forum.lex.bg

Странно нещо е животът! Смяташ, че нещата ти са ясни, а всъщност ...
Ако някой може да "удари едно рамо" и даде съвет, ще съм му благодарна. Не разбирам нищо от вещно право, за съжаление. Случаят е следният:
Много близко приятелско семейство, на което съм гостувала ежеседмично. Възрастни хора, по на около 70-80 години. Много се имаха един друг. Преди седмица почина жената, а мъжът (на 78 години) бе съкрушен. Моряк и прям човек, бе дал всичко за семейството си с две деца. Продаде апартамента си и живееше с починалата си съпруга в нейния апартамент от дълги години.
Седмица след погребението получи нотариално заверена покана да се изнесе. Оказа се, че преди ПЕТНАДЕСЕТ години любимата му съпруга е продала апартамента (придобит от нея преди брака) на своя племенница. И нищо не му е казвала никога.
Човекът е много възрастен. Няма къде да се изнесе. Явно ще умре, колкото и зловещо да звучи.

ИМА ЛИ ИЗХОД? Поне да доживее остатъка от живота си в този апартамент?

Моите съболезнования! Без документи е много трудно да се даде съвет, особено в подобен случай.Виждали ли сте нотариалния акт? Бабата запазила ли си е правото на ползване в акта и ако да, по какъв начин. По възможност дайте повече подробности.

Не, не съм виждала нот. акт. Днес ми се обади дядото и беше смазан от ставащото. Никой не му е показвал нот. акт за апартамента. А и никъде не е намерил в жилището какъвто и да е било документ.

Направете справка в Служба Вписване в районния съд, където се намира имота.

Дядото да потърси битав адвокат и да подготви възражение за давностно владение. Това ще му осигури 3-4 години, а ако адвокатът е опитен и повече. А и все пак има деца, трябва и те да вземат някакви мерки.

ivanov_p написа:Дядото да потърси битав адвокат и да подготви възражение за давностно владение. Това ще му осигури 3-4 години, а ако адвокатът е опитен и повече. А и все пак има деца, трябва и те да вземат някакви мерки.

И аз затова си мислех, ако няма бабата право на ползване и племеницата не е придобивала пък въобще владението.

Не става въпрос да спечели делото, а да остане колкото Бог му е дал. Естествено ако има право да го направи, защото ако е имало реална сделка не е справедливо децата на дядото да не носят последствия, а племенницата да се загуби 4-5 години в дело.

Струва ми се, че с придобивната давност няма как да стане. И да е имала бабата запазено право на ползване, и да е нямала, а да е живяла там само по устна уговорка с племенничката, дядото трудно може да твърди, че е държал за себе си апартамента, който е смятал за неин.
Дори бабата да е нямала право на ползване, а дядото да твърди, че е знаел за сделката, пак ми се вижда съмнително да успее да докаже придобиване по давност. Тогава бабата би била в положение на нещо като заемател за послужване, а той - на живеещ в апартамента просто по силата на това, че е член на семейството и. Не на владелец.
Сега прочетох второто мнение на ИвановП. Ами ако на дедото му е писано да живее още - трябва бързичко, паралелно с делото, да действа за нов подслон. Че и разноски по делото да плаща.
Дано племенничката прояви разбиране. Странна история наистина, чак тъжна едва ли, има къде по-тъжни, но странно е това с криенето на сделката.

Аз съм имал 2 такива случаи.
И в двата единия съпруг беше втори за другия и нямаха общи деца , а децата на другия съпруг поради обстоятелства най-различни /примерно напреднала възраст при включването на 2бр./ не бяха изградили близки емоционални връзки.
При това положение преживелите съпрузи с изключителна изненада откриваха универсални завещания в полза на племенници-чки и т.н.Доста е неприятно при положение , че преди това си продал собственото си жилище и си се преместил да живееш в жилището на починалия.

portokal написа:Струва ми се, че с придобивната давност няма как да стане. И да е имала бабата запазено право на ползване, и да е нямала, а да е живяла там само по устна уговорка с племенничката, дядото трудно може да твърди, че е държал за себе си апартамента, който е смятал за неин.
Дори бабата да е нямала право на ползване, а дядото да твърди, че е знаел за сделката, пак ми се вижда съмнително да успее да докаже придобиване по давност. Тогава бабата би била в положение на нещо като заемател за послужване, а той - на живеещ в апартамента просто по силата на това, че е член на семейството и. Не на владелец.
Сега прочетох второто мнение на ИвановП. Ами ако на дедото му е писано да живее още - трябва бързичко, паралелно с делото, да действа за нов подслон. Че и разноски по делото да плаща.
Дано племенничката прояви разбиране. Странна история наистина, чак тъжна едва ли, има къде по-тъжни, но странно е това с криенето на сделката.

Не е сигурно, все пак е въпрос на доказване.А дядото има деца,както личи от първия пост.Странно, ако това е било единственото жилище на двамата към момента на продажбата, как се е подписал нотариусът без неговото съгласие. Освен, ако са нямали брак.

Имат брак, и то - от повече от четиридесет години. Познавам идеално семейството, та и затова и ми е тъжно от станалото. А нотариуси има всякакви ...
Иначе децата на дядото му предложиха да иде при тях и да се сместят някакси, ама дядката не може да си го и представи как ще напусне своя дом, обитаван от 40 години. Усещам го вече как се смалява от случилото се.
ЖЕСТОК УДАР! Да разбереш, че човекът, в когото си вярвал цял живот, те е предал по такъв начин!

Какво ни карате да видим? Прекрасно семейство с деца.Съпрузите се обичат , грижат се един за друг, имат общи деца и всичко е розово и прекрасно , но изведнъж съпругата тайно продава апартамента си на племенницата.
Или е налице измама , или изобщо не сте била наясно какво става в това семейство.

Възможно най - бързо дядото да се свърже с добър адвокат и да действа съвместно с него. Ако адвокатът освен добър е и свестен няма да му одере кожата.
Що се отнася до любовта и взаимното уважение - с много малко изключения, те изчезват когато става въпрос за пари и имоти. Напълно възможно е и да става въпрос за измама от страна на племенницата или с нещо да е манипулирала съпругата му преди време по някакъв начин. Но така или иначе дядото трябва да се защити!
От все сърце му желая успех!

Ако наистина сделката покупко-продажба и двамата възрастни хора са сключили брак и това е било единственото семейно жилище, то при продажбата дядото е следвало да даде съгласие. От друга страна е от значение кога дядото е продал своя апартамент. Но всички тези обстоятелства следва да се разгладат на базата на документи.

REVOLUTION написа:Или е налице измама , или изобщо не сте била наясно какво става в това семейство.

+1. Също подозирам измама...

yullli написа:Ако наистина сделката покупко-продажба и двамата възрастни хора са сключили брак и това е било единственото семейно жилище, то при продажбата дядото е следвало да даде съгласие.

Което е абсолютно вярно, но: "...решение № 98 от 15.03.2011 г. по гр.д. № 659/2010 г. на Трето гражданско отделение, в което е прието, че след смъртта на съпруга-собственик, разпоредил се приживе с личния си имот, съпругата-несобственик няма правен интерес от предявения иск, тъй като към този момент тя вече не е негова съпруга, а наследница без никакви права върху „семейното жилище”, а низходящия наследник на съпруга-собственик не притежава правото да предяви иска по чл. 26 ЗЗД, вр. с чл. 23 СК/отм./, тъй като легитимиран да предяви този иск е съпругът-несобственик, а легитимирани като ответници са двете страни по оспорената разпоредителна сделка – съпругът-собственик, съответно неговите наследници и приобретателят, т.е. предявените искове с правно основание чл. 26 ЗЗД, вр. с чл. 23 СК/отм./ са процесуално недопустими."
Едно хубаво решение по въпроса за разпореждане със семейно жилище- http://domino.vks.bg/bcap/scc/webdata.n ... 810045B1BC

Споделям мнението на колегите, че първо трябва да се види нотариалния акт и да се ангажира адвокат, специалист по имотни дела. Придобивна давност също не изключвам, макар че вероятността е минимална. Шансовете биха могли да се увеличат с още подробности...

bebitor, благодаря за "едното хубаво съдебно решение" от линка. Беше полезно да се прочете.
xaoc1973 , след като сте близка с възрастния човек, може би би било добре за него да вмъкнете деликатно, че не бива да се терзае и да обвинява починалата - причините за настоящото положение може да са поради действия на племенницата. Но дори и да не са, животът е толкова сложен и шарен, че е възможно да е има(ло) мотив, известен само на прехвърлителката. Мотив, за който на дядото и през ум да не му минава, че е възможен. Ако прецените за удачно, "одраскайте" съзнанието му с такива разсъждения. Струва ми се, ще облекчат чувството, че е предаден. Защото трудно се живее с бремето на обвинител при липсващ обвиняем.

Вероятно сте прави за измамата. Ако впечатленията на авторката на темата за отношенията в семейството са верни, бабата не би крила нито от мъжа си (и децата си?) за сделката, нито от нотариуса, че жилището е семейно. Още повече, че второто крие сериозен риск от усложнения.

А запазена част или подобрения? С уговорката, че не трябва да е продажба...

Да, за подобрения и правото на задържане до заплащането им също може да се помисли...

Да, за подобрения и правото на задържане до заплащането им също може да се помисли...

Дядото не е владелец.