Дете без един родител кой завежда иск за издръжка

[pitasht]

Често ми се повтаря следния случай-
Развод преди години, детето се гледа от единия родител, смърт на този родител и детето остава при баба и дядо.
Другия родител е осъден на някаква издръжка, но или не плаща или тя е много ниска.
Детето се настанява по съдебен ред при баба и дядо и другият родител не го гледа, не плаща и издръжка, защото няма кой да заведе изпълнително дело или да поиска увеличение на присъдената издръжка. Жалби до прокурор нямат ефект, не се започва производство по лишаване от родителски права или няма кой да го инициира.
Сега и въпросът кой ще охрани интереса на детето и може да заведе дело за издръжка или увеличаването й.
Дали бабата и дядото трябва да искат от Бюро по правна помощ назначаване на представител само за това дело/издръжката или увеличението/ поради противоречиви интереси и дали БПП ще назначи такъв?

[portokal]

Ми и аз се чудех и питах същото една съдийка с много опит.
Тя каза, че и самите баба и дядо могат да искат издръжка.
Освен дето могат да искат от всеки от родителите онова, което са похарчили за отглеждането на детето (това е ясно - неоснователно обогатяване), каза, че могат да искат присъждане и занапред. Ако правилно съм я разбрала. Формално не изглежда съвсем издържано, но явно практически се приема, че няма проблем.
А ако не, не виждам никаква причина да откажат да му назначат особен представител.

[sarbijanac]

Ми и аз се чудех и питах същото една съдийка с много опит.
Тя каза, че и самите баба и дядо могат да искат издръжка.
Освен дето могат да искат от всеки от родителите онова, което са похарчили за отглеждането на детето (това е ясно - неоснователно обогатяване), каза, че могат да искат присъждане и занапред. Ако правилно съм я разбрала. Формално не изглежда съвсем издържано, но явно практически се приема, че няма проблем.
А ако не, не виждам никаква причина да откажат да му назначат особен представител.

Е дайте малко съдебна практика в тази насока.То само на приказки ....

[portokal]

Откъде да я взема? Аз нямаше да питам, ако бях срещала практика.

[sarbijanac]

Откъде да я взема? Аз нямаше да питам, ако бях виждала практика.

Случаят е много интересен,и скоро ще имам нещо подобно.

Дете при единствен жив родител беше настанено при бабата и дядото.Бащата категорично се противопоставяше на това,но съдът /и районен и окръжен/ оставиха детето по негово искане при бабата и дядото.
Лично за мен настаняването беше неоснователно,на след като съда така е решил следва да се съобразим с решението.
И сега ще ми е много интересно ако заведат дело за издръжка как ще е формулирана исковата им молба:

1.При малолетно дете от чие име и в какво процесуално качество на това лице ще се подаде ?
2.При непълнолетно дете с чие съгласие и в какво процесуално качество на това лице ще се даде съгласието ?;
3.В диспозитива какво ще постанови съда :Изплащане на издръжката чрез......в качеството му на........?

Бабата и дядото не биха могли в случая да се третират нито като законни представители /има жив родител/,нито като настойници или попечители .

[portokal]

Аз ако бях, щях да мисля за особен представител - просто казвам какво ми казаха или поне как го разбрах.

[sarbijanac]

Аз ако бях, щях да мисля за особен представител - просто казвам какво ми казаха или поне как го разбрах.

Знаете много добре,че:

- особения представител се конституира в съдебното производство в случаите ,предвидени в закон ;
- функциите на особения представител са единствено и в рамките на процеса.

Поне до сега вече бях 5 или 6 пъти особен представител.Ангажиментите ми бяха от момента на конституирането ми от съда до постановяването на решението.

Мен ме интересува преди процеса /по подаването на ИМ/ и след това /по изплащането на издръжката/

[pitasht]

В закона за правната помощ пише, че може да се назначи и представител за проучване на дело, даване на писмено или устно становище, подготовка на документи при завеждане на дело и т.н. Не съм го ползвал, но мисля че тук трябва да е така.
Обмислях вариант да заведа делото от бабата /детето е малолетно/ и да поискам представител за делото поради противоречиви интереси на детето и майката, който и да потвърди действията по завеждане на делото.
Вторият вариант ми се струва по-бърз, не знам!
Явно никой не е правил нищо на практика, като го сторя ще Ви пратя информация.

[donna]

Не ми се е случвало такова нещо но мисля че това ще помогне :

Постановление № 5 от 16.XI.1970 г., Пленум на ВС*(1), докладчик Христо Георгиев
За обобщаване практиката на съдилищата по някои въпроси на задълженията за издръжка.
Съдебна практика на ВС на НРБ - гражданска колегия, 1970 г., С., Наука и изкуство, 1971 г.
чл. 29 СК (отм.),

32 СК (отм.),


79 СК (отм.),


80 СК (отм.),


81 СК (отм.),


82 СК (отм.),


84 СК (отм.),


86 СК (отм.) и


88 СК (отм.),


чл. 33 СК,


79 СК,


80 СК,


81 СК,


82 СК,


84 СК,


86 СК,


87 СК и


106 СК,


чл. 59 ЗЗД и


73 ЗЗД,


чл. 123 ГПК

1. Право на издръжка има само лице, което е нетрудоспособно и не може да се издържа от имуществото си. Ако нетрудоспособният има имущество, той е длъжен да осигури издръжката си от доходите или от стойността на имуществото, без да е задължен да отчуждава необходимото му жилище и покъщнина. 2. Изискванията на чл. 79 СК не важат за ненавършилите пълнолетие деца, които имат право на издръжка, независимо от това, дали те са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Ако обаче ненавършилото пълнолетие лице има лични доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и др., те се вземат предвид при разрешаването на въпроса дали и в каква степен то е нуждаещо се от издръжка. 3. Нямат право на издръжка по закон лицата, които получават такава по силата на договор. 4. Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за случая. Не следва да се присъжда издръжка в размери, стимулиращи към обществено неполезен начин на живот, лукс и даващи възможност сумите да се използват за цели извън издръжката*(13). 5. Възможностите на лицата, които дължат издръжка, се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. 6. .......*(14) 7. Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето. 8. Родителите могат да постигнат споразумение относно издръжката на децата. Ако децата са разделени между тях, родителите могат да се споразумеят в смисъл всеки от тях сам да поеме издръжката на детето, намиращо се при него. Споразумението се одобрява от съда, ако не накърнява интересите на децата и обезпечава пълна издръжка. И при служебно присъждане на издръжка съдът следва да се съобразява с изявленията на родителите относно издръжката, ако те не накърняват интересите на децата. 9. Лицето, което отбива редовната си военна служба и няма имущества и доходи от тях, се счита в невъзможност да дава издръжка. 10. Възможността на лицето, което изтърпява наказание лишаване от свобода, да дава издръжка се определя в съответствие с възнаграждението, което получава съгласно чл. 25 от Закона за изпълнение на наказанията, и с другите му доходи и имущества, ако има такива. 11. Не се освобождават от задължението за издръжка лицата, които неоправдано не работят, макар и да са трудоспособни. Възможността им се определя съобразно с квалификацията им и другите обстоятелства, които са от значение за случая. 12. Не се освобождават от задължението за издръжка на децата си трудоспособни родители, които сами се издържат от стипендия, пенсия или само от издръжка, плащана им от техните родители. 13. Бременната жена и майката-родилка или осиновителка, се считат нетрудоспособни в сроковете по чл. 60*(6). Ако бременната, майката-родилка или осиновителка, имат доходи от пенсия, имоти и др. или получават обезщетения по Кодекса на труда, то те дължат издръжка на общо основание. 14. Предимството по чл. 82 СК*(7) не отпада, ако с влязло в сила решение е присъдена издръжка на лице от следващ ред. 15. Непълнолетният, встъпил в брак с пълнолетен, има право на издръжка от него. Ако съпругът е в невъзможност да я дава, издръжката преминава към лицата от следващите редове по чл. 81*(8). 16. При навършване на пълнолетие решението, с което е присъдена издръжка на дете от родител, губи силата си. Решението за издръжка не продължава действието си, ако детето учи в редовно, полувисше или висше учебно заведение. За да се получава издръжка по чл. 88, ал. 2 СК, е необходимо да се предяви иск*(9). 17. Началният момент на служебно присъдената издръжка за деца по чл. 29 СК*(5) е влизането в сила на решението относно развода и родителските права. Когато детето живее при другия родител, на когото не се предоставя упражнението на родителските права, началният момент на присъдената издръжка е привеждането в изпълнение на решението за родителските права. Съдът присъжда служебно издръжка при постановяване на решението по брачния иск и в случаите, когато се присъди привременна издръжка. Във всички случаи на издръжка по чл. 29 СК*(5) съдът присъжда служебно и лихви от деня, определен за заплащане на ежемесечната издръжка. 18. При промяна на упражнението на родителските права по иск по чл. 29, ал. 2 СК*(12) съдът служебно прекратява присъдената в тежест на ищеца издръжка и едновременно с това определя нова, като осъжда родителя, от когото се отнема детето. Началният момент на така определената издръжка започва от привеждането в изпълнение на решението. 19. За да се уважи искът по чл. 86 СК*(10), е необходимо да е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице. 20. Осъденият да дава издръжка не може да се позовава на промените, които са резултат на намерението му да осуети или намали издръжката. 21. Началният момент на увеличението или намалението на издръжката по чл. 86 СК*(10) е от деня на предявяване на иска. 22. Изплащането на определената сума за привременна издръжка погасява изцяло задължението за времето, за което се отнася. 23. Нуждаещият се може да предяви едновременно иск против всички задължени лица от един и същ ред. Ако са предявени отделни искове, съдът трябва да съедини образуваните дела и да се произнесе с общо решение по тях съгласно чл. 123 ГПК. 24. Предявяването на иск за оспорване на бащинство или майчинство не е основание за спиране на делото по иска за издръжка по чл. 182, б. "г" ГПК. 25. Третите лица, при които децата са оставени с решението по чл. 29 СК*(5) за възпитание и отглеждане, ако не е присъдена за децата издръжка служебно, могат да предявят иск против дължащите издръжка за бъдеще време като представители на децата по силата на самото решение. За извършените преди това разходи по издръжката на децата имат право на иск по чл. 59 ЗЗД. 26. Третите лица, при които изоставените от родителите деца живеят без решение на съда, могат да търсят издръжка от тях, след като бъдат назначени като особени представители на децата. За извършените преди това разходи по издръжката те имат право на иск по чл. 59 ЗЗД. 27. Обявява постановление № 4 от 11.IX.1954 г. на Пленума на Върховния съд за загубило сила.------------------------

Пленумът на Върховния съд, като взе предвид, че през 1968 г. бе приет нов Семеен кодекс, който внесе съществени изменения в института на издръжката, намира, че постановление № 4 от 11.IX.1954 г. следва да се обяви за изгубило сила и да се обобщи наново практиката по този род дела.

I.

В чл. 79 от Семейния кодекс*(2) изрично се подчертава, че издръжка може да търси само лице, което е нетрудоспособно и не може да се издържа от имуществото си. Нетрудоспособността и невъзможността за издържане от имуществото трябва да съществуват обективно, и то кумулативно.


Невъзможността за издръжка от имуществото е налице, когато имуществото не е достатъчно да осигури пълна издръжка или не следва да се трансформира в средства за издръжка. Такъв е случаят, когато този, който търси издръжка, притежава само имот, който представлява необходимото му жилище. Той не е длъжен да го отчужди, за да се издържа.

II.

Съгласно чл. 88, ал. 1 СК*(3) родителите са длъжни да издържат децата си до навършване на пълнолетие, независимо от това, дали са налице условията на чл. 79 СК. Тази особеност на задължението на родителите да издържат децата си произтича от основното им задължение да се грижат за тях и да ги подготвят за общественополезна дейност, независимо от това, че след навършване на 16-годишна възраст поначало те могат да работят.


Втората особеност на чл. 88, ал. 1 СК се изразява в това, че задължението на родителите да издържат децата си до пълнолетието им не отпада и когато те имат имущество. Но задължението на родителите по чл. 88, ал. 1 СК според разума на закона е подчинено на общото правило, че има право на издръжка само този, който се нуждае от такава. Затова при определяне на издръжка, дължима от родител, се преценяват нуждите на детето съобразно с изискванията на чл. 80 СК*(4) с оглед на това, дали тези нужди не са задоволени по друг начин - примерно чрез получаване на пенсия, стипендия, държавна издръжка и др.


Нуждата според чл. 80 СК не само е показател за размера на издръжката, а и основание за възникването на правото на издръжка. Поради това, когато детето получава пенсия, стипендия или е настанено в интернат, полуинтернат с пълна или частична държавна издръжка или във връзка с подготовката му за общественополезна дейност работи и получава трудово възнаграждение и др., тези средства, макар да не се дават от родителите, определят дали детето е нуждаещо се. Щом нуждата е задоволена по един от посочените начини, издръжката е безпредметна. Ако нуждата е задоволена частично, за разликата следва да се присъди издръжка по чл. 88, ал. 1 СК.


Необходимо е обаче да се изтъкне, че имуществото, притежавано от нуждаещото се от издръжка дете, което не носи доходи, не следва да се взема под внимание при преценката на обстоятелството дали нуждите могат да се задоволят чрез трансформация на това имущество. За разлика от другите нуждаещи се, ненавършилото пълнолетие дете не е длъжно да отчуждава това имущество, за да се издържа.


Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят от обикновените условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта, образованието и всички обстоятелства, които са от значение за случая. Нуждите са винаги конкретни.

III.

Лицето, което е сключило договор за гледане и издръжка и получава такава срещу отстъпени движими и недвижими имущества, не може да търси издръжка по чл. 79 и 80 СК. Самият факт на договора сочи, че лицето е имало имущество, което е трансформирано по такъв начин, че издръжката се осигурява. Клаузата за издръжка задължава лицето, което придобива имуществото по силата на алеаторния договор, да я дава постоянно и в пълния размер. В противен случай договорът подлежи на разваляне по чл. 87 ЗЗД.

IV.

Възможността на лицето, което дължи издръжката, е основание за даване на издръжка и показател за размера й. Възможността е винаги обективна и конкретна. Тя се определя от доходите, имуществото и квалификацията за задълженото лице. Когато трудовото възнаграждение е по тарифна ставка или по новата система на ръководство на народното стопанство, изчислението става на базата на средното месечно трудово възнаграждение за предхождащата година.


Ако в този едногодишен срок е настъпило трайно намаление или увеличение на трудовото възнаграждение в резултат например на трудоустрояване, пенсиониране или получаване на по-висок разред и длъжност, размерът на дължимата издръжка се изчислява на базата на този нов доход.


Ако задълженото лице е работило при повременно заплащане на труда, изчислението следва да се прави на базата на получаваната заплата към момента на постановяване на решението.


Доходите от имущество, влоговете и самото имущество се вземат предвид при определяне на конкретната възможност по чл. 80 СК. Общественото положение на задълженото лице и размерът на доходите му обаче не следва да водят до присъждане на издръжка в размери, които стимулират към обществено неполезен начин на живот, към лукс или за получаване средства за цели извън издръжката.


При определяне размера на издръжката семейните добавки следва да се спадат от общата сума, необходима за издръжка на децата, а остатъкът да се разпределя съобразно с възможностите на родителите, защото тези добавки са предназначени именно за издръжка на децата, а не са личен доход на родителите.


За размера на издръжката също така е от значение и обстоятелството при кого от двамата родители е предоставено за отглеждане и възпитание детето. Усилията, които се полагат в този случай от родителя при ангажираността му във връзка с отглеждането на детето, следва да се вземат под внимание при определяне размера на издръжката, която този родител дължи.


Допустимо е споразумение между двамата родители във връзка с плащането на издръжката и размера й, когато то не накърнява интересите на децата.


Поради това родителите могат да постигнат съгласие единият от тях да поеме цялата издръжка, като заплаща и дела на другия, или да поеме по-голям дял от тази издръжка. В случая не е налице отказ от издръжка на нуждаещия се, защото при това споразумение той получава пълната си издръжка.


Допустимо е също споразумение, при което всеки родител се съгласява да издържа това дете, което е при него, без да заплаща за другото дете, което живее при другия родител. Такова споразумение също така не засяга правото на децата да ползват издръжка, а се отнася само до изпълнението на задължението (чл. 73 ЗЗД). Във всички тези случаи обаче съдът е длъжен да преценява споразумението с оглед на това да не бъдат децата лишени от пълна издръжка. Ако такива споразумения накърняват интересите на децата, те не могат да бъдат одобрявани от съда.


При служебно присъжданата издръжка по чл. 29, ал. 1 СК*(5) съдът следва също да се съобразява с изявеното от родителите съгласие за поемане по-голям дял от издръжката от единия от тях, ако то не накърнява интересите на децата.


Невъзможността да се дава издръжка не погасява правото на издръжка изобщо и завинаги, а само за времето, докато тя продължава. С оглед на това лицето, което отбива редовната си военна служба и няма имоти и доходи, се счита в невъзможност да дава издръжка за времето, докато е в редовете на войската. Възможността на лицето, което изтърпява наказание лишаване от свобода, се определя в съответствие с възнаграждението, което получава съгласно чл. 25 от Закона за изпълнение на наказанията, и с другите му доходи и имоти, ако има такива. Не се освобождават от задължението да дават издръжка лицата, които са трудоспособни и неоправдано не работят. Възможностите им се определят съобразно с квалификацията им и с другите обстоятелства, които са от значение за случая. Възразяващият, че е в обективна невъзможност да дава издръжка, е длъжен да установи причините извън неговата воля.


Не се освобождават от задължението за издръжка на децата трудоспособните родители, които сами се издържат от стипендия, пенсия или само от издръжка, плащана им от техните родители.


Бременната жена и майката-родилка или осиновителка, се считат за нетрудоспособни в сроковете по чл. 60 КТ*(6). Ако бременната и майката- родилка или осиновителка, имат доходи от пенсия, имоти и др. или получават обезщетения за временна нетрудоспособност по КТ, те дължат издръжка на общо основание.

V.

В практиката на съдилищата възниква затруднение при разрешаване на въпроса за значението на влязлото в сила решение за издръжка на лице от последващ ред, когато задълженият дължи издръжка на лица от различни родове. В този случай, независимо от решенията, редът, определен в чл. 82 СК*(7), следва да се спазва, като правото на лице от по-преден ред не се засяга от обстоятелството, че с решението е присъдена издръжка на лице от последващ ред; нито размерът на тази издръжка може да даде отражение върху размера на издръжката, която се дължи на лице от по-преден ред.

VI.

Правото на издръжка поначало не отпада, ако нуждаещият се непълнолетен встъпи в брак. В този случай се изменя редът на задължените да дават издръжка лица, като задължението за издръжка преминава от родителите върху съпруга, ако той е пълнолетен и трудоспособен или има имущество, от което да се издържа. Ако другият съпруг е непълнолетен или нетрудоспособен и няма имущество, от което да се издържа, задължението за издръжка остава по реда на чл. 81, б. "в" от Семейния кодекс*(8).


При навършване на пълнолетие издръжката на детето се прекратява по силата на закона. Поради това решението, с което е присъдена издръжка по чл. 88, ал. 1 губи силата си, щом детето навърши 18 години. Решението за издръжка не продължава автоматически, ако детето се запише или следва редовно в средно, полувисше и висше учебно заведение, защото в тези случаи не се дължи издръжка при същите условия, при които тя е била присъдена. Необходимо е в този случай да се прецени и обстоятелството дали плащането на издръжка няма да създаде особени затруднения за родителите. Затова навършилото пълнолетие дете, за да получава издръжка по чл. 88, ал. 2 СК, трябва да предяви иск*(9).

VII.

При развод съдът е длъжен служебно да се произнесе за издръжката на децата, ако няма предявен иск за издръжка.


Пленумът поддържа становището, изразено в тълкувателно решение № 11/69 г., ОСГК, в смисъл, че началният момент на служебно присъжданата издръжка по чл. 29, ал. 1 СК е влизането в сила на решението за развод и за упражняване на родителските права. В случая не се присъжда издръжка за минало време. Пленумът счита, че това тълкувателно решение следва да бъде допълнено в смисъл, че ако към момента на решението детето живее при родителя, на когото то не е предоставено за отглеждане и упражняване на родителските права, началният момент на служебно присъдената издръжка започва от привеждане на решението в изпълнение.


При промяна на постановените по-рано мерки по отношение на децата поради промяна на обстоятелствата (чл. 29, ал. 1 СК) съдът служебно присъжда издръжка, когато детето се вземе от единия родител и се даде на другия. В случаите на служебно присъждане на издръжка следва да се присъждат и лихви, независимо от това, че няма искане, тъй като в случая и лихвата се подчинява на същото служебно начало, както и главницата.

VIII.

За да се уважи искът по чл. 86 СК*(10), е необходимо трайно съществено изменение на нуждите на издържаните или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице. Намалението на доходите вследствие намерение да не се дава издръжката или заемане на работа, несъответстваща на квалификацията, не се счита за основание за изменяване размера на издръжката.


Когато издръжката се намалява или увеличава по реда по чл. 86 СК, това изменение важи от момента на предявяване на иска, независимо от това, че изменените обстоятелства са настъпили по-рано. Това е така, защото за времето до предявяване на иска нуждаещият се е получавал издръжка по силата на влязлото в сила решение, което е пречка за прилагане на чл. 84, ал. 1 СК*(11).

IX.

Ежемесечните плащания в изпълнение на определението за привременна издръжка погасяват задължението за издръжка за времето, за което се отнасят. Когато с решението по брачния иск служебно се присъди по-голям или по-малък размер на издръжка за бъдеще време, по-големият или по-малкият размер на окончателната издръжка не е основание нито за доплащане, нито за прихващане.

X.

Лицата от един и същ ред (чл. 82 СК) могат да предявят исковете си за издръжка общо. Допустимо е също така нуждаещият се да предяви иск към всички задължени лица от един и същ ред. Ако са предявени няколко иска, съдът трябва да съедини образуваните дела и да се произнесе с общо решение по тях съгласно чл. 123 ГПК.


Предявяването на иск за оспорване на бащинство или майчинство не е основание за спиране на делото по иска за издръжка на детето по чл. 182, б. "г" ГПК. Това е така, защото баща на детето до влизане в сила на решението по иска по чл. 32 СК се счита съпругът на майката.

XI.

Третите лица, при които децата са оставени със съдебно решение за възпитание и отглеждане, ако не е присъдена служебна издръжка, имат право на иск против родителите за издръжка на децата в бъдеще. Този иск произтича от правното положение на третите лица съгласно чл. 29, ал. 1 СК*(12). Тези лица по силата на решението на съда изпълняват задължението за грижа и подготвяне на децата за общественополезна дейност по чл. 59 СК, поради което за случая могат като техни представители, оправомощени от решението, да предявят иска на децата за издръжка за бъдеще време, както и да ги представляват пред съда по този иск. За извършените от тях разходи по предявяване на иска за издръжка на децата третите лица имат право на иск против родителите за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД.

Третите лица, при които изоставените от родителите деца живеят без съдебно решение, могат да бъдат назначени за особени представители по чл. 16, ал. последна ГПК и в качеството на такива да предявяват иска на децата за издръжка за бъдеще време. За разходите по издръжката, направени от тях преди това, те имат право на иск по чл. 59 ЗЗД.


-----------


*(1) Постановлението е прието при действието на отменения Семеен кодекс от 1968 г., но е приложимо и сега, тъй като третираната в него материя е сходно уредена и в сега действащия Семеен кодекс от 1985 г.


*(2) Вж. чл. 79 СК от 1985 г.


*(3) Вж. чл. 82 СК от 1985 г.


*(4) Вж. чл. 84 СК от 1985 г.


*(5) Вж. чл. 106, ал. 1 СК от 1985 г.


*(6) Вж. чл. 163 от сега действащия КТ (ДВ, бр. 26 и 27 от 1986 г.).


*(7) Вж. чл. 81 СК от 1985 г.


*(8) Вж. чл. 80, ал. 1, т. 3 СК от 1985 г.


*(9) В сега действащия Семеен кодекс няма разпоредба съответна на чл. 88, ал. 2 СК от 1968 г.


*(10) Вж. чл. 86 СК от 1985 г.


*(11) Вж. чл. 87 СК от 1985 г.


*(12) Вж. чл. 106, ал. 4 СК от 1985 г.


*(13) С т. 1 от постановление № 5 от 1981 г. на Пленума на Върховния съд са дадени допълнителни пояснения по приложението на т. 4.


*(14) Точка 6 е отменена с постановление № 5 от 1981 г. на Пленума на Върховния съд.


Мисълта ми е това дете на основание чл.26 от закона за закрила на детто то да бъде настанено при роднини и близки -тоест при бабата или дядото могат да предяват иска ,а ако няма решение по чл.26 от ЗЗД ,тогава бабата или дядото да бъдат назначени за особенни представители и да предевят иска.

УСПЕХХХХХХХХХХХХХХХ

[ianeva]

Колеги, в помощ на питанията Ви, се сетих за това:
За обобщаване практиката на съдилищата по някои въпроси на задължението за издръжка
Постановление № 5 от 16.IX.1970 г. на Пленума на ВС
"... Третите лица, при които децата са оставени със съдебно решение за възпитание и отглеждане, ако не е присъдена служебна издръжка, имат право на иск против родителите за издръжка на децата в бъдеще. Този иск произтича от правното положение на третите лица, съгл. чл. 29, ал. 1, предл. 1 от СК. Тези лица, по силата на решението на съда, изпълняват задължението за грижа и подготвяне на децата за общополезна дейност по чл. 59 СК, поради което за случая могат като техни представители, оправомощени от решението, да предявят иска на децата за издръжка за бъдеще време, както и да ги представляват пред съда по този иск. За извършените от тях разходи по предявяване на иска за издръжка на децата третите лица имат право на иск против родителите за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД.
Третите лица, при които изоставените от родителите деца, живеят без съдебно решение, могат да бъдат назначени за особени представители по чл. 16 ал. последна от ГПК и в качеството си на такива да предявяват иска на децата за издръжка за бъдеще време. За разходите по издръжката, направени от тях преди това, те имат право на иск по чл. 59 ЗЗД.
.... По тези съображения и съгл. чл. 38 от ЗУС Пленумът на ВС на НРБ
ПОСТАНОВИ:
....
25. Третите лица, при които децата са оставени с решението по чл. 29 СК за възпитание и отглеждане, ако не е присъдена за децата издръжка служебно, могат да предявят иск против дължащите издръжка за бъдаща време като представители на децата по силата на самото решение. За извършените преди това разходи по издръжката на децата те имат право на иска по чл. 59 ЗЗД.
26. Третите лица, при които изоставените от родителите деца, живеят без решение на съда, могат да търсят издръжка за тях, след като бъдат назначени за особени представители на децата. За извършените преди това разходи по издръжката те имат право на иска по чл. 59 ЗЗД"

Самото Постановление е изменено и допълнено с Постановление № 5/31.11.1981 г., но не в цитираната от мен част. Нищо по-ново не открих.

[ianeva]

Тя, пък donna взе, че ме изпревари

[donna]

Тя, пък donna взе, че ме изпревари

Споко нищо страшно не е станало ...аз мисля ,че след като детето е настанено при бабата и дядото със решение то те мооже да предевят иска/поне така разбрах от първия пост/ ...
А и съм на мнеие ,че трябва да си четем ТР ,колкото и стари да се те ...по много от въпросите по които си мислиме ,че няма решение и т.н. ВС се е произнесъл много отдавна ...те понеже тия решения не са едно и две малко ровене пада

[ianeva]

Тя, пък donna взе, че ме изпревари

Споко нищо страшно не е станало ...аз мисля ,че след като детето е настанено при бабата и дядото със решение то те мооже да предевят иска/поне така разбрах от първия пост/ ...

Аз съм на същото мнение /че те следва да предявят иска/. Но и аз не съм имала такъв казус.

[ianeva]

Тя, пък donna взе, че ме изпревари

Споко нищо страшно не е станало ...аз мисля ,че след като детето е настанено при бабата и дядото със решение то те мооже да предевят иска/поне така разбрах от първия пост/ ...
А и съм на мнеие ,че трябва да си четем ТР ,колкото и стари да се те ...по много от въпросите по които си мислиме ,че няма решение и т.н. ВС се е произнесъл много отдавна ...те понеже тия решения не са едно и две малко ровене пада

Аз в момента не мога и да ровя по електронен път, та това Постановление се наложи да го преписвам.

[donna]

Тя, пък donna взе, че ме изпревари

Споко нищо страшно не е станало ...аз мисля ,че след като детето е настанено при бабата и дядото със решение то те мооже да предевят иска/поне така разбрах от първия пост/ ...

Аз съм на същото мнение /че те следва да предявят иска/. Но и аз не съм имала такъв казус.

В такъв случай остава да помолим колегата един светъл ден като получи решението да ни прати едно копие ,че докато съдилищата започнат активно да действат по чл.64 ЗСВ ......време ще мине

[portokal]

Бре, то вярно си го пишело в тълкувателно решение (подчертаното в червено), а па яз одим да питам.

[donna]

Бре, то вярно си го пишело в тълкувателното решение (подчертаното в червено), а па яз одим да питам.

Споко бе с питане и до Цариград се стига

[portokal]

Абе, то питането също водело до Цариград, но никак не е лошо първо да се ползва търсачката в Апис. Но просто не очаквах, че въпросът е поставян. Вярно, че топлата вода не е открита днес, но...

[pitasht]

Благодаря за всичко
Много ми помогнахте.
Значи завеждам делото и нямам притеснение.
Всъщност междувременно направих нещо, което мисля, че не ще има полза но ми се иска и мнение по това.
Поисках по чл.114 СК кметът да назначи временно бабата за настойник. А по това какво ще кажете?
Условията за настойничество не са налице, защото майката е жива и не е лишена от родителски права, но ми се стори, че може и да опитам.
Тогава няма да имам нужда от ново дело, защото то вече е присъдена издръжка на бащата, който е починал и може и да конституирам бабата по изпълнителното дело като временен настойнок.
Така както е в тълкувателното решение е по-издържано-дело за издръжка, нов изпълнителен лист и така нататък. Не знам но ще споделя крайният резултат, какъвто и да е!

[donna]

Благодаря за всичко
Много ми помогнахте.
Значи завеждам делото и нямам притеснение.
Всъщност междувременно направих нещо, което мисля, че не ще има полза но ми се иска и мнение по това.
Поисках по чл.114 СК кметът да назначи временно бабата за настойник. А по това какво ще кажете?
Условията за настойничество не са налице, защото майката е жива и не е лишена от родителски права, но ми се стори, че може и да опитам.
Тогава няма да имам нужда от ново дело, защото то вече е присъдена издръжка на бащата, който е починал и може и да конституирам бабата по изпълнителното дело като временен настойнок.
Така както е в тълкувателното решение е по-издържано-дело за издръжка, нов изпълнителен лист и така нататък. Не знам но ще споделя крайният резултат, какъвто и да е!

Колега от съд вс. се иска. На мен лично това ми е мн. интересно.