forum.lex.bg

Колеги, по повод случилите се през последните дни наводнения, ако се интересувате от въпроса изгубва ли се владението върху имоти, които са станали недостъпни поради наводнение, ето практика на ВКС.
Решенията са постановени от различни състави на ВКС по едно и също дело.

Не разбирам идеята ( споделям мотивите в решенията), но все пак- клетниците от Аспарухово и Добрич( там, където "владелците" нямат акт за собственост) да не напускат наводнените си имоти, за да не прекъснат владението?

Според първото и второто решение (постановени по един и същ казус), "клетниците", както ги наричате, действително не трябва да напускат имотите си, иначе ........

Съгласно първото решение: "Нследодателите на страните К. и Т. Г. Калайджиеви към 1957г. не са могли да станат собственици по давност на купените през 1938г. имоти 966 и 967, защото не е изтекъл изискуемият се по чл. 34 от ЗД 20 годишен срок на владение. След наводнението от 1957г. наследодателят на ищците и те самите са напуснали имота, застроили са и са се преместили да живеят в дадения им от Общината имот, не са ползвали материалите от събарянето на постройките в процесния имот, което са сторили наследодателите на ответниците, поради което не са могли да го придобият по давност. С напускането на имота започналата да тече давност в полза и на наследодателя на ищците е прекъсната. Съобразно показанията на свидетелите до 1965г. в него е живяла П. – дъщеря на брата Т. и сестра на Л. Т. и на името само на двамата е записан имота по плана от 1977г., след което до 1990г. той не е ползван он никого, но при разрушаването на сградите, материалите са взети именно от тях, а не от ищците. Последните са изгубили владението върху имота, поради което не са го придобили по давност, т.е. не се легитимират като собственици на това основание. Те не доказват и деривативно основание на което да са го придобили, което налага отхвърляне на иска."

Второто решение: "На имот пл.№ 968 братята Т. и К. са били съсобственици по наследство, поради което за тезата на ответниците е било необходимо да установят, че от даден момент / в случая след наводнението от 1957 г./ наследодателят им е започнал сам да владее общия имот, включително и частта на брат си, с намерение да я придобие по давност. Същите обстоятелства е следвало да се установят и за целия имот пл.№ 987, а именно че Т. е установил владение и го е придобил по давност с начало на давностния срок наводнението през 1957 г., като за този имот срока за придобивна давност изтича през 1967-68г. От събраните по делото доказателства не може да се установи твърдяното придобивно основание да е осъществено през разглеждания период от време. От показанията на св.В. и св.Т.- л.53 и 54 от гр.д.№ 1348/ 2004 г. е установено, че година и половина след наводнението Т. К. и дъщеря му са живяли при роднини, докато стегнат запазената част от къщата и се върнат в нея. Това обстоятелство, което е и житейски правдоподобно, сочи, че Т. К. не е установил владение върху имота през посочената година и половина, тъй като не е упражнявал фактическа власт върху него, поради което за този срок придобивната давност е продължила да тече в полза на двамата братя и те, макар и да не са могли да осъществяват непосредствено фактическа власт върху имота поради заливането му от реката, са го придобили по давност, по правилата на чл.34 от Закона за давността / отм/ и §4 от Преходните правила на Закона за собствеността от 1951 г. Последното обстоятелство се потвърждава и от данните по разписния лист към плана от 1958 г., в който имотът е бил записан на името на двамата братя като собственици.
На второ място това означава, че началният момент на промененото субективно отношение на Т. К. и намерението му да свои целия имот / ако е имало такива/ следва да се отнесат не непосредствено към наводнението от 1957 г., а година и половина по- късно, след като имотът вече е бил придобит от двамата братя по давност."

Третото решение: "Неоснователен е и доводът,че наследодателят К. Г. К. е запазил правата си върху този имот. Действително владението върху имоти, които са станали недостъпни поради наводнение не се изгубва,но само ако след отпадане на тази пречка владението е продължило. В случая след оттичането на водата само Т. Г. К. се е завърнал в имота,поради което само по отношение на него може да се приеме,че владението не е било изгубено."

Отварям аз Венедиков и какво да видя? -"Не е загубено владението на недвижим имот, който временно е недостъпен поради наводнение"! След прочит по диагонала, и в трите решения след 'потопа' има нови владелци. Владелците следва само да се върнат...

Да и Таджер пише "Владението върху имоти, които са станали недостъпни, понеже са затрупани със сняг или са наводнени, не се изгубва". Но според практиката на ВКС това не е съвсем така