Вие, след като не сте собственик на това жилище, не сте и съпруга на собственика/ дори не живеете с него/, би следвало да плащате някакъв наем щом живеете там. Стара истина е, че "безплатен обяд няма".

Не можете да спрете собственика да се разпорежда с жилището си. Няма как да стане.

Обсъждайки проекта на Семеен кодекс, професора Корнезов и други учЕни казаха, че видите ли тази работа с уреждането на фактическото съпружеско съжителство не трябвала да става. Такива буржоазни практики, които развращават нашето морално общество не могат да бъдат написани и уредени в наш закон. Проблемът не бил проблем, защото най-важен бил интересът на децата, а той бил защитен - бащите ги признавали и ... готово. В съвременното общество, с натрупването и съсредоточаването на сериозни материални блага в хората, проблемът за уреждането на имуществените отношения между съжителстващите е много по-серизен и важен. Защото ако жената, живееща с получаващият 5 000 лв. заплата е защитена от нашия закон, то защитено ще бъде и детето, без значение дали то е било признато или не. В противен случай, ето я ситуацията - 80 лв. издръжка + на пътя, без жилище, но пък, нали, детето не се казва Наталкин, например, а носи хубаво презиме. А пък татето пуши пури за 1 000 лв. Та, хора, женете се. Нека казват, че е демоде.

P. S. Извинявам се ако съм обидил някой с емоционалното си изказване и евала на хората като проф. Огнян Герджиков, които бяха твърдо за приемането на фактическото съжителство.

Колега и какво точно в казуса би променило фактическото съжителство? Да не говорим ,че в случая питащата не желае да живее с човека, а в жилището му до 18г. на детето.

Hwang, питащата няма основание да се оплаква от бащата на детето. Това е така, защото този мъж най-малкото е припознал детето и е спестил на питащата пари за наем, като и е дал възможност да живее в неговото жилище. Ако той го продаде, питащата ще отиде на квартира с детето. Какво пък толкова! Именно тя си е избрала такъв баща на детето и сега именно тя ще си носи последствията.
Предполага се, че, щом се е решила да има дете, би следвало да работи и да има някакви доходи и ако това е така, плащането на наем не би трябвало да е проблем за нея. Все пак детето има не само баща, но и майка.
Доходите на бащата и цената на пурите, които той пуши, са си лично негова работа и питащата въобще не би следвало да има отношение към тях, още повече, че тя нито му е съпруга, нито живее с него.

katerinakuch написа:Hwang, питащата няма основание да се оплаква от бащата на детето. Това е така, защото този мъж най-малкото е припознал детето и е спестил на питащата пари за наем, като и е дал възможност да живее в неговото жилище. Ако той го продаде, питащата ще отиде на квартира с детето. Какво пък толкова! Именно тя си е избрала такъв баща на детето и сега именно тя ще си носи последствията.
Предполага се, че, щом се е решила да има дете, би следвало да работи и да има някакви доходи и ако това е така, плащането на наем не би трябвало да е проблем за нея.
Доходите на бащата и цената на пурите, които той пуши, са си лично негова работа и питащата въобще не би следвало да има отношение към тях.

Извън темата или поне извън правната страна. Категорично не съм съгласна с мнението Ви. Най-малкото бил припознал детето? Че това дете майката го е създавала сама или как? Да нямала отношение към доходите на бащата на детето и цената на пурите? Тя била избрала, тя била решила, тя следвало ... Следва да, следва да си грабне такъмите, да остави детето на бащата, щото и той е родител, нали не отричаме това, и да си гледа кефа. Щото щом бащата е решил и избрал да има дете, значи трябва да може и да се грижи за него, нали такава е Вашата логика? Е, може да се наложи да поограничи егото малко, ама е било негов избор. Пък като навърши детето 18, да поиска наем от него. Само за майката не мога да измисля подходящ иск, че видите ли, така го е обременила тоз човечец нещастен. Не я защитавам питащата, нито припозналият, обаче така да си говорим, айде няма нужда ...
Не мога да проумея, кога в тази пуста държава, някои хора ще разберат, че бащата е също толкова родител, колкото и майката ...

Обсъждайки проекта на Семеен кодекс, професора Корнезов и други учЕни казаха, че видите ли тази работа с уреждането на фактическото съпружеско съжителство не трябвала да става. Такива буржоазни практики, които развращават нашето морално общество не могат да бъдат написани и уредени в наш закон. Проблемът не бил проблем, защото най-важен бил интересът на децата, а той бил защитен - бащите ги признавали и ... готово. В съвременното общество, с натрупването и съсредоточаването на сериозни материални блага в хората, проблемът за уреждането на имуществените отношения между съжителстващите е много по-серизен и важен. Защото ако жената, живееща с получаващият 5 000 лв. заплата е защитена от нашия закон, то защитено ще бъде и детето, без значение дали то е било признато или не. В противен случай, ето я ситуацията - 80 лв. издръжка + на пътя, без жилище, но пък, нали, детето не се казва Наталкин, например, а носи хубаво презиме. А пък татето пуши пури за 1 000 лв. Та, хора, женете се. Нека казват, че е демоде.

С извинение за малко незаслужената грубост, колега, ама - на баба ти хвърчилото. Говореше се не за даване на правни последици на всяко фактическо съжителство, а за регистрация на фактическо съжителство, което, първо, е пълна глупост (и леко бие на оксиморон, щото фактическото затова е фактическо, защото не зависи от формалната регистрация), нали принципна разлика от брак тогава няма да има и "фактическите" неща пак остават извън уредбата; и второ, как е щяло да помогне това в случая, като този с ипотеката очевидно не е пил газ, та да регистрира съжителство (каквото самата питаща и без това твърди, че фактически няма), ако не му отърва.
Това пък за буржоазните практики и морала си го изтърсил още по не на място. Не съм чула някой да е излагал подобни аргументи, освен неколцина от някакви щури полурелигиозни и защитаващи "традиционните семейни ценности" организации, които просто се включиха с техните си доводи в общата гюрултия.
Аз също съм на мнение, че идеята за регистрираното фактическо съжителство беше пълна безсмислица. Не неморално, не развращаващо, не рушащо традиции и прочие щуротии - просто глупост без никакъв смисъл.
Плюс че това предложение, разбира се, не даваше никакви права в повече на децата, родени от съжителство, в сравнение нито с родените в брак, нито с просто припознатите (децата са си все деца и родителят има еднакви задължения към тях). Не даваше повече права и на съжителя.
Журналистическа ви работа.

И ако бяха гласували СК в първоначално предложения вариант, интересно как точно щеше да и помогне това на питащата?


****
Д. Стайкова, колегите са Ви го казали вече - детето Ви има право на издръжка (размерът и е друг въпрос, но у нас размерът и на доходите е нисък, за съжаление), но не и да пречи на баща си да продава или ипотекира имотите си. Тези права на детето са едни и същи - казвам го с оглед по-горе цитираното мнение, - без значение дали сте женени с баща му, или не. Действително при брак семейното жилище се ползва с известна "защита", но само толкова. Все пак въпросът има и друга страна: собственикът затова е собственик, за да разполага с имотите си, както сам прецени.

Прочетох всичко и направо нямам думи за някои хора.Зададох въпрос на който исках да ми се отговори простичко а сега чета и невярвам аз каква съм била как съм родила той женен и богат и в тоя ред на мисли.За тези които силно се вълнуват от личноя ми живот.
1. не е женен.
2. не му искам издръжка
3. не искам да ме тормози.
В една връзка има винаги двама виновни за да се стигне до това.Самоанализирах си живота от както го познавам и открих грешките си не се правя на нещастната която търси помощ.
Аз съм му 3-та жена,като само с първата е имал брак,нямам възможност да плащам наем с моята заплата защото сама издържам и болни родители затова попитах за жилището което ползвамме с детето дали може да го ползваме поне до 18г. на детето,при условия че има още 3 деца на които е дал всичко.Не искам да живея с него не искам да ме карат да се чувствам нищожество а човека от Богоизбраните на които им е тъпо в живота щото виж нямало чак толкова умни като него с които да си говори.
Аз нямам нужда от това.
Много е лесно от страни да раздаваш правосъдие,аз никога не съм си го позволявала но явно тук има доста хора които нямат друга работа и се бъркат там дето не им е мястото.
Благодаря на останалите които не ми анализират живота а конкретно са писали по въпроса ми.

Не се обиждайте dstaykova! Никой не ви наднича в живота... вие го поставихте пред нас сама... Сега, ние стоим зад компютрите, но не сме компютри... Мислим, разсъждаваме, съпоставяме... на базата на тази част от истината, която ни представяте сама и която със сигурност не е цялата истина

plamen_penev написа:Не се обиждайте dstaykova! Никой не ви наднича в живота... вие го поставихте пред нас сама... Сега, ние стоим зад компютрите, но не сме компютри... Мислим, разсъждаваме, съпоставяме... на базата на тази част от истината, която ни представяте сама и която със сигурност не е цялата истина

Мога ли да претендирам за ползване на имота в който живеем с детето от 4г. до навършване на пълнолетие в полза на детето или не?




Пламене, аз не съм си поставила пред вас живота а леко на влезнах в детайли.Не те карам да мислиш,разсъждаваш и съпоставяш а да ми кажеш имам ли право или не.Все си силя че въпроса е игнориран и е четено само клюкарски.



П.с. Преди време бях при няколко адвоката които ми предложиха да заведат дело за имота в полза на детето до навършване на пълнолетие съответно след добро заплащане.Е,тогава им изчезнаха моралните принципи които наблюдавам тук ))
Няма значение,беше ми приятно тук,когато ти пишат адвокати с такива морални принципи . А когато им отидеш в кантората няма и помен от тях,стига да се разберете за хонорара
Съжалявам че навремето не го направих преди да е заложил всичко на комар.

Съдбата се страхува от храбрите, а потиска страхливите. — Fortuna fortes metuit, ignavos premit.'
Съдбата обича смелите. — Fortuna favet fortibus.'


Така, че кой каквото си направи, никой не може да му го направи !

http://www.youtube.com/watch?v=EOs2TSXTOkQ

Моралисти.

п.п. а, да- песента е готина.

Мога ли да претендирам за ползване на имота в който живеем с детето [color=#0040FF]от 4г. до навършване на пълнолетие в полза на детето или не?[/color]
Най-кратко и ясно:не можете. Не сте собственик, жилището няма характер на семейно поради липса на барк. Законът е предвидил ,че ако няма единия възможност се отглежда от другия родител. Ако считате ,че е комарджия има друга процедура, да го лишите от родителски права.

dstaykova каза:
П.с. Преди време бях при няколко адвоката които ми предложиха да заведат дело за имота в полза на детето до навършване на пълнолетие съответно след добро заплащане.Е,тогава им изчезнаха моралните принципи които наблюдавам тук

Почитаема dstaykova! Не знам какво очаквате от един адвокат? Та на адвоката това му е работата! Да води всякакви дела и ако има начин да спечели някои от тях... С това си храни семейството. При това има добри адвокати, които могат да си подбират клиентите и други, които са принудени да вземат каквото падне, дори и ако трябва да поизлъжат малко клиента си... Тук уважаема вече ви беше казано ясно, че не можете да имате претенции. Готов съм да се обзаложа, че всички юристи тук, а и някои неюристи, могат да ви разработят схема за дело, удоволетворяващи вашите желания. Но съм готов да рискувам и да заложа на това, че ще се провалят в съда...
И бих предпочел, обръщайки се към мен, да използвате обръщението ВИЕ като към непознат... все пак вероятно мога да ви бъда баща, а и нямам удоволствието да са ме запознавали с вас...