Издръжка - справедливи ли са българските закони

[kalina.k]

Не познавам семейните законите у нас, но вече ми дойде до главата. Разделени сме със съпруга ми от 2 години.2 те деца са при мен и получавам издръжка за 2 те деца 70.00 лв на основание обявен месечен доход 180.00лв/за него/ а моят 350.00 лв. Живеем в малък провинциален град, за тези мои доходи работя къртовски и допълнително, а бащата е удовлетворен да работи като охрана.Няма интерес за по-високи доходи. КАК законът ще ме защити за по-висока издръжка след като бащата го мързи да гледа, не предприема нищо.Само декларираните ли доходи са критерий за определяне размера на издръжката в моя случай. Защо активната борбена страна е потърпевша. Моля посъветвайте ме Предварително благодаря.

[neregistrirana]

Само декларираните ли доходи са критерий за определяне размера на издръжката в моя случай.

Не само, стига да могат да се установят и недекларираните.

[nadinaena]

как не Ви е срам да давате такъв отговор на жената,коята се грижи сама за двете деца.дайте разумен съвет,а не подигравайте с нея

[kalina.k]

Все пак, благодаря на всички ангажирали се с отговор. Възпитаният човек стиска зъби/дори и в един форум/ и продължава напред.Бъдете здрави.

[zelen]

Госпожо,

Добре е, че започватe да си задавате въпроси, лошото е, че не сте го направила преди да решите да имате деца от избрания от вас партньор.
Законите в РБ не ви задължават да сключвате брак с когото и да било, само за да не останете стара мома, още повече да създавате невинни души.
Законът не може да ви защити само, защото вие си мислите, че трябва. Бащата може и да го мързи да гледа, но това не е негов, а ваш проблем.
Така че - обърнете се към адвокат, който да защити интересите на децата ви.

[JoyBringer]

Уважаема госпожо, не бихте могли да постигнете по-голям размер, просто такава е скапаната държава!
Знам, че Ви е много трудно , почти невъзможно за оцеляване.
Защо не помислите за чужбина, там се изкарват повече парички и условията са по-добри,особено в англоезичните държави.
Тук е кофти и оправия в близките 15 години няма да видите, а само тормоз!
С ВАс съм и търсете алтернативен вариант

[JoyBringer]

Като не можеш да понмогнеш на жената, защо изобщо даваш мнения???

[JoyBringer]

Имаш своите основания!
Дадох конкретен съвет - да бяга в чужбина измъчената жена !
Единственият правилен съвет в случая!
Тук е обречена цял живот на мизерия,както и 65 % от българите, междудругото.

[barri]

е ти ако си решеваш проблемите с бягство, другите може би не го правят. жената ти обяснява, че едва се грижи за децата си, ти и говориш да излиза в чужбина. и с какви средства ще ги издържа там,а?

а колкото до самия въпрос той си има две страни. ако ви дадат по висока издръжка, няма да се учудя бившия ви и той да започне да се оплаква от законите и да пита дали са справедливи. ако може да докажете по високи доходи на бившият си, може да поискате по-висока издръжка, но иначе....

[JoyBringer]

Тук при някоя баба, а тя ще им праща парички!Знаеш ли колко българи го правят,а
Искам само да помогна на жената, защото знам, че друга алтернатива няма!
Е, освен ако не спечели от тотото

[barri]

joybringer, не те знам дали си колега, но ако си и то добър и в България може да изкарваш добри пари. Ако смяташ че това да отидеш на запад да береш банани или маслини е живот, много се лъжеш.

[JoyBringer]

Знам,че може, но чак след 10 години, аз ще съм на 35 тогава...Прекалено много инвестиране, нерви,време.
Връзкарите още отсега ми карат BMW и са заели добрите позиции. Едно време ние учехме по време на сесии, а те -по купони!
Не искам да се чувствам като парцал в родната си държава.По-добре да ме боли гърбът от физическа работа,отколкото достойнството!

[GG_BG]

Издръжката се определя в зависимост от възможностите на тоя който я дава и нуждите на правоимащия, в посочените от колегите граници- от 30 до 80 лева. По презумпция, колкото са по-големи децата толкова са по-големи техните нужди. Ако докажете някакви извънредни нужди ще имате право на по-голяма издръжка за децата. Издръжката която родителите дължат е безусловна- това означава, че дори и да няма работа, та дори и да е нетрудоспособен родителят дължи издръжка. В някои съдилища приемат по презумпция, че родителят дори и да няма работа може да реализира минимална работна заплата за страната, в други- средната работна заплата. Не разбрах каква е възрастта на децата ви, но най-вероятно бихте могли да получите малко повече от споменатите 70 лева общо за двете деца.
При определянето на възможностите на родителя се съобразява и образованието и квалификацията му.
Лицата които имат право на издъжка имат право на БЕЗПЛАТНА адвокатска помощ. Друг е въпросът ще намерите ли адвокат, който да си свърши съвестно работата, а да си получи парите след осъждането на съпруга ви, но обикновено има такива адвокати в по-малките градове.
Успех

[danna]

Bjaganeto v chuzhbina zvuchi rozovo, no v sushtnost ne e. Purvo tatkoto naj verojatno njama da dade suglasieto si decata da zaminat za chuzhbina. I vtoro, i v chuzhbina parite ne visjat po durvetata i samotnijat roditel edva svurzva dvata kraja. Ako njamash koj da te posreshtne i da te hrani izvestno vreme, dokato si namerish rabota, napravo si zhiv umrjal. Tazi zhena kato si gleda sama decata, otkude da ima suha para da se izdurzha v chuzhbina. Za suzhalenie zakonite v BG ne pomagat na roditelite, koito sa otgovorni. I az sum poturpevsht.

[danna]

Iskah da kazha tochno tova, koeto kazah - izlizaneto v chuzhbina ne e reshenie za vseki i sushto, che tazi zhena ne mozhe da izvede decata v chuzhbina bez suglasieto na bashtata, koeto toj naj verojatno njama da dade. Tochno togava shte se seti che e bashta i che trjabva da si uprazhnjava roditelskite prava. A shto se otnasja do moja kazus - postavjah vuprosi v tozi forum njakolko puti i nikoj ne mi dade otgovor. Predpolagam, che ``iskreno i lichno``sushto njama da mi pomogne. No blagodarja za suveta, vse pak!

[pitasht]

Г-жо понеже не видях едно добро и полезно мнение искам да Ви напиша следното:
Издръжката се определя от съда, но на всяка една година може да искате увеличение. Практиката е, че една година е достатъчно време да нарастнат нуждите на едно дете.
В повечето случаи съдът приема, че дори да няма увеличение на заплатата на съпруга има нарастване на нуждите на децата и увеличава дори с 5 лева понякога. Съдиите са все пак хора и добре знаят какви нужди имат днешните деца.
Заведете дело за увеличение на всяка цена и се борете-с по 5 лева на година все ще достигнете максимума някой ден! Може да ми пишете на shisha@gbg.bg за да ви пратя бланка на увеличението и да си заведете делото.
те тези 180 лева ще се увеличат от новата година защото ще се вдигне минималната ставка за заплатата, но защо законът е ограничил на 80 лева-за мен това е лошото-дори родител с 1000 лева заплата пак ще плати смешни суми за детето си. Такава ни е държавата!

[valia24]

В БЪлгария,по действащото законодателство,доходите на майката при определяне на издръжката не се разглеждат.Незнам защо жената е останала с погрешното впечатление,че нейната заплата има някакво значение.Гледа се дохода на бащата и нуждите на детето.Ако ще да сте милионерка,госпожо,това не влияе в/у отговорността на бащата да плаща издръжка.Можете да хванете таткото ,като поискате извлечение от данъците,които плаща,освен служебна бележка за заплатата му.Освен това можете да оставяте децата и имате пълното право на това при него за няколко дена от седмицата,така той дори и да не иска ще се налага да полага дължимите грижи.И най-накрая-размера на издръжката зависи и от адвоката и от съдията,освен това можете да обжалвате-успех!

[donna]

извадка



http://www.un-bg.bg/documents/unicef_ch ... ok_p27.pdf
Ръководство за прилагане на Конвенцията за правата на детето




ПРАВО НА ДЕТЕТО НА СЪОТВЕТСТВАЩ ЖИЗНЕН СТАНДАРТ 473
Текст на чл. 27
1. Държавите – страни по конвенцията, признават правото на всяко дете на
жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умстве-
но, духовно, морално и социално развитие.
2. Родителят (родителите) или другите лица, отговорни за детето, имат
първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и
финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на
детето.
3. Държавите – страни по конвенцията, в съответствие с националните усло-
вия и в рамките на своите възможности предприемат необходимите мерки с
цел да подпомагат родителите и другите лица, отговорни за детето, да осъ-
ществяват това право и в случай на нужда предоставят материална помощ и
програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото
и жилището.
4. Държавите – страни по конвенцията, предприемат всички необходими мер-
ки за получаване от страна на детето на издръжката от родителите или от
другите лица, които носят финансова отговорност за него, както на тяхна
територия, така и от чужбина. Особено когато лицето, носещо финансова
отговорност за детето, живее в държава, различна от тази на детето, дър-
жавите – страни по конвенцията, подпомагат присъединяването към между-
народни спогодби или сключването на такива спогодби, както и приемането
на други подходящи договорености.

чл. 27 предоставя на децата пра-вото на съответстващ жизненстандарт с оглед на тяхното пъл-
ноценно развитие. Родителитеносят първостепенна отговорност за осигу-ряване на това право; при необходимостдържавите трябва да подпомагат родители-те и в случай на нужда да осигурят матери-ална подкрепа на детето, например изхран-ване, облекло и жилище. Държавите са
длъжни също да предприемат подходящимерки за получаване на издръжката, дължи-
ма от родителите.Чл. 27 свързва два основни принципа отКонвенцията за правата на детето, които сесрещат и в други разпоредби. Първият оттях, прогласен в т. 1 на чл. 27, е правото на
всяко дете на “развитие”, а то, както ясно епосочено другаде в конвенцията, трябва да
бъде до “максимално възможна степен” (чл.6) или до “пълния потенциал” на детето (чл.
29). Вторият принцип, въплътен в т. 2 и 4на чл. 27, е, че родителите носят първосте-
пенна отговорност за осигуряване на товаразвитие, с подкрепата на държавата. Този
принцип е потвърден и в чл. 5, 7 и 18.В чл. 27 се признава, че развитието на де-
тето не може да бъде отделено от неговитеусловия на живот. Изброявайки различни-
те аспекти на пълноценното развитие – фи-зическо, умствено, духовно, морално и со-
циално, чл. 27 ясно потвърждава, че подо-баващият жизнен стандарт не се свеждасамо до наличието на храна, облекло и под-слон, колкото и важни да са те. Много мал-ко държави до този момент са докладвалина комитета, че са използвали наличните сиресурси в максималната възможна степен,за да откликнат на нуждите на децата – внякои от най-богатите страни в света същоима деца, които живеят при недопустими
лишения.
Извадки от Насоките на Комитета по пр

от Насоките на Комитета по правата на
детето относно докладите, които трябва да бъдат
представяни от държавите – страни по конвенцията
За пълния текст на Насоките относно периодичните доклади вж. приложение 3,
стр. 824.
Насоки относно първоначалните доклади
_ Чл. 27, т. 1-3
“Основни мерки в областта на здравеопазването и социалните грижи
По този раздел от държавите – страни по конвенцията, се изисква да
предоставят относима информация, включително за основните съществуващи
законодателни, съдебни, административни и други мерки; институционната
инфраструктура за изпълнение на политиката в тази област и особено за
стратегиите и механизмите за наблюдение; факторите и срещаните
трудности, както и постигнатия напредък при изпълнението на съответните
разпоредби във връзка с:
…(д) жизнен стандарт (чл. 27, т. 1-3)
Освен информацията, предоставена по т. 9(б) от настоящите насоки, от
държавите се изисква да посочат естеството и обхвата на сътрудничеството с
местните и националните държавни органи и неправителствени организации,
например институции на социални работници, във връзка с изпълнението на тази
част от конвенцията. Държавите – страни по конвенцията, се насърчават да
предоставят допълнителна относима статистическа информация и показатели
във връзка с децата, визирани в този раздел.”
(CRC/C/5, paras. 19-20)
_ Чл. 27, т. 4
“Семейна среда и алтернативни грижиПо този раздел от държавите – страни по конвенцията, се изисква дапредоставят относима информация, включително за основните съществуващи
законодателни, съдебни, административни и други мерки и по-специално за това
предприеманите мерки за осигуряване на издръжката за детето в случаите,
когато родителите или други лица, които носят финансова отговорност за
детето, не плащат издръжката;предприетите мерки за осигуряване спазването на основните принципи на
конвенцията, а именно забрана на дискриминацията, зачитане на висшите
интереси на детето, зачитане на възгледите на детето и право на живот,
оцеляване и развитие в максимално възможна степен;факторите и трудностите, които може би се отразяват върху получаването на издръжката за детето (например невписване на раждането)
или принудителното изпълнение на решения, засягащи задълженията за
издръжка;относимите международни споразумения, които са сключени от държавата
или към които тя се е присъединила, както и всички други подходящи
договорености, постигнати от нея;относимите данни в тази област, дезагрегирани по пол, възраст, националенпроизход и местоживеене на детето и неговите родители или на лицата,
които носят финансова отговорност за него.”(CRC/C/58, para. 79. С изготвянето на доклади по настоящата разпоредба есвързана и т. 66 от Насоките относно периодичните доклади; за пълния текст
на Насоките вж. приложение 3, стр. 824.)
Предистория
Всеобщата декларация за правата на чо-века прогласява: “Всеки човек има право
на жизнено равнище, включително прех-рана, облекло, жилище, медицинско об-
служване и необходимите социални гри-жи, което е необходимо за поддържане на
неговото и на семейството му здраве и бла-госъстояние. Той има право на осигуря-
ване в случай на безработица, болест, ин-валидност, овдовяване, старост или други
случаи на лишаване от средства за същест-вуване по независещи от него причини.”
(чл. 25, т. 1)Международният пакт за икономически,социални и културни права доразвива това
право по следния начин: “Държавите –страни по този пакт, признават на всяко
лице и семейството му правото на задово-лително жизнено равнище, включващо
достатъчно храна, облекло и жилище, как-то и на непрекъснато подобряване услови-
ята на живот. Държавите – страни по тозипакт, ще вземат съответни мерки, за да оси-
гурят осъществяването на това право, катопризнават в тази насока важното значение
на международното сътрудничество, почи-ващо на свободно изразено съгласие.” (чл.
11, т. 1)В наръчника за докладите по пакта се под-чертава специално “непрестанното подоб-
ряване на условията на живот”, а от дър-
жавитевидени в пакта, и в контекста на пълноцен-ното използване на максималните налични
ресурси……Комитетът [за социални, икономическии културни права] е на мнение, че на всяка
държава-страна по пакта е вменено мини-мално основно задължение да осигури
постигането поне на минималното основ-
но ниво по отношение на всяко от предви-дените права. Така например държава-стра-
на по пакта, в която голям брой лица са ли-шени от основни храни, основни здравни
услуги, покрив и жилище, и дори от най-основните форми на образование, до доказ-
ване на противното e в нарушение на за-дълженията си по пакта…” (Committee on
Economic, Social and Cultural Rights,General Comment 3, 1990, HRI/GEN/1/
Rev.5, p. 20).
“...правото на всяко детена жизнен стандарт,
съответстващна нуждитена неговото физическо,
умствено, духовно,моралнои социално развитие”
Чл. 6 – един от общите принципи на кон-венцията, вменява на държавите отговор-
ност да “осигуряват в максимално възмож-на степен оцеляването и развитието на вся-
ко дете”. Чл. 27, т. 3 изброява три основнифактора за физическото развитие на децата
– изхранване, облекло и жилище. Чл. 24 гидоразвива, като подчертава например необ-
ходимостта от чиста питейна вода, здравнообразование, добра хигиена и санитарни
условия, естествено кърмене и действия запредотвратяване на замърсяването на окол-ната среда, злополуките с деца и вреднитетрадиционни практики. Чл. 29 и 31 са насо-
чени към правото на децата да имат възмож-ност за физическо развитие чрез спорт и
игри, което е особено важно за децата отградовете.Гражданските права на децата по чл. 12 до17, правото да се ползват от собствената имрелигия и култура в сигурна семейна илиобщностна среда (чл. 5, 7, 8, 9, 18, 20, 21 и30) и целите на образованието по чл. 29също допринасят за социалното, морално-то, умственото и духовното развитие на де-цата.
“Родителят (родителите)или другите лица,
отговорни за детето,имат първостепенна отговорност да осигурят
в рамките на своитеспособности и финансовивъзможности условиятаза живот, необходими заразвитието на детето”
Първостепенната отговорност на родители-те и другите лица, отговорни за детето, за
създаване на възможности за удовлетворя-ване на неговите нужди, отразява принци-пите, изведени в чл. 3, т. 2, чл. 5 и чл. 18 отконвенцията. Когато става дума за разви-
тието на детето по чл. 27, родителската от-говорност е съпроводена изрично с уговор-ката “в рамките на техните способности ифинансови възможности”. Това е важно
напомняне, че когато родителите нямат не-обходимите умения или средства, държава-
та трябва да ги подпомогне при изпълнени-ето на техните задължения, включително
чрез предоставяне на материална помощкато храна, облекло и жилище. Комитетът
прави следния коментар по отношение наДемократична република Конго:
“Комитетът се съгласява с държавата –страна по конвенцията, изразявайки дълбо-ка загриженост, че държавата като че ли всеповече прехвърля задълженията си върху
родителите и лицата, които отговарят фак-тически или юридически за отглеждането на
детето …”(Democratic Republic of the CongoIRCO, Add. 153, para. 36)
Както се изтъква по-долу във връзка с изд-ръжката по т. 4 на чл. 27 (стр. 399), законо-дателството може съвсем точно да дефини-ра това, което се очаква от родителите, като
определи в закона “родителската отговор-ност” за удовлетворяване на материалните,
емоционалните и интелектуалните нужди надетето и нуждите на неговото развитие. Тук
не става дума за това, че подобно законода-телство може да е неизпълнимо – законът
има и важна образователна функция.

“Държавите – странипо конвенцията,
в съответствиес националните условия и
в рамките на своитевъзможности…”
Когато родителите не са в състояние да оси-гурят адекватен жизнен стандарт за своите
деца, държавата трябва да се намеси. Чл. 27също изрично обуславя задължението на
държавата – то се изпълнява “в съответст-вие с националните условия и в рамките на
възможностите”. Тези думи издават всеоб-щата нервност на правителствата, когато
става дума за финансови ангажименти иконтрол върху държавните разходи (това се
отнася и за богатите държави – именно де-легатът на САЩ предлага фразата “в съот-
ветствие с националните условия”, а деле-гатът на Великобритания – израза “в рам-
ките на възможностите” (E/CN.4/1985/64,pp. 8-10; Detrick, pp. 374-375). Съмнително
е обаче дали тези квалификации смекчаватосновното задължение икономическите пра-
ва на детето да бъдат спазвани “до макси-малната степен с оглед на … [наличните]
ресурси”, както изисква чл. 4. Думата “на-лични” несъмнено означава “в съответствиес националните условия и в рамките на …възможностите”. Със сигурност нито една
страна досега не е твърдяла пред комитета,че разпоредбите на чл. 4 са неприложими
към правата по чл. 27.Комитетът често изразява тревога за отра-жението върху децата на политиките за ико-номическо преструктуриране от края на 80-те и началото на 90-те години в страните,зависими от международна помощ, както ипреходът към пазарна икономика в много
държави, особено посткомунистическитестрани в източна Европа. Рецесията през
първата половина на 90-те години същоводи до повсеместно ограничаване на дър-
жавните разходи. Резултатът е нарастващо,често катастрофално обедняване на децатаот онези групи от населението, чието оце-ляване зависи от социални помощи. Хора-
та, които работят за намаляване на бедност-та в света, наричат този период “изгубено-
то десетилетие”, а международните донории финансови институции сега преразглеж-дат някои от най-крайните политики презпериода. Например най-подробното проуч-ване на бедността, правено някога от Све-товната банка – “Доклад за развитието насвета, 2000/2001: атака срещу бедност-
та”, препоръчва действия в три приоритет-ни области:“Утвърждаване на възможностите: раз-
ширяване на икономическите възможностиза бедните чрез стимулиране на общия ръст
и чрез укрепване на техните активи (катоземя и образование) и увеличаване на въз-
връщаемостта от тези активи чрез съчета-ване на пазарни и непазарни мерки.
“Улесняване на овластяването:… разши-ряване на участието на бедните в полити-
ческите процеси и вземането на решения наместно ниво, и премахване на социалните
бариери, които са резултат от разликите попол, етническа принадлежност, раса, рели-
гия и обществено положение.“Повишаване на сигурността: ограничава-
не на уязвимостта на бедните от болести,икономически удари, слаба реколта, поли-
тически мотивирани преселвания, природ-ни бедствия и насилие, както и подпомага-
не на бедните да се справят с тежките уда-ри, когато настъпят такива.” (World
Development Report 2000/2001: AttackingPoverty, the World Bank, Oxford University
Press, Inc., 2000, p. VI)Независимо от натиска върху развиващитесе страни да намалят държавните разходи,комитетът припомня дори на страните с най-
големи затруднения техните задължения поконвенцията ..................

Право на детето на
издръжка: чл. 27, т. 4
Разпоредбите на чл. 27, т. 4, отнасящи се дофинансовата издръжка на децата от роди-
телите и от другите лица, отговорни за тяхпо закон, несъмнено са важни за много деца,
чиито условия на живот могат да бъдат съ-ществено подобрени чрез получаване на
издръжката от отсъстващ родител (обикно-вено бащата).
Издръжката обаче е доста сложен въпрос– това “право на детето” може да се из-
ползва по начин, който невинаги е в инте-рес на детето. Например някои бащи мо-
гат да използват финансови лостове, за даси осигурят нежелан от майката достъп до
детето или за да претендират повече правапри определяне на бъдещето на детето;
майките могат да се стремят към родител-ските права над детето, сàмо за да осигу-
рят финансова подкрепа или жилище засебе си; децата от втори семейства могат
да се превърнат в незабелязани жертви нарешенията за издръжка. Държавите също
могат да бъдат безскрупулни при опреде-ляне на размера на издръжката и да я раз-
глеждат само като средство за намаляванена обществените разходи. Затова при раз-
работването на законодателството и про-цедурите за издръжка грижливо трябва да
се следи за спазването на принципа по чл.3 от конвенцията – висшите интереси на
детето са първостепенно съображение (ав идеалния случай – върховно съображе-
ние).Независимо от това издръжката на децатачесто е свързана с по-широки социални при-
добивки, а не само с подобряване на жизне-ния стандарт на отделни деца. По-конкрет-
но тя е решение на все по-значимия проб-лем с отсъстващия баща и с нарастващия в
световен мащаб брой на семействата с единродител, оглавявани от жени (както неже-
нени, така и разведени) (вж. анализа на чл.18, стр. 300). Ефикасните процедури за по-
лучаване на издръжка могат да откажат мъ-жете от безотговорно отношение към семей-
ното планиране и бащинството, и да ги сти-мулират да играят по-активна роля при от-
глеждането на децата. Например Намибия– държава с много проблеми, включително
голям брой семейства, оглавявани от жени,е предприела мерки за осигуряване на оп-
ростена, евтина и ефективна система, чрезкоято майките да търсят издръжка, и отчи-
та високо ниво на усвояване на издръжкитеот неомъженитежени в градските райони
(вж. карето). Комитетът изразява загриже-ност относно Кот д’Ивоар, тъй като въпре-
ки действащите правни норми за издръжка-та, там цари широко неведение по отноше-ние на закона:
Получаване на издръжка от чужбина
При съставянето на конвенцията текстът начл. 27, т. 4 е предложен от представителяна Финландия във вариант, който засягасамо ефективното получаване на издръжкаот чужбина поради трудностите на децата ина държавите в тази насока. По-късно въз-никва идеята да се гарантира и получаване-то на издръжката на територията на една исъща държава (E/CN.41988/28, p.17;Detrick, p.378).Международните конвенции съдържат пра-вила, които определят къде, от кого и как
децата могат да претендират издръжка, акодетето смени държавата на обичайното си местоживеене или ако единият или двама-та родители живеят или заминат за чужби-на – тук се отнасят Конвенцията на ООН за получаване на издръжка от чужбина (НюЙорк, 1956 г.) и Правилникът от 1993 г. зареципрочно изпълнение на решения за из-дръжка от държавите-страни по Хагската конвенция. Съществуват и множестводвустранни и регионални договори и спо-разумения за реципрочно изпълнение, от-насящи се до решенията за издръжка. Осо-бено важно е тези споразумения да бъдатратифицирани от държавите, в които имаинтензивно движение през границите, и тамда съществуват опростени механизми за тяхното изпълнение.