i oshte neshto

[mjpepelopes]

kogato stava vapros za fizicheski tormoz, a i ot tam i psihicheski trqbva li da se podade drug vid jalba ili molba osven tazi za razvoda . i koga se podava molba za roditelskite prava dokato trae deloto i se otsadqt postoqnnite takiva

p.s. blagodarq za prednioqt otgovor

[wenger]

Не, мисля, че друг вид молба освен тази за развод не е необходима. В нея обаче трябва изчерпателно да са изложени всички факти и обстоятелства (физически, психически тормоз и др.) довели до дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Може да поискате привременни мерки по чл. 261 от Гражданския процесуален кодекс относно грижите за децата.

"Чл. 261. (1) По молба на страните съдът, пред който е предявен искът за развод или за унищожаване на брака, определя привременни мерки относно издръжката и жилището на съпрузите и ползуването от придобитото през време на брака имущество, както и относно грижата за децата и тяхната издръжка."

Относно родителските права не е нужно дори да сезирате съда, защото той служебно се произнася по тях. Ето уредбата на този въпрос в Семейния кодекс

Родителски права след развода
Чл. 106. (1) При допускането на развода съдът служебно постановява на кого от съпрузите се предоставя упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права и относно личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата.

(2) Съдът предоставя упражняването на родителските права, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата. Тези права не могат да бъдат предоставени на виновния за развода съпруг, ако това ще се отрази отрицателно на отглеждането и възпитанието на децата.


(3) Съдът изслушва родителите и децата, ако са навършили четиринадесет години. Ако е уместно, той изслушва и децата, навършили десет години, както и близки на семейството.


(4) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) По изключение, ако интересите на децата налагат, съдът може да постанови те да живеят при дядо, баба, други роднини или близки, с тяхно съгласие, в приемно семейство или в специализирана институция.


(5) Ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единия от родителите или служебно може да измени постановените по-рано мерки и да определи нови.

Моля да имате предвид, че не се занимавам със семейно право, но се надявам да съм Ви дал вярната посока.

[donna]

"kogato stava vapros za fizicheski tormoz, a i ot tam i psihicheski trqbva li da se podade drug vid jalba ili molba"
Ако става въпрос за домашно насилие /физически или психически тормоз/
можете да подадете молба . Молбата се подава в месечен срок от акта на насилието.
Сега за по-вече инфо ако ви интересува въпроса .

[mjpepelopes]

blagodarq na vsichki, prosto ne moga da ne se samnqvam znaete kak e v balgariq jiveem i vse pak blagodarq

[mjpepelopes]

kogato bashtata na deteto e pravil opit za samoobiistvo (natravqne s hapcheta),kakav shans ima da mu se predostavqt roditelski prava, lejal e v klinika

[donna]

kogato bashtata na deteto e pravil opit za samoobiistvo (natravqne s hapcheta),kakav shans ima da mu se predostavqt roditelski prava, lejal e v klinika

Според мен шансът му е мн. минимален .

[wenger]

"kogato stava vapros za fizicheski tormoz, a i ot tam i psihicheski trqbva li da se podade drug vid jalba ili molba"
Ако става въпрос за домашно насилие /физически или психически тормоз/
можете да подадете молба . Молбата се подава в месечен срок от акта на насилието.
Сега за по-вече инфо ако ви интересува въпроса .

donna има предвид молба по Закона за защита срещу домашното насилие.


Чл. 7. (1) Компетентен да наложи мярка за защита е районният съд по настоящия адрес на пострадалото лице, а в случаите по чл. 4, ал. 2 - районният съд по местонахождението на районното полицейско управление, на чиято територия е потърсена защитата.
(2) Съдът, пред който има висящо дело между пострадалото лице и извършителя или по отношение на някой от тях на основание, посочено в Семейния кодекс или в Закона за закрила на детето, е компетентен да наложи мярка за защита при всяко положение на делото.
Чл. 8. Производството по издаване на заповедта може да се образува по:
1. молба на пострадалото лице;2. искане на директора на дирекция "Социално подпомагане";
3. молба на брат или сестра, или на лице, което е в родствена връзка по права линия без ограничения с пострадалото лице - в случаите на незабавна съдебна защита.
Чл. 9. (1) Молбата или искането са писмени и съдържат:
1. имената, адреса и единния граждански номер на молителя или на подалия искането; в случай че пострадалото лице не може или не желае да разкрие адреса си, то може да посочи съдебен адрес;
2. имената и настоящия адрес на извършителя или друг адрес, на който може да бъде призован, включително телефон и факс;
3. данни за семейната, родствената или фактическата връзка между пострадалото лице и извършителя;
4. описание на фактите и обстоятелствата, при които е извършено домашното насилие;
5. подпис.
(2) В случаите по чл. 8, т. 2 и 3 съдът служебно конституира като страна пострадалото лице.
(3) Към молбата по чл. 8, т. 1 се прилага и декларация от молителя за извършеното насилие.
(4) Съдът по искане на молителя служебно изисква за извършителя справка за съдимост, справка за наложени мерки по този закон и удостоверение дали се води на психиатричен отчет.
Чл. 10. (1) Молбата или искането се подава в срок до един месец от акта на домашно насилие.
(2) Молбата или искането се завежда в специален регистър и се разпределя в деня на постъпването.
(3) В случаите по чл. 4, ал. 2 молбата се подава чрез най-близкото районно полицейско управление.
Чл. 11. (1) При подаване на молба по чл. 8, т. 1 и 3 не се внася държавна такса.
(2) При издаване на заповедта съдът възлага държавната такса и разноските по делото на извършителя на домашното насилие.
(3) При отказ за издаване на заповед или при отмяна на заповедта, държавната такса и разноските по делото се заплащат от молителя, а в случаите по чл. 8, т. 2 разноските се заплащат от Агенцията за социално подпомагане.