отказ от идеална част

[ivan2]

Колеги, при отказ от правото на собственост върху недвижим имот същото се придобива от държавата, при прилагане по аналогия на ЗН.
Въпроса е какво се случва, ако един от съсобствениците се откаже от правото си на собственост. Тогава неговата идеална част става собственост на държавата ли? Или, отново по аналогия на ЗН - правилата за отказ от наследство, се стига до уголемяване дяловете на останалите съсобственици? Търсих в настоящата съдебна практика, предложена от Сиела и Апис, нищо не намерих.
Аз смятам за верен първия отговор, тъй като има разлика между наследство и собственост. При наследяването очевидно на преден план излиза личният елемент в придобиването на имуществото, а освен това имуществото не се състои само от собственост. При отказа от идеална част ще трябва да се подходи както е разрешен въпроса с отказа от целия имот.
Надявам се въпроса ми да е интересен и да ви заинтригува.
Поздрави.

[may_baych2002]

Естествено е при отказ от наследство да се уголемяват дяловете на останалите съсобственици. Държавата наследява само когато наследодателят не е остави наследници, но недвижимите имоти се придобиват в тези случаи от съответната община, а не от държавата!

[may_baych2002]

Съжелявам, исках да кажа-дяловете на останалите наследници, не съсобственици, както написах погрешно.

[ivan2]

Но колеги, въпроса се отнася за случая, когато съсобственика извършва ОТКАЗ ОТ ПРАВО НА СОБСТВЕНОСТ ВЪРХУ ИДЕАЛНА ЧАСТ, а не отказ от наследство. В ЗН нищо не пише по въпроса!

[sylvie]

въпросът е доста интересен. по него също съм търсила практика, но за съжаление без резултат.
има само една статия - на доц. методи марков, в която мимоходом се споменава, че отказът от право на собственост върху недвижим имот ще доведе до управлението и стопанисването му от общината (чл. 13 ал. 2 зос), която впоследствие ще го придобие по давност.
мисля, че зн е специален закон, не може с лека ръка да се прилага по аналогия, особено когато имуществения интерес може да е съществен.

[portokal]

И аз не мисля, че отказът увеличава дяловете на съсобствениците. Не че мога да се мотивирам много убедително, но според мен аналогията (ако изобщо се прави такава - защото от горния постинг се вижда, че до същия извод може да се стигне и без аналогия със ЗН), е с липсата на наследници, а не с отказа от наследство на някой от тях.
Ако разглеждаме идеалната част като самостоятелно "наследство"... При смърт на съсобственик без наследници нали идеалната му част все пак не я получават съсобствениците.

[portokal]

Добре, а тук какво се има предвид:

Чл. 100. Отказът от правото на собственост върху недвижим имот има действие само ако е извършен в писмена форма с нотариално заверен подпис и ако е вписан в имотния регистър.
Заявлението за отказ от правото на собственост по ал. 1 може да се оттегли до вписването на отказа в имотния регистър.

Също и изхвърлените на боклука движими вещи според всичката теория, която сме учили, са вещи без собственик, защото той се е отказал от собствеността.
А май едно време в ЗС пишеше изрично за недвижимите имоти, че при отказ на собственика от собствеността му стават собственост на държавата.

[portokal]

Не се карам. Виж колко притеснени мигащи човечета съм сложила, за да покажа, че не се карам.

[Akademika]

Би трябвало да приемем , че при отказ от съсобственик се уголемява дела на останалите. Имало е такава норма в ЗИСС, сега няма, за съжаление. Но няма и норма ,че става държавен или общински. Значи- собствеността на другите "еластична" - възстановява се и се чисти от вещни права и ограничени. От това можем да изходим, мисля.

[Akademika]

Допуснал съм доста правописни грешки. Идеята на ЗИСС, а и моята е ,че съсобственикът поначало е СОБСТВЕНИК на вещта , макар и с други лица. /Това е нещо основно , което някак се е забравило исторически и вече едва ли не се мисли , че съсобственикът е някакъв "непълен собственик" /. Не , той е СОБСТВЕНИК.
Няма оправдание при отказ от един от съсобствениците да се вкарва ново лице в съсобствеността - държава , община или който и да е. Останалите си остават собственици , но вече имат по-голям дял, защото другият се е отказал.
Има аналогия и като се следва погасяването на ограничените вещни права - собствеността се възстановява от тях ако те не се упражнят в определен срок или носителят им се откаже от тях .

[Akademika]

Е, няма ли други мнения. Въпросът е много интересен.

[fixxxer]

Академик, мисля, че си прав. И аз съм на мнение, че отказ на съсобственик от ид.ч. от вещ е допустим, неможе да му налагаме както Милена счита, че той трябвало да го продаде, дари или нещо друго, но не можело да се откаже от него. Защо да не може? Чл. 100 от ЗС е достатъчен - според мен, той може да се приложи и при разглежданата от нас хипотеза и няма никакво правно основание да му откажем на съсобственика той да извърши такова действие, ако го намира за уместно.
Не съм чел статията на доц. Марков, по принцип го уважавам като специалист, но не споделям виждането му, че тази част, от която съсобственика се отказал ставала общинска собственост подавност?! И аз мисля, че се уголемяват частите на останалите съсобственици и не защото прилагаме по аналогия ЗН, просто такъв е разума и смисъла на съсобствеността като правен институт. Нека да видим чл. 33 от ЗС и др. норми- считам, че идеята е когато някой от съсобствениците образно казано "излезе", по възможност съсобствеността да се прекрати, а не един субект да го заменяме с друг! И защо изобщо намесваме публични вещни права на субект като общината в частноправни отношения?!
Не, че общината не участва в частноправни отношения със свое имущество, ама ей-така да й даваме ид.ч. от една вещ и да предпочетем нейните интереси пред тези на другите съсобственици - не виждам аргументи за тази теза!

[may_baych2002]

Колеги, много ви моля......
Имаше една книга-празни мисли на един празен човек.
Четете закона като юристи.
Правилно колегата е посочил:
Чл. 53. Частта на отреклия се или на оня, който е изгубил правото да приеме наследството, уголемява дяловете на останалите наследници.
Точно това е разпоредбата, която визира какво става с наследството на отреклия(отказалия) се наследник от наследство-уголемява дяловете на останалите наследници.
Друг е случая, ако наследникът е един. При отказ от наследство от негова страна, собствеността, когато е недвижим имот преминава върху общината.
Това вече го писах преди дни.

[fixxxer]

Мей_Бийч 2002, видях предните ви постове и мненията ни по темата съвпадат по принцип, но тук не става въпрос за наследство все пак, за да се позоваваме директно на текст от ЗН! Не можем живия да го погребем предварително и с идеалната му част да се разпоредим все едно е починал като се позовем на чл. 53 от ЗН.
То затова и се повдигна въпроса, че когато няма изричен законов текст, който да урежда хипотезата, почват различните тълкувания на юристите. Даже съм учуден от мненията на Портокал и Ми_лена, но всеки си има право на виждане по въпроса.

[limpopo]

Основанието за придобиване на собствеността от държавата, респ. общината не са били разпоредбите на ЗН, а тези на чл.6 от ЗС , ЗДС, чл.3 т.5 и ЗОС - чл.2 ал.2 т.5, но в старите им редакции

[limpopo]

корекция - общината само при отказ по ЗН

[REVOLUTION]

Колеги моето мнение , че не може да се приложи ЗН по аналогия.Аз смятам , че при отказ от право на собственост , последната не се придобива нито от държавата , нито от останалите съсобственици.Обектът на правото на собственост става , безстопанствен и може да бъде завладян и придобит по давност.Аргументите ми са следните:
1.Със смъртта на ФЛ , настъпва правоприемство по силата на закона(ако няма завещание или завет).Наследството преминава към точно определени субекти пак ex lege.Ако при няколко сънаследника , единия се откаже от дела си , дела на другите ще се уголеми , защото правоприемството е настъпило по силата на закона и се концентрира в лицето на останалите наследници.Отказът от собственост става със едностранна сделка на собственика , но тя не води до правоприемство , тъй като не това е съдържанието на волеизявлението на лицето.Законът също не определя дали някой придобива имота.Липсата на правоприемство ,което настъпва по силата на закона в единия случай , прави двете хипотези различни и според мен не може да се изведе по аналогия правило от ЗН , което да приложим при отказа от право.
2.За да придобие едно лице право на собственост трябва да се осъществи някакъв юридически факт(състав) , наричани придобивно основание.В случая нямаме деривативно придобивно основание , тъй като предишния собственик не изявява воля за това.Нямаме и оригинерно основание. Знаем ,че те са лимитирани в закона и отказът от право на собственост , не е сред тях.Следователно не мога да се съглася , че без да се е осъществило някакво придобивно основание , съсобствениците или държавата ще придобият правото на собственост.Като допълнение , в ЗДС не се урежда като основание за придобиване на собственост , отказът от право , за разлика от отказа на наследство , при липса на други наследници.
В обобщение според мен , в нашето право се допуска съществуването на безстопанствени вещи.Отказът от право на собственост ще доведе точно до това.Всеки правен субект , включително и общината и държавата , може да завладее такава вещ и да я придобие по давност.

[fixxxer]

Цитат: " Пуснато на: 29 Ное 2007 03:33 pm Заглавие:

--------------------------------------------------------------------------------

Колеги моето мнение , че не може да се приложи ЗН по аналогия.Аз смятам , че при отказ от право на собственост , последната не се придобива нито от държавата , нито от останалите съсобственици.Обектът на правото на собственост става , безстопанствен и може да бъде завладян и придобит по давност
......................................................
Уважавам изложените от теб аргументи Революшън, ама само искам да ми обясниш как се завладява идеална част от вещ. Зная, че в литературата се разглежда тази хипотеза - че ид.ч. може да се придобие по давност - но бих желал Чда ми се обясни ЧИСТО ПРАКТИЧЕСКИ как се случва завладяване и придобиване по давност на ид.ч.?! Някак си не мога да си го представя.....

[may_baych2002]

Колеги, ние в момента не разглеждаме казус, а отговаряме на един неясен по същността си въпрос. Говори се за съсобственик, добре. Но по какъв начин е станал съсобственик, на някой ясно ли му е? При наследяване, при покупко-продажба?
Понеже в същия въпрос се потхвърля и темата за наследство, оставам с впечатлението, че се говори за отказ от наследство при наследяване. Затова и отговорът ми е такъв.
Ако питащият беше поставил ясно въпроса си, щеше да получи точен отговор. Ако има някакъв казус, да го изложи, а не да ни мотае.
На всички ни е известно, че трябва да разполагаме с цялата фактология.

[may_baych2002]

Моля да бъда извинена за правописната си грешка в думата подхвърля.