Моля за съвет

[Contagio]

Със съпругът ми искаме да се разведеме. Иска по взаимно съгласие но нещо неможеме да се разбереме най вече за дъщеричката ни на 1годинка.
След бракът ни заживяхме при родителите ни защото нямъше къде пък и неможехме да си позволиме на квартира, където тримата ни гледаха като писани яйце, но съпругът ми реши че е срамно и че неможел да живее като 'заврян зет' взе си багажа и отиде да живее с брат си на квартира. И така имахме само 3 месеца съжителство. След като се изнесе не е дал нито лев за дъщеричката идваше да я вижда през 2-3дена за по 3 часа той дори незнае колко зъбчета има незнае как да се държи с нея проявява безотговорни постъпки спрямо нея и т.н. да не се впускам в подробности.
Имам ли шансове да му отнема родителските права аз не работа студентка съм завършвам магистратура, искам да я вижда само с мое разрешение или само с мое присъствие, или 1 път в месеца. Не искам да съм жестока обичам си детето, просто искам найдоброто за нея.

[Contagio]

не е отмъщение, това е резултат от неговите действия. Той дори недойде на изписването на детето си пък иска права в/у нея зада ми навреди на мен.

[sunshine_75]

Материалното Ви състояние е от значение, но съвсем не е единственото определящо за упражняване на родителските права. Убедена съм, че точно това сте имала предвид с "лишаване от родителски права". Ако не сте съвсем пропаднала жена, ако си гледате детето, най- вероятно нещата ще се развият както ги желаете.
За лишаване на бащата от права ИЗОБЩО не мислете. Всеки има право да познава родителите си, били те и най-лошите. Бащата на дъщеря Ви при евентуален развод ще има право да я вижда два пъти през месеца и един месец през лятото. Ако нямате имущество за делене, адвокатският хонорар за развода няма да е по-голям от обичайния.
Може би не е моя работа, но си позволявам и един неправен съвет: учете дъщеря си да го обича. Разберете, това, че нещата между Вас не вървят, не трябва да са причина едно дете да расте с омраза към най-близкия си човек, бил той и най-лошия на света.

[Contagio]

Благодаря ви за съветите. Не си мислете, че съм лош човек като искам да откъсна детето си от баща си, права всичко за нейно добро. Никога няма да настройвам дъщеря си против баща й, с възраста си ще разбере що за човек е.
И ако ми позволите един последен въпрос: Вярно ли е че баща й ще я вижда два пъти в месеца само с мое присъствие?

[portokal]

Живеем на километри разтояние, тя го вижда веднъж в годината, но и сега ако кажа нещо против него, тя се сърди.

Данна, не се сърдете пък Вие - мисля, че това е хубаво. Имам предвид - това, че се сърди, а не това, че баща и идва веднъж в годината. Знам за случай, при който детето - явно след като е слушало майка си и баба си колко е лош таткото - започва дотам да не го обича, че даже когато той отивал да го види и самата майка му казвала: "Иди да се видите, това е баща ти", то бягало и се криело. По-късно майката се омъжва за друг човек. След години това дете, вече голяма жена, направило отказ от наследството на баща си, защото "този човек не ми е баща, аз баща си имам".
Знам и за обратния случай преди много години, май преди 1944, когато като че ли е било по-обичайно децата да остават при бащите - момиче, което остава при баща си, а двете му сестри при майката, след време не признава нито майка си за майка (заявявало, че има една майка - втората жена на бащата), нито сестрите за сестри. Не знам причините.
Не допускайте такова нещо.

[danna]

Да, portokal, точно това имам предвид, че кръвта на вода не става. Аз не говоря на дъщеря ми против баща й, не я настройвам и не е редно. Понякога ми коства много усилия и енергия да си мълча, понякога просто се изпускам. Но не искам да насочвам вниманието на посетителите на форума към себе си. Искам да кажа на тази жена, че детето има нужда да контактува с бащата. Ако той и неговите родители настройват детето срещу майката, те ще си берат плодовете един ден. Но тя като майка трябва да има сили и настройка да щади душата на детето си и да не насажда омраза. Бих й препоръчала да намери литература по детска психология, или да се консултира с психолози и да се образова относно това как определени ситуации се отразяват върху психиката на детето. Отговорност на всеки родител е да прави това, което е най-добро за детето. Всичко останало е на втора линия. Децата не могат да разсъждават, нито имат житейския опит, нито могат да вземат решения. Това е отговорност на родителите и най-вече на този родител, при когото е детето. В противен случай мозъкът на детето се превръща в бойно поле между двамата родители и то, горкото, какво да прави и чия страна да вземе, като и двамата са му еднакво родители. Този процес е дълъг - докато това дете стане достатъчно голямо да взема решения само. Детето не е виновно, ние сме ги избирали тези бащи.