Как да си запазя детето при развод.

[newka]

Здравейте!
Искам да прекратя брачните си взиамоотношения с мъжа ми.
Не вярвам да стане по съгласие, защото става въпрос за изневяра от моя страна.
Имам и 10 месечно детенце, с което не мога да се разделя и не мога да си позволя да загубя.

Брака ни е малко повече от една година, като време и основно заради детето беше сключен.

Другия човек приема и е бил с детенцето от самото начало, макар и от разстояние.

Какви са ми шансовете да запазя детето мое?
Ако си тръгна с него/избягам/, това ще утежни ли после при развода нещата за мен?
Мъжа ми знае всичко и сега ме пуска да си ходя, но не и с детето.
Ожени се за мене знайки всичко това и детето е негово.

Имаме дом и достатъчно сила, както финансова, така и морална при човека, с който искам да продължа.

P.S. Възможно ли е полицията да ми го отнеме детето, при евентуално разделяне без да го информирам.

[gosho72]

Вината за дълбокото и непоправимото разстройство на брака е във Вас.При тази ситуация предполагам,че съдът ще се произнесе за вината във Ваша вреда.Съгласно сеейния кодекс:

Чл. 99. (1) Всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.
(2) С решението за допускане на развода съдът служебно се произнася и относно вината за разстройството на брака освен ако разстройството се дължи на обективни причини, които не могат да се вменят във вина на съпрузите.

(3) Съдът не се произнася относно вината за разстройството на брака, ако съпрузите заявят това и изложат своето споразумение, относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, както и относно имуществените отношения, ползуването на семейното жилище, издръжката между тях и фамилното име.

(4) Развод не се допуска, ако разстройството на брака се дължи само на виновното поведение на ищеца, а другият съпруг настоява да се запази бракът, освен ако важни обстоятелства налагат да се допусне разводът.
..................
Чл. 106. (1) При допускането на развода съдът служебно постановява на кого от съпрузите се предоставя упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права и относно личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата.
(2) Съдът предоставя упражняването на родителските права, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата. Тези права не могат да бъдат предоставени на виновния за развода съпруг, ако това ще се отрази отрицателно на отглеждането и възпитанието на децата.

(3) Съдът изслушва родителите и децата,ако са навършили четиринадесет години. Ако е уместно, той изслушва и децата, навършили десет години, както и близки на семейството.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) По изключение, ако интересите на децата налагат, съдът може да постанови те да живеят при дядо, баба други роднини или близки, с тяхно съгласие, в приемно семейство или в специализирана институция.

(5) Ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единия от родителите или служебно може да измени постановените по-рано мерки и да определи нови.

Във ваш интерес е да се споразумеете със съпруга си и съдът да не се произнася по вината -съгл.чл.99,ал.3 от СК.Тогава имате шанс и да получите родителските права .Защитникът Ви трябва да пледира относно майчинските грижи за малолетната Ви дъщеричка и да убеди съда,че съжителството Ви с новия партньор няма да се отрази отрицателно на отглеждането и възпитанието на детето.

[newka]

Доста обезкуражително за съжаление...
не мога повече да живея тук.
Следват скандал след скандал и за най-малката подробност.
Просто май трябва да си тръгнеме и да оставя да се подава молба от него...
За щастие, другия човек няма нищо напротив и да остане брака.

Какви поледици може да има тази стъпка?
Може ли със силата на закона да ме върне обратно там -мен или детето?
Касае е се за над 50км разстояние.
Той не може да се грижи за него.

[gosho72]

Не зная наистина какво повече да Ви кажа.но поне за мен не е нормално да имате брачна връзка,дори и да е изпразнена от съдържание и същевременно да поддържате връзка с друг.

Съвсем сама за себе си,но и в интерес на детето Ви категорично трябва да решите.Имате две възможности:

1.Прекратяване на брака и последваща възможност за сключване на нов брак с партньора,с когото искате да живеете;

2.Запазване на съществуващия Ви брак с всичките му както позитивни,така и негативни страни.За успешното саниране на настоящия Ви брак е нормално извънбрачната връзка да бъде преустановена.

[newka]

Няма да е последваща възможност. Ще бъде факт.
Дори да остана тук, е въпрос на време съществуването ни "заедно".
Винаги ми е натяквано и съм унижавана за тази връзка последните години. Това не са моменти - това е постоянно.
Просто нямам сила да отделя детето от истинския баща, макър да се чувствам застрашена, защото скандалите стават по-буйни и неконтролируеми...Вътре в семейството са си.
За щастие няма физическа разправа.

Благодаря Ви за съветите!
Аз прочетох доста в сайта материали от вчера до сега.
Трябва да си тръгна до като може даетето ми да зависи от мен за да имам по-голяма тежест в съда.
Още един път - благодаря за вниманието!

[edit]

newka, ще си позволя да Ви дам съвет без да цитирам закона. Известна ми е практиката на съдилищата.
Първо: Върховния съд многократно е отбелязвал, че изневярана не е абсолютна предпоставка за прекратяване на брака по вина на изневеряващия, т.е. на доказване подлежат отношенията между съпрузите като цяло.
Второ: вземете си детето и си тръгвайте. Съпругът Ви / настоящия/ има възможност с исковата молба за развод да поиска привременни мерки за определяне на режим за свиждане с детето. Предвид възратта на детето, голяма е вероятността тези срещи да се провеждат във ваше присъствие. Не се притеснявайте, вероятността да предоставят упражняването на родителски права на съпруга Ви е нищожна,бих казала- нулева. Трябва да се докаже безспорно, че вие с поведението си създавате непосредствена опасност за психическото и физическото здраве на детето.
При положение, че имате и подкрепата на другия човек, предполагам нямате основание да се страхувате от бъдещи заплахи от страна на съпруга си.
Или го оставете той да подаде молбата за развод или подайте Вие. Не е необходимо в молбата, като причина за разстройството на брака да сочите собствената си изневяра, нима нямате и други причини, поради които да не желаете да живеете повече с този мъж.
И накрая- ако решите да действате, просто се обърнете към адвокат. Успех!

[gosho72]

Някой има ли възможност да постави това решение на ВС /ВКС/ във форума- относно това,че извършването на брачна изневяра не е абсолютно основание за развод.

Нека да си припомним на каква основа се изграждат личните отношения между съпрузите,съгласно СК:

Чл. 15. Отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството, разбирателство и вярност.

Е бога ми,тя ще образно казано "ще слага рога на съпруга си" и това не може да бъде предпоставка за прекратавяне на брака чрез развод.Един мъж по принцип може да преглътне всичко друго,но за това......прошка не би следвало да има.

И защо си мисля,че по нашата правна система има само относителни основания за развод ?

[newka]

Чл. 15. Отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството, разбирателство и вярност.

Единственото, което е спазено от мъжа по този параграф, са общите грижи за семейството.
Не е имало разбирателство почти винаги - само страх, че поредния скандал ще е с лош край...
Винаги той ще е отгоре и другите ще са морално зле и психопати...

Вземам в предвид и твоето мнение gosho72!
Но тук не е проблема физическата изневяра точно...
всичко се прави просто от инат- "отивай при всеки друг, но не и при него".
Опитвам се с всчкакви мирни средства да уредя да стане раздялата.
Да не е така груба и със сила...

Благодаря на ЕДИТ.

Никога не сме мислили да ограничиме бащата от детето си - И двамата, но заради неговите убеждения, няма да може и да се помисли за споразумение...

[gosho72]

Не искам да Ви засягам по никакъв начин.Но тези обстоятелства не могат да Ви оневинят изцяло.

Ако искате наистина да сложите край на всичко това:

1.Проведете разговор със съпруга си,относно предстоящият Ви развод-ако успеете да го склоните да бъде по взаимно съгласие ще е малка победа за Вас.Ако не-поне се опитайте да постигнете съгласие при развод по чл.99 от СК съдът да не се произнася за вината.

2.Упълномощете си адвокат,който ще бъде Вашият представител в брачния процес.И на него обяснете всичко-от игла до конец без да се страхувате.Той ще Ви даде допълнителна информация относно хода на делото и последиците от прекратяването на брака.

[edit]

gosho72 , попрегледай практиката в аписа. Според мен реагираш повече емоционално.

[gosho72]

gosho72 , попрегледай практиката в аписа. Според мен реагираш повече емоционално.

Все още нямам достъп до АПИС.Ако имаш ще те помоля да поставиш това решение на ВС /ВКС/ относно изневярата като абсолютна предпоставка за вината при развод в настоящата тема на форума.

Не съм реагирал "емоционално" - това си е истина,което съм споделил във форума. Не мога да възприема брачната изневяра като ответна реакция за несполучливия брак,или като някакво отмъщение на единия от съпрузите.Брачната изневяра-това е краят !

Поздрави !

[newka]

Емоционално, при първото прочитане, с това мнение останах, но после се поставих на другата страна и не мисля така вече.
Малко се превърна в разказ на личния живот...
И двамата знаехме защо сключваме брак.
Едната страна за детето, а другата за да затвори пътя на другия.
Това не ме оправдава изневярата, наистина, но си имам някой принципи и изключения по въпроса, който са индивидуални за случая.
Изневярата е двустранна - както от моя страна, така и от другата -има почти пълна сигурност в това.
И на двамата, изневерите не могат да се докажат, освен, че някои ме е виждал в града с него в присъствието на детето. Друго просто не може да има, и майките с малки деца, знаят защо.

Въпроса е, че гордостта на мъжете понякога пречи за да се прояви разум.
Съжелявам, че звуча малко сантиментално и егоистично, но в дадения случай е така.

Вече имам в предвид точно определен адвокат. Остава да се реши какво да правя и дали ще можеме с мирно съгласие да се направи.
Предпочитам да давам парите за малкия, а не по съдилища...
Благодаря Ви за откликването!
Този форум не се посещава само от мен, защото ми тълкуваше някой неща преди време, който ги видях тук.

Вече получих необходимата информация.
Благодаря на gosho72 за точното цитиране на закона и на практическия съвет от edit!

Следва ... и адвокат.

Това за аписа, не го разбрах.
Имам достъп до АПИС програмата във фирмата, ако знам къде и какво да потърся, или някой знае, нека ми даде броя на държавен вестник.
Дали се касае за раздел във форума с права за постване?

[edit]

newka, за аписа не беше адресирано към теб, а към гошо- става дума за практика на Върховния касационен съд, относно изневярата. Повярвай ми, няма съд, който в случай разглеждане на семейни отношения, съвсем буквално да прилага закона, защото посоченият текст - чл.15 - борави с категории, които са и морални. В този смисъл, стеснително тълкуване е невъзможно. Успех!

Гошо, в момента пиша от нас, а програмата е инсталирана на компютъра в офиса ми, така че при първа възможност ще се постарая да ти посоча практиката съвсем точно.

[newka]

Благодаря за разяснението!

P.S. за Вега: грешно се изразих - не настоява за развод веднага! а не като за цяло.
Изрично ме е предупредил, че деца няма да имаме, ако не е започнал.
Познаваме се от 4 години. Знам какво е този човек.

[vega]

Защо ли ме смути вметката, че "другият човек" няма нищо против брака да си остане....
Нямам нищо против развода. Колкото по-навреме, толкова по-добре. Но понякога ние жените сме заслепени от добро онтошение към нас, особено към детето ни, пък и от "финансовата сила" също. Не се замисляме колко ще продължи.
Що се отнася до практиката на ВКС, то тя е трайна и в подкрепа на становището, че изневярата не е достатъчно основание за вина при развод. Така,че щом си решила, напускай го и си гледай детето. Но не заради друг мъж, а защото брака е свършил например.

[newka]

Не точно няма против, а в смисъл да започне веднага делото!
Няма да имаме детеце преди да е започнал развода.

P.S. Възможно ли е полицията да ми го отнеме детето, при евентуално разделяне без да го информирам.

[aleksandar]

Здравейте Невке!Вижте, ролята на полицията не е да определя при кого ще остане детето.Немогат да принуждават някого да се премести на друго място.Тяхната задача,ако не са намесени външни фактори, е да изискат от страните да подпишат декларации за ненарушаване на обществения ред.Също така,ще ви предложат да си наемете адвокат за да уредите взиамоотношенията си.
Всяко тяхно решение или намеса от сорта на присвояване на дете, е наказуема и против морална.Всеки адвокат знае това.
Както по-горе се изразиха колегите, имайки в предвид възраста на детето,вие сте основния родител и няма просто как да ви се отнеме това право.Единствения вариант да ви отделят от детето е след много дълго дело,но практиката сочи в ваша полза, при неналичие на физически и умствени проблеми.Не се претеснявайте от властите.Тяхната роля е за уреждане на общественото спокойствие.
Още едно нещо.Всяка насилствена намеса за отнемането на толкова малко дете,е във ваш огромен плюс след това в съда.Нали разбирате, отнемането или отделянето на тази възраст от майката е нещо антихуманно!Не искам да ви го пожелавам,но стане ли,считайте, че детето ви ще бъде присъдено на вас.
Вега се изрази много правилно:ако се чувствате застрашена, направете казаното по-нагоре. Вземете си детето, колкото е възможно по-скоро и се отделете,но спазвайте моралните принципи.Не спирайте достъпа на бащата или така наречените свиждания!