Оспорване на припознаване от майката

[softy]

По казуса е образувано дело пред Окръжния съд. Искът е предявен от майката срещу съответната община, отразила припознаването. Петитумът на ИМ първоначално е най-общ - оспорване на припознаването, защото не е спазена процедурата по уведомяване. Впоследствие в изпълнение указанията на съда да се конкретизира исковата претенция петитумът е променен от ищцата в следната насока - иск по чл.97, ал.3 от ГПК - да бъде признато за установено, че обратната разписка за уведомяване на майката се явява документ с невярно съдържание в частта й на положения подпис. Според мен с такъв иск по чл.97, ал.3 от ГПК, по начина по който е формулиран, ищцата не може да постигне последиците, които цели. Доколко се явява допустим един такъв иск в описания случай? Не е ли безпредметен? Ако се признае за установено по отношение на общината, че този подпис на обратната разписка не е на майката със съответно съдебно решение, като последица от това общината ще трябва ли пак да търси и уведоми майката / която междудругото е в чужбина/? Най-важното обаче при една такава хипотеза - не виждам как ще бъдат заличени последиците на припознаването - то е отразено в акта за раждане и детето има вече нови имена. Не може общината просто да зачеркне припознаването и да върне старите имена на детето.
В тази връзка поставих казуса по- общо - мисля, че така описаният и предявен по-горе иск по чл.97, ал.3 от ГПК не се явява допустим и принципно в тази връзка се поставя въпросът разполага ли майката с някакъв иск за оспорване на припознаването, ако не е била уведомена по съответния ред. Логично е да има някаква форма на защита, защото теоретично е възможно, а явно някъде е и практика, общината да не се интересува доколко изявлението за припознаване е достигнало до майката.

[ianeva]

Честно казано, нещо ми се върти в главата /по отношение на съдебна практика/ относно именно това уведомяване по чл. 37, но не мога в момента да ровя. Що се отнася до исковата молба, нямам текста пред себе си, но ако има иск по 37 и след това промяна в смисъл по 97, то това е ... страшно уточняване на петитума . Въпросът тук е, че ако действително майката не е получила съобщението, на нея и е отнета правната възможност да заведе иска по 37, просто защото може би не е знаела за припознаването /а това е следствие от така извършеното "уведомяване"/. Нещо в този казус пак не ми е ясно /като факти/, но за да не гадая, ще потърся /може би в събота/ практика относно уведомяването и пак ще се включа.

[zorra]

Какво ли не изчетох за общините и юристите, работещи в тях...
Общината съобщава на майката и то по начина, описан по-горе-т.е писмо с обратна разписка. Нали не мислете, колеги, че общинските служители трябва да се превръщат в следователи и да разследват чий е подписът върху разписката?
А ако майката нарочно се крие по едни или други причини, такива случаи има и този е вероятно от тях. А в настоящия момент след като тя е в чужбина, писмата ще се връщат точно с този отговор:"Получателят е в чужбина". Виждам, че защитавате единствено майката, а правата на бащата да припознае своето дете къде остават? Тя не е посдочила адрес в чужбина, как, питам , ще бъде тогава уведомена, че тя може да се крие докогато си иска, ще чака нейното благоволение да се върне в страната или какво? А след като е в чужбина е ДЛЪЖНА да посочи адрес на пребиваване, за да си получава кореспнденцията, съобщенията и т.н...

[zorra]

Към Незнайко: Прави са били колегите ти, Незнайко. Би трябвало да си наясно с понятията постоянен и настоящ адрес и че човек си получава кореспонденцията на един от двата, а това че не живее на нито един, проблемът всъщност си е негов,че не може да бъде уведомен за едно или друго-има разни срокове за регистрация на адреси-погледни ЗГР, Служителите в общината не могат да имат ясновидски способности и да гадаят в кое селище на страната се намира еди-кой си, че да му връчат нещо. В против случай цялата процедура и регистрация на адреси е излишна

[softy]

Съдебна практика за ориентация
Постановление №5/78 година на ВС от 21.02.1979
.........................................
4. Съдебно оспорване на припознаването, станало по формата, предвидена в чл. 34 СК, е уредено в чл. 35, ал. 3 и чл. 36 СК. В първия случай то е предвидено в защита на интересите на припознати, ненавършили пълнолетие деца, а във втория оспорването е потестативно право на всяко трето лице с правен интерес. Когато припознаването се отнася до дете, което към момента на припознаването е малолетно или непълнолетно, съгласно чл. 35, изр. първо СК на него не се изпраща съобщение и следователно припознаването му завършва с вписването името на бащата в акта за раждане или в графата "бележка" на същия акт съобразно с трите хипотези (алинеи) на чл. 36 от Наредбата за гражданското състояние , утвърдена с Постановление № 117 от 30.VIII.1975 г. на Министерския съвет. Следователно съгласието на двамата родители или бездействието на майката "валидира" правния акт на припознаващия. Тъй като от припознаването настъпват правните последици от установен произход, припознатото дете има правен интерес да оспори припознаването, когато навърши пълнолетие. Това е смисълът на закона - чл. 35, ал. 3 СК.

Това право еднакво се отнася и до малолетното дете, макар и в чл. 35, ал. 3 СК да е употребен терминът "непълнолетно". Граматическото и логическото тълкуване на закона, взети заедно, водят до точния разум на закона в смисъл, че и малолетното, и непълнолетното дете имат еднакви права да оспорят правния акт на припознаването*(5). Тези еднакви права произтичат от обстоятелството, че валидирането на правния акт на припознаването става по изрично съгласие на двамата родители или с бездействието на другия родител. Законът не придава на така изразената воля на родителите действие, приблизително равно на презумпцията по чл. 31 СК, и поради това е предвидено самото оспорване.


Предметът на този акт е установяване несъществуване на биологичен произход от припозналия.


Искът по чл. 36 СК принадлежи на всяко лице, което не е участвало в извършването на припознаването и на което не е съобщавано за припознаването по правилата на чл. 35, ал. 1 СК и чл. 36, ал. 2 от Наредбата за гражданското състояние . Необходимо е това лице да има правен интерес. Такъв може да се основава на имуществени и неимуществени права и задължения между припознатия и роднините на припозналия. Правният интерес може да бъде породен и от морален дълг. Възможен е правен интерес и у лица, несвързани с припозналия чрез родство. Посоченият правен интерес прави иска допустим, но неговата наличност следва да бъде доказана с положителни данни.


Този, който е припознал, е лице, участвало в припознаването, и то като такова няма право да предявява този иск (чл. 36 СК). Спрямо него припознаването е едностранен неотменяем акт.

5. Във връзка с иска по чл. 37 СК активно легитимиран е припозналият, който може да поиска унищожаването на направено от него припознаване по формата на чл. 34, ал. 2 СК поради пороците на волята - грешка, измама или заплашване. Спорен е въпросът в какво се изразява измамата като основание за унищожаемост на този правен акт. В едни случаи съдилищата приемат, че измамата по смисъла на чл. 37 СК се състои от поведение за създаване погрешна представа, че майката е заченала от припозналия, а в други случаи приема, че това важи и при измамни обещания от майката да не се търси издръжка или че в случай на припознаване майката ще сключи брак с припозналия. Първото становище е съобразно с разума на закона, тъй като припознаване означава обявяването на дадено дете като свое. Поначало припозналият действа със съзнанието, че майката е заченала от него. Само в такъв смисъл измамата като порок на волята е основание за унищожаване едностранното волеизявление на припозналия. Обещанието да не се търси издръжка съдържа страничен за самото припознаване момент, който няма нищо общо с обявяването на детето като свое. Самото обещание е недействително и в такъв смисъл то не е измама по смисъла на чл. 37 СК, тъй като в този случай припознаващият знае, че детето няма биологичен произход от него. Такова е и обещанието за сключване на брак между майката и този, който припознава. Самото обещание противоречи на морала и не може да се иска изпълнението му.

При този иск е спорен и въпросът дали припозналият има право на иск по чл. 37 СК, когато знае предварително, че детето не произхожда от него. В едни случаи е прието, че при такава хипотеза искът е по чл. 37 СК, а в други, че се касае до нищожност на припознаването при несъвпадение на кръвния произход, а напротив, и в такъв случай припознаването поражда правните последици от установен произход, такъв иск не е предвиден, той е недопустим съобразно с началото за стабилност на гражданското състояние и за изчерпателност на способите за установяване на произход. Несъвпадението на кръвния произход с припознаването не съставлява порок на волята и в такъв смисъл за такава хипотеза не е приложим чл. 37 СК.

6. Редовно съставеният акт за раждане по чл. 35 и 36 от Наредбата за гражданското състояние документира установен произход не само при брачно, но и при извънбрачно раждане. Той е пълно доказателство за това, което длъжностното лице по гражданското състояние е отбелязало, че е станало пред него, до доказване на противното.

Когато в акта за раждане на извънбрачно или брачно дете погрешно е вписан мъж като баща на детето, без да има припознаване или без влязло в сила решение за установено (оспорено) бащинство, вписаното като баща лице има право да поиска поправка на акта по реда на чл. 127 от Закона за лицата и семейството. При проверките, извършени в съдилищата, бе констатирано, че в някои случаи подадените молби вместо по чл. 127 ЗЛС се разглеждат като спорове за произход с допускане доказателства, включително и експертиза за произход. Такава практика е неправилна, тъй като с чл. 127 ЗЛС не се установява произход, а само се поправят явни грешки. Неправилното, погрешно или по незнание вписване на мъж като баща на извънбрачното дете съставлява "явна грешка" по смисъла на чл. 127 ЗЛС, тъй като вписването е несъвпадащо с действителността, с точното необходимо отбелязване, изискуемо по закона, освен ако посоченият за баща сам заяви това пред длъжностното лице по гражданското състояние.


-----------


* Постановлението е прието при действието на отменения Семеен кодекс от 1968 г., но приетите в него положения не са загубили сила. На тълкуваните в него разпоредби на чл. 31, 32, 37, 38, 39 и 41 от сега действащия Семеен кодекс от 1985 г. *(1) Сега глава четвърта от СК от 1985 г. *(2) Сега чл. 73 СК от 1985 г. *(3) Сега чл. 12, ал. 3 СК от 1985 г. *(4) Сега чл. 61 и 64 СК от 1985 г. *(5) Сега в чл. 37, ал. 3 СК въпросът е ясно уреден, като е употребено понятието "ненавършило пълнолетие" дете.

[neznaiko]

Към Зорра
Че съм наясно с практиката наясно съм.Това обаче което не ми е ясно е случаят когато майката е постъпила по спешност в болница в друго населено място за повече от месец -как точно си представяте болната да притичва до съответната община за да декларира промяна на адрес. Или това според Вас си е проблем на майката. И след като излезе от болница е добре всеки месец да ходи в общината за да проверява дали някой не е припознал детето (нека не е всеки месец но поне на тримесечие).
Зорра във Вашата община как връчвате наказателните постановления? Лично или по пощата с обратна разписка? Щото нашите ги връчвахме по пощата.Пък ако ми намерите къде в ЗАНН или НПК е предвидено такова връчване -много ще съм Ви благодарен. И не ме питайте какво общо има припознаването със ЗАНН и НПК. Въпросът е принципен, че в общините трябва да си има един връчител/нещо като призовкар/
Що се отнася до коментара ми за "правите" колеги - не исках да ги нападам. Посочих само как се работи.

[zorra]

Относно принципния въпрос на връчването. В нашата община , Незнайко наказателните постановления ги връчваме лично на гражданите, т.е имам предвид ФЛ. Но-такива се правят и на ЮЛ, връчването е на този, който представлява фирмата, става по нейния адрес, а този примерно управител не е длъжен да стои в кабинета си в еди-кой си град и да чака някой връчител от нашата община да му връчи наказателно постановление за 10000 лв и тук идва интересното - тогава допираме до писмото с обратна разписка, което се получава от някой упълномощен служител на фирмата и тогава пред съда управителят заявява " не съм го получил лично", но няма как даго получи лично след като се крие и прави всичко възможно да не го получи и т.н, и т.н..... въпросът не е достатъчно добре уреден в ЗАННН

[portokal]

въпросът не е достатъчно добре уреден в ЗАНН

Да, ЗАНН (по спомени) казваше: "връчва се на нарушителя срещу подпис". Едва ли законодателят е искал да изключи с това реда на връчване по НПК, тоест - да затрудни връчването. Според мен просто е искал да каже, че се връчва. Не знам. Но наистина се среща тълкуването (аз съм го чувала от представители на тогавашната данъчна администрация), че това представлява специално правило в ЗАНН, което изключва НПК - т.е. че връчването става непременно лично на нарушителя.
Иначе действително и в НПК не пише за изпращане по пощата. Не би било лошо поне ЗАНН да го допусне изрично, за да няма спорове. За наказателни постановления такова връчване е съвсем уместно и удобно (да, бе, знам, че и пощите не винаги се стараят особено, но за повечето случаи е ОК).