Погасяване по давност на издръжка от родител

[ianeva]

Колеги какво мислите ,как ли ще стоят нещата при родител с ограничени родителски права...това е по лекия случай от лишаването от права.
Да си призная идея нямам.

Аз тук честно, нямам отговор, макар че го видях въпроса и преди това. Пак обаче не е лишен изцяло, ако следвам собствената си теза, макар и в още по-ограничен обем, този родител пак упражнява род. права.

Стигнах до извода ,че едно ТР няма да е излишно ,касаещо давността при разведени родители ,такива които нямат брак ,лишени и ограничени от род. права.

За ограничените от род. права бих тълкувала в полза на детето -давност да не тече.

А, аз откога го разправям това за тълкувателното решение!

Ама кой ме пита мен...

[ch3oh]

До постановяването на ТР, лично бих тълкувал подобни казуси, в смисъл, че родителят не може да бъде освободен от задълженията си, поради което давност не следва да тече.

[ianeva]

До постановяването на ТР, лично бих тълкувал подобни казуси, в смисъл, че родителят не може да бъде освободен от задълженията си, поради което давност не следва да тече.

Сега ако кажете, че сте и съдия, направо пишете в кой съд, че да почваме да прокарваме съдебна практика...

[ch3oh]

ianeva, за съжаление не съм съдия. Просто изразих личното си мнение.

[donna]

До постановяването на ТР, лично бих тълкувал подобни казуси, в смисъл, че родителят не може да бъде освободен от задълженията си, поради което давност не следва да тече.

Сега ако кажете, че сте и съдия, направо пишете в кой съд, че да почваме да прокарваме съдебна практика...

Е на тебе ти трябва мисля окръжен съдия ,щото би следвало да се образува изп. дело , да се направи възражение за давнсот пред СИ , той да го уважи и да се жали разпореждането ме на ОС

Не мога и да намеря съдебна практика ,но тоя въпрос би бил важен не само за издръжките .Я си представете ,че детето има имот и родителя на когото не са предоставени правата го отдава под наем и си прибира парите в собствения си джоб/има и такива/ ...един ден детето ще има право на иск за тия пари е тогава ако прилоожим 5г. давност ще е в противоричие с духа на закона .

[REVOLUTION]

Тя всяка тема може да е дискусионна , но колегите май автоматично счетоха , че щом има спор между нас във форума , има и противоречие в съдебната практика , а няма нито едно реш. в противния смисъл.Така че ТР няма да има скоро…….

[system]

Браво, poli_g ! REVOLUTION, едно на нула за Вас.

[donna]

ЕДНО НА ЕДНО НЕ ЗАБРАВЯЙ ОНИЯ РЕШЕНИЯ С ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЧЕХОСЛОВАШКИЯ ЗАКОН ОТМЕНЕНИ СА ЩОТО СЕ ПРИЛАГА ЧУЖДОТО ПРАВО

[zurik]

Е на тебе ти трябва мисля окръжен съдия ,щото би следвало да се образува изп. дело , да се направи възражение за давнсот пред СИ , той да го уважи и да се жали разпореждането ме на ОС

Възражението за давност след образуване на изпълнителното производство се разглежда по реда на чл.254 и 255 от ГПК. Съдебният изпълнител не може да уважи възражение за изтекла погасителна давност, защото такова искане се разглежда в исково производство.

[portokal]

Май че и двете мнения се срещат - че може и че само в исково производство.

[donna]

Е на тебе ти трябва мисля окръжен съдия ,щото би следвало да се образува изп. дело , да се направи възражение за давнсот пред СИ , той да го уважи и да се жали разпореждането ме на ОС

Възражението за давност след образуване на изпълнителното производство се разглежда по реда на чл.254 и 255 от ГПК. Съдебният изпълнител не може да уважи възражение за изтекла погасителна давност, защото такова искане се разглежда в исково производство.

E не само там ,може да се направи възражение пред СИ и по изп. дело образувано възоснова на ИЛ издаен по влязло в сила решение , няма проблем да е пред СИ и той трябва да го уважи. Дори Поли е пейснала по -горе едно решенийце ,що не го прочете


ЕТО И ОТ МЕНЕ

Решение № 1483 от 17.08.1967 г. по гр. д. № 977/1967 г., I г. о.
Съдебна практика на ВС - гражданска колегия, 1967 г.
чл. 118 ЗЗД
Събраните по поискан след изтичане на погасителната давност запор суми не представляват изпълнение по смисъла на чл. 118 ЗЗД, поради което може да се иска от длъжника връщането им.
----------------------------

Народният съд е счел, че давността за случая била прекъсната с наложения от съдебния изпълнител запор, но нито сочи кои запори има предвид, нито спрямо кого от казаните длъжници са били насочени тези действия. Сам жалбоподателят, взискател по изпълнението, не се е позовавал на такива действия, а само посочил като отменително основание обстоятелството, че макар и след изтичането на давностния срок, имало направени плащания от страна на длъжниците. Ако погасителната давност е била вече изтекла, нито наложените след това запори, нито направените по повод на същите плащания са основания за премахване на последиците от изтеклата давност. Единствено платеното при условията на чл. 118 ЗЗД не би могло да бъде искано обратно, но за неизплатения остатък от задължението длъжникът може да прави своето възражение за изтекла погасителна давност независимо от наложените след изтичането на давността запори и независимо от направените по този повод удръжки. Последните не прекъсват вече изтеклата давност, нито заличават нейните последици.

[REVOLUTION]

С риск donna много да ми се ядоса , но възражение за давност пред СИ не може да се прави , или ако се направи , той не може да произнася по него.Обратното би означавало да признаем право на длъжника да прави правопогасяващи възражения извън исковият процес , без възможност за сзискателя да се защити , което е недопустимо:
РЕШЕНИЕ № 922 ОТ 20.XI.1990 Г. ПО ГР.Д № 801/90 Г., IV Г. О.
СРОКЪТ ПО ЧЛ. 330, АЛ. 1, БУКВА "Д" ГПК Е ПРЕКЛУЗИВЕН, А НЕ ДАВНОСТЕН И ЗАПОЧВА ДА ТЕЧЕ ОТ ПОСЛЕДНОТО ИЗПЪЛНИТЕЛНО ДЕЙСТВИЕ ПО ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО ДЕЛО, ДОКАТО ДАВНОСТНИЯТ СРОК ТЕЧЕ ОТ ВЛИЗАНЕ В СИЛА НА РЕШЕНИЕТО, ПРЕДМЕТ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО.
ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ И ВЕЩНОТО ПРАВО НА ПОЛЗУВАНЕ НЕ СЕ ПОГАСЯВАТ ПО ДАВНОСТ, А МОГАТ ДА СЕ ИЗГУБЯТ САМО ПРИ ПРИДОБИВАНЕТО ИМ ОТ ДРУГИГО.
ГПКЧл. 330, ал. 1, буква "д"
ЗЗДЧл. 110 и сл.
По сключена съдебна спогодба по делбено дело е било извършено разпределение на съсобствено място за реално ползуване.
Въз основа на това е било образувано и изп. дело и извършени изпълнителни действия.
Тези действия са били обжалвани, като жалбоподателят се е позовал на изтекла давност повече от единадесет години от сключването на спогодбата.
Районният съд на основание чл. 330, ал. 1, буква "д" ГПК е прекратил изп. дело и отменил извършените дотогава изп.действия, понеже от сключването на съдебната спогодба "са изтекли повече от 11 години до поисканото изпълнение на същата".По принцип такова изпълнение можело да бъде поискано, но то било направено далече слее сроковете по чл. 330, ал. 1, буква "д" ГПК.
Решението е необосновано, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Районният съд е направил смесване между погасителни давностни срокове и преклузивни срокове.
Жалбоподателят се е позовал на давност, изтекла от постановяването на решението за разпределяне на мястото за реално ползуване през 1968 г. до образуването на изп. дело. И то не и на погасителна давност, а на придобивна давност. Районният съд е схванал това възражение за изтекла погасителна давност, следователно не е разгледал жалбата на посочените в нея основания и само на това основание решението следва да се отмени и делото върне за ново разглеждане, за да изясни делото в това отношение и се произнесе и по това възражение.
Но и на разгледаното основание, решението е неправилно и подлежи на отмяна.
На основание чл. 330, ал. 1, буква "д" ГПК съдията-изпълнител може да прекрати изпълнителното дело само в случаите, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години от образуването на делото, но не и когато е изтекъл погасителен давностен срок по чл. 110 и сл. ЗЗД или предвиден в специална разпоредба. Срокът по чл. 330 ГПК е преклузивен, а не давностен срок. А в случая преклузивният срок от образуването на изп. дело или последното действие, в който да не е поискано изпълнение, не е изтекъл.Но не е налице и погасителна давност за правото, признато с решението (в случая спогодбата). То не се погасява по давност, така, както не се погасяват по давност и самите вещни искове - за собственост и разпределение. Както разпределение на реалното ползуване на съсобствен имот, постановено с решение, така и направено със спогодба (съдебна или извънсъдебна) не подлежат на погасяване и правят недопустими нови искове за собственост или преразпределение (за последните само при на стъпване на нови обстоятелства). Правото на собственост и правото на ползуване не се погасяват по давност, а могат да се изгубват само при придобиването им от другиго. Поради това и на това основание не може да се приеме, че правото на ползуване в случая е погасено, както е приел районният съд и неправилно е прекратил производството и на това основание.

[system]

Мисля че имахме такава тема преди време - къде може да се прави възражение за изтекла давност.

[zurik]

До отмяната на ПРАВИЛНИК за организацията на работата на районните, окръжните и военните съдилища /с отпаднало основание, бр. 59 от 22.07.1994 г/ съдебният изпълнител е разполагал с правомощията да прекратява изп. дело поради изтекла давност на следното основание:
Чл. 190. Изпълнителните дела освен в случаите на чл. 330 ГПК се прекратяват с протокол от съдия-изпълнителя:
3. когато след направено искане от длъжника се констатира, че задължението е погасено по давност. В този случай прекратяването се извършва след уведомяване на взискателя и изтичане на срока за възражението.

Така че , съдебната практика до 1994г. по въпроса за давността не е много приложима понастоящем

[donna]

С риск donna много да ми се ядоса , но възражение за давност пред СИ не може да се прави , или ако се направи , той не може да произнася по него.Обратното би означавало да признаем право на длъжника да прави правопогасяващи възражения извън исковият процес , без възможност за сзискателя да се защити , което е недопустимо:
РЕШЕНИЕ № 922 ОТ 20.XI.1990 Г. ПО ГР.Д № 801/90 Г., IV Г. О.
СРОКЪТ ПО ЧЛ. 330, АЛ. 1, БУКВА "Д" ГПК Е ПРЕКЛУЗИВЕН, А НЕ ДАВНОСТЕН И ЗАПОЧВА ДА ТЕЧЕ ОТ ПОСЛЕДНОТО ИЗПЪЛНИТЕЛНО ДЕЙСТВИЕ ПО ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО ДЕЛО, ДОКАТО ДАВНОСТНИЯТ СРОК ТЕЧЕ ОТ ВЛИЗАНЕ В СИЛА НА РЕШЕНИЕТО, ПРЕДМЕТ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО.
ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ И ВЕЩНОТО ПРАВО НА ПОЛЗУВАНЕ НЕ СЕ ПОГАСЯВАТ ПО ДАВНОСТ, А МОГАТ ДА СЕ ИЗГУБЯТ САМО ПРИ ПРИДОБИВАНЕТО ИМ ОТ ДРУГИГО.
ГПКЧл. 330, ал. 1, буква "д"
ЗЗДЧл. 110 и сл.
По сключена съдебна спогодба по делбено дело е било извършено разпределение на съсобствено място за реално ползуване.
Въз основа на това е било образувано и изп. дело и извършени изпълнителни действия.
Тези действия са били обжалвани, като жалбоподателят се е позовал на изтекла давност повече от единадесет години от сключването на спогодбата.
Районният съд на основание чл. 330, ал. 1, буква "д" ГПК е прекратил изп. дело и отменил извършените дотогава изп.действия, понеже от сключването на съдебната спогодба "са изтекли повече от 11 години до поисканото изпълнение на същата".По принцип такова изпълнение можело да бъде поискано, но то било направено далече слее сроковете по чл. 330, ал. 1, буква "д" ГПК.
Решението е необосновано, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Районният съд е направил смесване между погасителни давностни срокове и преклузивни срокове.
Жалбоподателят се е позовал на давност, изтекла от постановяването на решението за разпределяне на мястото за реално ползуване през 1968 г. до образуването на изп. дело. И то не и на погасителна давност, а на придобивна давност. Районният съд е схванал това възражение за изтекла погасителна давност, следователно не е разгледал жалбата на посочените в нея основания и само на това основание решението следва да се отмени и делото върне за ново разглеждане, за да изясни делото в това отношение и се произнесе и по това възражение.
Но и на разгледаното основание, решението е неправилно и подлежи на отмяна.
На основание чл. 330, ал. 1, буква "д" ГПК съдията-изпълнител може да прекрати изпълнителното дело само в случаите, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години от образуването на делото, но не и когато е изтекъл погасителен давностен срок по чл. 110 и сл. ЗЗД или предвиден в специална разпоредба. Срокът по чл. 330 ГПК е преклузивен, а не давностен срок. А в случая преклузивният срок от образуването на изп. дело или последното действие, в който да не е поискано изпълнение, не е изтекъл.Но не е налице и погасителна давност за правото, признато с решението (в случая спогодбата). То не се погасява по давност, така, както не се погасяват по давност и самите вещни искове - за собственост и разпределение. Както разпределение на реалното ползуване на съсобствен имот, постановено с решение, така и направено със спогодба (съдебна или извънсъдебна) не подлежат на погасяване и правят недопустими нови искове за собственост или преразпределение (за последните само при на стъпване на нови обстоятелства). Правото на собственост и правото на ползуване не се погасяват по давност, а могат да се изгубват само при придобиването им от другиго. Поради това и на това основание не може да се приеме, че правото на ползуване в случая е погасено, както е приел районният съд и неправилно е прекратил производството и на това основание.

Нямя за какво да се ядосвам ,възражение за изтекла погасителна давност мога да направя винаги и не само пред съд ,няма проблем да го направя пред кредитора .Та какъв е проблема да направя възражение за изтекла погасителна давност и пред Съдебния изпълнител ? Той и да не ми прекрати изпълнението аз винаги мооже да обжалвам и тогава Окръжият съд ще отмени отказа . Инъче се обезмисля възражението за изтекла погасителна давност в полза на длъжника.

чл.ЗЗ0 Д ГПК си касае така наречената перемпция и аз нея не я споря.
Но не съм съгласна ,че не може да направя възражение за изтекла давност ,ми мога ,най- простия случай изп. лист издаден преди пр.7г. ,нашия се сетил да прави изпълнение ,ами добра да е жив и здрав ....ама я да видим занеговото вземене зали не е изтекла давността и кво ми пречи да възлазя пред СИ ...нищо ,той СИ да си гледа горното решение ,но неговите действия ще са винаги отменени

[donna]

До отмяната на ПРАВИЛНИК за организацията на работата на районните, окръжните и военните съдилища /с отпаднало основание, бр. 59 от 22.07.1994 г/ съдебният изпълнител е разполагал с правомощията да прекратява изп. дело поради изтекла давност на следното основание:
Чл. 190. Изпълнителните дела освен в случаите на чл. 330 ГПК се прекратяват с протокол от съдия-изпълнителя:
3. когато след направено искане от длъжника се констатира, че задължението е погасено по давност. В този случай прекратяването се извършва след уведомяване на взискателя и изтичане на срока за възражението.

Така че , съдебната практика до 1994г. по въпроса за давността не е много приложима понастоящем

Правилника не е нито ГПК ,нито ЗЗД.

[zurik]

Съдебният изпълнител НЕ МОЖЕ да разглежда възражение за изтекла погасителна давност и отказът му да прекрати делото на това основание ЩЕ БЪДЕ ПОТВЪРДЕН от Окръжния съд. При обжалване по чл.332 от ГПК съдът проверява законосъобразността на действията или отказите на съдебния изпълнител, но не може да преценява дали съществува вземането, вкл. дали е погасено по давност. Въпросът за изтекла погасителна давност следва да бъде разрешен в едно състезателно производство, каквото е исковото пред първостепенния съд.
Преценката , че е изтекла погасителната давност за едно вземане включва и събиране на доказателства , че същата не е спирана или прекратявана, каквато преценка ДСИ няма как да извърши нито съгласно ГПК, нито съгласно ЗЗД.

[portokal]

Правилника не е нито ГПК ,нито ЗЗД.

И след като те не са променяни, би следвало, когато е бил в сила, да не им е противоречал.
Но ги има и двете мнения.

[donna]

Правилника не е нито ГПК ,нито ЗЗД.

И след като те не са променяни, би следвало, когато е бил в сила, да не им е противоречал.
Но ги има и двете мнения.

Що и на тая плоскост дискусията е интересна ,може ли да се направи възражение за изтекла погасителна давност пред СИ ,при условие ,че давността на вземането е изтекла и длъжникът се е снабдил с ИЛ и образувал ИД след изтичане на давността .

[zurik]

Решение от 15.05.2007 г. на ОС-Велико Търново по гр. д. № 382/2007 г., докладчик председателят Иванка Димова
чл.332 ГПК чл. 344, ал. 2 ГПК чл. 353 ГПК чл. 390, ал. 1 ГПК
------------------------
Производството по делото е по чл. 332 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.
..............................................
Що се касае до възраженията на М. Д. за изтекла погасителна давност, то същите са неотносими към обжалваните от нея действия на съдебния изпълнител. Същите по същество представляват възражения против определението за издаване на изпълнителен лист за дължимите от нея на Д. О. суми, респективно - за дължимия патентен данък, които възражения не могат и не следва да се разглеждат в изпълнителното производство.
По изложените по-горе съображения, съдът приема, че обжалваните от М. Д. действия на частен съдебен изпълнител М. Г. са правилни и законосъобразни. Жалбата и против тях е неоснователна и недоказана, поради което и като такава, същата следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 334, ал. 4 ГПК, В. т. окръжен съд

РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като неоснователна и недоказана, жалбата на М. Д. Й., длъжник по изп. д. № 49/2007 година по описа на частен съдебен изпълнител М. Г., с район на действие района на Окръжен съд, гр. В. Т., против изпращането от съдебния изпълнител на 7.03.2007 година запорно съобщение до "ОББ" АД, клон - гр. Г. О.; превеждането от банката на запорираната сума в размер на 6 058,88 лева по сметката на съдебния изпълнител, както и допуснатото от съдебния изпълнител присъединяване на Държавата като взискател по делото.
Решението не подлежи на обжалване.