Здравейте колеги,
При постановяване на решения по дела за издръжка на деца съдиите бодро и в един глас твърдят, че "... за цялостната издръжка на детето Х са необходими 120 лв. /примерно/...", без да посочат източник, в подкрепа на това твърдение. Разбира се, всичко това влиза в рамките на "свободното убеждение" на съда, а така също и на практиката на всяка конкретна съдебна институция, но все пак моля, ако някой от вас знае нещо по въпроса, било то съд. практика, национална статистика и др., да го сподели с мен. Предварително благодаря!
- Дата и час: 14 Дек 2024, 16:29 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
"Цялостна издръжка"
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
|
|
6 мнения
• Страница 1 от 1
Не знам дали питаш за источник като практика и публикации по въпроса или за източника на така установилата се практика - да не се разграничават конкретните интереси.
Ако е второто, мнението ми е, че следва от постановката на така наречените ноторно известни обстоятелства. На всеки, дори без да е родител, са му езвестни нуждите на всяко едно дете за отглеждането и възпитанието му на съответната възраст - храна, жилище, облекло, учебници и пр. Едва ли е здравомислено от практическа гледна точка да се разпитват вещи лица и свидетели за доказването на всяка една от тези нужди, макар да не е недопустимо. Като не изброяват конкретните нужди изрично във всяко едно от решенията си, съдии си спестяват време, което при желанието на страните да получат своевременно решение и броя на делата, които разглежда един съдия е обяснимо.
От друга страна законът (чл. 85 ал.3 от СК) изрично регламентира случаите на необходимост за задоволяването на особени нужди на детето - лечение, порявен талант в някаква област и пр. - практиката е многобройна. По аргумент от противното, за задоволяване на всички останали нужди, които не се квалифицират като особени, издръжката не може да бъде над определения от закона максимален размер и е съобразява само с доходите на родителите и това, кой упаржнява родителските права.
ПП Не мога да не спомена периода през 97-98г., когато максималният размер на издръжката предвид инфлационните процеси беше престъхно да се мисли, че може да задоволи и елементарни потребности на едно дете, та тогава наистина се налагаше прилагането на чл. 85 ал.3 от СК и обосноваването на всяка една от нуждите, като особена, за да може да се определи сносна издръжка, която да задоволи поне нуждите от храна.
Ако е второто, мнението ми е, че следва от постановката на така наречените ноторно известни обстоятелства. На всеки, дори без да е родител, са му езвестни нуждите на всяко едно дете за отглеждането и възпитанието му на съответната възраст - храна, жилище, облекло, учебници и пр. Едва ли е здравомислено от практическа гледна точка да се разпитват вещи лица и свидетели за доказването на всяка една от тези нужди, макар да не е недопустимо. Като не изброяват конкретните нужди изрично във всяко едно от решенията си, съдии си спестяват време, което при желанието на страните да получат своевременно решение и броя на делата, които разглежда един съдия е обяснимо.
От друга страна законът (чл. 85 ал.3 от СК) изрично регламентира случаите на необходимост за задоволяването на особени нужди на детето - лечение, порявен талант в някаква област и пр. - практиката е многобройна. По аргумент от противното, за задоволяване на всички останали нужди, които не се квалифицират като особени, издръжката не може да бъде над определения от закона максимален размер и е съобразява само с доходите на родителите и това, кой упаржнява родителските права.
ПП Не мога да не спомена периода през 97-98г., когато максималният размер на издръжката предвид инфлационните процеси беше престъхно да се мисли, че може да задоволи и елементарни потребности на едно дете, та тогава наистина се налагаше прилагането на чл. 85 ал.3 от СК и обосноваването на всяка една от нуждите, като особена, за да може да се определи сносна издръжка, която да задоволи поне нуждите от храна.
- Гост
Благодаря с уточнение!
Драги "Гост", благодаря за отговора и съжалявам, че отсъствие от София ми попречи да се включа своевременно!
Съгласна съм с почти всичко от написаното от Вас. Истината е, че не съм специалист в материята на семейното право, запозната съм с няколко съдебни решения, третиращи въпроси, свързани с издръжката на деца и ме учуди единомислието на съдиите от СРС, които са оформили практика при определянето на необходимите средства за издръжка на деца от сходна възраст без да събират по свой почин или да приемат от страните доказателства в тази връзка. Разбира се, че уеднаквена практика е до голяма степен положително явление, но само след задълбочено изследване на фактическата обстановка на всеки отделен казус. В тази връзка ми се иска да уточня следното:
1. Размерът на издръжката, необходима на едно дете съвсем не е ноторно известен факт. Не ноторно, а съдебно известни са на съда само границите, които МС е определил за нея. Размерът на необходимата издръжка зависи от конкретните нужди на детето, които от своя страна са в пряка зависимост от възможностите на родителите да я осигурят. Ако приемем, че размерът й е ноторно известен факт, то по силата на чл. 127, ал. 1 от ГПК, съдът е задължен да съобщи това на страните. Вместо да направи това, съдът простичко формулира съждение в мотивите си, че “За цялостната издръжка на Х са необходими У лв. месечно”. Именно употребявания термин “цялостна издръжка” стои в основата на моето несъгласие. Той не е легален и създава невярна представа у страните в процеса за съществуване на някакви нормативни предели за размера на цялостната издръжка на едно дете. Трябва да подчертая, че Глава VІІІ на СК регламентира издръжката като необходима такава, т.е. като покриване на “разумно преценени нормални и основни нужди” /цитатът е зает от Л. Ненова/, разбирани като минимално необходимите средства за осигуряване на съществуването на издържаното лице. За разлика от необходимата, цялостната издръжка включва разходи за задоволяване на различни културни и образователни нужди на детето, разходи по осигуряване на здравословна ежеседмична и годишна почивка, разходи за спортни занимания и пр. Тези разходи не са жизнено необходими за детето, но са полезни за неговото пълноценно развитие и зависят от материалното положение и от социалния статус на задължените за отглеждането и възпитанието им лица. Именно тук се появява неравноправното положение на децата след развода на техните родители. По време на брака, родителите, по силата на моралния дълг и законоустановеното в чл. 18 от СК задължение “са длъжни чрез взаимно разбирателство и общи усилия и съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството и да се грижат за отглеждането, възпитаването и издръжката на децата”. Така, дете, поставено в семейна среда получава условия за отглеждане и възпитание адекватни на социалния и материален статус на своите родители, които по принцип са гарантирани от правната норма. Обратно, детето на същите, но вече разведени родители получава единствено гаранции за минимално необходимите средства за неговото съществуване, в определените от МС граници. По този начин детето на заможни родители се оказва след техния развод в по- лошо материално положение от това преди разтрогване на брака и сякаш не съществуват възможности то да продължи да пребивава в предишния си социален статус по друг начин, освен по силата на добрата воля на някой от родителите му. Като определя правила за необходимата издръжка и оставя цялостната издръжка без регламентация, т.е. само и единствено на благоразположението на разделените им родители, законът поставя децата в по- тежко от предишното им положение. Обикновено след развода отношенията между родителите са влошени, обстоятелство, което се отразява отрицателно на желанието им за взаимно сътрудничество в грижите по отглеждане на децата от брака. При отказ на единия родител да осигурява занапред обичайния материален статус на децата и поради липса на правна възможност за принудителното осъществяване на това морално, но не и законоустановено задължение, необходимите за това средства биват или осигурявани от страна на другия родител или при невъзможност за това неминуемо следва влошаване на качеството на живот на детето. Другият родител остава защитен и дори окуражен в пасивното си поведение от иначе законосъобразното съдебно решение относно размера на дължимата издръжка, въпреки, че неговите доходи могат да надвишават в пъти доходите на другия родител и въпреки обстоятелството, че е в състояние да осигури предишния социален и материален статус на своите деца без затруднение.
2. Накратко, интерес за мен представлява възможността за водене на иск за неоснователно обогатяване по общия, субсидиарно приложим текст на чл. 59 от ЗЗД срещу “неотзивчивия”, но състоятелен родител. В момента обмислям евентуалните възражения за допустимостта на подобен иск с оглед на две положения - установената в специалната норма на чл. 55, ал. 2 ЗЗД отрицателна предпоставка – изпълнение на нравствен дълг и другата – императивния и мисля изчерпателен характер на уредбата на института на издръжката по Глава VІІІ от СК, несъдържаща регламентация на т. нар. “цялостна” издръжка. Тъй или иначе изнамиране на начин за обосноваване на подобна претенция е в интерес на децата и би била съобразена с международните договори в тази област, по които България е страна, Конституцията, Закона за закрила на детето и др. източници на правото. В случай, че родителят, комуто са поверени род. права не е в състояние да осигури полезните разноски за детето, /т.е. на практика не е обеднял/ остава открит въпросът за възможността за търсене на сумите от името на самото дете.
В тази връзка могат да се направят няколко предложения де леге ференда, но за това – друг път ...
Очаквам, при възможност, мненията и на други колеги – ще ми бъдат от полза. Предварително благодаря!
Съгласна съм с почти всичко от написаното от Вас. Истината е, че не съм специалист в материята на семейното право, запозната съм с няколко съдебни решения, третиращи въпроси, свързани с издръжката на деца и ме учуди единомислието на съдиите от СРС, които са оформили практика при определянето на необходимите средства за издръжка на деца от сходна възраст без да събират по свой почин или да приемат от страните доказателства в тази връзка. Разбира се, че уеднаквена практика е до голяма степен положително явление, но само след задълбочено изследване на фактическата обстановка на всеки отделен казус. В тази връзка ми се иска да уточня следното:
1. Размерът на издръжката, необходима на едно дете съвсем не е ноторно известен факт. Не ноторно, а съдебно известни са на съда само границите, които МС е определил за нея. Размерът на необходимата издръжка зависи от конкретните нужди на детето, които от своя страна са в пряка зависимост от възможностите на родителите да я осигурят. Ако приемем, че размерът й е ноторно известен факт, то по силата на чл. 127, ал. 1 от ГПК, съдът е задължен да съобщи това на страните. Вместо да направи това, съдът простичко формулира съждение в мотивите си, че “За цялостната издръжка на Х са необходими У лв. месечно”. Именно употребявания термин “цялостна издръжка” стои в основата на моето несъгласие. Той не е легален и създава невярна представа у страните в процеса за съществуване на някакви нормативни предели за размера на цялостната издръжка на едно дете. Трябва да подчертая, че Глава VІІІ на СК регламентира издръжката като необходима такава, т.е. като покриване на “разумно преценени нормални и основни нужди” /цитатът е зает от Л. Ненова/, разбирани като минимално необходимите средства за осигуряване на съществуването на издържаното лице. За разлика от необходимата, цялостната издръжка включва разходи за задоволяване на различни културни и образователни нужди на детето, разходи по осигуряване на здравословна ежеседмична и годишна почивка, разходи за спортни занимания и пр. Тези разходи не са жизнено необходими за детето, но са полезни за неговото пълноценно развитие и зависят от материалното положение и от социалния статус на задължените за отглеждането и възпитанието им лица. Именно тук се появява неравноправното положение на децата след развода на техните родители. По време на брака, родителите, по силата на моралния дълг и законоустановеното в чл. 18 от СК задължение “са длъжни чрез взаимно разбирателство и общи усилия и съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството и да се грижат за отглеждането, възпитаването и издръжката на децата”. Така, дете, поставено в семейна среда получава условия за отглеждане и възпитание адекватни на социалния и материален статус на своите родители, които по принцип са гарантирани от правната норма. Обратно, детето на същите, но вече разведени родители получава единствено гаранции за минимално необходимите средства за неговото съществуване, в определените от МС граници. По този начин детето на заможни родители се оказва след техния развод в по- лошо материално положение от това преди разтрогване на брака и сякаш не съществуват възможности то да продължи да пребивава в предишния си социален статус по друг начин, освен по силата на добрата воля на някой от родителите му. Като определя правила за необходимата издръжка и оставя цялостната издръжка без регламентация, т.е. само и единствено на благоразположението на разделените им родители, законът поставя децата в по- тежко от предишното им положение. Обикновено след развода отношенията между родителите са влошени, обстоятелство, което се отразява отрицателно на желанието им за взаимно сътрудничество в грижите по отглеждане на децата от брака. При отказ на единия родител да осигурява занапред обичайния материален статус на децата и поради липса на правна възможност за принудителното осъществяване на това морално, но не и законоустановено задължение, необходимите за това средства биват или осигурявани от страна на другия родител или при невъзможност за това неминуемо следва влошаване на качеството на живот на детето. Другият родител остава защитен и дори окуражен в пасивното си поведение от иначе законосъобразното съдебно решение относно размера на дължимата издръжка, въпреки, че неговите доходи могат да надвишават в пъти доходите на другия родител и въпреки обстоятелството, че е в състояние да осигури предишния социален и материален статус на своите деца без затруднение.
2. Накратко, интерес за мен представлява възможността за водене на иск за неоснователно обогатяване по общия, субсидиарно приложим текст на чл. 59 от ЗЗД срещу “неотзивчивия”, но състоятелен родител. В момента обмислям евентуалните възражения за допустимостта на подобен иск с оглед на две положения - установената в специалната норма на чл. 55, ал. 2 ЗЗД отрицателна предпоставка – изпълнение на нравствен дълг и другата – императивния и мисля изчерпателен характер на уредбата на института на издръжката по Глава VІІІ от СК, несъдържаща регламентация на т. нар. “цялостна” издръжка. Тъй или иначе изнамиране на начин за обосноваване на подобна претенция е в интерес на децата и би била съобразена с международните договори в тази област, по които България е страна, Конституцията, Закона за закрила на детето и др. източници на правото. В случай, че родителят, комуто са поверени род. права не е в състояние да осигури полезните разноски за детето, /т.е. на практика не е обеднял/ остава открит въпросът за възможността за търсене на сумите от името на самото дете.
В тази връзка могат да се направят няколко предложения де леге ференда, но за това – друг път ...
Очаквам, при възможност, мненията и на други колеги – ще ми бъдат от полза. Предварително благодаря!
- justine
- Потребител
- Мнения: 119
- Регистриран на: 22 Авг 2002, 23:03
Просто изразът "цялостна издръжка" не е точен. Като се определят примерните 120 лева, необходими за "цялостна издържка" на детето, съдът има предвид, че при определени общи доходи на двамата родители, ако биха живели заедно, за издръжката не детето ще могат да бъдат отделени .....лв. Естествено е, че в отделните случаи сумата, отделяна за детето ще бъде различна. Тя се определя от общите доходи на двамата родители и ако в един случай тя е 80 лв., в друг може да бъде и 200 лв. От там се определя и кой какъв принос следва да има в осигуряването на издръжката. Докато родителят, при когото живее детето освен финансовата издръжка е поел и прякото участие в отглеждането му, то другият родител ще има по-голям дял от общата /цялостната/ издръжка.
Надявам се, че се изразих достатъчно ясно. Предварително се извинявам, ако Ви се стори доста объркано. По-кратко от това обяснение немога да дам.
Надявам се, че се изразих достатъчно ясно. Предварително се извинявам, ако Ви се стори доста объркано. По-кратко от това обяснение немога да дам.
- galgos
- Младши потребител
- Мнения: 12
- Регистриран на: 02 Мар 2004, 22:07
Така е galgos, разбирам общите положения и в тази връзка се изразявате достатъчно ясно. Повдигнах темата, на първо място защото ме подразни употребата на неточния термин "цялостна издръжка" в няколкото съдебни решения, които прочетох. Срещу това, разбира се, не може да се възрази ефективно - остава ми само възмущението... По- интересен е въпросът по какъв начин, т.е. чрез какви законодателни промени може да се коригира сегашното състояние на нещата. Истината е, че голяма част от дължащите издръжка на децата си след развода, имащи средни и високи доходи, се крият зад т.нар. рамки, определени от МС. Децата им се оказват в неприятната ситуация да заживеят в принудителна скромност, да не кажа бедност поради нежеланието на родителя да им предоставя това, което им е осигурявал по време на брака. Честно казано познавам няколко човека, които след разводите си дори се замогнаха, тъй като по силата на закона и основаното на него съд. решение плащат десетки пъти по- малки суми от предишните си разходи по децата. Тази ситуация трябва да се промени и това беше причината да поставя темата. Според мен, най- добре ще бъде "рамката" да остане в сила само за родители с ниски и средни доходи, а в останалите случаи, издръжката следва да се определя пропорционално на получавания доход.
Такива ми ти работи... Аз и други хрумвания исках да изложа пред колегите, но явно темата не предизвика интерес...
Благодаря Ви много за включването!
Такива ми ти работи... Аз и други хрумвания исках да изложа пред колегите, но явно темата не предизвика интерес...
Благодаря Ви много за включването!
- justine
- Потребител
- Мнения: 119
- Регистриран на: 22 Авг 2002, 23:03
Впечатлена съм от вашите разсъждения. Виждайки познанията Ви в тази област се питам как ли може това да се приложи и дали ще има някаква тежаст, установената досега законова издръжка е крайно недостатъчна и това съдиите го знаят много добре но въпреки това я отсъждат ЗАЩО. Трябва ли да се толерират разводите та и аз ако съм мъж бих постъпил по същият начин след като закона ме закриля
Та след всички тези глупости които изписах какъв е шанса да се осъди баща на една нормална издръжка, а и има ли някой който да му я присъди. Как се доказват реални доходи (след като в България е практика да те осигуряват на минимални прагове) как се доказват нуждите на едно дете, как бащата си плаща за това, някой друг да поема изцяло ангажимента към едно дете. Така ли се стимулира раждаемост, като закона не дава никаква сигурност на майките.
Та след всички тези глупости които изписах какъв е шанса да се осъди баща на една нормална издръжка, а и има ли някой който да му я присъди. Как се доказват реални доходи (след като в България е практика да те осигуряват на минимални прагове) как се доказват нуждите на едно дете, как бащата си плаща за това, някой друг да поема изцяло ангажимента към едно дете. Така ли се стимулира раждаемост, като закона не дава никаква сигурност на майките.
- nelsi
- Младши потребител
- Мнения: 21
- Регистриран на: 27 Дек 2004, 18:57
6 мнения
• Страница 1 от 1
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 24 госта