Движимите вещи, които могат да бъдат отделени без съществено увреждане, вземате със себе си. Немонтираните- също. За останалите подобрения, извършени в чужд имот, които са прикрепени към имота по такъв начин, не могат да се отделят без увреждане- бани, дограми, вградени кухни, камини и подобни, искате обезщетение- т.е, да ви бъдат заплатени. Ако откаже- водите дело.
Ето едно решение в тази насока, само за пример:
http://www.pravoto.com/site/sp/wks/sade ... 01072009-g***
"Спорът е относно правата на Е. – наемател за извършени в наетия обект подобрения.
Видно от представения писмен наемен договор е, че наемодателят при подписването на договора се е задължил да предаде недвижимият имот в състояние, отговарящо на ползването му, а именно: „Б”/ раздел ІІІ, т.2/. Независимо от изричната клауза за съставяне на приемо-предавателен протокол, в инстанционното производство не е представено това писмено доказателство. Такъв протокол е съставен само по отношение на допълнително предоставеното за ползване оборудвано кухненско помещение / анекс от 01.09.2004 г./ Същевременно, по делото са събрани непротиворечиви гласни доказателства, че към момента на предаване на имота за ползване, той не е отговарял на изрично определеното в договора предназначение, което е наложило извършването на редица основни ремонтни дейности, свързани не само с външно ремонтиране/поправка на покрива преди хидроизолацията, изработване на тухлена зидария – външни стени и предпазни решетки от бетонна стомана/, но и вътрешно обновяване/изграждане и изработване на 10 броя сепарета/. Категорично е установено, че всички средства за труд и материали са осигурени от наемателя, като по делото не са събрани доказателства за противопоставяне от страна на кооперацията – наемодател за извършване на подобренията.
При постановяване на въззивното решение, не е отчетено, че извършвайки тези разходи, установени по размер от техническата експертиза, ищецът всъщност е изпълнил задължението на наемодателя да предаде наетата вещ в надлежно състояние, отговарящо на предвиденото ползване. Независимо от диспозитивния характер на разпоредбата на чл.230, ал.1 ЗЗД според която вещта следва да се предаде в състояние, което отговаря на ползването, за което е наета, това задължение на наемодателя е възпроизведено и в цитираната по-горе договорна клауза, но при доказано в процеса неизпълнение от страна на кооперацията. В тази насока следва да се отчетат и признанията на ответника по касация, обективирани във въззивната жалба. Действително, в раздел ІV, т.3 от договора е предвидено, че наемодателят се задължава да плаща за своя сметка разходите по извършване на всички текущи ремонти в това число и всички подобрения, извършени от него, в това число и хидроизолация на покрива до 30.08.2000 г. Тази клауза е тълкувана неправилно от въззивната инстанция, без да са съобразени законовоустановените в чл.20 ЗЗД критерии при тълкуване на договорите. Не е отчетено, че подобренията не може да се квалифицират като „текущи ремонти”, което препятства извода, че те са в тежест на наемателя – държател на имота за срока, през който е налице облигационна обвързаност между страните и затова е неприложима разпоредбата на чл. 231 , ал.1 ЗЗД, нито са налице повреди, които да са се появили през време на ползването на имота от Е. – наемател, за които би била приложима ал.2 на чл.231 ЗЗД. Тази договорна клауза е тълкувана неправилно от въззивната инстанция, без да се вземат предвид останалите уговорки относно задълженията на наемодателя, действителната обща воля на страните, обективирана в договора и неговата цел. Дори и да се приеме, че в тежест на Е. е възложено извършването на хидроизолация на покрива, това е извън предмета на делото. Напълно необоснован е и направеният от съда извод, че размерът на наема е бил съобразен със задълженията на наемателя да направи разходи за имота за своя сметка.
Настоящият съдебен състав, след като съобрази изложеното по-горе и вече постановените решения на ВКС по реда на чл.290 ГПК по формулирания материалноправен въпрос, който е от значение за делото – Р. № 571/ 14.10.2008 г. по т.д. № 313/2008 г., І т.о. и Р. № 34/ 02.04.2009 г. по т.д. № 683/2008 г., ІІ т.о. , намира, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на наемодателя за заплащане обезщетение на наемателя за направени разходи, с които наемодателят се е обогатил за сметка на наемателя. Съгласно неоспорената техническа експертиза, като се вземе предвид размера на заявената искова претенция, кооперацията следва да бъде осъдена да заплати сумата 7 200 лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска – 07.08.2007 г.
Неоснователно е правопогасяващото възражение за изтекла давност, тъй като петгодишният давностен срок започва да тече от момента на предаване на имота след прекратяване на наемния договор, който е и момент на получаване на престацията.
Предвид горното, въззивното решение като неправилно следва да се касира, като с оглед правомощията на ВКС по чл.293, ал.1 и ал.2 ГПК, се постанови ново решение по съществото на спора за уважаване на иска в посочения размер, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба, с присъждане на разноски по делото в полза на касатора в общ размер на 1004 лева.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 179 от 26.09.2008 г. по в.гр.д. № 171/2008 г. на Габровския окръжен съд, вместо което постановява:
ОСЪЖДА Потребителна к. „Н”, с. Г., община Г. да заплати на П. С. И. от гр. Г., действащ като Е. с фирма „Г”, сумата 7 200/седем хиляди и двеста/ лева, на основание чл.59 ЗЗД, ведно със законната лихва от 07.08.2007 г. до окончателното плащане на главницата и сумата 1 004/хиляда и четири/ лева – разноски по делото."
Публикувано на: 15 Сеп 2014, 13:13
(каквото и да означава това). 
