Деца насанени в семейство по член 26 от ЗЗД!

[ogan]

Две деца са настанени в семейството на своите баба и дядо по реда на член26 от ЗЗД преди около 3 години!
Майка им ги е изоставила, не се грижи за тях, обстоятелствата от тогава обаче са се променили! Майката е вече омъжена във Франция, за французин , идва си периодично в България, води децата на море, закупили са и жилище в България, та дори е със сменена адресна регистрация ! Адресът на децата при промяната обаче също е сменен - и настоящия и постоянния(това не ми звучи съвсем законно но...)
Въпросът ми е могат ли от социалните служби да прекратят мярката за закрила?
До кога тези деца ще ползват хей така разните държавни благинки?
Като напр да получават помощи и др. след като майка им не е вече в положението, в което е била?
От соц подпомагане - отдела за закрила на детето ми отговарят, че майката трябва сама да поиска да се прекрати настаняването?
Но защо и е на нея да го прави???
Някакви съвети!?

И след като отново била отишла в чужбина нищо не можело да се направи?!

[prof_prof]

А в самия закон няма ли предвидени хипотези, в които мерките за закрила се прекратяват?

[ogan]

Е да прав сте, че трябваше да прочета закона преди да задавам въпроси!
За съжаление, се "вързах" на работещите в отдела за закрила, че те немогат да направят нищо - ако майката на децата не поиска сама да се прекрати мярката, за закрила! То ясно, че тя няма да поиска, но ми стана ясно и че в отдела не желаят да си свършат съвестно работата, макар, че може би са прави, че след като тя отново е в чужбина няма пък как да постъпят с децата!
Възмущавам се от факта, че едва ли това са единсдтвените деца в България, на които родителите са в чужбина, но за сметка на това тези имат право на детски, на месечни помощи и помощи за отопление и т н без изобщо да се търсят родителите им!
Не се ли счита като промяна в обстоятелствата факта,че майка им вече е омъжена във Франция, и принципно може да се грижи за тях?

[portokal]

За съжаление, се "вързах" на работещите в отдела за закрила, че те немогат да направят нищо - ако майката на децата не поиска сама да се прекрати мярката, за закрила! То ясно, че тя няма да поиска, но ми стана ясно и че в отдела не желаят да си свършат съвестно работата, макар, че може би са прави, че след като тя отново е в чужбина няма пък как да постъпят с децата!

Като бивша колежка от отдел "ЗД" да добавя, че освен нежеланието "да си свършат съвестно работата" има и страх: да не влязат в конфликт с родителите, да не сгазят лука и т.н. Моите колежки, където работех, също никога не настаняваха дете в дом, при близки или където и да било без писмено искане на майката, не толкова защото не искат да си свършат работата, колкото защото се притесняваха да си нямат проблеми после - особено при политиката за изваждане на деца от домовете, реинтеграция в биологичното семейство и т.н. За прекратяването на настаняване това последното не важи, но може отчасти пак да е от страх (или несигурност).

[ogan]

Предполагам, че е така! Понеже аз ги подпомагам тези деца, използвах като повод промяната на адресите им за да прекратя мес помощ, мотив - неуведомяване в 1 мес срок за настъпилата промяна.
Съответно предупредих колегите от закрилата - а те пък казали на дядото да им "оправи" адреса, вместо да предприемат мерки за прекратяване на мярката.
Та от днес децата са с настоящ адрес отново при дядото, но постоянният им е на съвсем друго населено място!
Портокал - зная, че си работила в тази сфера и ще съм признателна да ми помогнеш!
Според теб имат ли отново право да подават молба по чл9 отППЗСП - дядото и бабата за да подпомагам децата, нали съгласно член 8 от ППЗСП - молбата се подава по пост адрес, на който се извършва и анкета, а след като помощта е само за децата то трябва да гледам техните пост адреси струва ми се?
Лошото в ППЗСП и ЗСП, е че няма нищо конкретно описано за деца настанени по член 26от ЗЗД!
На тях даваме помощи, независимо, че семейството при, което са настанени може да ги издържа!

[pitasht]

Прав сте да се ядосвате от тези неща мен ме обзема яд как родители в чужбина дето пращат пари на децата си и дрехи, не ги оставят, но близките идват в съда подучени от не занм кого да искат настаняване на детето при тях и да си получат еднократната или някакви други помощи, жалко е за такива далаверки на дребно.
Веднъж направих в яда си и следното: сигнализирах прокуратурата и поисках да се отнемат родителските права на майката на детето дето го настанихме при баба и дядо. по делото жената беше обрисувана ужасно, кака е зарязала малко бебе на няколко месеца само и още какви ли не неща. Знаеш ли какво се случи-тези баба и дядо дето по делото разказваха как майката нито лев не дава за детето и го е захвърлила на улицата, убедиха прокурора, че тази майка е най-добрата на света и всеки месец праща пари, та прокурорът прекрати преписката.
Кажи сега къде е истината?
Аз някакси реших, че повече не ми се занимава с това и не поисках от съда прекратяване на настаняването, защото честно ми писна от лъжите на тези хора, не знам защо прокурорът не предприе нещо като видя какво става, но сигурно това не е единичен случай. Пък и ми дожаля за децата-просто се надявам тези въпросни помощи да се дават за децата, а не да бъдат изпити в кръчмата от дядото или някой роднина.
Винаги можеш да опиташ със сигнал до прокурор за лишаване от родителски права, но дали ще успееш не знам.