ППВС №8/1980г
Публикувано на: 26 Фев 2015, 15:39Моля ако имате текста на ППВС №8/1980г - пуснете го.
Благодаря
Благодаря
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 8 ОТ 06.03.1980 Г., ПЛЕНУМ НА ВС
ПО НЯКОИ ГРАЖДАНСКОПРАВНИ ВЪПРОСИ ЗА ЗАЩИТА НА СОЦИАЛИСТИЧЕСКАТА СОБСТВЕНОСТ
Чл. 18 ГПК
Чл. 19 ГПК
Чл. 119 ГПК
Чл. 122 ГПК
Чл. 125 ГПК
Чл. 173 ГПК
Чл. 2 ЗАП
Чл. 19 ЗЗД
Чл. 4 ЗС
Чл. 7 ЗС
Чл. 16 ЗС
Чл. 17 ЗС
Чл. 68 ЗС
Чл. 73 ЗС
Чл. 74 ЗС
Чл. 76 ЗС
Чл. 78 ЗС
Чл. 86 ЗС
Чл. 108 ЗС
Чл. 109 ЗС
Чл. 5 ЗСГ
Чл. 12 ЗСГ
Чл. 29 ЗСГ
Чл. 30 ЗСГ
§ 8 ЗСГ
Чл. 2 НДИ
Чл. 100 НДИ
Икономическата система на Народна република България се основава на социалистическата собственост върху средствата за производство. Запазването и укрепването й е дълг на всеки гражданин. Тя трябва да се използува в интерес на социалистическото общество. Това определя и голямото значение на правната защита на социалистическата собственост.
Правната защита на социалистическата собственост се осъществява чрез наказателноправни, административноправни и гражданскоправни способи.
Съдилищата по начало правилно прилагат закона при разглеждането на спорове във връзка със защитата на социалистическата собственост и със своите решения способствуват за нейното запазване и укрепване. В отделни случаи се допускат грешки и противоречиви разрешения. Това налага Пленумът на Върховния съд да даде указания за еднаквото и точно приложение на закона по някои гражданскоправни въпроси, отнасящи се до посочените правоотношения.
1. Имуществата, общонародна собственост, които могат да се притежават само от държавата - чл. 16 от Конституцията, и не могат да се притежават от недържавни социалистически организации и граждани, са извадени от граждански оборот. Защитата на тези имущества е улеснена. Държавата или социалистическата организация, на която са предоставени за управление и стопанисване, не е необходимо да представя доказателства за държавната им принадлежност. За защита правото на държавата върху тези имущества може да се ползува съответният наказателен, административен или граждански способ за правна защита, ако се окажат в недържавна организация или гражданин.
Гражданскоправна защита на социалистическата собственост се обезпечава трайно и стабилно чрез разпоредбата на чл. 86 ЗС. Според нея недвижимите и движимите имоти, социалистическа собственост, не могат да се придобият от граждани с давностно владение независимо от продължителността му.
2. Превантивна правна защита на социалистическата собственост върху недвижими имоти се обезпечава главно с разпоредбата на § 8 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за собствеността на гражданите. Според тази разпоредба при предявяване от граждани на искове за собственост на недвижими имоти съдът трябва да проверява задължително дали имотът не е актуван като държавен, дали не е включен във фонда на ТКЗС или на ДЗС. Когато искът за право на собственост се основава на давностно владение, съдът проверява задължително дали не е налице пречка по чл. 29 ЗСГ за придобиването на имота.
Съдилищата по начало спазват изискванията на § 8 ЗСГ. В отделни случаи допускат нарушение на закона в това отношение. Някои съдилища са приемали, че тези обстоятелства може и да не се проверяват, понеже решението не може да се противопостави на държавата или съответната социалистическа организация, която не е страна в процеса. Това становище е неточно. То позволява да се създадат документи за наличието на права, каквито гражданинът няма.
Разпоредбата на § 8 ЗСГ трябва да се прилага и в случаите:
а) По предявени от граждани искове за други вещни права върху недвижими имоти. С такива искове също може да се смути правото на социалистическата собственост.
б) По предявени от граждани искове за делба на недвижими имоти. Допускането на делбата е преюдициално, свързано с правото на съсобственост за всеки от съделителите върху имота, предмет на същата.
в) По предявени от граждани искове по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, тъй като чрез тях се осъществява прехвърлянето на право на собственост или други вещни права върху недвижимия имот. За да се обяви предварителният договор за окончателен, е необходимо да се установи, че обещателят по него притежава правото, предмет на иска.
г) Същото се отнася и при одобряването на съдебни спогодби по горните искове.
Пленумът на Върховния съд обръща внимание на съдилищата, че при предявяване от граждани на искове за собственост или други вещни права, на искове за делба, на искове по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, при утвърждаване на спогодби по такива искове, както и при искания за снабдяване с документ за собственост или други вещни права върху недвижим имот задължително трябва да проверяват и изясняват дали недвижимият имот не е социалистическа собственост. Например: да не е актуван за държавен; да не е внесен във фонда на ТКЗС, ДЗС, ДГС, АПК или ПАК; изтекла ли е придобивната давност преди влизане в сила на ЗСГ, ако за имота се е прилагал ЗРПВПВННИ; дали владението не е придобито въз основа на предварителен договор, който не може да бъде обявен за окончателен; жител ли е гражданинът на населеното място, ако имотът се намира в място, посочено в чл. 30 ЗСГ; занимава ли се гражданинът със селскостопанска дейност, ако имотът е селскостопански; дали имотът не е отчужден в полза на държавата или друга социалистическа организация и пр.
Непроверяването дали имотът, предмет на иска, не е социалистическа собственост може да доведе до неизясняване на спора относно претендираните права от гражданина.
3. Както разпорежда чл. 10 от Примерния устав на ТКЗС, внесената в кооперативните стопанства земя за общо ползуване остава собственост на лицата, които са я внесли, но не в реалните й граници, а в границите на земите, стопанисвани от ТКЗС. Върху тези земи ТКЗС придобива право на кооперативно земеползуване. Същото право ТКЗС има и върху земите, предоставени му от държавния поземлен фонд. В кооперативните блокове се намират и земи, собствени на ТКЗС. Правото на кооперативно земеползуване и липсата на граници за земите на различните собственици легитимира ТКЗС, респективно съответната селскостопанска организация, да защищава и правото на собственост върху всички земи, стопанисвани от нея. Тя може да ползува съответните правни способи за защита на земите, щом са внесени в нейния фонд.
Промените в селскостопанските организации, както и създаването на нови такива не засяга правозащитните им функции относно стопанисваните от тях земи.
4. Съгласно чл. 10, ал. 2 Пр. устав на ТКЗС кооператорите запазват правото на собственост върху земята, включена в регулационния план на селището (чертите на селището), в нейните реални граници. Трудности в практиката се явяват, когато населеното място - град, село, махала, нямат регулационен план.
Пленумът на Върховния съд с т. 9 на П. № 4/1963 г. даде разяснения, че в селища, които нямат утвърден регулационен план, включени в регулация по смисъла на Примерния устав се считат недвижимите имоти, които се намират в застроената им част. При решаването на този въпрос трябва да се имат пред вид и съответните разпоредби на ЗТСУ и на правилника за приложението му.
Според чл. 105 ППЗТСУ строителните граници на населените места - градове, села, махали, които нямат общ градоустройствен план, нито застроителен и регулационен план, се установяват с околовръстен полигон. По реда, установен в този текст, се определят и строителните граници на населено място, чийто първоначален регулационен план е одобрен след образуването на ТКЗС. В тези случаи в границите на околовръстния полигон се включват само имотите, които до одобряване на първоначалния регулационен план са били застроени с жилищни и обществени сгради. Трябва да се имат пред вид само законно построените сгради, както и незаконните, ако са застроени преди 14.11.1958 г., а също така застроените за задоволяване на остри жилищни нужди до 31.12.1965 г. В околовръстния полигон се включват и незастроени имоти или такива, застроени със селскостопански и второстепенни постройки, когато попадат между имоти, застроени с жилищни и обществени сгради.
Имотите, които по време на влизането на собственика в ТКЗС са били празни незастроени места или са били застроени със селскостопански или второстепенни постройки и не попадат между имоти, които са застроени с жилищни и обществени сгради, трябва да се приеме, че са били извън застроената част на населеното място. Те са селскостопански имоти и кооператорът не е запазил собствеността върху тях в реалните им граници, доколкото не е дадено друго разрешение с ПМС № 216/1961 г. и с РМС № 393/1963 г.
5. Когато земеделски стопани са поели задължение с предварителен договор да прехвърлят част от своите селскостопански земи на трети лица, предали са им владението върху съответния участък и преди да сключат окончателен договор, са станали членове на. ТКЗС, трябва да се счита, че тези земи са внесени в ТКЗС. Кооператорът не е запазил собствеността върху тях в реалните им граници, а в границите на кооперативните блокове. Затова прехвърлянето на подобни участъци земя по нотариален ред не може да се извърши.
Ако впоследствие такива земи бъдат включени в регулационния план, с тях се разпорежда ТКЗС.
6. Някои членове - кооператори, като се възползуват от притежаваните от преди документи за собственост, прехвърлят на трети лица селскостопански земи, внесени от тях в ТКЗС, или дадени им земи за лично ползуване. В тези случаи кооператорът се разпорежда незаконно със земя, върху която няма право на собственост в реални граници. Приобретателят не може да придобие собствеността, тъй като тя не е принадлежала на праводателя му. ТКЗС (съответната селскостопанска организация) може да ползува приложимия за случая правен способ за защита както на своето право на кооперативно земеползуване, така и на правото на собственост върху тези земи.
7. С чл. 16, ал. 1 и 2 ЗС е установен бърз и ефикасен способ за правна защита на социалистическата собственост. Въз основа на заповед на председателя на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет се извършва изземването на държавни имоти, обработваема земя и пасища, стопанисвани от социалистически организации, от лица, които ги владеят незаконно. Заповедта за изземване като административен акт подлежи на обжалване пред съда по реда на Закона за административното производство. Затова трябва да се дадат разяснения по някои спорни и нееднакво разрешавани въпроси в практиката.
а) Лицата, които незаконно владеят имот, посочен в чл. 16, ал. 1 и 2 ЗС, нарушават правата и законните интереси на държавата или съответната социалистическа организация. Въз основа на заповедта за изземване лицето се отстранява от имота и е задължено да го освободи и да го предаде на правоимащата организация. Заповедта за изземване е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 2 ЗАП. При нейното издаване трябва да се спазват изискванията на Закона за административното производство. След влизане в сила на заповедта, ако лицето не освободи доброволно имота, изземването му става със съдействието на органите на Народната милиция.
б) В чл. 16, ал. 1 ЗС изразът "владеят" е употребен като родово понятие на упражняване фактическа власт и има пред вид както лицето, което държи вещта лично или чрез другиго като своя, така и това, което я държи не като свой, а от името и за сметка на друг, т.е. както когато е налице владение, така и когато е налице държане по смисъла на чл. 68 ЗС. Редът, установен с чл. 16 ЗС за изземване на незаконно владян имот, се прилага както спрямо незаконния владелец, така и спрямо незаконния държател. Това следва от обстоятелството, че щом изземването се прилага спрямо незаконния владелец, то фактическото изземване ще стане от лицето, което незаконно държи имота от негово име. Няма основание различно да се прилага законът и спрямо лицата, които незаконно държат имота, като признават неговата социалистическа принадлежност.
в) Чл. 16, ал. 1 ЗС не дава определение на незаконното владение. Пояснение е дадено в чл. 100, ал. 1 НДИ, с която е предвидено, че изземване въз основа заповед на председателя на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет се извършва, когато лицето държи имота без основание.
Незаконно е владението (държането), когато лицето по време на издаването на заповедта за изземване няма юридическо основание за упражняваната фактическа власт върху имота. Обстоятелството, че лицето е заело имота въз основа на юридическо основание, е без значение, щом по-късно това основание е отпаднало, прекратено, изтекъл е срокът му и по време на издаването на заповедта не съществува.
Незаконно владение (държане) има в случаите, когато лицето е заело имота без основание, въз основа на нищожен договор, унищожен или развален договор, въз основа на който е получило съответното право върху имота, изтекъл е срокът на наемния договор и пр. Законно е владението (държането), когато се упражнява въз основа на валидно юридическо основание.
г) Чл. 75 ЗС дава правна защита на владението, което е продължило повече от шест месеца, срещу всяко нарушение. Чл. 76 ЗС дава правна защита на владелеца или държателя против отнемането на вещи чрез насилие или по скрит начин. Изземването по реда на чл. 16, ал. 1 и 2 ЗС е законен способ за защита на социалистическата собственост. Затова незаконният владелец (държател) не може да противопостави на държавата или съответната социалистическа организация фактическо владение (държане), продължило повече от шест месеца, нито чрез възражение в производството за изземване, нито по исков ред в своя защита, за да осуети изземването, като се позовава на чл. 75 или 78 ЗС.
д) Заповедта за изземването на имоти по реда на чл. 16 ЗС, която цели да даде бърза и ефикасна защита на социалистическата собственост, не решава въпроса за правата със сила на пресъдено нещо. Ако лицето, от което се изземва имотът, претендира да има права да го владее (държи), то може да установи правата си по общия исков ред.
е) Според чл. 73, ал. 1 ЗС недобросъвестният владелец приспада в своя полза направените разноски за получаване на добивите и ползите, които дължи на собственика. Съобразно чл. 74 ЗС недобросъвестният владелец може да иска за направените подобрения в имота по-малката сума измежду сумата на направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на тези подобрения. Ако собственикът е знаел, че се правят подобрения върху имота му, и не се е противопоставил, владелецът има право на увеличената стойност на имота вследствие подобренията. Тя се определя към деня на постановяване на съдебното решение. Лицата, които незаконно владеят (държат) имот по смисъла на чл. 16, ал. 1 и 2 ЗС, нямат правата по чл. 73, ал. 1, и 74 ЗС, по силата на чл. 16, ал. 3 ЗС. Правата да се иска заплащане на сума за направените подобрения и намаляване на направените разноски за получените дължими добиви и ползи са материални субективни права. Лишаването от тези права се отнася до качеството на субекта - лице, което незаконно владее (държи) имота, а не до процесуалния път за отстраняването му от имота. Възможно е на практика лицето, което незаконно владее (държи) имота, при покана доброволно да го освободи или пък държавата (социалистическата организация) да не ползува административния ред за изземване, а да ревандикира имота по исков ред. Във всички тези случаи лицето, което незаконно владее (държи) имота, няма право да иска заплащане на сума за направените подобрения по време на незаконното владение (държане) и да намалява направените разноски за получените добиви и ползи, които дължи на собственика. Изразът в чл. 16, ал. 3 ЗС "отстранени от земята по реда на предходните алинеи" трябва да се разбира в смисъл че са отстранени като лица, които незаконно са владели (държали) имота, независимо от процесуалния способ - заповед за изземване, съдебно решение за ревандикация или доброволно освободили имота.
8. По силата на чл. 12 ЗСГ, считано от влизането му в сила, стават държавна собственост селскостопанските земи, притежавани от граждани, които не се занимават със селскостопанска дейност. Притежаваните от граждани, които се занимават със селскостопанска дейност, земи над определените размери по реда на МПС № 25/1975 г. също стават държавна собственост. Ако гражданинът преустанови тази си дейност, притежаваните селскостопански земи се отнемат по решение на председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет - чл. 4, ал. 2 ПМС № 25/1975 г. При наследяване, ако наследниците нямат право да задържат земите, тя се отнема по същия ред.
За земите, станали държавна собственост на основание чл. 12 ЗСГ и по реда на ПМС № 25/1975 г., собственикът се обезщетява по цени, определени от Министерския съвет.
Съгласно чл. 2 ЗСГ семейството на всеки гражданин може да притежава един жилищен и един вилен имот. Чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗСГ определя като вилен и селскостопански имот извън строителните части на населеното място до размер на един вилен парцел, ако имотът е вече застроен законно с жилищна или вилна постройка или се намира в район, определен от изпълнителния комитет на окръжния народен съвет за задоволяване на здравни и курортни нужди. Трябва да се приеме, че чл. 12 ЗСГ няма пред вид такива селскостопански имоти. Когато такива имоти са застроени с жилищна или вилна постройка или се намират в район, определен по съответния ред за задоволяване на здравни и курортни нужди, тези селскостопански имоти, ако се притежават от граждани, не стават държавна собственост по силата на чл. 12 ЗСГ.
Не става държавна собственост и имот, който се намира в селскостопански терен извън строителните части на населеното място, ако е бил единствен стопански двор, върху който член - кооператор е запазил правото на собственост в реалните му граници при влизане в ТКЗС. Такъв имот служи за задоволяване на жилищни нужди. Преобразуването на ТКЗС в друга селско-стопанска организация не изменя правното положение на имота.
9. Лице, което владее вещ, социалистическа собственост, не може да придобие собствеността с давностно владение - чл. 86 ЗС. Ако лицето, което владее без основание движима вещ, социалистическа собственост, я отчужди възмездно, приобретателят ще стане собственик на движимата вещ, ако не е знаел, че придобива от несобственик - чл. 78, ал. 1 ЗС. С придобиването на правото на собственост от купувач - гражданин при посочените условия движимата вещ престава да бъде социалистическа собственост. Правилото не се прилага относно вещи, които не могат да се притежават от граждани (с оглед на чл. 21 от Конституцията), както и за вещи, които са основни средства на социалистическа организация, освен ако е спазен редът, установен с Наредбата за държавните имоти и Правилника за организация на стопанската дейност. Когато приобретателят - гражданин по обстоятелствата е могъл да разбере, че се касае до вещ. социалистическа собственост, и въпреки това я придобива, той е недобросъвестен.
Когато приобретателят е придобил собствеността върху движима вещ, социалистическа собственост, на основание чл. 78, ал. 1 ЗС, държавата или съответната социалистическа организация могат да искат вещта от него, ако владението е отнето по престъпен начин или вещта е била загубена. Искането за връщане може да се направи в тригодишен срок от престъпното отнемане или загубване на вещта.
Според чл. 78, ал. 2 ЗС собственикът на открадната или загубена вещ може да иска нейното връщане. Когато се касае до движими вещи, социалистическа собственост, трябва да се приеме, че "открадната" е всяка вещ, излязла от владението на социалистическата организация чрез престъпно посегателство. Кражба по смисъл на чл. 78, ал. 2 ЗС е всяко престъпно отнемане на владението на вещ, социалистическа собственост.
Ако държавата или съответната социалистическа организация не могат да искат вещта от приобретателя, те имат право да търсят обезщетение от лицето, отчуждило вещта.
Изключението по чл. 78, ал. 2 ЗС да се иска вещта, придобита от добросъвестен владелец, не може да се приложи, ако приобретателят е придобил вещта от държавно или кооперативно предприятие.
10. Гражданскоправната защита на социалистическата собственост се осъществява от гражданския съд съобразно защитните норми на облигационното и вещното право и по реда на Гражданския процесуален кодекс.
Особената защита на социалистическата собственост по административен ред, предвидена в закон, не ограничава другите правни способи за защита. Когато е предвиден административен ред за защита, съответните социалистически организации могат да ползуват и гражданско-правните способи за защита на нарушеното право на поверената им социалистическа собственост чрез облигационни искове, вещните искове по чл. 75, 76, 108, 109 ЗС и др.
11. Според чл. 4 ЗС социалистическата държава е единствен собственик на общонародните имоти. Държавата се представлява от министъра на финансите - чл. 18, ал. 3 ГПК. Държавните имоти се предоставят за оперативно управление на държавни организации - учреждения и предприятия. Имотите, които не са предоставени на държавна организация за стопанисване, се управляват и стопанисват от общинските народни съвети - чл. 7 ЗС и чл. 2 НДИ. Държавният жилищен фонд се управлява и стопанисва от общинските народни съвети и други държавни организации, на които са предоставени държавни жилищни имоти - чл. 17 ЗС. Според чл. 18, ал. 1 и 2 ГПК държавните учреждения и предприятия се представляват от съответните ръководители съобразно законите и техните устройствени правила. Съгласно чл. 113, ал. 1 и 2 ПОСД ръководителят на стопанската организация я представлява пред всички учреждения, организации, и лица.
Макар държавният фонд на социалистическата собственост да е единен и неделим, легитимирани да осъществяват защита на общонародната собственост са организациите, на които е предоставено оперативното управление и стопанисване на имота и от името на които процесуални действия извършват техните ръководители съобразно устройствените им правила. Това следва от посочените нормативни разпоредби. Тази процесуална легитимация не изключва намесата и участието на Министерството на финансите по дела за държавна социалистическа собственост, поверена за оперативно управление на учреждения или предприятия. Държавата е заинтересована от техния изход. Ако нейна вещ бъде присъдена на гражданин или недържавна организация, ще се накърни фондът на държавната собственост. Държавата е заинтересована от изхода на всички дела от държавни учреждения с противна страна гражданин или недържавна организация. Изходът по тези дела косвено се отразява върху държавния бюджет. С оглед на това чл. 19 ГПК овластява Министерството на финансите да вземе участие като страна по дела, които се отнасят до основни средства, и задължава държавните учреждения да го уведомяват за всички заведени от тях или против тях дела. То може да вземе участие в тези дела. Ако встъпи в делото, Министерството на финансите не е участник в спорното правоотношение. На него нищо не се присъжда и то не се осъжда, включително за разноски. Участието му е контролиращо за процесуалните действия на учреждението или предприятието, което е страна по делото. В това си качество Министерството на финансите може да извършва всички процесуални действия, както и може да се противопоставя на процесуалните действия на контролираната страна и да ги обезсилва. В тези случаи не се прилага чл. 173 ГПК. Меродавно е становището на Министерството на финансите като представител на държавата.
12. При съдебната спогодба страните по висящо дело чрез взаимни отстъпки уреждат спора изцяло или частично със сила на пресъдено нещо. Стопанските организации и учреждения, на които е предоставено оперативно управление и стопанисване на държавни имоти имат задължение да извършват управлението и стопанисването с оглед на даденото целево предназначение на имуществото. Те могат да упражняват дадените им права само в интерес на социалистическото общество. Управлението и стопанисването на повереното им имущество учрежденията и организациите осъществяват чрез свои органи. В стопанския оборот с граждани и други организации те участвуват като равнопоставени правни субекти преди всичко чрез сключване на договори. За да се избегне увреждане на социалистическата собственост, законодателят е предвидил за отделните случаи компетентността и условията за валидно сключване на договорите. Пленумът приема, че няма пречка и при съдебни спорове между държавни учреждения и стопански организации с граждани делото да приключи чрез уреждане на спора със съдебна спогодба, ако са спазени изискванията за извънсъдебно уреждане на спора.
13. Отказът от иск лишава носителя на претендираното право от възможността да търси защита с нов иск. При висящ спор за движим или недвижим имот по иск, предявен от държавна организация против гражданин, чрез отказа от иска може да се стигне до увреждане на социалистическата собственост. Чрез отказа може да се заобиколят нормативни актове и разпореждания относно целевото предназначение на предоставеното имущество или да се пропусне възможност за защита и т.н. Носител на материалното право е държавата, а предявилата иска организация упражнява неговата защита въз основа на предоставеното й управление и стопанисване и овластяване от закона. Затова Пленумът приема, че държавните учреждения и организации не могат да се отказват от предявени искове от тях против граждани за защита на право на собственост или други вещни права върху движими или недвижими имоти.
14. Съдилищата по начало изпълняват задължението си по чл. 122 ГПК - да уведомяват съответната социалистическа организация, когато в течение на производството се разкрие, че тя е заинтересована да встъпи главно или като подпомагаща страна, и да отлагат делото, за да й дадат възможност за такова встъпление. Това е форма на процесуалноправна защита на социалистическата собственост и правата и интересите на социалистическите организации. Има обаче и случаи, когато това се пропуска. С това се създават затруднения за защита правата и интересите на съответната социалистическа организация. Стига се до принудително завеждане на нов процес от организацията, чиито права и интереси се засягат от влязлото в сила решение. Докато при встъпване във висящото производство се постига процесуална икономия.
В някои случаи уведомената социалистическа организация не встъпва в процеса по реда на чл. 174 или 181 ГПК, но съдът неправилно я конституира и призовава до завършването на производството като страна по чл. 122 ГПК. Смисълът на чл. 122 ГПК е да се уведоми социалистическата организация, която има интерес да встъпи в производството, и й се даде реална възможност да стори това. Тя преценява дали да встъпи в процеса и в какво качество. Ако не встъпи, по-нататъшното й призоваване е излишно.
Уведомяването на ТКЗС, ДЗС, АПК, ПАК е задължително при спорове между граждани за право на собственост или друго вещно право върху недвижим имот, искове по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, искове за делба на недвижим имот, ако някоя от участвуващите страни е кооператор или правоприемник на такъв или се касае до селскостопански имот.
15. Процесуален способ за засилена гражданскоправна защита на социалистическото имущество при щети от липси и престъпления е финансовият контрол и производството по финансови начети. Една от целите на съдебната намеса в тези случаи е да се защити бързо и ефикасно социалистическата собственост, като се възстанови накърненото социалистическо имущество.
Пленумът на Върховния съд е дал подробни указания по производствата за финансови начети с Постановление № 5/1955 г. Съдилищата по начало спазват дадените указания с постановлението, както и с тълкувателни решения на ОСГК, а така също и с други решения на Върховния съд по конкретни дела. Има обаче и случаи на пропуски. Затова трябва да се обърне внимание на съдилищата за точно прилагане на закона и даваните указания от Върховния съд по делата за финансови начети.
Въз основа на горните съображения на основание чл. 58, ал. 1 ЗУС Пленумът на Върховния съд на НРБ
ПОСТАНОВИ:
Обръща внимание на съдилищата да полагат особени грижи по защита на социалистическата собственост, с което ще съдействуват за охраната и укрепването на икономическите основи на социалистическия строй.
1. При правната защита на имоти, държавна собственост, извадени от граждански оборот, може да се ползува съответният способ, без да се представят доказателства за държавната им принадлежност.
Недвижими и движими имоти, социалистическа собственост, не могат да се придобият от граждани чрез давностно владение.
2. Обръща внимание на съдилищата при предявяване от граждани на искове за собственост или други вещни права, искове за делба, искове по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, при одобряване на съдебни спогодби по такива искове, при искания за снабдяване с нотариален акт за собственост върху недвижим имот задължително да проверяват и изясняват дали имотът няма социалистически характер, дали не са налице пречки за придобиването му, включително когато искането се основава на давностно владение.
3. ТКЗС, АПК, ПАК и другите селскостопански организации могат да ползуват съответните правни способи за защита и опазване както на правото на кооперативно земеползуване, така и на правото на собственост върху земите, които стопанисват.
4. Кооператорите запазват правото на собственост в реални граници върху празните и застроените само със селскостопански или временни постройки дворни места в селища, които по време на влизането им в ТКЗС не са имали утвърден регулационен план, ако са в застроената част на населеното място и попадат между имоти, законно застроени с жилищни и обществени сгради.
5. Земите, върху които кооператори преди влизането им в ТКЗС са предали владението на трети лица въз основа на предварителен договор - обещание за продажба, се считат внесени в ТКЗС.
6. Продажбата от кооператори на земя, внесена от тях в ТКЗС, или на дадена им за лично ползуване не прехвърля правото на собственост върху приобретателя. ТКЗС, АПК, ПАК могат да упражнят съответния способ за правна защита както на своето право на кооперативно земеползуване, така и на правото на собственост върху такава земя.
7. Заповедта по чл. 16, ал. 1 и 2 ЗС на председателя ма окръжния народен съвет е индивидуален административен акт.
а) Тя е обжалваема по реда на Закона за административното производство. При издаването й трябва да се спазят разпоредбите му.
б) Владението по смисъла на чл. 16, ал. 1 ЗС е упражняването на фактическата власт върху имота както когато лицето лично или чрез другиго го държи като свой, така и когато лицето държи имота не като свой, а от името и за сметка на другиго.
в) Владението (държането) е незаконно, когато лицето няма юридическо основание да упражнява фактическа власт върху имота по време на издаване заповедта за изземване.
г) Лицето, което незаконно владее (държи) имот по чл. 16, ал. 1 и 2 ЗС, не може да противопостави на собственика правна защита по чл. 75 и 76 ЗС в производството за изземване, нито по исков ред.
д) Лицето, от което е иззет имотът по реда на чл. 16 ЗС, ако претендира свои права върху него, може да ги защити по общия исков ред.
е) Лицето, което незаконно владее (държи) имот по чл. 16, ал. 1 и 2 ЗС, няма право да иска заплащането на сума за направените подобрения в имота по време на незаконното владение (държане), нито да намалява направените разноски във връзка с получените дължими добиви и ползи независимо от ползувания процесуален способ за отстраняването му от имота административен, съдебен или пък доброволно освобождаване.
8. Държавна собственост стават селскостопанските земи, които не са кооперативни, не са оставени на граждани за упражняване на селскостопанска дейност, нямат вилен характер и не са единствен стопански двор на кооператор.
9. Приобретателят, възмездно придобил движима вещ, социалистическа собственост, от лице, което я владее без основание, придобива собствеността, ако не е знаел това. Това не се отнася до вещи, които не могат да се придобиват от граждани, вещи, основни средства на социалистическа организация, ако не е спазен специалният ред за отчуждаването им и ако приобретателят по обстоятелствата е могъл да разбере, че вещта е социалистическа собственост. Движими вещи, социалистическа собственост, излезли от владението на съответната организация по престъпен начин, могат да се искат от добросъвестния приобретател в тригодишен срок от престъпното отнемане на владението. Държавата или съответната социалистическа организация имат право да търсят обезщетение от лицето, отчуждило вещта, ако не могат да я искат от приобретателя.
10. За защита на правото на социалистическа собственост могат да се ползуват съответните искове на облигационното и вещното право независимо от възможността за защита по административен ред.
11. Организациите, на които е предоставено оперативно управление и стопанисване на държавен имот, са процесуално легитимирани да осъществяват правната му защита чрез надлежните си органи. Министърът на финансите може да участвува като контролираща страна в съдебни производства наред с организацията, която упражнява оперативното управление.
12. Съдебен спор между държавна организация и гражданин може да приключи със съдебна спогодба, ако тя отговаря на необходимите изисквания, във всеки отделен случай.
13. Държавните организации не могат да се отказват от съдебно предявени искове против граждани за право на собственост или друго вещно право върху движими или недвижими имоти.
14. Обръща внимание на съдилищата да изпълняват задълженията си по чл. 122 ГПК и уведомяват съответната социалистическа организация, както и да й дават възможност да встъпи в производството по делото, когато се разкрие, че има правен интерес от встъпването.
15. Напомня на съдилищата точно да спазват даваните указания от Върховния съд по производствата за финансови начети.