СИО ли са картините, нарисувани от съпруг-художник?

[friend28]

Искате да кажете, че ако практикувам СВОБОДНО архитектурната професия и реша да се разведа, жена ми придобива права върху 50% от проектантския хонорар за обектите, които съм изработил по време на брака,но към деня на развода все още не са изплатени??

[portokal]

Цъ, не искаме да кажем такова нещо. Поне аз - не.
Никой не би разглеждал готовите проекти като вещи.
За разлика от картините и скулптурите.

[friend28]

Вярно, че към днешна дата интелектуалният архитектурен продукт може лесно да се разграничи от вещта, чрез която е създаден - файловете са си лично мои, а компютърът и лицензите - СИО / например /, но само преди 10 години архитектурните проекти си бяха "вещи" - рула паус изрисувани с туш - а "съвместният принос" се изразяваше чрез по-малки цифри, НО ОТ ТОВА СЛЕДВА ЛИ, ЧЕ ПРЕДИ 10 ГОДИНИ КАЗУСЪТ НА АРХИТЕКТА Е БИЛ ПО -РАЗЛИЧЕН ОТ СЕГА??

[portokal]

Не, не е бил по-различен преди 10 години.
Просто има смисъл да притежаваш картина или скулптура като вещ. Самото притежаване на картина ти дава определени възможности да я използваш по предназначение.
Няма особен смисъл обаче да притежаваш чертеж или примерно нотен запис като вещ, без да имаш някакви правомощия в областта на авторското право, които в този случай не се получават автоматично. Затова едва ли чертежът би бил разглеждан като вещ, за разлика от картината.

[friend28]

Всъщност вероятно най-прав е Лютият - че съдът ще прецени за всеки конкретен случай. Представете си например че съпругата докаже пред съда , че е издържала мъжа си в продължение на много години, плащала му е консумативите само и само той да рисува, а той е трябвало да се напива, за да може въобще да нарисува нещо, и как най-добрите си картини той е подарил на приятели за по бутилка водка, а тези които е изложил в галерия никой не желае да купи...
Като нищо жената ще получи картините. За художника остава успокоението, че жена му ще направи всичко възможно да ги продаде изгодно, от което той реално печели, според Закона за авторското право, но ще трябва да наеме адвокат да следи за продажбите Защо ми се струва обаче, че въпросният закон не е много популярен сред адвокатското съсловие в България? Както и този за меценатството.Вероятно защото адвокатите си мислят, че в културната сфера "няма кинти".

[monteskio]

Това ми е въпросът......
Единият съпруг е художник. Завършил художествена академия, рисува, опитва се да продава картините, излага ги тук-там, но като цяло-не се радва на особен успех. Има картини, които има намерение и желание да продаде, но към момента на развода не успява.
Другият съпруг предявява претенции за делбата им, защото са нарисувани по време на брака.
Има ли основание, според вас?
Благодаря!

Здравейте,

Изразените мнения в тази дискуция са разнопосочни. От друга страна казусът е непълен по отношение на факти. Въпреки това, реших и аз да изложа своето становище...

От описаните факти се установява следното:

1. Към дата ......е съществувал валидно сключен граждански брак между две лица, единият от които е художник.

2. През време на брака, творецът е реализирал своите способности, като е нарисувал / изработил / картини.

Въз основа на установените факти, подведени под нормите закрепени в законовите разпоредби, се извеждат следните правни изводи:

По отношение на самата вещ

1. Изработената картина представлява вещ. Това е така, понеже тя има материална обособеност и съществува в обективното пространство / може да се гледа, да се докосва, да се пренася и т.н./. Самата картина е сложна вещ - състои се от няколко други материални компонента.

2. Тази вещ - картината е придобита оригинерно - чрез изработка, тъй като до настоящия момент, тя не е съществувала и не е била в собственост на друго лице.


Налице са семейно-правни отношения, следователно източникът, от който ще черпим норми е Семейния кодекс.

Нормите, които в частност уреждат правоотношението са:

Съпружеска имуществена общност

Чл. 19. (1) Вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това, на чие име са придобити.
(2) Съвместният принос на съпрузите може да се изрази във влагането на средства и труд, в грижи за децата и работа в домакинството.
(3) Съвместният принос се предполага до доказване на противното.


Преобразуване на лично имущество

Чл. 21. (1) Лични са вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити през време на брака изцяло с лично имущество по чл. 20, ал. 1 или с друго лично имущество, придобито преди брака.
(2) Когато вещите, правата върху вещи и паричните влогове са придобити отчасти с лично имущество по предходната алинея, лично притежание на съпруга е съответна част от придобитото, освен ако тази част е незначителна.


ЗА ДА МОЖЕ ДА СЕ ОТГОВОРИ НА ПОСТАВЕНИЯ ВЪПРОС - ИЗРАБОТЕНАТА КАРТИНАТА ОБЩО ПРИТЕЖАНИЕ ЛИ Е НА ДВАМАТА СЪПРУЗИ, ПРЕДВИД ТЯХНАТА СЕМЕЙНА ОБЩНОСТ ИЛИ Е ЛИЧНА СОБСТВЕНОСТ САМО НА ЕДИНИЯ О ТЯХ, Е НЕОБХОДИМО ДА СЕ ИЗСЛЕДВА ЕДНО ЕДИНСТВЕНО ОБСТОЯТЕЛСТВО, А ИМЕННО:


ЧИИ СА БИЛИ ПАРИЧНИТЕ СРЕДСТВАТА, С КОИТО СА БИЛИ ЗАКУПЕНИ МАТЕРИАЛИТЕ, ОТ КОИТО Е ИЗРАБОТЕНА КАРТИНАТА ?

Това обстоятелство е ключът, към разрешаване на казуса.
Възможни са две хипотези:

А: Художникът закупува материалите за изработване на картината - платно, рамка и др. със свои лични средства. В тази връзка изработената картина ще се яви негова лична собственост, понеже материалите от които е изработена са също негова лична собственост. Налице е една трансформация на лично имущество.

Б: Художникът закупува материалите за изработване на картината - платно, рамка и др. с общи средства . Тогава de lege lata, изработената картина ще се яви обща собственост и на двамата съпрузи. Налице е хипотезата на чл.19 СК.

-----------------------------------------------------

За настоящия казус също така е безспорно, че лични вещите на художника са четката, моливът и всякакви други инструменти и вещи , т.е. тези които служат за упражняване на неговото занятие.
Неправилно е обаче разбирането, че чрез използването на точно тези вещи изработената картина се явява лична собственост на художника. Това е така, защото не е налице трансформация на особеното лично имущество, посочено в чл.21 СК.


УСПЕХ !

[kontrol]

Актуализирано:

1. не е СИО
~~~ има неимуществена стойност и като такава не попада под обекта на СИО (friend28, reveta, mitko6)
~~~ служат за упражняване на свободната професия “художник”, в която влиза и
~~~*** продаването на картините (prnedev)
~~~*** правенето на изложби (marter)
~~~ няма съвместен принос (az2006)
~~~ само ако е придобито с лично имущество (monteskio)

2. СИО е, но следва да се изключи (lyutiyat)

3. СИО е, защото е създадена (portokal?)
~~~ с влагане на общи вещи/ средства (monteskio - само тогава)
~~~ с подпомагането на съпругата (напр. тя е гледала децата, докато той е бил в ателието, тя е ходила на работи, докато той е харчил за консумативи)

Доколкото в казуса няма данни за арт-терапия, няма да включвам това мнение на marter, за да не усложняваме нещата. Ocean пише, че “има намерение и желание да продаде”
Съжалявам, че emona само спами.

--------

Код за потвърждение: Избери целия код

Чл. 29. При развод всеки от съпрузите има право да получи част от стойността на вещите за упражняване на професия и от вземанията на другия съпруг, придобити през време на брака, ако са на значителна стойност и той е допринесъл за придобиването им с труда си, със средствата си или с работата си в домакинството...

Тук става дума наистина за имущество, което е лично, но показва, че дори за него може да има съвместен принос; тогава, по аргумент за по-силното основание, няма да се обори презумпцията за съвместния принос за другите вещи.
Струва ми се, че Монтескио стига само до определяне на това, чия е вещта. Ако не е обща, разбира се, не би могло да се извърши делба, както точно е поставен въпросът. Би било интересно да се изследва и приложението на чл. 29. Той обаче не е приложим за неща на ниска стойност, както и за вещи, които не служат за упражняване на професия.

[friend28]

От прочетеното дотук, което попълни очевидната празнота в познанията ми по СК, правя извод че картината като "вещ" съвсем реално може да премине в собственост на не-художника по време на бракоразводното дело. Заставайки обаче на страната на художника, "свой брат", бих искал да му подскажа някои идеи, свързани със Закона за авторското право и сродните му права / макар че темата струва ми се е зададена от другата страна /:
Чл.5. Автор е физическото лице, в резултат на чиято творческа дейност е създадено произведение. ....
Чл.12. Авторското право върху произведения на изобразителното изкуство и архитектурата принадлежи на лицето, което е създало произведението, И В СЛУЧАИТЕ, КОГАТО СОБСТВЕНОСТТА ВЪРХУ ПРОИЗВЕДЕНИЕТО ПРИНАДЛЕЖИ НА ДРУГО ЛИЦЕ.
НЕИМУЩЕСТВЕНИ ПРАВА
ЧЛ.15(1) Авторът има право:
1. да реши дали създаденото от него произведение може да бъде разгласено...
2. да да иска запазване на целостта на произведението и да се противопоставя на всякакви промени в него...
7. на достъп до оригинала на произведението...
8. да спре използването на произведението поради промени в убежденията си...
ИМУЩЕСТВЕНИ ПРАВА
Чл.18 (1) Авторът има изключителното право да използва създаденото от него произведение И ДА РАЗРЕШАВА ИЗПОЛЗВАНЕТО МУ ОТ ДРУГИ ЛИЦА, освен в случаите, за които този закон разпорежда друго.
(2)За използване по смисъла на ал.1 се смятат действия като:
.... публичното показване на произведение на изобразителното изкуство ...
ПРАВО НА ОТЧИСЛЕНИЕ ПРИ ПРЕПРОДАЖБА...
ГРАЖДАНСКОПРАВНА ЗАЩИТА
Чл.94(1) Който наруши авторско право, сродно на него право или друго право по този закон, дължи обезщетение на носителя на правото или на лицето, но което той е отстъпил изключителното право на използване.
(2) Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушението.
Става ясно, струва ми се, че дори и да придобие собственост върху картините, съпруга/та/ ще има твърде ограничени ПРАВА върху тях, в т.ч. няма да има право да ги унищожи в изблик на ярост, например. Ще има право да си ги гледа / понеже това не е публично показване /, но ще дължи обезщетение, ако ги изложи в галерия. Ако пък ги продаде и същевременно наруши някое от авторските права, изброени по-горе, художникът може да заведе иск в размер в зависимост от стойността на продажбата, отделно му се дължи обезщетени при продажба...
Ако художникът наеме един адвокат да обясни всичко това предварително на съпругата, да се надяваме че тя ще се откаже от картините.

[irina_van]

Здравейте колеги,
Темата е безкрайно интересна и това го доказва "звездното участие в нея".
За мен основната причина да има различие в мненията до полюстност, е влаганата емоция, както във въпроса така и в отговорите. Всъщност зад всеки сложен каус се крият обикновени, опростени правоотношения. По мое мнение тук трябва да се почне малко по- отдалеч- не с правата при развода, а със семейните задължения. Ако прочетем разпоредбата на чл.18 от СК ще видим какви са задълженията на съпрузите по време на съществуващ помежду им законен брак..........те са длъжни чрез....общи усилия и съобразно .............своето имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството. Всъщност един брак не се сключва с идеята за неговото прекратяване /в повечето случаи/ и по време на неговото съществуване между съпрузите възникват определени правоотношения. От една страна съпругът полага труд, за да може да задоволи материалните потребности на семейството си- за храна, за дрехи и др., някои съпрузи работят като общи работници, за което получават възнаграждение, други са юристи- получават възнаграждение, трети са художници- и те получават възнаграждение за положения от тях труд. В едно семейство в което отношенията протичат в дух на синхрон и разбирателство тези средства отиват за отглеждане на децата, набавяне на блага, т.е. продадените довчерашни картини не са нищо друго за художника, каквото е заплатата за общия работник. Т.е. картините са вещи, а вещите са обекти с потребителна и икономическа стойност.
От друга страна съпругите /и в повечето примери незнайно защо е точно така/, гледат децата и перат прането, с което полагат труд и допринасят за съществуване на семейството.
Т.е. художникът рисува, за да гледа семейството си, по професия, по занятие, въпреки, че не е реализирал труда си то той се е трудил, също както в същия момент жена му чистила, готвила, или въобще упражнявала е своя неквалифициран, генетично зададен труд- "съобразно своите възможности".
В един момент обаче идилията секва, правоотношенията от нормално протичащи се трансформират в абсолютно ненормални и почваме да се делим. Само че от труда на нашия художник е останало нещо- картините, а от труда на жена му- не е мястото да обяснявам какво е останало. Сиреч всеки според възможностите си е престирал в едно договорно правоотношение- брак и при прекратяването на този договор- развод - се тегли чертата. А няма ли да бъде неоснователно обогатен нашият художник ако запази това, което е направено при и по повод осъществяване на едно договорно задължение.
Моля да ме извините уважавани от мен колеги, че си позволих в този форум този шеговит тон, не съм го правила досега. Не искам и да обидя чувствата на някой, който се намира в твърде неприятната ситуация, наречена развод, просто беше опит моя страна да изкажа мнение и в същия момент да предизвикам усмивки, а не възмущение.
Надявам се да съм била разбрана и добре приета.