oncho написа:monteskio написа: От друга страна, както написах по-горе, ако майката и биологичния баща са съгласни, последния може да бъде вписан в акта за раждане, през време на валидно сключен граждански брак.
Уважаеми monteskio, това за което говорите не е възможно.
Както казах и преди, биологичния баща може да бъде вписан в акта за раждане само след като е оборена презумпцията в чл. 31, ал. 1 СК, а тя може да бъде оборена само от майката и съпруга й.
Ако майката
има желание биологичния баща да бъде вписан в акта за раждане, то тя трябва да обори презумпцията, след което той трябва да припознае детето.
Колеги,
Повечето от Вас не бяха съгласни с моето становище, че оспорване на установен произход / чрез припознаване/, не може да се иска от съпруг по време на валидно сключен брак. В това разбира се няма нищо лошо. В спора се ражда истината.
След известен преглед успях да открия съдебна практика, в подкрепа на позицията ми. Решението е от 1966г. но според мен е относимо към настоящия казус.
Решение № 111 от 12.I.1966 г. по гр. д. № 2865/65 г., II г. о.
Съдебна практика на ВС - гражданска колегия 1966 г.
чл. 97 ГПК
Налице е правен интерес за бащата да води иск за оспорване произхода на роденото през времетраенето на брака и 300 дни след прекратяването му без оглед на това, че като баща на детето на акта за раждане е посочено друго лице.
----------------------------
См. окръжен съд с решение по гр. д. № 395/65 г. е отхвърлил иска, предявен от С. Ш. Т. против Ф. А. Х. за оспорване бащинството на роденото от ответницата на 2.V.1965 г. дете на име М. А. В.
Това решение е обжалвано от ищеца, който поддържа, че е необосновано и постановено при неизяснена фактическа обстановка.
Жалбата е основателна. От фактическа страна по делото е било установено, че страните са били законни съпрузи от 17.VI.1963 г. до 24.VI.1965 г., когато бракът им е бил прекратен. През юли 1964 г. ответницата напуснала ищеца и заживяла на съпружески начала с лицето А. В. От това съжителство се родило на 2.V.1965 г. детето М. А. В., оспорване бащинството на което се иска.
За да отхвърли предявения иск, окръжния съд е приел, че в акта за раждане на детето като негов баща е посочен не ищецът, а лицето А. В., с когото е живяла ответницата. Следователно ищецът нямал правен интерес да води иск за оспорване на нещо, което не съществува, тъй като в акта за раждане като баща е посочен не той а друго лице.
Преди всичко обаче по делото не е било установено въз основа на какво в акта за раждане на детето като негов баща е вписан не законният съпруг на майката по същото време (към 2.V.1965 г.), а трето лице. Обстоятелството, че това трето лице, разпитано като свидетел е заявило, че детето е от него, не означава, че той ги е припознал по установения в закона начин - чл. 67, ал. 1 ЗЛС . Това не се вижда и от представения акт за раждане. В светлината на това, ако бащата е посочен не от самия него, а от майката например, за същия ще съществува възможност да оспори този акт за раждане. Като е приел при тези данни, че за ищеца липсва правен интерес да води иск за оспорване бащинство, съдът е направил необосновани и при непълни доказателства изводи.
На второ място, като е приел, че липсва правен интерес за водене на този иск, съдът е допуснал нарушение на чл. 63 ЗЛС . Според него предполага се до доказване на противното, че съпругът на майката е баща на детето, родено през траенето на брака или не по-късно от 300 дни след прекратяването му. В случая детето, родено на 2.V.1965 г. е родено през времесъществуването на брака между ищеца и ответниците, който е прекратен едва през юни 1965 г. Следователно презумпцията на чл. 63 ЗЛС по отношение на бащата-ищец съществува. Тя не е оспорвана от това, че в акта за раждането като баща е посочено друго лице, защото липсват данни това друго лице - А. В. да е припознало детето с писмен акт по реда на чл. 67, ал. 1 ЗЛС . Това от своя страна също създава правен интерес за ищеца да иска оспорване бащинството на детето, което за него се презумира поради това, че по време на неговото раждане той е бил законният съпруг на ответницата.
УСПЕХ !