forum.lex.bg

Здравейте знаещи и можещи хора. Обръщам се към Вас с един колкото морален, толкова и съдебен въпрос !?
След развода съдът присъди родителските права на съпругата ми, като определи режим на свиждане с детето ми всяка 1 и 3 седмица по 3 часа от 10 до 13 ч. (ако очаквате да продължа с нещо друго....уви не, само до тук). Все пак съдията по делото обеща, че "всичко ще е в полза и само на детето" !!!
Вече минаха първите две срещи, като се наложи да се съобразя с това, че на съпругата ми и се спи (детето не можело да стане по рано и т.н.) и ги вземам в 11.00 ч, което отнема час от присъденото ми време. По време на самите срещи съпругата ми се държи като арбитър, какво и как да прави детето ни (на 5 г.). Самият той се чувства неудобно и каквото да измисля като игра и занимание се съгласува с нея (като започнем от прегръдката сутрин......). Затова, че баба му ме е набрала на мобилния телефон през друго време, защото детето е поискало да говори с мен му се държи сметка. През 3-4 минути ми повтаря, че "ако мама влезе ще затвори за да не се кара" (разговорите продължават над 30-40 мин) От друга страна на мен ми се казва, че малкия не иска да ме вижда, но когато говорим по телефона и се виждаме по никакъв начин не личи подобно нежелание (напротив - постоянно пита кога ще го взема!). Виждайки се случайно някъде, детето търси с очи разрешението на мама да прегърне татко, а след това навежда очи и чака командите И. Получава се така, че аз съм добрият лош вълк - имам задължението да плащам издръжка, но не и да въздействам на другия родител да не се държи по подобен начин, който определено влияе негативно на психиката на детето НИ. Агенцията за закрила на детето взе някакво становище в присъствието детето и на майката, под нейния зорък поглед какво ще каже то. Да не би случайно татко да излезе добър. Съдията беше толкова добронамерено настроен да помогне на детето ни, все пак да има двама родители, но...уви забрави това в решението си!
Зарових се в интернет и открих документ наречен "Синдром на родителското отчуждение" по който се водят дела в западните държави (на които ние се опитваме да подражаваме). В този документ се цитира точно такова отношение от единия родител спрямо детето във вреда на другия.
ВЪПРОС: Има ли дело или съдебен състав водил такова дело с разглеждане на точно този документ?! Какви са правните начини да се спре подобно настройване на детето спрямо мен, неспазване на съдебното решение и съобразяване с желанията на майкатао, а не на детето?
Предварително благодаря за съветите Ви!

п.п. Ако съм ви досадил с всичко написано до тук, то знайте че е само една малка част от това, което мога да пресъздам! Аз имам нужда да бъда с детето си, колкото и то има нужда от мен!!!

Няма ли шанс да се опитате отново да заживеете с майката на детето Ви заедно?! За него най-добре би било и двамата му родители да живеят заедно и да се разбират. То има нужда както от майчино, така и от бащино присъствие, грижи и възпитание! Никоя друга жена не може да замени майката на едно дете, както и никой друг мъж няма как да замести бащата...

katerinakuch написа:Няма ли шанс да се опитате отново да заживеете с майката на детето Ви заедно?! За него най-добре би било и двамата му родители да живеят заедно и да се разбират. То има нужда както от майчино, така и от бащино присъствие, грижи и възпитание! Никоя друга жена не може да замени майката на едно дете, както и никой друг мъж няма как да замести бащата...

Това е така, но за тази работа трябват двама. Насила хубост не става
"Синдромът на родителското отчуждаване" нашумя като термин последните години, за него не се споменава в Международната класификация на болестите (10 ревизия), и като цяло въпросът е спорен. Общо взето, както навсякъде, и тук има два лагера сред психиатрите - единият твърди, че има СРО, а другият-че "такова животно нема". Аз лично застъпвам второто становище, поради следните причини: става въпрос за промяна в отношението на детето към единия родител, но тази промяна сама по себе си не представлява психопатология и поради това не следва да се диагностицира като синдром. Не става дума за нарушаване на способността на детето да се привързва към хората по принцип, а само към определен човек. Т.е. личностовата структура не е накърнена. Разбира се, може да се стигне и до по-тежки случаи, до патология, но в този случай детето ще проявява симптоматика на други психични разстройства и поведението му ще може да се диагностицира в рамките на други общоприети нозологични единици (заболявания) - депресия, тревожност и др.
Проблемът е много сложен и нееднозначен. Неосигуряване от страна на единия родител на възможности другият родител да осъществява родителски контакти съгласно съдебната практика се явява предпоставка за отнемане на попечителството над детето или поне за промяна на режима на контакти в посока на увеличаване на времетраенето и честотата. Делата обаче са тежки и само допълнително нагнетяват атмосферата, което в повечето скучаи е в ущърб на детето.
Моето лично мнение е, че човек трябва внимателно да подбира партньорите си, защото накрая страдат всички.

Здравейте! Имах такива дела, наистина са изключително тежки, две фондации осигуряват подкрепа (някаква). „Такова животно” (PAS)за съжаление има и като чета, точно натам са тръгнали нещата. В момента не разполагам с минутка свободна. В началото на юли може би ще успея да отделя време за да обясня подробно. Ако желаете свържете се с мен на madlentsvetkova@gmail.com.

Защо такъв режим - само по 3 часа на две седмици, че и в присъствието на майката, както се вижда, и то за ПЕТ-годишно дете? Съдът е приел, че по някаква причина детето не трябва да Ви се поверява за по-дълго време, или какво?

Колкото до "правните начини" за справяне със ситуацията, те са само два ( нали тук пасем доматите с колците, още не сме се наподражавали добре на западните държави) и Калахан ги е посочил: иск за определяне на друг режим на лични отношения, т.е. по-дълго време детето да е с Вас, и принудително изпълнение (глоби) и дори наказателна отговорност за майката, АКО тя пречи на контактите Ви с детето. За предпочитане, естествено, като по-безконфликтни, са не-правните начини, но там вече трудно ще Ви дадем съвет, за това са например организациите, за които споменава wit.

wit написа:„Такова животно” (PAS)за съжаление има и като чета, точно натам са тръгнали нещата.

Посочете ми кода от МКБ-10 на СЗО - психично разстройство "Синдром на родитрелското отчуждаване".
Защото думата "синдром" навежда на мисълта именно за психопатология.
Това е нова теория, която се опитва да се наложи официално, но все още не е общоприета. Така че не бъдете толков акатегорични с това, че имало "такова животно".