forum.lex.bg

Здравейте колеги,

Предстои ми явяване на изпит за адвокатска правоспособност и се натъкнах на едно противоречие.
При придобиване по давност на недвижим имот при непрекъснато давностно владение в продължение на 10 години недобросъвестният владелец става собственик съгласно чл. 79 от ЗС. В учебника на Боянов по вещно право е написано, че съгласно това владение недобросъвестният владелец става собственик и това е първично /оригинерно/ придобивно основание и в случай, че има предишен собственик с нот. акт за собственост върху имота той не може да му се противпостави на правото на собственост на придобилия с владение в продължение на 10 години.

В сборника ключ за теста за адвокати и младши адвокати е цитирано тълкувателно решение Тълкувателно решение N: 178 от 30.VI.1986 г., ОСГК. Според него "Собственикът на недвижим имот може да предяви иск за защита правото си на собственост против лицето, на което е издаден по обстоятелствена проверка нотариален акт за собственост на същия имот.
При уважаване на предявения иск нотариалният акт се отменява."
В такъв случай кой всъщност е собственикът на имота ? При евентуален исков процес на кой ще бъде "уважено" правото на собственост?
Можете ли да ми обясните това противоречие. Благодаря Ви предварително.

Всичко е въпрос на доказване. Ако недобросъвестният владелец докаже, че е владял непрекъснато и явно (като свой) имота, той ще бъде обявен за собственик

ivan89
Не е налице твърдяното от Вас противоречие. Що се отнася до въпросите Ви, налице са две ТР на ВКС /публикувани на сайта на Съда/, имащи пряко отношение към отговора им. Оставям на Вас да откриете кои са те, като по време на този процес, бихте могли да научите още много неща.... Това е пътят, а не чрез готови отговори!

Не е работа на владелеца да доказва непрекъснатостта на упражняваната от него фактическа власт през целият 10-годишен период, както и намерението за своене /освен когато се касае за съсобствен имот/

Прав е колегата. Съгласно ТР от 2013 г. в тежест на оспорващата страна е да обори изводите на нотариуса - грешката е моя. Но при определени обстоятелства собственикът (легитимиращ се с констативен нотариален акт)ще трябва да доказва упражняваната от него фактическа власт и намерението за своене, тъй като в същото ТР е посочено, че когато и двете страни в правния спор легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота, то разпределението на доказателствената тежест при оспорването ще се извърши по общото правило на чл. 154, ал.1 ГПК като всяка страна ще следва да докаже своето право.

По въпроса намерих практика, но не на ВКС, а на районни съдилища.
При осъществяване на фактическия състав на разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС недобросъвестният владелец придобива имота по давност без това да е обвързано с позоваване или изявление пред държавен орган. Съставеният нотариален акт по обстоятелствена проверка легитимира недобросъвестният владелец пред третите лица като собственик на имота и това погасява съществуващото право на собственост на досегашния собственик. Ако стария собственик не обори в исков процес продължилото 10 години давностно владение или намерението за своене на вещта, нот. акт по обстоятелствена проверка няма да бъде отменен и недобросъвестният владелец ще бъде собственик на имота, ако презумпцията бъде оборена и не е владял непрекъснато 10 години или се установи липса на намерение на своене на вещта, нот. акт по обст. проверка ще бъде отменен.

Това разбрах аз, благодаря за отговорите!

ivan89 написа:По въпроса намерих практика, но не на ВКС, а на районни съдилища.
При осъществяване на фактическия състав на разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС недобросъвестният владелец придобива имота по давност без това да е обвързано с позоваване или изявление пред държавен орган. Съставеният нотариален акт по обстоятелствена проверка легитимира недобросъвестният владелец пред третите лица като собственик на имота и това погасява съществуващото право на собственост на досегашния собственик. Ако стария собственик не обори в исков процес продължилото 10 години давностно владение или намерението за своене на вещта, нот. акт по обстоятелствена проверка няма да бъде отменен и недобросъвестният владелец ще бъде собственик на имота, ако презумпцията бъде оборена и не е владял непрекъснато 10 години или се установи липса на намерение на своене на вещта, нот. акт по обст. проверка ще бъде отменен.

Това разбрах аз, благодаря за отговорите!

+1
Добре, обаче възниква въпросът ползва ли се с обвързваща съда мат. доказателствена сила КНА по обстоятелствена проверка. Чрез посоченото от колегата, ТР № 11/2012г. на ОСГК, е направен опит да бъде даден еднозначен отговор на този въпрос. Но вместо това се е стигнало до патова ситуация - хем КНА има обвързваща доказателствена сила, хем няма. Изходът от нея ми се струва, че се състои в анализа само и единствено на относимите към поставения въпрос /предмет на ТР/ мотиви, съобразно приетото разрешение от ОС на ГК.

lawchoice написа:

ivan89 написа:По въпроса намерих практика, но не на ВКС, а на районни съдилища.
При осъществяване на фактическия състав на разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС недобросъвестният владелец придобива имота по давност без това да е обвързано с позоваване или изявление пред държавен орган. Съставеният нотариален акт по обстоятелствена проверка легитимира недобросъвестният владелец пред третите лица като собственик на имота и това погасява съществуващото право на собственост на досегашния собственик. Ако стария собственик не обори в исков процес продължилото 10 години давностно владение или намерението за своене на вещта, нот. акт по обстоятелствена проверка няма да бъде отменен и недобросъвестният владелец ще бъде собственик на имота, ако презумпцията бъде оборена и не е владял непрекъснато 10 години или се установи липса на намерение на своене на вещта, нот. акт по обст. проверка ще бъде отменен.

Това разбрах аз, благодаря за отговорите!

+1
Добре, обаче възниква въпросът ползва ли се с обвързваща съда мат. доказателствена сила КНА по обстоятелствена проверка. Чрез посоченото от колегата, ТР № 11/2012г. на ОСГК, е направен опит да бъде даден еднозначен отговор на този въпрос. Но вместо това се е стигнало до патова ситуация - хем КНА има обвързваща доказателствена сила, хем няма.

Изваждам пред скоба този извод на колегата, който е абсолютно прав в заключението си:

lawchoice написа:Изходът от нея ми се струва, че се състои в анализа само и единствено на относимите към поставения въпрос /предмет на ТР/ мотиви, съобразно приетото разрешение от ОС на ГК.

Това е така, тъй като нито с правни норми, нито с тълкувателни актове може да бъде обхваната широката палитра от човешките взаимоотношения по повод спор за материални права, но може да се изведат конструкции, които да са сходни в частта на юридическите факти, които се сочат за основания за принадлежност на правото на собственост - чл.77 ЗС.
Най-крехки са Констативните нотариални актове, защото с тях нотариусът удостоверява по съответния процесуален ред, че молителят е носител на установеното материално право. По-устойчиви са сделките оформени съгл. чл.18 ЗС, тъй като оспорването на транслативния ефект е по изрично посочен ред - чл.26 и сл. ЗЗД, докато установеното мат. право с КНА има обвързваща съда сила докато не бъде оборена - при конкуренция на права - с възражение, където доказателствените средства са основно гласни (свид. показания), и откъдето идва понякога извод за неприложимост на разясненията по приложение на нормата на чл.69 ЗС в ТР. Тези разяснения, по мое скромно мнение, се отнасят до отношения между съсобсвеници на един цял имот, тъй като се изхожда от правилото, че установилият еднолично фактическа власт върху имота е владелец (като елемент от правото на собственост) на своите ид.ч. и ползвател на останалите ид.ч., докато не превърне държането им във владение с демонстриране на анимус към другите съсобственици. Затова в един процес при направено възражение срещу материалната доказателствена сила на КНА, титулярът му трябва пълно и главно да докаже наличието на анимуса за период мин. 10 години преди издаването му. Недоказването на този елемент от ФС разколебава съда и като последица съдът е длъжен да го отмени частично или изцяло с оглед конкретните доказателства в процеса.
Друга хипотеза за придобивна давност е разгледана в друго ТР с оглед допустимостта/забраната за придобиване на реална част от съседен имот, намиращ се в урбанизирана територия. Там също мотивите са съобразени с императивни норми свързани със собствеността с оглед режимът на уреждането им в нормативни актове назад във времето. Тук не трябва да забравяме наученото в общата част на гражданското право за действието на нормите във времето, спрямо лицата и по място.

Така че, не е никак лесна тази наша работа като адвокати. Но който го е страх от мечки, не влиза в гората, нали?

Успех, колега, в подготовката за адвокатския изпит!

П.П. Аз много рядко пиша толкова пространствено, но дано поне мъничко съм била полезна с тези няколко напътствия. Умишлено не наченах океанът от хипотези по приложението на реституционните закони. Там има само някои основни норми (ЗНасл, ЗС и др.), които трябва да се съобразяват при решаване на казусите свързани с реституцията.

Е, това всичкото трябва ли да го знаеш, за да СТАНЕШ адвокат? Не може ли да си го прочетеш, когато ти потрябва?
Много ми се струва излишно и тъпо да има изпити за адвокати!

Melly,
Постарала си се, оттам нататък, топката е в полето на автора на темата...

ivan89,
Ако може, бих искал да Ви задам още един вероятно може би и лаишки въпрос: Дадените насоки относно разпределението на доказателствената тежест, чрез диспозитива на посоченото ТР 11/2012г., задължителни ли са за съдилищата? Смятам, че така зададения въпрос е относим, към коментираното по темата.

barakuda написа:Е, това всичкото трябва ли да го знаеш, за да СТАНЕШ адвокат? Не може ли да си го прочетеш, когато ти потрябва?
Много ми се струва излишно и тъпо да има изпити за адвокати!

За всеки влак си има пътници...

Как си Ванка? Готвиш ли си за изпита /ако ще се явяваш на пролетната сесия, остана малко време/? Нещо затруднява ли те при подготовката? Бих желал, след като вземеш изпита, да дойда за една консултация във връзка с поставения от мен в темата въпрос, след като не желаеш да отговориш тук. Ще спечелиш лесни пари, с което не всеки може да се похвали в тази пренаситена от юристи /в частност адвокати/ среда. Съгласен ли си, виж какъв елементарен въпрос съм ти задал

Не мога да разбера, защо ви е на всички да ставате юристи, има толкова много други интересни специалности... Все пак, ако считаш, че това е твоето призвание, влагай мисъл в действията си, не бъди кон с капаци, който се задоволява с това да получи готови отговори на въпросите, които го вълнуват /особено тези в професионалната сфера/. Това е така, тъй като зад всеки правен казус стой човешка съдба, която има нужда от адекватна правна помощ за разрешаване на въпхроса, а не за неговото "забатачване".

Като изкараш изпита пиши да се уговорим за консултацията!