forum.lex.bg

Здравейте,
Замислила съм се над следното. Двама съпрузи /във фактическа раздяла/ желаят да се разведат по взаимно съгласие. Живеят под наем - в различни жилища. Имат малолетно дете. В споразумението трябва да бъде уреден върпоса за семейното жилище - в случая такова няма - преди са живели в апартамент СИО, които са продали и след това под наем. КОе е семейното жилище и какво би залегнало в този случай в споразумението, при наличие на малолетно дете.
От друга страна може пък да няма дете и съпрузите пак да са под наем. В този случай изобщо следва ли да се включва върпоса за семейното жилище в споразумението или просто да се посочи че е под наем и ще се полза от единия от съпрузите до изтичане срока на договора за наем. Ами ако наемодателя не декларира получаването на наем - как да цитираш такъв договор?
От тези жели не ми се разхожда и само си мисля различни хипотези четейки СК.
Интересно ми е мнението на колеги специалисти в брачните дела. И не смятате ли че хипотезата - живея под наем /в днешни времена повече от 75% от младите семейства живеят така/ следваше да залегне в новото СК.
Благодаря на отзовалите се.

Колега, това с наемите не е нещо ново, аз самата съм чела за "удоволствие" съдебна практика от 70-80 те години. Тогава мнозина са живели под наем в държавни квартири и битката е била не за жилището, а за квартирата, така да се каже. Има съдебни решения, в които изрично се казва, че семейното жилище, а именно квартира на ул ......., в която младото семейство е настанено със Заповед бла-бла от ...... ски народен съвет - комисия по незнам какво си, през 19.. г. следва да се предостави за ползване на майката, тъй като тя ще упражнява родителските права.
Колкото до това, че наемодателя недекларирал наем, ами негов си е проблема, макар малко ме съмнява данъчните точно от решението за развода да разберат за тоя наем. В нашата държава нещата все още не са толкова свързани.

Не разбирам защо ви е да включвате в споразумението семейно жилище като такова във вашия случай очевидно няма?!? Няма жилище СИО, не живеят в жилище на единия от съпрузите или на негови роднини, не се сещам за друга хипотеза, в която изобщо би имало смисъл да се споразумяват нещо
Какво да се договорят, че майката с децата (евентуално) имат право да останат под наем в наетия от нея (за лични нужди, а не за смейни нужди) апартамент? На мен подобно нещо ми звучи абсурдно.

Съдържанието на споразумението е уредено в СК, и следва да уредите всички случаи, като няма семейно жилище - пишете, че семейното жилище еди къде си,е напуснато и от двамата съпрузи, и няма друго жилище с характер на семейно. Иначе - БД и срок за поправяне непълноти и грешки, и като не разберете какво ви се казва - прекратяват производството.
Между впрочем, адвокатските хонорари при развод при взаимно съгласие не са чак толкова високи, но като искате да се справите сам.....

Именно в това е въпроса? Няма семейно жилищв, а има ненавършили пълнолетие деца. В СК изирчно е предвидено, че при наличие на ненавършили пълнолетие деца следва да се разгледа въпроса за семейното жилице. Е в случая няма - и двамата родители са под наем и никога не са имали жилище, а възножна е и друга примерна хипотеза - имали са жилище, което са продали и сега живеят разделено под наем.
Ако се напише споразумение без семейно жилище следва без движение.
Та върпоса беше - не смятате личе тази хипотеза следваше да бъде уредена в новия СК.
Колега Laridii - хипотезата която сочите вие е в друг смисъл. Действително навремето е имало едно наемно правоотношение с държавата, за възникването на което хората доста дълго са чакали. Тогава обаче при възникване на наемното правоотношение е възниквала възможността и правото да закупиш жилището - затова хората са се борили за присъждане на семейното жилище.
В днешни времена хората живеят под наем, респективно не е ясно дали утре наемодателя няма да ги изгони от наетия имот. Е как да се уреди такава хипотеза при малолетни/непълнолетни деца.
Смятам, че законодателя следваше да помисли върху реалния живот на гражданите, не да преписва стария СК.
Какво мислите вие