Бихте ли ми дали тълкуване на понятието семейно жилище.
С бившият ми съпруг сме живяли като ползватели в жилището ,което е собственост на сина ни. След развода семейното жилище се оставя за ползване на мен и сина ми , което е записано в бракоразводното решение. В данъчна служба Надежда твърдят че това не може да е било семейно жилище тъй като не е било собственост на никой от двамата съпрузи, поради което отказват да направят промяна за ползването му след развода. Моля за тълкуване на термина семейно жилище, тъй като не мога да намери такова в семейния кодекс и ГПК.
Знам само че това е жилището където живеят двамато съпрузи независимо чия собственост е .
- Дата и час: 14 Дек 2024, 11:34 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
семейно жилище
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
|
|
2 мнения
• Страница 1 от 1
Re: семейно жилище
Постановление № 20 от 16.ХII.1963 г. по обобщаване съдебната практика по семейното жилище при развод, Пленум на ВС
Съдебна практика на ВС на НРБ - гражданска колегия, 1963 г., С., Наука и изкуство, 1964 г.
чл. 264, ал. 2 ГПК
1. Семейното жилище се състои от жилищните и сервизните помещения, обитавани от съпрузите, малолетните и непълнолетните деца до прекратяването на брака, а при фактическа раздяла - до деня на раздялата.
В семейното жилище се включват още: а) помещенията, в които временно са допуснати други лица; б) помещенията, отдадени под наем при самосгъстяване; в) помещенията, освободени от действието на Закона за наемите, които са отдадени под наем при самосгъстяване под нормите на чл. 8 ЗН; г) жилището, в което семейството е настанено от служба "Жилищно настаняване" след фактическата раздяла на съпрузите; д) придобитото на друго основание след фактическата раздяла жилище за нуждите на семейството; е) жилището, в което е настанено семейството във връзка с нов строеж, в който е включен единият от съпрузите или двамата съпрузи, и ж) новопостроеното след фактическата раздяла жилище, във връзка с което семейството се е лишило от обитаваното дотогава жилище.
2. Привременните мерки относно ползуването на семейното жилище могат да се искат от страните след предявяването на иска по чл. 47, 36 37 и 38 ЗЛС. Искането за постановяване на привременни мерки се разглежда в открито заседание. Когато обстоятелствата налагат, привременни мерки могат да се постановят и в закрито заседание.
В случаите, когато съпрузите нямат деца или децата от брака са пълнолетни, ако няма друго искане за семейното жилище, съдът при разрешаването на брачния иск разглежда искането за привременни мерки като искане за окончателно предоставяне на жилището.
3. Искането за предоставяне на семейното жилище може да се направи за първи път и във втората инстанция, а също така и с отделен иск след влизането на решението по брачния иск в сила, ако по време на разглеждането на този иск страната изрично не се е отказала от семейното жилище.
4. При разрешаването на въпроса за предоставянето на цялото или на част от семейното жилище на един от съпрузите съдът трябва да се съобрази със задължението на родителите да обезпечат жилище за малолетните и непълнолетните деца, с вината на съпрузите за прекратяването на брака, в случаите на брак без деца или с пълнолетни деца с правилата на социалистическото общежитие и със справедливостта.
С оглед на това по начало жилището следва да се предостави:
а) На съпруга, на когото е предоставено упражняването на родителските права над малолетните и непълнолетните деца и грижата за отглеждането и възпитанието им.
Когато на всеки от родителите е предоставено упражняването на родителските права върху малолетни или непълнолетни деца, съдът може да разпредели ползуването на семейното жилище между съпрузите или да го предостави на единия от тях с оглед на обстоятелствата по делото.
Ако със съпрузите живеят заедно ненавършили пълнолетие доведени, заварени или извънбрачни деца на един от съпрузите, въпросът за предоставянето на семейното жилище се разрешава и с оглед на интересите на тези деца.
б) На болния от тежка болест съпруг, когато бракът е прекратен без вина поради болестта му.
Ако в този случай от брака има ненавършили пълнолетие деца или са налице други важни съображения, съдът може да предостави жилището и на другия съпруг.
в) На невиновния съпруг, ако съпрузите нямат деца или имат пълнолетни деца, а ако са виновни и двамата съпрузите - с оглед на обстоятелствата по делото.
г) Когато бракът е прекратен само поради обективни причини, съдът разрешава въпроса за семейното жилище с оглед на всички обстоятелства по делото и на справедливостта.
д) Когато единият съпруг има друго жилище, семейното жилище се предоставя на другия съпруг.
е) Когато жилището е свързано с естеството на задълженията на трудовия договор на единия от съпрузите и е предназначено за битово обслужване и улесняване изпълнението на тези задължения (ж. п. кантони, помещения на пазачи и други такива), семейното жилище се предоставя на този съпруг.
В случаите на букви "а", "б", "в" и "г" съдът може с оглед на обстоятелствата по делото, правилата на социалистическото общежитие и справедливостта да предостави жилището на другият съпруг.
5. Ако семейното жилище може да бъде разделено между съпрузите, съдът определя начина на ползуването му, а ако това е невъзможно, следва да даде подходящ срок на един от съпрузите да поиска заменяване на предоставената му част от жилището.
Ако поради лоши отношения между съпрузите, между тях и родителите и други близки или поради други съображения от морално естество едновременното ползуване на части от семейното жилище е нежелателно, съдът следва да даде подходящ срок на единия от съпрузите да замени своята част от жилището. Ако последният не поиска замяната в дадения му срок, следва да напусне жилището.
Когато цялото семейно жилище е предоставено на съпруга, комуто е предоставено упражняването на родителските права над ненавършилите пълнолетие деца, а в съседните помещения живеят родителите или близки на другия съпруг, с които съжителството е невъзможно поради лошите отношения, създадени между тях, той има право да замени предоставеното му жилище, без да е ограничено това му право със срок.
6. Съдилищата не следва да постановят замяна на част или на цялото семейно жилище, което е освободено от режима на Закона за наемите.
7. Изявленията на страните относно предоставянето на семейното жилище се вземат предвид от съда, а постигнатите спогодби за същото се одобряват, ако не увреждат интересите на ненавършилите пълнолетие деца.
Когато от брака има деца, които не са навършили пълнолетие, съдът следва да вземе предвид отказа от семейното жилище на съпруга, на когото е предоставено упражняването на родителските права само ако той има друго подходящо жилище.
8. Решението за семейното жилище не може да засегне правата на третите лица, на пълнолетните деца от брака и на другите роднини и близки на съпрузите, които ползуват отделни помещения от жилището.
9. Пленумът обръща внимание на съдилищата да дават указания на страните във връзка с разрешаването на въпросите за семейното жилище за изясняване исканията, твърденията и възраженията им и за посочване на доказателствата за установяване на същите.
10. Когато жалбата против решение по брачно дело не се уважи, разноските за втората инстанция се присъждат съобразно с правилата на чл. 64 ГПК.
Ако второинстанционният съд прекрати брака, независимо от това, коя от страните е обжалвала решението, разноските и за двете инстанции се присъжда съобразно разпоредбата на чл. 270 ГПК.
Когато решението е обжалвано само за родителските права, семейното жилище, издръжката и по други въпроси, разноските за втората инстанция се присъждат съобразно разпоредбите на чл. 64 ГПК.
11. Отменява т. 27, 28 и 29 изцяло и т. 36 в частта относно съдебните разноски за втората инстанция от постановление № 1/1957 г. и постановление № 2/1959 г. на Пленума на Върховния съд на НРБ.
¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
С Постановление № 1/1957 г. (т. 27, 28, 29 и 36) Пленумът на Върховния съд на НРБ даде указания на съдилищата относно привременните мерки за ползуване на семейното жилище през време на траенето на брачните дела, относно ползуването на семейното жилище след прекратяването на брака и относно съдебните разноски по брачните дела. Във връзка с ползуването на семейното жилище това постановление беше допълнено с постановлението № 2/1959 г. на Пленума на Върховния съд.
Тези указания в общи линии се спазват от съдилищата, но някои от тях не отговарят на духа и точния смисъл на закона, а спазването на други в някои случаи довежда до явно несправедливи резултати. Налага се тези указания да се преразгледат с оглед да се внесат в тях такива изменения, които да отговарят на точния смисъл на закона и да дават възможност на съдилищата да разрешават споровете за семейното жилище съобразно с правилата на социалистическото общежитие и с изискванията на справедливостта.
Указанието, дадено в т. 27 на постановление № 1/1957 г., в смисъл, че съдът определя привременни мерки за ползуване на семейното жилище след помирителното заседание, не е съобразено с точния смисъл на чл. 261 ГПК. Този текст не съдържа никакво ограничение относно стадия на производството, в който могат да се определят привременни мерки за семейното жилище, нито пък привременните мерки по характера си са свързани с помирителното заседание. Затова трябва да се приеме, че такива мерки могат да се определят от съда и преди помирителното заседание.
Приложението на указанията, дадени в т. 28 на същото постановление, създава затруднения, защото в тях не са обхванати възможните хипотези и защото някои от тези указания със своята категоричност са пречка в отделни случаи за справедливо разрешение на спора относно семейното жилище.
Въпросът, кои помещения се считат за семейно жилище, не е изяснен нито в т. 28 на постановлението, нито в чл. 264, ал. 2 ГПК. Изясняването на този въпрос е от голямо значение особено във връзка с промените, които могат да настъпят в ползуването на жилището след фактическата раздяла на съпрузите.
По смисъла на чл. 264, ал. 2 ГПК за семейно жилище се считат жилищните и сервизните помещения, които обитават съпрузите, малолетните и непълнолетните деца до прекратяването на брака, а при фактическа раздяла до деня на раздялата. Не губят характера си на семейни жилища помещения, в които временно са допуснати други лица, и помещения, отдадени под наем при самосгъстяване. Следва да се считат за част от семейното жилище и помещенията, освободени от действието на Закона за наемите, които са отдадени под наем при самосгъстяване под нормите по чл. 8 ЗН. За семейно жилище се счита и жилището, в което семейството е настанено от служба "Жилищно настаняване" след фактическата раздяла на съпрузите, или придобитото след тази раздяла на друго основание за нуждите на семейството. В случаите, когато семейството е настанено в друго жилище във връзка с нов строеж, в който е включен единият или и двамата съпрузи, това жилище следва да се счита за семейно, а след завършването на строежа следва да се счита за семейно жилище новопостроеното.
В практиката се срещат противоречиви решения във връзка с предоставянето на семейното жилище в случаите, когато от брака има деца, които не са навършили пълнолетие, а бракът е прекратен без вина поради болест на единия съпруг.
Необходимо е да се допълни указанието за тези случаи в смисъл, че то се отнася до болни от тежка болест, когато съдилищата с оглед на характера на болестта и на всички останали обстоятелства по делото могат да предоставят семейното жилище и на здравия съпруг с децата.
Необходимо е да се дадат и указания за разрешаване на някои случаи, които не са обхванати от т. 28 на постановлението.
Пленумът констатира, че в редица случаи съдилищата са постановявали извършването на замяна на части от семейни жилища, които са освободени от действието на Закона за наемите, и по тази причина органите на жилищното настаняване не са могли да издават заповеди за замяна на такива помещения. В други случаи неправилно съдилищата не са допускали замяна, когато семейното жилище е в съседство с помещения, в които живеят родителите или други близки на единия съпруг, а семейното жилище се предоставя на другия съпруг, който е в лоши отношения с тези близки, и оставянето му в това жилище ще бъде в несъответствие с правилата на социалистическото общежитие.
В някои случаи съдилищата неправилно са приемали, че страните не могат да правят спогоди относно ползуването на семейното жилище, когато от брака има деца, които не са навършили пълнолетие. Страните по брачните дела могат да правят изявления пред съда и да сключват спогодби относно ползуването на семейното жилище, но съдът взема предвид изявленията и одобрява спогодбите само ако с тях не се увреждат интересите на децата.
Указанието, дадено в т. 29 на постановлението № 1/1957 г., е правилно. Необходимо е обаче то да се допълни в смисъл, че искането за предоставяне на семейното жилище може да се направи за първи път и във втората инстанция, а също така и с отделен иск след влизането на решението по брачния иск в сила, ако по време на разглеждането на този иск страната не се е отказала изрично от семейното жилище. В случаите, когато се постановява развод или бракът се обявява за недействителен и от брака има деца, които не са навършили пълнолетие, съдът се произнася по въпроса за семейното жилище и без искане на страните.
Даденото указание с т. 36 на постановление № 1/1957 г. относно съдебните разноски по брачните дела не е в съгласие с чл. 64 ГПК във връзка с разноските за втората инстанция. Разпоредбата на чл. 270 ГПК принципно стои на същата правна основа, на която стои и чл. 64 ГПК, че разноските следва да се понесат от виновната за производството страна. Поради възможността бракът да бъде прекратен по вина на самия ищец чл. 270 ГПК предвижда в случая разноските да бъдат възложени на ищеца именно защото той е виновен за разстройството на брака. Ето защо във всички случаи, когато жалбата против решението не се уважи, разноските за втората инстанция се присъжда съобразно с правилата на чл. 64 ГПК.
Когато втората инстанция прекратява брака независимо от това, коя от страните е обжалвала решението, разноските и за двете инстанции се присъждат съобразно с разпоредбата на чл. 270 ГПК.
Ако решението е обжалвано само за родителските права, семейното жилище, издръжката и по други въпроси, разноските за втората инстанция се присъждат съобразно с разпоредбите на чл. 64 ГПК.
Предвид на това, че се налага отменяването на някои указания, дадени с поменатите постановления, и изменяването и допълването на други, Пленумът намира, че следва да се издаде постановление, в което да се дадат нови указания във връзка с разрешаването на въпроса за семейното жилище при постановяване на развод или обявяване брака за недействителен, като се отменят т. 27, 28, 29 изцяло и т. 36 за разноските за втората инстанция и постановление
Съдебна практика на ВС на НРБ - гражданска колегия, 1963 г., С., Наука и изкуство, 1964 г.
чл. 264, ал. 2 ГПК
1. Семейното жилище се състои от жилищните и сервизните помещения, обитавани от съпрузите, малолетните и непълнолетните деца до прекратяването на брака, а при фактическа раздяла - до деня на раздялата.
В семейното жилище се включват още: а) помещенията, в които временно са допуснати други лица; б) помещенията, отдадени под наем при самосгъстяване; в) помещенията, освободени от действието на Закона за наемите, които са отдадени под наем при самосгъстяване под нормите на чл. 8 ЗН; г) жилището, в което семейството е настанено от служба "Жилищно настаняване" след фактическата раздяла на съпрузите; д) придобитото на друго основание след фактическата раздяла жилище за нуждите на семейството; е) жилището, в което е настанено семейството във връзка с нов строеж, в който е включен единият от съпрузите или двамата съпрузи, и ж) новопостроеното след фактическата раздяла жилище, във връзка с което семейството се е лишило от обитаваното дотогава жилище.
2. Привременните мерки относно ползуването на семейното жилище могат да се искат от страните след предявяването на иска по чл. 47, 36 37 и 38 ЗЛС. Искането за постановяване на привременни мерки се разглежда в открито заседание. Когато обстоятелствата налагат, привременни мерки могат да се постановят и в закрито заседание.
В случаите, когато съпрузите нямат деца или децата от брака са пълнолетни, ако няма друго искане за семейното жилище, съдът при разрешаването на брачния иск разглежда искането за привременни мерки като искане за окончателно предоставяне на жилището.
3. Искането за предоставяне на семейното жилище може да се направи за първи път и във втората инстанция, а също така и с отделен иск след влизането на решението по брачния иск в сила, ако по време на разглеждането на този иск страната изрично не се е отказала от семейното жилище.
4. При разрешаването на въпроса за предоставянето на цялото или на част от семейното жилище на един от съпрузите съдът трябва да се съобрази със задължението на родителите да обезпечат жилище за малолетните и непълнолетните деца, с вината на съпрузите за прекратяването на брака, в случаите на брак без деца или с пълнолетни деца с правилата на социалистическото общежитие и със справедливостта.
С оглед на това по начало жилището следва да се предостави:
а) На съпруга, на когото е предоставено упражняването на родителските права над малолетните и непълнолетните деца и грижата за отглеждането и възпитанието им.
Когато на всеки от родителите е предоставено упражняването на родителските права върху малолетни или непълнолетни деца, съдът може да разпредели ползуването на семейното жилище между съпрузите или да го предостави на единия от тях с оглед на обстоятелствата по делото.
Ако със съпрузите живеят заедно ненавършили пълнолетие доведени, заварени или извънбрачни деца на един от съпрузите, въпросът за предоставянето на семейното жилище се разрешава и с оглед на интересите на тези деца.
б) На болния от тежка болест съпруг, когато бракът е прекратен без вина поради болестта му.
Ако в този случай от брака има ненавършили пълнолетие деца или са налице други важни съображения, съдът може да предостави жилището и на другия съпруг.
в) На невиновния съпруг, ако съпрузите нямат деца или имат пълнолетни деца, а ако са виновни и двамата съпрузите - с оглед на обстоятелствата по делото.
г) Когато бракът е прекратен само поради обективни причини, съдът разрешава въпроса за семейното жилище с оглед на всички обстоятелства по делото и на справедливостта.
д) Когато единият съпруг има друго жилище, семейното жилище се предоставя на другия съпруг.
е) Когато жилището е свързано с естеството на задълженията на трудовия договор на единия от съпрузите и е предназначено за битово обслужване и улесняване изпълнението на тези задължения (ж. п. кантони, помещения на пазачи и други такива), семейното жилище се предоставя на този съпруг.
В случаите на букви "а", "б", "в" и "г" съдът може с оглед на обстоятелствата по делото, правилата на социалистическото общежитие и справедливостта да предостави жилището на другият съпруг.
5. Ако семейното жилище може да бъде разделено между съпрузите, съдът определя начина на ползуването му, а ако това е невъзможно, следва да даде подходящ срок на един от съпрузите да поиска заменяване на предоставената му част от жилището.
Ако поради лоши отношения между съпрузите, между тях и родителите и други близки или поради други съображения от морално естество едновременното ползуване на части от семейното жилище е нежелателно, съдът следва да даде подходящ срок на единия от съпрузите да замени своята част от жилището. Ако последният не поиска замяната в дадения му срок, следва да напусне жилището.
Когато цялото семейно жилище е предоставено на съпруга, комуто е предоставено упражняването на родителските права над ненавършилите пълнолетие деца, а в съседните помещения живеят родителите или близки на другия съпруг, с които съжителството е невъзможно поради лошите отношения, създадени между тях, той има право да замени предоставеното му жилище, без да е ограничено това му право със срок.
6. Съдилищата не следва да постановят замяна на част или на цялото семейно жилище, което е освободено от режима на Закона за наемите.
7. Изявленията на страните относно предоставянето на семейното жилище се вземат предвид от съда, а постигнатите спогодби за същото се одобряват, ако не увреждат интересите на ненавършилите пълнолетие деца.
Когато от брака има деца, които не са навършили пълнолетие, съдът следва да вземе предвид отказа от семейното жилище на съпруга, на когото е предоставено упражняването на родителските права само ако той има друго подходящо жилище.
8. Решението за семейното жилище не може да засегне правата на третите лица, на пълнолетните деца от брака и на другите роднини и близки на съпрузите, които ползуват отделни помещения от жилището.
9. Пленумът обръща внимание на съдилищата да дават указания на страните във връзка с разрешаването на въпросите за семейното жилище за изясняване исканията, твърденията и възраженията им и за посочване на доказателствата за установяване на същите.
10. Когато жалбата против решение по брачно дело не се уважи, разноските за втората инстанция се присъждат съобразно с правилата на чл. 64 ГПК.
Ако второинстанционният съд прекрати брака, независимо от това, коя от страните е обжалвала решението, разноските и за двете инстанции се присъжда съобразно разпоредбата на чл. 270 ГПК.
Когато решението е обжалвано само за родителските права, семейното жилище, издръжката и по други въпроси, разноските за втората инстанция се присъждат съобразно разпоредбите на чл. 64 ГПК.
11. Отменява т. 27, 28 и 29 изцяло и т. 36 в частта относно съдебните разноски за втората инстанция от постановление № 1/1957 г. и постановление № 2/1959 г. на Пленума на Върховния съд на НРБ.
¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
С Постановление № 1/1957 г. (т. 27, 28, 29 и 36) Пленумът на Върховния съд на НРБ даде указания на съдилищата относно привременните мерки за ползуване на семейното жилище през време на траенето на брачните дела, относно ползуването на семейното жилище след прекратяването на брака и относно съдебните разноски по брачните дела. Във връзка с ползуването на семейното жилище това постановление беше допълнено с постановлението № 2/1959 г. на Пленума на Върховния съд.
Тези указания в общи линии се спазват от съдилищата, но някои от тях не отговарят на духа и точния смисъл на закона, а спазването на други в някои случаи довежда до явно несправедливи резултати. Налага се тези указания да се преразгледат с оглед да се внесат в тях такива изменения, които да отговарят на точния смисъл на закона и да дават възможност на съдилищата да разрешават споровете за семейното жилище съобразно с правилата на социалистическото общежитие и с изискванията на справедливостта.
Указанието, дадено в т. 27 на постановление № 1/1957 г., в смисъл, че съдът определя привременни мерки за ползуване на семейното жилище след помирителното заседание, не е съобразено с точния смисъл на чл. 261 ГПК. Този текст не съдържа никакво ограничение относно стадия на производството, в който могат да се определят привременни мерки за семейното жилище, нито пък привременните мерки по характера си са свързани с помирителното заседание. Затова трябва да се приеме, че такива мерки могат да се определят от съда и преди помирителното заседание.
Приложението на указанията, дадени в т. 28 на същото постановление, създава затруднения, защото в тях не са обхванати възможните хипотези и защото някои от тези указания със своята категоричност са пречка в отделни случаи за справедливо разрешение на спора относно семейното жилище.
Въпросът, кои помещения се считат за семейно жилище, не е изяснен нито в т. 28 на постановлението, нито в чл. 264, ал. 2 ГПК. Изясняването на този въпрос е от голямо значение особено във връзка с промените, които могат да настъпят в ползуването на жилището след фактическата раздяла на съпрузите.
По смисъла на чл. 264, ал. 2 ГПК за семейно жилище се считат жилищните и сервизните помещения, които обитават съпрузите, малолетните и непълнолетните деца до прекратяването на брака, а при фактическа раздяла до деня на раздялата. Не губят характера си на семейни жилища помещения, в които временно са допуснати други лица, и помещения, отдадени под наем при самосгъстяване. Следва да се считат за част от семейното жилище и помещенията, освободени от действието на Закона за наемите, които са отдадени под наем при самосгъстяване под нормите по чл. 8 ЗН. За семейно жилище се счита и жилището, в което семейството е настанено от служба "Жилищно настаняване" след фактическата раздяла на съпрузите, или придобитото след тази раздяла на друго основание за нуждите на семейството. В случаите, когато семейството е настанено в друго жилище във връзка с нов строеж, в който е включен единият или и двамата съпрузи, това жилище следва да се счита за семейно, а след завършването на строежа следва да се счита за семейно жилище новопостроеното.
В практиката се срещат противоречиви решения във връзка с предоставянето на семейното жилище в случаите, когато от брака има деца, които не са навършили пълнолетие, а бракът е прекратен без вина поради болест на единия съпруг.
Необходимо е да се допълни указанието за тези случаи в смисъл, че то се отнася до болни от тежка болест, когато съдилищата с оглед на характера на болестта и на всички останали обстоятелства по делото могат да предоставят семейното жилище и на здравия съпруг с децата.
Необходимо е да се дадат и указания за разрешаване на някои случаи, които не са обхванати от т. 28 на постановлението.
Пленумът констатира, че в редица случаи съдилищата са постановявали извършването на замяна на части от семейни жилища, които са освободени от действието на Закона за наемите, и по тази причина органите на жилищното настаняване не са могли да издават заповеди за замяна на такива помещения. В други случаи неправилно съдилищата не са допускали замяна, когато семейното жилище е в съседство с помещения, в които живеят родителите или други близки на единия съпруг, а семейното жилище се предоставя на другия съпруг, който е в лоши отношения с тези близки, и оставянето му в това жилище ще бъде в несъответствие с правилата на социалистическото общежитие.
В някои случаи съдилищата неправилно са приемали, че страните не могат да правят спогоди относно ползуването на семейното жилище, когато от брака има деца, които не са навършили пълнолетие. Страните по брачните дела могат да правят изявления пред съда и да сключват спогодби относно ползуването на семейното жилище, но съдът взема предвид изявленията и одобрява спогодбите само ако с тях не се увреждат интересите на децата.
Указанието, дадено в т. 29 на постановлението № 1/1957 г., е правилно. Необходимо е обаче то да се допълни в смисъл, че искането за предоставяне на семейното жилище може да се направи за първи път и във втората инстанция, а също така и с отделен иск след влизането на решението по брачния иск в сила, ако по време на разглеждането на този иск страната не се е отказала изрично от семейното жилище. В случаите, когато се постановява развод или бракът се обявява за недействителен и от брака има деца, които не са навършили пълнолетие, съдът се произнася по въпроса за семейното жилище и без искане на страните.
Даденото указание с т. 36 на постановление № 1/1957 г. относно съдебните разноски по брачните дела не е в съгласие с чл. 64 ГПК във връзка с разноските за втората инстанция. Разпоредбата на чл. 270 ГПК принципно стои на същата правна основа, на която стои и чл. 64 ГПК, че разноските следва да се понесат от виновната за производството страна. Поради възможността бракът да бъде прекратен по вина на самия ищец чл. 270 ГПК предвижда в случая разноските да бъдат възложени на ищеца именно защото той е виновен за разстройството на брака. Ето защо във всички случаи, когато жалбата против решението не се уважи, разноските за втората инстанция се присъжда съобразно с правилата на чл. 64 ГПК.
Когато втората инстанция прекратява брака независимо от това, коя от страните е обжалвала решението, разноските и за двете инстанции се присъждат съобразно с разпоредбата на чл. 270 ГПК.
Ако решението е обжалвано само за родителските права, семейното жилище, издръжката и по други въпроси, разноските за втората инстанция се присъждат съобразно с разпоредбите на чл. 64 ГПК.
Предвид на това, че се налага отменяването на някои указания, дадени с поменатите постановления, и изменяването и допълването на други, Пленумът намира, че следва да се издаде постановление, в което да се дадат нови указания във връзка с разрешаването на въпроса за семейното жилище при постановяване на развод или обявяване брака за недействителен, като се отменят т. 27, 28, 29 изцяло и т. 36 за разноските за втората инстанция и постановление
- donna
- Старши потребител
- Мнения: 5350
- Регистриран на: 10 Яну 2003, 19:58
- Местоположение: Свищов
2 мнения
• Страница 1 от 1
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 30 госта