forum.lex.bg

Обаждам се на половинката по телефона и няма да си представите какъв психически тормоз ми наложи тя...
"Тебе господ те наказва,защото слушаше приятели си и вървеше против мене!!Затова господ не ти дава къща,защото трябва мене да подкрепяш във всяко наше начинание,за нашия път ,за нашите деца,за общото благо на семейството!Господ те държи до мен и затова те наказва!"
Господи ,хора помагайта трябва ли ми адвокат или отче,боже пази ме от проклетии...Тя е...тя е грозна като смъртта,даже има авторитет и ми се заканва ,че и без мен винаги ще има авторитет...И всичкото това,защото й споделих ,че съм я сънувал,че ми изневерява и аз го прогоних,и починалата й майка даже в съня ми я защити...
Тя даже ме попита :на живо как ти изневерих според теб,като не си показвам и нослето навън?Как ми изневери според вас тя?Това психически тормоз ли е?Тя спомена ,че има сигурно камери у дома...Аз сънувам,тя се съмнява,защо е тая мелодия на сърцето?Колко адвокати ми трябват?

Абе, namakak не ти трябват адвокати, нали имаш ПРИЯТЕЛИ! Изплачи си мъката на тях, иначе ще трябва доста да се охарчиш. Пък тъй ще си ги изядеш и изпиеш тез парички, а и мъктата ще си изплачеш на софрата. Аййййдее, чалга, бира и секира!

Аз, namakak, разбирам темата ви като задявка с форумните адвокати...
Ако се лъжа, обаче, повярвайте на стареца, имате нужда от специалист, който да ви разясни на двамата принцитите на здравия брак.
Дали ви изневерява съпругата ви няма как да се каже, но истината е, че познавам 2-3 жени, които не изневеряват... до към 40 годишна възраст...

Аз пък, г-н Пенев се мъча и чопля значи в паметта си, преравяйки всичките си познати мъже и.... не се сещам за такива, които не изневеряват- и преди и след 40... Даже май като прехвърлят 40 и тогава съвсем "побесняват". Някой го правят "интелигентно"- никой не научава. Другите пък умират да се хвалят, което е кофти. Първите са за предпочитане! Така че проекто-закона за равните възможности на жените и мъжете съвсем спокойно скоро ще си стане и закон. По отношение на изневерите наистина има РВНОПОСТАВЕНСОТ... За съжаление!

Не си заслужава човек да страда заради такива неща. Толкова са дребнави тези проблеми/ако могат да се нарекат такива/. Освен това няма незаменими половинки. Разводите и разделите са нещо толкова обикновено и често срещано явление в нашите времена.
Ако един човек не може да прости изневярата на партньора си, а партньорът не може, ако не изневерява, то тогава двамата могат /ако искат/ да се разделят, като без значение е имат или нямат деца. Всичко е въпрос на взаимни компромиси, на разговори. Понякога е по-добре децата да живеят с разделени родители, отколкото да стават свидетели на ежедневни скандали и батални сцени между родителите си.

Абсолютно съм съгласен, zvezdomira, с казаното от вас!
Бих могъл да разкажа много за т.н. "изневяри". Имам доста подробни наблюдения особено над "женските" забежки, които със сигурност не се различават особено от "мъжките", но наистина не му е тук местото за споделяне на подобен род ... ъъъ... наблюдения

Данеби namakak да поставя вечния въпрос за екзистенцията на семейството и неговото бъдеще, а именно Е ЛИ ИЗНЕВЯРАТА НАЧАЛОТО НА КРАЯ ИЛИ СЕ ПРЕЖИВЯВА? Е ли изневярата просто глътка свеж въздух в задуха на семейното ежедневие или неизменно води до сгромолясване на семейните ценности? Не знам. Знам обаче за себе си. Изневерявше ми постоянно- прощавах, разогварях до следващия път и всичко отново. После и аз започнах. И не чувствах вина. Но не бях АЗ, а сякаш някой друг. Не чувствах вина, но не дойде облекчението, нито пък удвлетворението, че си "отмъстил", а по- скоро нещо средно между абсурден полукошмар, полуреалност полуживот, полу... Докато реших да сложа край с развод. Осъзнах, че от всичко това страда детето. Страдаше, когато баща му безпричинно избухваше срещу него, страдаше, когато винаги го прекъсваше с думите : "Не сега, не ме занимавай" и "Друг път...", "Някой път..." докато разбрах, че това ще стане, ама НИКОЙ ПЪТ. Човек се променя, обаче ако сам го поиска и е убеден, че трябва. В повечето случаи заявлението остава само на ДУМИ!

Наистина не знам zvezdomira, дали трябва... ама ще го кажа: има различни видове, аз предпочитам думата "забежки". Някои само заздравяват семейството, други го съсипват. На нас ни е набита в главите идеята, че човекът е моногамно същество, но това изобщо не е вярно. Моногамията/моноандрията ни е "предписана" от религията по еднин насилствен начин. Спомнете си камъните от библията... Нещо като "всестранно развитата личност" от времето на социализма - фикция, противна на реалността. В действителност проблема не е в полигамията, а в нас, човеците като човеци. В отношението ни към другия до нас. Семействата, които са го разбрали навреме, са щастливи и хармонични... Признавам, моето не беше сред тях...

Абсолютно вярно, г-н Пенев! В този ред на мисли само ще добавя, че двама души се събират задено (с или без брак това е право на избор) за да си облекчават живота. Да го направят малко по- лесно смилаем. Ето именно къде се крие идеята за хармонията- заедно, че да делим товара на половина. Почнат ли да си "бъркат" в душите, умовете и да прехвърлят всичко на другия... просто вече няма смисъл от съвместното съжителство.

Така мисля и аз zvezdomira. Не бива да се насилва съществуването! Сега се сещам за една фраза в роман на Артъл Кларк (по памет!): Важно е да оцелееш, но не на всяка цена... Тези, които се насилват да "запазят семейството си" рано или късно плащат висока цена за глупостта си. Не се дуя! И аз я платих...