forum.lex.bg

Здравейте,
Изправена съм пред доста сериозен проблем.
С малко бебе съм, а скандалите с мъжа ми не спират. Много е озлобен, особено откакто майка му почина. За всичко съм виновна аз, постоянно ме обижда и на мен ми е трудно да живея по този начин. Жилището му е наследство, ако реша да го напусна какви са шансовете да остана да живея в него? И ако искам да си отида при майка ми с детето трябва ли да се разберем за попечителството ,за да не ме обвини,че съм отвлякла бебето?
Благодаря Ви!

Всичко си зависи само Вас ! Ако смятате, че сигурността ви е под въпрос най-доброто решение е да отидете при родителите си ! Това с отвличането са глупости ! Ако сте някоя по-люта майка може и въобще да отстраните таткото. Днешното законодателство Ви дава тази възможност. Изнасяте се и въпроса е решен. Но отговорността си остава ваша. Това е по-лесният път, по-трудно е с любов да запазиш семейството си, но всички си задаваме въпроса: каква е цената ? Понякога цената е прекалено висока - всеки сам определя за себе си ! Днес всеки втори е с вашата съдба ...

Много Ви благодаря!

Притесненията ми са продиктувани от това,че не познавам законите, а и характера му определено ме плаши. Когато пийне става особено заядлив.
Агресивен е и по характер. Незнам на проблемите му в детството ли на какво то4но се дължи,но аз нямам вина затова.

Няма от какво да се притесняваш,всичките скандали във всяко семейство стават от знание и надмощие с интелигентност,в други семейства бързина на остроумието и зареждането с прицелването,а в тези които нищо незнаят за законите си живеят примитивно по човешки.
Вашето жилище в което сте регистрирани е семейното ви.Създайте уют,поканете го на вечеря/у дома естествено с фантазии/,пийте повечко от него и няма да забележите гнева му,напротив може да извлечете дори и някоя смехотворна поза или майтапче.Имитирайте го,за да ви разбере.Когато го заболи,трябва да подскажете за болката.Дошъл е момента и двамата да разберете колко ви липсва помощта на свекърна ви.Тя поне можеше да го посъветва да не се срами пред вашите роднини,защото вие като всяко младо семейство днес се карате,утре ще се залюбите,излишно е трън в любовта и пред хората.Приспивателно му нашепнете,колко щастлива се чувствате, когато сте уважавана и предпочитана...Споделете му истината,а именно че не сте си представяли съвместния ви щастлив живот да протече така агресивно и му заявете,че вие не желаете така да живеете.Вие също имате право на желание за спокоен живот.

Закони има,но преди това може и да не ги използвате,ако не се наложи.Важна е ценностната система и кръга от приятелите които може да се наложи да отстраните от живота на семейството.Другото е един мъчителен процес от наранявания,егоизъм,депресии и извинения..Чак непоносимо ще ви отведе у роднините за кратко време,след това вие ще решите как да го извините нотариално.Тук вече може да се посъветвате и с адвокат.Извинение и то нотариално.Вричане в любов с печат!И под това допълнителни каузи за съвместно съжителство с порядъчна и любяща съпруга и майка.

Всъщност вашия въпрос алчност ли е или желание за свобода?Знаете ли колко майки не му щат ни наследството ,ни имотите му,само за да отгледат нормално дете и да останат живи и здрави..И по-добре да не знаете,ами недавайте повод на мъжлето да се гневи,всеки мъж ще се зарадва на червисана и усмихнато посрещаща го съпруга

Благодаря Ви за отговора!
Опитвала съм с разговори и с нежност много пъти,но не се получава.
Относно това дали съм алчна ще Ви отговоря отрицателно. Попитах за жилището,защото сме от различни градове. Нямам възможност да живея в момента на квартира,а съм на такава позиция,че ще е лудост да напусна работата си, особено в тая криза. В момента основно аз се занимавам със сметки и т.н .
Просто не искам детето ми да расте в обстановка с двама родители, които се карат. Не искам да страда детето по този начин. Знам,че ще страда и ако се разделим. Затова все още нищо не съм предприела.