forum.lex.bg

Купувач завежда иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД аз обявяване на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот за окончателен. Видно от данъчната оценка на процесния имот продавачите не са платили данъците на същия. Може ли съдът да откаже на това основание обявяването на предварителния договор за окончателен и може ли да задължи ответниците - продавачи да си платят данъците преди постановяване на решението? Ако постанови решение, може ли да се направят някакви пречки от страна на данъчните на купувача при прехвърлянето на собствеността?
Благодаря предварително за изказаните становища

Мисля, че няма да откаже, а с част от цената ще се плати направо данъкът. Чл. 226, ал. 4 от ДПК би трябвало съответно да се приложи и в случая.

Чудя се само какво ще стане, ако има други публични задължения освен данъка за имота. При сделка те се установяват с декларация (в която продавачите често лъжат, ама нейсе).
При съдебно решение по чл. 19 ЗЗД как ще се установят - с удостоверение от данъчните ли? Дали те ще имат информация за абсолютно всички задължения - осигурителни, митнически и т.н.? Не става да приемем, че чл. 226 важи само за договори, а не и за чл. 19 - иначе всички много лесно ще го заобикалят, като не сключват окончателен договор и нарочно се стигне до иск по чл. 19.

С предварителния договор не се прехвърля правото на собственос върху веща, а той представлява само едно обещание за една бъдеща покупко-продажба, т.е.той няма вещноправен ефект. Не плащането на данъка, не представлява неизпълнение по предварителния договор.

Доколкото си спомням при подобни случай съдът е длажен да извърши всички действия на нотариуса, т.е. трябва и да провери платени ли са данъците и таксите за имота. Виж чл. 298 от ГПК.

Съгласно чл.297,ал.1,пр.2 и чл.298,ал.2 и 3 ГПК, ищеца-купувач /в нашия случай/, плаща данъка за сметка на ответника-продавач, като после си прихваща платеното от него от продажната цена. Така мисля аз.