andy70 написа:bebitor написа:andy70 написа: Имате право да предявите правото си на изкупуване на съсобствения дял по чл.33, ал.(2) ЗС, но трябва да не е изтекъл двумесечния преклузивен срок от датата на продажбата.
Лека корекция- от датата на узнаването за продажбата...
Групата "А" да отиде при колега, който ще прецени.
Чл. 33. ал.2 - Ако декларацията по предходната алинея е неистинска или ако третото лице купи частта на съсобственика при условия, уговорени привидно във вреда на останалите съсобственици, заинтересованият съсобственик може да изкупи тази част при действително уговорените условия.
Искът трябва да се предяви в двумесечен срок от продажбата.Сорри Бебитур!
Решение № 1470 от 5.VI.1964 г. по гр. д. № 694/64 г., I г. о.
Съдебна практика на ВС на НРБ - граждански отделения, 1964 г., С., Наука и изкуство, 1965 г.
чл. 33, ал. 2 ЗС
Когато е извършена продажба на част от съсобствен имот, без другият съсобственик да е поканен да изкупи имота, срокът по чл. 33, ал. 2 ЗС започва да тече за непоканения съсобственик от датата на научаването за извършване на покупко-продажбата, но не и от датата на извършване на нотариалния акт.
----------------------------
За да отхвърли иска, заведен от ищеца против ответниците по чл. 33, ал. 2 ЗС , народният съд е прие, че ищецът не е доказал, че е съсобственик с продавача на имота, предмет на иска. В производството пред втората инстанция ищецът е представил нотариален акт за собственост. Пл. градски съд обаче е оставил в сила решението на народния съд, като е приел, че ищецът не е предявил иска си в двумесечен срок от датата на продажбата на имота, извършена с нотариален акт между ответниците, като е приел, че искът е просрочен. Следва да се приеме, че изводът, до който е дошъл П. градски съд, че ищецът е предявил иска си след предвидения в чл. 33, ал. 2 ЗС срок, е необоснован. Неправилно съдът приема, че искът по чл. 33, ал. 2 ЗС следва да бъде предявен от съсобственика на продавача в двумесечен срок от датата на продажбата. За съсобствениците, които желаят да изкупят частта на съсобственика им, продадена на трето лице, без да е била предложена на тях, срокът за изкупуването на имота е двумесечен и започва да тече от датата, когато тези съсобственици са узнали за продажбата, а не от датата на нотариалния акт за прехвърлянето на имота между съсобственика-продавач и третото лице. В чл. 33, ал. 2 ЗС са уредени последиците от неспазването на предвидените в алинея първа на същия текст условия, при които съсобственик може да продаде своята част на трето лице. Това са случаите, когато декларацията на продавача, че другите съсобственици са поканени и са отказали да купят имота при предложените им условия, е невярна, както и когато уговорените условия на покупко-продажбата с третото лице са привидни. В тези случаи се дава право на съсобствениците да изкупят имота в двумесечен срок от датата на продажбата. Законът обаче не урежда случая, когато съсобственикът въобще не е поканен да изкупи имота и не са му съобщени условията на покупко-продажбата. Като се изходи от разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗС за значението на уведомлението на съсобственика да изкупи имота, ще следва да се приеме, че срокът по чл. 33, ал. 2 ЗС за неуведомения за продажбата съсобственик ще започне да тече не от датата на продажбата, а от датата, когато неуведоменият собственик е научил за извършването на продажбата. Като е приел противното П. градски съд е допуснал нарушения чл. 33, ал. 2 ЗС. Съдът следваше да вземе дейно участие, като даде указание на страните да се изясни откога е било известно на ищеца за извършването на продажбата между ответниците, и с оглед на това да прецени дали искът е заведен след посочения в закона срок.
************************************************************************************
Решение № 953 от 25.III.1959 г. по гр. д. № 943/59 г., I г. о.
Съдебна практика на ВС на НРБ - граждански отделения, 1959 г., С., Наука и изкуство, 1960 г.
чл. 33, ал. 2 ЗС
За съсобствениците, които желаят да изкупят частта на съсобственика им, продадена на трето лице, без да е била предложена на тях, срокът за изкупуване е двумесечен и започва от деня, когато тези съсобственици са се научили фактически за извършването на продажбата.
*************************************************************************************
Определение № 329 от 6.10.2008 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1543/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Маргарита Соколова
чл. 33, ал. 2 ЗС
Производството е по чл. 288 вр. чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена в срок, от П. Д. Т. от гр. С. срещу определение от 8.02.2008 г. по ч. гр. д. № 1794/08 г. на Софийския градски съд, с което без уважение е оставена частна жалба срещу определение от 18.07.2007 г. на Софийския районен съд за прекратяване на производството по гр. д. № 4212/99 г. поради недопустимост на предявения иск по чл. 33, ал. 2 ЗС. Жалбоподателката иска обжалваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, тъй като процесуалният въпрос за допустимостта на иска за изкупуване е съществен, разрешен е в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответниците не са взели становище по частната жалба.
Върховният касационен съд на РБ, състав на IV г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
С въззивното определение на Софийския градски съд е оставена без уважение частна жалба срещу първоинстанционно определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, поради което то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Въпросът за обжалваемия интерес не е поставян, но видно от посоченото в исковата молба, той не е под 1 000 лв. (чл. 280, ал. 2 ГПК). Частната жалба е подадена в срок и е редовна.
Обжалваното определение попада в приложното поле на касационното обжалване. Разрешеният процесуален въпрос се отнася до надлежното предявяване на иска и в този смисъл е съществен за изхода на конкретния спор, свързан с допустимостта на исковото производство. Наред с това въпросът е от значение за точното прилагане на закона - чл. 280, ал. 1, т. 3, предл. 1 ГПК. Ето защо касационното обжалване следва да се допусне.
По същество частната жалба е основателна.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд приел, че ищцата е узнала за покупко-продажбата на идеална част от съсобствен имот, материализирана в н. а. № 181 от 20.05.1998 г., на 11.02.1999 г. Исковата молба за изкупуване е от 01.06.1999 г., след изтичане на двумесечния преклузивен срок по чл. 33, ал. 2 ЗС, с оглед на което искът се явява процесуално недопустим и делото следва да бъде прекратено.
С разпоредбата на чл. 33, ал. 2, изр. посл. ЗС упражняването на правото на изкупуване е ограничено с двумесечен срок, който е преклузивен и започва да тече от продажбата. Когато съсобственикът не е поканен и не е участвал в продажбата, срокът съгласно трайната съдебна практика тече от датата на узнаване на продажбата. С изтичането на срока се погасява субективното материално право на ищеца да изкупи продадената част от съсобствения имот.Ищцата в разглеждания случай е поддържала, че предмет на иска за изкупуване не е имотът по н. а. № 181 от 20.05.1998 г., а този по н. а. № 123 (неправилно означен с № 78, под който е извършено вписването) от 4.05.1999 г. и спрямо датата на извършване на сделката от 1999 г. искът е предявен в срок. Това твърдение не е прието от съда по съображение, че покупко-продажбата на съсобствения на страните недвижим имот е извършена на 20.05.1998 г. с н. а. № 181/98 г., а вторият нотариален акт от 1999 г. е такъв за поправка на предходния, с оглед на което той не материализира облигационно правоотношение и не поражда вещно-прехвърлително действие отделно от това по поправения акт. Затова съдът е придал правно значение на датата 11.02.1999 г., на която ищцата като на процесуален представител на друг съсобственик, е изготвила молба по приложено дело.
Въпросите за началото на срока и за това кога ищецът е узнал или е могъл обективно да узнае на извършената продажба, и оттам - дали искът е предявен в законоустановения срок, са част от правния спор между страните относно съществуването на субективното материално право на изкупуване, който възниква с предявяването на иска. Следователно, касае се за въпроси, които са част от съществото на правния спор. По тях съдът следва да се произнесе с решение, с което да признае или отрече съществуването на потестативното право, предмет на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС.
Вместо това неправилно съдът в двете инстанции се е произнесъл с определения. Определенията са постановления на съда, с които той се произнася по процедурни въпроси - чл. 195, ал. 1 ГПК. Спорните между страните въпроси за имота, предмет на иска за изкупуване, и за узнаването на покупко-продажбата, не са от такъв характер.
Ето защо, обжалваното определение на Софийския градски съд и потвърденият с него първоинстанционен съдебен акт следва да се отменят, а делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на IV г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
Допуска касационно обжалване на определението от 8.02.2008 г. по ч. гр. д. № 1794/08 г. на Софийския градски съд.
Отменява определението от 8.02.2008 г. по ч. гр. д. № 1794/08 г. на Софийския градски съд и потвърденото с него определение от 18.07.2007 г. на Софийския районен съд за прекратяване на производството по гр. д. № 4212/99 г. поради недопустимост на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС.
Връща делото на Софийския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
*************************************************************************************
Константна практика в този смисъл.
Сорри, Анди...
П.П. Ще почерпиш
Публикувано на: 31 Авг 2009, 20:26
