forum.lex.bg

Здравейте,

Пише ви майка на 38-годишен инвалид първа група с придружител, пенсиониран пожизнено, поставен под пълно запрещение, с диагноза Менингоенцефалит – тежка форма на олигофрения.

През м. декември 2009г. подадох молба за безплатна винетка в Социална служба гр. Севлиево. Отказана ми беше такава, тъй като в талона на семейния ни Москвич, произведен пред 1973г., като съсобственици фигурират съпругът ми (баща на болния Николай Събев Събчев) и самият Николай (синът ни).

Оказа се, че от 01.01.2010 влиза в сила заповед на Социалното министерство, с която се забранява отпускането на безплатна винетка при съвместна собственост, която не е между съпрузи (в случая между баща и син). След консултация на Социални грижи – Севлиево със Социално министерство бях поссъветвана да се обърна към Съда в Севлиево за разрешение частта на болния да бъде прехвърлена на мен (майка му), тъй като аз също имам 54% инвалидност. От Съда получихме отказ, понеже лице под запрещение няма право да прехвърля собственост.

И така според новите наредби лице, поставено под запрещение, няма право на собственост, но няма право и да прехвърля такава, което автоматично ни поставя извън закона. Единственият законен вариант, който държавата предлага в такива случаи, е ликвидирането на собствеността, което можем означава спиране от движение на 37-годишния Москвич, жизнено необходим за човек със 100% инвалидност, който често има нужда от медицинска помощ.

В момента сме в нарушение на закона и никой не ни дава разумент вариант. Какво може да се направи в такава ситуация?

Странно. Действително законът изисква автомобилът да е лична собственост на инвалида или СИО със съпруга му.
Но ако идеята е да не се ползва безплатна винетка от здравия при съсобственост на инвалид и здрав, същото нещо няма никакъв смисъл при съсобственост на двама инвалиди (Вие и синът Ви; съпрузите са неизбежна "добавка" така или иначе), всеки от които поотделно би имал право на безплатна винетка.
Нещо не е както трябва. Буквално излиза така, но е безсмислено.
Иначе запретен може да прехвърля имущество с разрешението на районния съд, а има и вариант вие с баща му да му дарите дела си в автомобила, за което няма нужда от разрешение, но струва ли си разправията... Наредбите са си старите и определено не е вярно, че лице под запрещение няма право да притежава или да прехвърля собственост. Съдът вероятно е преценил, че конкретната сделка не е изгодна за сина Ви.

Това, което ни беше обяснено, е, че според новите наредби за взимане на безплатна винетка съсобствеността трябва да е меду съпрузи, поне единият от които да има инвалидност (между родител и дете вече не можело). В съда пък молбата ни беше отхвърлена заради това безумие, че лице под запрещение не може да прехвърля имущество (но не може и да притежава такова!)...

Не, не е така. Може и да притежава, и да прехвърля собственост и не знам новият Семеен кодекс да е въвел "нови наредби" в тази област. Едва ли това е бил мотивът на съда - иначе самото искане за разрешение щеше да е недопустимо. Той трябва да откаже разрешение само ако прецени, че конкретното прехвърляне не е в интерес на запретения и предполагам, че това е преценил.
А в Закона за пътищата действително пише "лична собственост или СИО" и буквално, на пръв поглед излиза, че от ДСП правилно отказват, но такова до крайност буквално тълкуване е безсмислено в случая. Така или иначе, вместо да се разправяте със социалните без особен шанс да ги убедите (а и на самите служители, честно казано, не им е оставено особено широко поле за преценка), има вариант Вие и мъжът Ви да прехвърлите безвъзмездно своя дял на сина.

Вероятно просто ще се откажем и няма да се занимаваме с тях... Проблемът е, че в момента колата може единствено да се псре от движение, защото е непродаваема...