forum.lex.bg

Колеги имам много странна ситуация и не мога да взема решение какво да правя.
Една майка която е в брак са се разбрали вече 4 години голямото дете да е при бащата а малкото при нея. Живеят на разстояние 100-120 км и нямат проблеми с това си решение.
Проблемът е възникнал с ДСП, които са взели детето което живее при майката от училище със заповед за незабавна закрила и са го настанили в дом. Причината била, че детето е оставено в дом на близки докато майката е в чужбина, да се грижат за него, като майката е плащала пари. Може да има и още нещо но засега не ми е обяснено
По данни на майката тя отсъства по 2-3 месеца от страната после си е тук за още 2-3 месеца и не може да води детето си с нея по пътищата/ което намирам за разумен довод/. Детето тук учи и има познати не иска да го травмира. Тя всъщност полага грижи за дъщеря си, а във времето когато е извън България детето е в дома си при баба си, но просто през този период бабата е била болна и се е наложило да остане при съседи, като майката твърди, че им е давала пари за отглеждане на детето и то се е чувствало добре.
Разисквахаме вариант детето да остане при бащата, но то не желае и бащата е съгласен да се отглежда при тези условия-т.е от майката или бабата. Всъщност детето временно все пак е отишло при баща си докато се върне майката от чужбина, за да не стои в дома.
Сега остава документално да оформим нещата, но как?
От една страна ми се струва удачно да установим нещата между родителите и да одобрим споразумение между тях за родителските права и издръжката, като по този начин определим и местоживеенето на децата.
от друга страна остава въпроса за грижите на майката спрямо малкото дете. Сетих се да заведем дело за настаняване на детето в дома на бабата докато майката е в чужбина но този период е неизвестен и трудно се фиксира, защото тя работи сезонна работа. Да водим такива дела при всяко нейно заминаване е още по-нелогично, защото това ни гарантира дела на през 2-3 месеца, което граничи с малоумното.
Мислих и за подписване на договор между двамата родители и бабата, че тя ще се грижи за детето докато майката е в чужбина, но не съм виждал досега такова нещо и ми се струва смешно.
Жената иска да й направя пълномощно но за мен грижите за дете не могат да се решат само с едно пълномощно. Най-глупавото е, че всъщност детето живее на адреса на баба си и там е домът на майката, та формално то дори не напуска къщата си, че да го настаняваме някъде другаде, просто грижите за детето се поемат за определн период от бабата.

Вие имате ли опит?

най-лесно е да се настани при бабата, т.е в дома на познати и близки, но това става чрез ОЗД към съответната община за даден период, независимо, че майката работи сезонна работа и се прибира, но тя не е постоянно с него
трябва да проведете разговор и с ОЗД

Сигурно има още нещо. Налудничаво ми звучи, ако близките се грижат наистина за него, да вземат ей така да го отведат от близките в дом (дори не да го настанят при същите близки!). По принцип нормалното е да е при другия родител, но щом и детето, и той не искат (което само по себе си не е хубаво), защо да не е при баба си, това при липса на утежняващи ситуацията обстоятелства е добре за всички...
Ако ДСП наистина са полудели, а едва ли е така, съдът би трябвало да откаже настаняване в дом. Не всяко дете, оставяно периодично за 2-3 месеца при баба си, е дете в риск или както там е терминът. Колкото и стара да е бабата, явно е способна, със или без чужда помощ, да полага грижи за него. Още по-малко пък за всяко такова дете настаняването в дом е подходяща мярка.
Та мисля, че просто начинът е да се обоснове мнението, че няма нужда от настаняване. Хеле в дом.
Иначе освен настаняване през 2-3 месеца друго не се сещам и аз.

ами не знам дали има друго но в общи линии детето е взето от училищеи е нямало роднини които да могат да се грижат за него-било е в дома на съседите, които уж полагат грижи срещу пари но и това не е сигурно.
да го настаним при бабата звучи лесно, но пък все пак майката си идва и полага преки грижи, така излиза, че тя съвсем е изоставила детето си пък и бащата също не отказва да се грижи за детето-трябва да играем театър пред съда и да направим едни що-годе съвестни родители като напълно безчуствени, което не ми се вижда нормално.
По принцип мислех да пусна дело за настаняване на детето при бабата, но само за периодите когата майката е в чужбина, та да видя какво ще е мнението на съда-най-много да отхвърли такова искане.

Не като напълно безчувствени. Като отсъстващи и въобще като нямащи възможност. Но цялата ситуация, ако няма нещо специално, ми се вижда странна - някакво престараване от страна на ДСП.
Впрочем бабата може ли да се грижи въобще за него и ако да, защо съседи?

ами искането на майката е като замине в чужбина да е сигурна че няма да дойде полиция пак да й вземе детето, готова е да се подпише на всякакви документи, даже ще се съгласи да се отглежда от бабата.
Но аз като юрист не съм сигурен че настаняването при бабата няма да донесе бъдещи негативи на майката, все пак охранявам нейния интерес. Добрите отношения с бащата може да се влошат и това да е мотив да вземе детето, някой може да пусне и молба за лишаване от родителски права, да не говорим и за други последици, така че не мога да дам този съвет без да обмисля и другите неща, които съпътстват настаняването.

ето как нещата се усложниха / поне за мен/
Прочетох коментара на СК / нов/ на издателство Труд и право и на стр. 395 се натъкнах на следното, касаещ чл. 137 СК ал.1и кои са лицата на които са възложени грижи за детето Според авторите понятието е неясно и го тълкуват като смятат, че това са лица, при които детето пребивава фактически без правно основание, а самият текст спторед тях е една безсмислица. защото лицата, при които е настанено детето по съдебен ред са посочени в ал.3, а при които е настанено по административен ред временно в ал.5
Доколкото нещата клонят към моя случай остава отворен въпроса могат ли бащата и майката да възложат определн обем грижи на друг роднина за определен период от време и не противоречи ли такъв вид договор на настоящия закон?
в тази връзка на стр. 375 относно родителския надзор на детето в чл.125 СК авторите сочат: "съдържанието на понятието надзор обхваща алтернативно постоянното физическо присъствие на родителя или осигуряване на друго лице при детето.
Т.е ако родителят осигури друго лице да се грижи за детето,/ макар и срещу заплащане/ не би могло да има проблем- така тълкувам нещата аз.
Лошото е че СК е нов и аз лично не откривам практика.

А кой е подал сигнал до ДСП.?????? Нещо не ми се вързва.Кой клас е детето?
И какво значи "дете в риск", че той дома е по голям риск за детето от колкото да бъде оставено в близки където детето се чувства добре и обичано. Майката в случая не нерушава закона, защото не го е уставила само, а е било под закрилата на възрастен. Никъде в закона не се казва до колко години трябва да е възрастния, а се казва "възрастен". От изложеното, тя с нищо не е допринесла с нещо което да е против интересите, физическото и психическо здраве на детето.Това че работи извън България, не означава че същата не полага грижи или е оставила без надзор детето си.На какви основания ДСП са я взели тази заповед Много неща не са ясни.

оказа се че детенцето на 9 годинки е прибрано от социалните служители с детето на сестрата на моята клиента, като сестрата е малко психично болна и затова е станал проблема.
Засега нещата се успокоиха написахме един леко "измислен" договор за гледане от бабата срещу определена парична сума и това успокои ДСП и ОЗД.