- Дата и час: 17 Дек 2024, 01:03 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
105 СК
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
|
|
|
5 мнения
• Страница 1 от 1
Re: 105 СК
от donna » 22 Юли 2008, 21:47
Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум на ВС*
Относно обобщаване на съдебната практика по предоставяне упражняването на родителските права и определяне личните отношения между децата и родителите при развод.
Съдебна практика на ВС на НРБ - гражданска колегия, 1974 г., С., Наука и изкуство, 1975 г.
чл. 29 СК (отм.),
чл. 59,
чл. 60,
чл. 61,
чл. 63,
чл. 66,
чл. 68,
чл. 71,
чл. 74,
чл. 106,
чл. 109 СК
I 1. Обръща внимание на съдилищата да подобрят дейността си по предоставяне упражняването на родителските права на единия от съпрузите с решението за допускане на развода и по-късно - при изменяване на постановените мерки, като изясняват делото от фактическа страна чрез: - изслушване на родителите и основанията им да се предоставят децата на един от тях; - събиране на достатъчно доказателства за действителните отношения на съпрузите по повод децата и отношенията родители-деца; - изслушване на близки и децата, ако това е уместно. 2. Изслушването на родителите е задължително при всеки брачен процес, както и при процеса за изменяване на мерките по чл. 29, ал. 2 СК. То следва да стане още в първото по делото заседание след изтичане на помирителния срок. 3. Съдът определя родителя, който еднолично ще упражнява родителските права в бъдеще, като държи сметка за интересите на децата. Под "интереси на децата" по смисъла на чл. 29, ал. 1 СК*(14) се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и - възпитание създаване на трудови навици и дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо изграждането на всяко дете като съзнателен гражданин. 4. Когато обстоятелствата налагат, съдът е длъжен да постанови изслушването на близки и на децата. Неспазване на задължението за изслушване на родителите, а когато това се налага от обстоятелствата - и на близките и децата съставлява основание за отменяване на решението по чл. 207, б. "б" ГПК. Изслушването във втората инстанция е недопустимо, освен когато делото се разглежда от нея по същество - чл. 210 ГПК*(15). Мнението на близките и желанието на децата не са задължителни за съда. Те се обсъждат наред с останалите обстоятелства. II Решението за предоставяне упражнението на родителските права спрямо децата на единия родител следва да се основава на интересите на децата, преценени с оглед и на следните обстоятелства: - родителски качества; - полагане грижи и умения за възпитание; - подпомагане подготовката за придобиване знания, трудови навици и др.; - морални качества на родителя; - социално обкръжение и битови условия; - възраст и пол на децата; - привързаност между деца и родители и между децата; - помощ на трети лица и др. Вината за дълбокото разстройване на брака поначало е без правно значение за предоставяне упражняването на родителските права и мерките по чл. 29 СК*(4). Когато обаче поведението, от което е направен извод за вината, се е отразило върху правилното отглеждане и възпитание на децата, то може да се включи в обстоятелствата които са от значение за мерките. Ако такова поведение имат и двамата родители, съдът е длъжен да настани децата при трето лице или в съответно заведение. При невъзможност на единия родител да упражнява родителските права и когато поведението на другия изключва предоставянето на упражняването на родителските права на него, в интерес на децата е да живеят при трето лице или в съответно заведение. III С предоставяне упражнението на родителските права на единия родител всички деца следва да живеят при този родител. Отделното живеене на децата е допустимо само когато важни причини налагат това. Съдебна спогодба между родителите за разделяне на децата е недопустима - съдът решава въпроса за разделно живеене на децата, ако интересите им налагат това. Съдът обсъжда общите предложения на родителите заедно с другите обстоятелства, като се ръководи от всестранната защита на интересите на децата. IV 1. С решението по упражняването на родителските права съдът е длъжен, като изхожда от обстоятелствата на конкретния случай, които са от значение за интересите на децата, да определи подходящи лични отношения между децата и родителите. 2. Свиждането и вземането на детето са неразделни части от поддържането на лични отношения. Начинът и формата на поддържане на лични отношения могат да бъдат най-разнообразни. 3. Поддържането на личните отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, по начало трябва да става в неговото местожителство или местопребиваване в зависимост от това, къде живее родителят, който упражнява родителските права. V Основание за иск или за служебно производство по чл. 29, ал. 2 СК*(11) са изменилите се обстоятелства, които съществено засягат интересите на детето. По смисъла на чл. 29, ал. 2 СК под "изменение на обстоятелствата" се разбират както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при ново разрешение. Във всички случаи съдът е длъжен да обсъжда дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на по-рано взетите мерки. Съзнателното задържане на детето след влизане в сила на решението по чл. 29, ал. 1 или ал. 2 СК и създаване на пречки за изпълнението не съставлява основание за нови мерки в полза на виновния за това положение родител. VI 1. Съгласно чл. 29, ал. 1 СК съдът във всички случаи, когато допуска развод, действува служебно и произнася решение относно упражняването на родителските права спрямо децата. 2. Производството по чл. 29, ал. 2 СК може да започне по иск на някой от родителите, от прокурора или служебно, по инициатива на съда. 3. Служебното производство по чл. 29, ал. 2 СК започва с определение, в което се излагат сигналите, даващи основание да се променят мерките. Това определение се съобщава на двамата родители.
------------------------
По въпросите за упражняването на родителските права при развод, за мерките по това упражняване и за личните отношения между родители и деца съдилищата имат изобилна практика. Съдебната практика в основни линии е в съгласие със закона. В отделни случаи обаче е налице неправилно приложение на чл. 29 СК*(2) главно във връзка с изискването тези въпроси да се решават с оглед интересите на децата. Това се дължи и на неизясняване на обстоятелствата, свързани с тези лично-правни последици от прекратяване на брака, и на незадълбочена оценка на доказателствата.
За да се отстранят тези недостатъци, Пленумът на Върховния съд намира, че е необходимо да се обобщи съдебната практика по тези дела и да се дадат указания по правилното приложение на закона (чл. 29 СК).
I. По упражняването на родителските права при развод
Родителските права по чл. 61 СК*(3) се упражняват от двамата родители заедно и поотделно. Прекратяването на брака прави практически невъзможно съвместното упражняване на родителските права. Поради това чл. 29 СК разпорежда съдът по закон служебно да предостави упражнението на родителските права на единия от съпрузите. По смисъла на закона представя се само упражняването на правата, защото задълженията на родителя, комуто не се предоставя упражнението на родителските права, се запазват и при развод. Под упражнение на родителските права се разбира тяхното ежедневно осъществяване, както и действията по закрилата, защитата и представителството на децата.
Определянето на родител, който еднолично ще упражнява родителските права в бъдеще, по изричната разпоредба на чл. 29 СК става, като се държи сметка за интересите на децата. В понятието "интереси на децата" по смисъла на чл. 29 СК се включват необходимостта от правилно отглеждане и възпитание на децата, създаване на трудови навици и дисциплинираност, подготовка за общественополезен труд - изобщо всяко дете да стане хармонично развита личност и добър гражданин. В това понятие влизат и материалните интереси на детето - обезпечаване на жилище, битови условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му, представителство и др. Решаващо значение за интересите на детето има цялата съвкупност от интереси, но от аспекта на всестранното развитие на личността.
Съгласно чл. 29, ал. 1, изр. 3 СК съдът е длъжен, преди да се произнесе относно упражняването на родителските права, да изслуша родителите, а ако е уместно - и децата, и близки на семейството. Съдилищата не винаги са спазвали това изискване на закона. Практиката на съдилищата не е единна и по въпроса кога е уместно да се изслушат децата и при каква възраст на същите. Има нееднаква практика и по въпроса за правното положение на близките и процесуалната същност на изслушването им от съда.
Във връзка с това Пленумът намира за необходимо да поясни, че изслушването на родителите е задължително при всеки брачен процес. Това се извежда от израза "съдът изслушва родителите", както и от различието в изслушването на децата и третите лица - "близки". Изслушването на децата и близките не е задължително във всички случаи*(4), но от израза "уместно" не може да се счете, че се касае до субективна преценка на съда (дискреция). Когато обстоятелствата налагат, и по отношение на децата и близките съдът е длъжен да постанови изслушване. По своята правна същност изслушването не е равнозначно с разпит на свидетели или с разпит на страна по чл. 114 ГПК. Изслушването има за цел да се чуят съображения на родителите и на останалите лица за възможно най-правилната защита на интересите на децата с оглед на съгласуване техния личен интерес с интересите на семейството и обществото. Неспазването на задължението за изслушване съставлява нарушение на съдопроизводствено правило.
Под "близки" законът има предвид лицата, които имат непосредствена връзка и отношения със семейството, познават сравнително добре както родителите на децата, така и техните отношения. Те са лица, които могат да дадат мнение по поставените въпроси. Техните мнения улесняват решението по чл. 29 в посочения по-горе смисъл. При изслушването им близките не са нито страна в процеса, нито свидетели, а близки, особен род участници в брачния процес, допуснати по изрична разпоредба на специален закон. Когато близките са посочени от страните в брачния процес като свидетели за установяване на обстоятелства, техният разпит е такъв на свидетел, но те могат, ако съдът намери за уместно, да дадат и съображения за интересите на децата при кого от родителите да останат.
Законът не посочва определена възраст, над която може да се допусне изслушването на децата*(4). В тази насока съдът съобразно със случая и обстоятелствата решава дали дадено дете или всички деца могат да бъдат изслушани. От значение са и данните за развитието на децата, преценени от съда, доколко те могат да преценят при кого от родителите е по-добре да останат след развода.
Желанието на родителите и това на децата, а също така и мненията на близките не са задължителни за съда. Те обаче се обсъждат на общо основание и се вземат предвид при оценката на събраните доказателства с оглед интересите на децата.
С влизането в сила на решението по чл. 29, ал. 1 СК упражняването на родителските права спрямо децата в бъдеще става само от родители, комуто децата са предоставени за възпитание и отглеждане. Това обаче не лишава другия родител от родителските му права, а задълженията на двамата родители се запазват независимо от допуснатия развод. Заедно с това за двамата родители възникват и нови задължения, произтичащи от развода - да спазват коректно поведение един към друг, да не вършат нищо за отчуждение на децата спрямо другия родител и помежду им, да не накърняват своя и на другия родител авторитет, да обезпечават обстановка, която да съдейства за развитието на детето.
II. Обстоятелства, които има правно значение за определяне мерките по чл. 29, ал. 1 СК.
Законът не съдържа обстоятелствата, които са от значение за определяне на мерките по упражняване на родителските права при развод. От съпоставянето на двете алинеи на чл. 29 СК*(5) се вижда, че законът има предвид определяне на мерките съобразно обстоятелствата на конкретния случай. Това означава, че са от значение не отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелствата на разглеждания случай. Тези обстоятелства са от най-разнообразно естество. По-съществени от тях са:
а) Възпитателски качества на родителите. Родителските качества имат най-голямо значение за правилното отглеждане и възпитание на децата, за обезпечаване на грижите, необходими за изграждане навиците на децата, любовта им към труда и включването им в строителството на новия живот. Правилното възпитание на децата зависи преди всичко от личността и възпитателските качества на родителите. Поради това от значение за определяне кой от родителите ще упражнява сам родителските права при развод са образованието, културата, мирогледът и другите качества на личността на отделния родител. Същественото обаче е не тяхното наличие, а конкретното им проявление, от което се определя авторитетът на родителя в обществото и пред децата. Поради това от значение е умението на родителя добре да направлява децата в живота, да им дава положителен пример, да им внушава правилни постъпки и т. н.
б) Морален лик на родителите. Моралният лик на родителя също така е от значение за приложението на чл. 29 СК. Моралните качества на родителите са важна предпоставка за създаване у децата на нравствени добродетели и за възпитанието им. Моралното падение, алкохолизмът, престъпните антиобществени прояви, развратът и други такива прояви създават отрицателен нравствен облик на родителя и лош пример за децата. Такива прояви са несъвместими с изискването на закона и са пречка за предоставяне упражнението на родителските права при развод. Когато обаче се касае до отделни обикновени провинения, съдът преценява какво отражение имат те за моралното възпитание на децата.
в) Грижи и отношение на родителите към децата. Под грижи за децата се разбират личните усилия на родителя във връзка с отглеждането им, надзора и възпитателските похвати по изграждането личността на всяко от децата. Поради това от значение е отношението към децата, еднаквата грижа към всяко от тях, поощренията към добрите и порицанието на отрицателните прояви на всички деца в семейството - родени в брака, доведени, заварени, осиновени, извънбрачни и т. н. Децата следва да останат при този родител, който е полагал и полага най-големи грижи за тях. Не е полагане на грижи угаждането и разглезването на децата, създаването у тях на отрицателни възгледи към труда в семейството и обществото, за живот в излишество и лентяйство. Когато през време на брака децата са гледани от родителите на единия съпруг по споразумение на съпрузите, грижите за децата са налице от страна и на двамата родители.
г) Желанието на родителите. Изявената готовност да се отглеждат и възпитават децата след развода е указание за сериозна загриженост за тях и желание да се изпълни родителският дълг съобразно с разпоредбата на чл. 59 СК*(6). Не е израз на грижа към децата искането на родителя, който чрез това търси изгоди - предоставяне ползването на по-голям дял от общото имущество, семейното жилище, недаване издръжка в необходимия размер и др. Когато родителят не желае децата или само едно от тях, не може да се очаква правилно изпълнение на родителския дълг. В такъв случай децата се предоставят на родителя, който е в състояние да ги гледа, а ако му липсват качества, съдът може да постанови децата да живеят у трето лице или да бъдат настанени в съответно заведение.
д) Привързаност на децата към родителите. Взаимната привързаност на родителите и децата е важна предпоставка за упражняването на родителските права. По-лесно се осъществяват възпитанието и родителските грижи по отглеждането на децата, когато в основата им лежи взаимната привързаност на възпитател и възпитаник. Привързаността е налице, когато са се развили чувствата на детето поради сериозността и авторитета на родителя, а не поради угаждане и разглезване, поради удовлетворяване на капризи на децата или поради изоставяне надзора над тях. Желанието на децата, продиктувано от такива съображения, не е в техен интерес.
е) Полът на децата. Майката е по-пригодна от бащата да отглежда и възпитава децата от женски пол и наравно да отглежда и възпитава момчетата. Особено важно е дали момичетата са в предпубертетна и пубертетна възраст. Не е пречка в някои случаи да се предоставят и момичета в пубертетна и предпубертетна възраст на баща, ако майката има лош морал или няма необходимите качества да упражнява родителските права спрямо децата. В такъв случай в кръга на мерките, които се определят, влиза и помощта на други лица (лекарки, жени, родилки, сестра, леля, баба и др.), които да подпомогнат момичето по въпросите около неговото полово съзряване и осъзнаване на неговата роля като бъдеща майка.
ж) Възраст на децата. Възрастта на децата е от значение, когато наред с другите обстоятелства детето се нуждае от определени родителски грижи. Децата в ниска възраст (пеленачета, в първите години), децата с разклатено здраве и др. се нуждаят от непосредствена майчина грижа. В такива случаи майката е по-пригодна от бащата за отглеждането и възпитанието на детето. Децата във възраст към пълнолетието, особено момчетата, могат да се нуждаят от непосредствен надзор от бащата. Възрастта винаги е допълнително обстоятелство и нейното значение се определя от нуждата от определени родителски грижи. Когато майката е изоставила дете-кърмаче и не се интересува за него, когато е изоставено момиче в пубертетна възраст или в други подобни случаи, не е целесъобразно предоставянето на детето на майката. До такова решение следва да се дойде и когато майката има лош морал или лошо здравословно състояние.
з) Помощта на трети лица. Когато двамата родители или родителят, на когото се предоставят децата, е зает в общественото производство или в друга дейност по трудов договор, помощта на трети лица (близки - баба, дядо, леля и др.) може да бъде допълнително обстоятелство за възможност за лични грижи на родители и п. 3 от настоящето постановление.
Обстоятелството, че детето е настанено в детски ясли, в детски дом, интернат и пр., не означава, че е налице незаинтересованост у родителя или че не се полагат грижи за детето. Напротив, касае се за съчетаване на личните грижи с дейността на специализирано обществено възпитателно заведение.
и) Социално обкръжение. Социалната среда, в която предстои да живеят децата при развод на родителите, е в зависимост от обкръжението на родителя, на когото ще се предостави упражнението на родителските права. Под обкръжение се разбират членовете на семейството, в което живее или ще живее в бъдеще този родител с детето, неговите познати и хората, с които постоянно дружи или работи. В тази насока съдилищата трябва да преценяват това обстоятелство не изолирано, а съобразно с бита, нравите, схващанията и манталитета на лицата, които влизат в обкръжението на родителя. Този критерий е допълнителен към възпитателските качества и моралния лик на родителя. Той определя възпитателното въздействие на околната социална среда. Важно е да се осигури на децата здрава социална среда, която да въздейства благотворно върху изграждането на трудови навици, правилни нравствени разбирания и изобщо добро поведение в обществото и в семейството.
к) Жилищно-битови и други материални условия на живот. Жилищните, битовите и другите материални условия на живот са важна предпоставка за отглеждането и възпитанието на децата. Те са базата за правилното формиране на личността. По смисъла на закона тези условия не са решаващи, нито сами по себе си създават основание да се предпочете родителят, който дава по-добри възможности за живот на децата.
Когато съпрузите имат общо единствено жилище, то служи еднакво като условие за живот и на двамата съпрузи-родители.
л) Вината за дълбоко разстройство на брака. Това обстоятелство поначало е без правно значение за упражняването на родителските права и мерките по чл. 29 СК*(7). Когато поведението, от което е направен извод за вината, се е отразило или може да се отрази върху отглеждането и възпитанието на децата, то може да се включи в съвкупността от обстоятелствата, които са от значение за мерките.
Когато виновното поведение на двамата съпрузи дава лошо отражение върху правилното отглеждане и възпитание на децата, мярка в интерес на децата е настаняването на същите при трето лице или в съответно заведение.
Когато поведението на единия съпруг е несъвместимо с предоставянето на него да упражнява родителските права, а другият съпруг е в невъзможност да ги упражнява по обективни причини, също така в интерес на децата е да живеят при трето лице или в съответно заведение. Така се решава случаят и при невъзможност на двамата родители да упражняват родителските права по обективни причини. Ако родителите са поставени под запрещение или са лишени от родителските права (чл. 63 СК), прилага се чл. 66 СК.
III. Съвместно живеене на децата при развод и предпоставките за разделянето им.
Правилото на чл. 29 СК не предвижда различен принцип от този по чл. 60, изр. 1 СК, според който всички деца са длъжни заедно да живеят при родителите си *(9). При развод отпада само съвместното упражнение на родителските права, а това означава, че с предоставяне упражнението на родителските права на единия родител всички деца следва да живеят при родителя, определен с решението по чл. 29 СК. С оглед на това отделното живеене на децата е допустимо само поради важни причини. По същия принцип се решава и разделянето на децата, т. е. предоставянето отглеждането и възпитанието на едни от децата при единия родител, а на други - при другия родител. За да се постанови такова разделяне, е необходимо да са налице сериозно причини, като например голямата разлика във възрастта и липса на взаимни интереси и привързаност, продължително разделено живеене, напластена омраза спрямо единия родител и т. н.
Когато децата живеят и растат заедно и след развода, у тях се развиват чувства на привързаност и взаимопомощ.
Ако родителите постигнат споразумение относно разделяне на децата, необходимо е то да отразява обективна и трезва преценка за действителните интереси на всички деца. Споразумението между родителите не е спогодба по смисъла на 125 ГПК. Разделянето на децата не бива да се допуска, ако чрез споразумението се целят материални изгоди за родителите във връзка с издръжката, жилището и т. н. Такова споразумение е в противоречие със закона и е недействително.
IV. Мерки относно личните отношения между децата и родителя, на когото не се предоставя упражнението на родителските права
Съгласно чл. 29, ал. 1 СК*(10) съдът е длъжен да определи мерки относно личните отношения между децата и родителя, на когото не е предоставено упражнението на родителските права. Този въпрос също поражда затруднения в практиката на съдилищата.
Някои съдилища определят ограничително мерките, други недостатъчно ги конкретизират. Неправилно в някои случаи се съкращава времето на контакта на детето с родителя, утежнява се предаването на детето с излишни условности и т. н. В друг случай се дава възможност на родителя да вземе детето, "когато пожелае". С оглед на тези отклонения Пленумът на Върховния съд счита, че съдилищата, като изхождат от обстоятелствата на конкретния случай, трябва да определят така личните отношения между родителите и децата, че да се създава нормална обстановка за поддържане на тези отношения. Необходимо е определените мерки с решението да не стават допълнителен източник за недоразумения и спорове между родителите.
Поддържането на подходящи лични отношения може да става не само със свиждания, но и чрез по-продължителен личен контакт на детето с родителя. По смисъла на закона е допустимо воденето на кореспонденция, размяна на телеграми, телефонни разговори, посещения на културни тържества, отиване на театър, опера и т. н. С решението на съда обаче не е необходимо да се изброяват всички възможно форми на лични отношения, някои от които следва да се изберат свободно от родителя или от самото дете, особено по време на неговото непълнолетие.
V. Изменение на мерките относно упражняване на родителските права
Съгласно чл. 29, ал. 2 СК*(11) определените мерки в зависимост от настъпили промени в обстоятелствата е израз на грижата за всестранна защита на децата, поради което наред с родителите и съдът следи служебно за ефикасността на взетите мерки и за правилното упражняване на родителските права.
Избирането на тези мерки цели правилното развитие на децата, поради това, ако обстоятелствата се изменят съществено, въпросът за ефикасността на избраните мерки поставя въпроса за вземане на нови мерки съобразно с изменените обстоятелства. Не винаги изменените обстоятелства обаче съставляват изменение на предишните приети обстоятелства, а може да бъдат и съвсем нови или да са обстоятелства, които се отнасят до мярката и нейната рационалност. Поради това съдебната практика правилно приема, че са от значение по чл. 29, ал. 2 СК както измененията, засягащи обстоятелствата, взети предвид във влязлото в сила решение, така и измененията, които произтичат от изгубилите смисъл или променени на практика мерки по упражняване на родителските права. По вътрешното им съдържание тези нови обстоятелства могат да имат различна проявна форма. Едни от тях могат да се отнасят до родителските, възпитателските или моралните качества, до социалната среда, в която живеят децата след решението, до жилищните или битовите условия и т. н. Във всички случаи обаче съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето (децата) и на ефикасността на мерките, които определят същото.
Към промените, засягащи положението на детето, и обстоятелствата спадат:
а) влошаване условията при родителя, на когото е предоставено детето, или пък подобряване условията на живот при другия родител, като под условия на живот се разбират не само жилищните и битовите условия, но и социалната среда и другите обстоятелства в решението по чл. 29, ал. 1 СК;
б) изпадане в невъзможност на родителя, при когото е детето, да упражнява родителските права поради заболяване, осъждане на лишаване от свобода за дълъг срок, напускане пределите на страната и др.;
в) загубване на родителския авторитет или фактическа невъзможност родителят да се справи с лоши прояви на детето, а другият родител е в състояние да повлияе положително;
г) повторно встъпване в нов брак на единия от двамата родители с трето лице.
Лишаването от родителски права, което е постановено с влязло в сила решение по чл. 63, ал. 2 СК, води до отпадане на решението по чл. 29 СК*(12) тъй като при наличието на особено тежък случай съдът взема мерки във връзка с особено тежкия случай, които определят правното положение на детето.
Към промените, засягащи мерките и тяхната ефективност, спадат:
а) невъзможност да се изпълни решението поради поведение на самото дете;
б) нерационален режим, като в течение на изпълнението му мерките са се оказали неблагоприятни за детето;
в) болест на детето и невъзможност за прилагане на мерките;
г) други случаи.
Съществува и особена група от изменени обстоятелства, които са свързани с нововъзникналите права и задължения на родителите по повод задължителното спазване на мерките по чл. 29, ал. 1 СК. С основание съдебната практика е включила и тези обстоятелства в категорията изменени обстоятелства по чл. 29, ал. 2 СК*(13) тъй като и тези обстоятелства имат отношение към ефикасността на защитата на детето (децата) и на положението им. Такива са например:
а) отчуждаване на детето по вина на отглеждащия родител спрямо другия родител или обратно;
б) пречки на родителя, който отглежда детето, за осъществяване на личните отношения с другия родител;
в) невръщане на детето след осъществяване на личните отношения от родителя, на когото не са предоставени за упражнение родителските права, или пък нарушаване по различни начини режима на детето, ако е във възпитателно заведение, отвличане на детето и т. н .;
г) неизпълнение на мерките и неосигуряване на лични грижи по отношение на детето.
Съзнателното задържане на детето след влизане в сила на решението по чл. 29, ал. 1 или ал. 2 не съставлява основание за нови мерки по чл. 29, ал. 2 в полза на виновния за това положение родител.
VI.Служебното и диспозитивното начало при производството по чл. 29, ал. 2 СК*(13)
Съгласно чл. 29, ал. 1 СК във всички случаи съдът, който допуска развод, действа служебно и произнася решение относно упражнение на родителските права. По чл. 29, ал. 2 СК законът предвижда едновременно действие на диспозитивното начало и на служебното начало. Производството по чл. 29, ал. 2 СК може да започне или по иск, страни по който са само родителите и евентуално прокурорът, или служебно - по инициатива на съда. Само съдът е овластен да започне производството по чл. 29, ал. 2 извън родителите и прокурора. За целта според постоянната практика на Върховния съд съдът е длъжен да постанови определение, в което се излагат сигналите, даващи основание да се променят мерките. Това определение следва да се съобщи на двамата родители, за да могат като страни в производството да вземат отношение и да посочат доказателства.
Пленумът констатира, че при делата за развод съдилищата обикновено отделят по-голямо внимание на въпросите за разстройството на брака, а подценяват изясняването на обстоятелствата, които ще имат значение за служебното произнасяне по въпросите за упражняването на родителските права при развод. Ето защо следва да се обърне внимание на съдилищата да вземат активно участие в брачния процес за правилното изясняване на тези въпроси чрез изясняване основанията на родителите да искат предоставяне децата на тях и чрез събиране на достатъчно доказателства за действителните отношения в тази насока.
------------
*(1) Постановлението е прието при действието на Семейния кодекс от 1968 г. (отм. със Семейния кодекс от 1985 г., ДВ., бр. 41 от 1985 г.)
*(2) Вж. чл. 106 СК от 1985 г.
*(3) Вж. чл. 72 СК от 1985 г.
*(4) Вж. чл. 106, ал. 2 СК от 1985 г., съгласно който е задължително изслушването на децата, навършили 14 години, а ако е уместно - и децата навършили 10 години.
*(5) Сега ал. 1 и ал. 5 на чл. 106 СК от 1985 г.
*(6) Вж. чл. 68 СК от 1985 г.
*(7) Вж. чл. 106, ал. 2, изр. второ от сега действащия СК, съгласно който родителските права не могат да бъдат предоставени на виновния за развода съпруг, ако това ще се отрази отрицателно на отглеждането и възпитанието на децата.
*(8) Вж. чл. 75 и 109 от сега действащия СК от 1985 г.
*(9) Сега чл. 71 СК
*(10) Сега чл. 106, ал. 1 СК
*(11) Сега чл. 106, ал. 5 СК
*(12) Сега чл. 75 и 106 СК
*(13) Сега чл. 105, ал. 5 СК
*(14) Сега чл. 106, ал. 2 СК
*(15) Срв. чл. 208, ал. 1 и 2 ГПК в редакцията след изменението му (ДВ, бр. 28 от 1983 г.)
Решение № 1205 от 29.XI.1993 г. по гр. д. № 535/93 г., II г. о.
Съдебна практика, Бюлетин на ВС на РБ, кн. 12/1993 г., стр. 11
чл. 105 СК
Искът по чл. 105 СК - за отмяна на дарение на значителна стойност, направено през време на брака от единия съпруг на другия, е основателен, когато бракът е прекратен по изключителната вина на надарения.
------------------------
За да уважи искът на съпругата по чл. 105 СК - за отмяна на дарението на 1/2 идеална част от жилищния имот в гр. К., направено по време на брака в полза на съпруга с нотариален акт № 25/76 г. на К. районен съд, съдът е изходил от следните безспорно установени по делото обстоятелства. Първо - дарението е направено по време на брака с цел да се заздравят отношенията между съпрузите и за стабилизиране на семейството. Второ - дарението е на имущество със значителна стойност не само с оглед данъчната оценка на имота - 10 500 лв., но и с оглед на естеството на дарението - жилищен имот, чиято стойност при сегашната жилищна конюнктура в страната непрекъснато ще се повишава. И трето и най-важно - бракоразводният съд е приел с влязлото си в сила решение по бракоразводно дело № 125/91 г., че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен по изключителната вина на мъжа. При така изяснените обстоятелства по делото законосъобразно и обосновано К. районен съд е приел, че дарението на 1/2 идеална част от жилищния имот на ищцата в гр. К., направено в полза на ответника Й. с нотариален акт № 25 от 13.IV.1976 г. следва да бъде отменено. Оставането на дарения имот в патримониума на мъжа би било незаслужена награда за изключителната му вина за прекратяването на брака с развод.
Решение № 1212 от 3.II.1994 г. по гр. д. № 2305/93 г., IV г. о.
Съдебна практика, Бюлетин на ВС на РБ, кн. 5/1994 г., стр. 19
чл. 108 ЗС,
чл. 25,
чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД
Подаряването на вещи, мотивирано с оглед на сключване на бъдещ брак между сина и бъдещата снаха на дарителката, представлява дарствено разпореждане, извършено при подразумяващо се отрицателно предварително условие, че ако бракът не се сключи, дарението би трябвало да отпадне, и ако това бъдещо събитие се е сбъднало, вещите се държат вече на отпаднало основание от надарената и подлежат на връщане от нея.
------------------------
Решението е незаконосъобразно и необосновано в отхвърлителната му част досежно златните предмети - златна пендара и обеци - чл. 207, б. "а" и "г" ГПК. От фактическа страна правилна е констатацията на съда, че тези вещи са били подарени от ищцата на ответницата и се намират понастоящем във владение на последната, която ги е задържала след неосъществяване на проектирания брак, за което се е позовал на гласните доказателства и частичното признание, което е направила ответницата по този пункт от исковата молба. Стойността на тези подарени вещи, която според назначената икономическа експертиза е съответно 5000 лв. за златните обеци и 3000 лв. за златната пендара по пазарните цени през м. май 1991 г. изключва третирането им като обичайни дарове по смисъла на чл. 227, ал. 2 ЗЗД, при които е недопустимо отменяване на дарствения акт. Такава характеристика те не могат да притежават и с оглед естеството си на семейни бижута и ценности. Действително дарението трябва да бъде отменено, за да може да се търси присъждане владението на подарената вещ с оглед възстановяване предхождащото правно положение преди надаряването и връщане престираното от дарителя, но първоинстанционният съд не е съобразил, че освен законни основания за отмяна на дарствения акт, визирани в чл. 227, ал. 1 ЗЗД и чл. 105 СК (последното не касае разглеждания случай поради липса на брак и съответно развод между надарената и сина на ищцата), би могло да съществуват и модалитети на договора за дарение, които да поставят неговото действие във връзка с едно бъдещо несигурно събитие, т. е. договорно да е предвидена възможността за прекратяване това действие и отпадане с обратна сила на неговите транслативни вещно-правни последици. В разглеждания случай е ясно, че подаряването на златните предмети е станало с оглед сключването на брак между ответницата и сина на ищцата, което е била целта на дарителя и мотива на дарственото разпореждане, който макар и неизразен е част от дарствената сделка. Щом като бракът не е бил сключен, отпада смисълът на дарението, т. е. касае до едно подразумявано отрицателно прекратително условие, тъй като подаръците са били направени със съзнанието на страните, че проектираният брак ще се осъществи и не се ли сбъдне това бъдещо събитие, т. е. не се ли сключи бракът, дарението би трябвало да отпадне. Това осъществяване на отрицателното прекратително условие е настъпило и затова действието на договора за дарение е преустановено, държането на спорните вещи от ответницата се явява вече без основание, а собствеността върху тях е възстановена в лицето на дарителя-ищцата, поради което иска за тяхното ревандикиране следва да се уважи заедно с алтернативната претенция за заплащане на тяхната равностойност по реда на чл. 208, ал. 1 ГПК след отмяна на обжалваното решение в отхвърлителната част по отношение на златните обеци и златната пендара.
Тълкувателно решение № 26 от 19.VI.1972 г., ОСГК, докладчик Емил Михайлов
Съдебна практика на ВС на НРБ - гражданска колегия, 1972 г., С., Наука и изкуство, 1973 г.
чл. 227, във връзка с
чл. 2, ал. 2,
чл. 55, ал. 1 ЗЗД,
чл. 51, ал. 2 ЗЛС (отм.)
Извън случаите на чл. 227, ал. 1 ЗЗД допустима е при развод отмяната на направено между съпрузи дарение във връзка с брака, когато неговият обект е вещ със значителна стойност и ако запазването на дарението би било в противоречие с правилата на социалистическото общежитие.
------------------------
Върховният съд, Общо събрание на гражданската колегия, при разглеждане на поставения въпрос съобрази, че след отменяването на чл. 51 ЗЛС с чл. 102 СК*(1) няма специален законен текст, който да урежда положението на направените между съпрузите дарения след прекратяването на брака. Съгласно чл. 101 СК*(2) остават да действат общите правила на глава III от особената част на ЗЗД, които уреждат договора за дарение. Основанията за отмяна на даренията са изложени в чл. 227 от същия закон и в него не е предвидена отмяна на даренията между съпрузи при развод. Следователно прекратяването на брака не води неминуемо до отмяна на направените дарения между съпрузите и до връщане на подарените вещи. Този извод се налага особено за подарените вещи за лична употреба, като дрехи, украшения и др. не твърде трайни и скъпи вещи. Дори и отмененият чл. 51 ЗЛС, който поначало предвиждаше отмяна на даренията между съпрузите при развод, изключваше случаите, когато подарените вещи вече не са налице. Сега, когато въобще не е изрично предвидена в закона такава отмяна, очевидно няма никакво основание да се счита, че при развода се отменяват направените между съпрузите дарения на вещи за лична употреба. Впрочем и мотивът на законодателя за отменянето на чл. 51 ЗЛС е, че обектите на даренията между съпрузите са немного скъпи вещи, и че при развода обикновено те са вече износени или остарели и затова е обществено неоправдано да се предвижда в закона връщането им. Несъмнено съобразно е, че в повечето случаи се касае до вещи за лична употреба.
Съпругът, който е извършил дарение на другия съпруг, не би могъл и с иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД да иска след развода връщане на подарената вещ поради отпаднало основание. Основание на договора за дарение не е сключването или съществуването на брака, които могат да бъдат само мотив за извършването на дарението. Основанието на договора е да се даде нещо безвъзмездно, да се прояви щедрост. Тази цел на дарителя е именно елемент от договора. Наистина чл. 226, ал. 3 ЗЗД по изключение обявява дарението за нищожно не само когато то противоречи на закона, но и когато единственият мотив за извършването му е противозаконен. Това особено значение обаче, което законодателят намира за необходимо да придаде на единствения мотив на дарението, не превръща последния в основание на договора. А чл. 55, ал. 1 ЗЗД има предвид само отпадане на основание на договора. Освен това, дори и да се счете, че единственият мотив на дарението се покрива напълно с основанието, не би могло да се приеме, че при развод то е отпаднало с обратна сила. Бракът се прекратява за бъдеще време, но неговото съществуване в миналото, не се заличава. А искът по чл. 55, ал. 1 ЗЗД може успешно да се води само когато основанието на договора е отпаднало с обратна сила.
В някои случаи между съпрузи се правят и дарения със значителна стойност - недвижим имот, лека кола или част от подобни вещи. Би могло да се предполага, че такива дарения се правят с оглед съществуването на брака за укрепване връзките между съпрузите. Едно такова предположение обаче не би било единствено възможното и затова въз основа на него не би могло да се заключва, че подобни дарения се сключват винаги при подразбираемо прекратително условие - докато трае бракът. Възможно е например дарение на недвижим имот да бъде направено за осигуряване на другия съпруг и децата с жилище именно от съпруга, който се стреми към прекратяване на брачните връзки. Сключването на един договор под условие трябва да бъде положително установено със съответните доказателства. Вероятността, че дарителят е искал дарението да трае докато съществува бракът, не може да обоснове извода, че страните са изявили воля и са се съгласили да сключат договора под прекратително условие. Такъв извод не може да се прави въз основа на предположение и при договор за дарение, сключен при действието на чл. 51 ЗЛС (отм.). Този текст предвиждаше при развод отмяна на даренията между бившите съпрузи, но не с обратна сила, а за в бъдеще. Подарените вещи трябваше да се връщат само ако са налице, и то в състоянието, в което се намират. Събраните от тях плодове не се връщаха; правата, придобити от третите лица, се запазваха. Следователно разводът не се считаше за прекратително условие за дарението, направено преди това от съпрузите помежду им. В такъв случай няма основание и да се предполага, че сключените при действието на чл. 51 ЗЛС (отм.). дарения са направени под прекратително условие. Затова, когато бракът е прекратен след влизането в сила на Семейния кодекс*(1), и тези дарения могат да бъдат отменявани поради развод само доколкото това е допустимо от законните разпоредби, които са в действие по това време.
Запазването на някои случаи на даренията между съпрузите след развода е в явно несъответствие с нормите на морала. Мотивът на законодателят за отменяване на чл. 51 ЗЛС беше, че обикновено се касае до дарения на немного скъпи и трайни вещи, за които не е обществено оправдано да се предвижда връщане при развод. Както вече се изтъкна обаче, известно е от съдебната практика, че понякога между съпрузи се правят и дарения на вещи със значителна стойност. Има случаи на подарени жилища, леки коли, разбира се, с оглед съвместното им ползване през време на брака, или на скъпоценни вещи, чиято голяма стойност представлява известно осигуряване на семейството за в бъдеще. Не би било етично, нито социално оправдано получилият такъв дар съпруг, който при това е допринесъл с поведението си за разстройството на брачните отношения, да остане собственик на подарената вещ след развода. Това би означавало той да получи една съвсем незаслужена награда за брачните си простъпки и би стимулирало користни и измамливи действия на недобросъвестни съпрузи. За да не се достига до такива резултати, би следвало законът да урежда такива случаи в съответствие с изискванията на морала. След отмяната на чл. 51 ЗЛС обаче няма специални правила за съдбата на даренията след развода. Поради тази непълнота на закона се налага да се прилагат съгласно чл. 2, ал. 2 ЗЗД*(3) разпоредбите на чл. 227 ЗЗД, които се отнасят до аналогични случаи. Отмяната следователно ще трябва да бъде провеждана при спазване на правилата на ал. 2 - 5 на чл. 227 ЗЗД*(4).
-----------
*(1) Касае се за Семейния кодекс от 1968 г.
*(2) По семейния кодекс от 1985 г. - § 4 от Преходните разпоредби .
*(3) Отм. с § 4 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗНА (ДВ, бр. 27/73 г.); сега чл. 46, ал. 2 ЗНА.
*(4) Срв. чл. 105 от сега действащия Семеен кодекс от 1985 г.
Относно обобщаване на съдебната практика по предоставяне упражняването на родителските права и определяне личните отношения между децата и родителите при развод.
Съдебна практика на ВС на НРБ - гражданска колегия, 1974 г., С., Наука и изкуство, 1975 г.
чл. 29 СК (отм.),
чл. 59,
чл. 60,
чл. 61,
чл. 63,
чл. 66,
чл. 68,
чл. 71,
чл. 74,
чл. 106,
чл. 109 СК
I 1. Обръща внимание на съдилищата да подобрят дейността си по предоставяне упражняването на родителските права на единия от съпрузите с решението за допускане на развода и по-късно - при изменяване на постановените мерки, като изясняват делото от фактическа страна чрез: - изслушване на родителите и основанията им да се предоставят децата на един от тях; - събиране на достатъчно доказателства за действителните отношения на съпрузите по повод децата и отношенията родители-деца; - изслушване на близки и децата, ако това е уместно. 2. Изслушването на родителите е задължително при всеки брачен процес, както и при процеса за изменяване на мерките по чл. 29, ал. 2 СК. То следва да стане още в първото по делото заседание след изтичане на помирителния срок. 3. Съдът определя родителя, който еднолично ще упражнява родителските права в бъдеще, като държи сметка за интересите на децата. Под "интереси на децата" по смисъла на чл. 29, ал. 1 СК*(14) се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и - възпитание създаване на трудови навици и дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо изграждането на всяко дете като съзнателен гражданин. 4. Когато обстоятелствата налагат, съдът е длъжен да постанови изслушването на близки и на децата. Неспазване на задължението за изслушване на родителите, а когато това се налага от обстоятелствата - и на близките и децата съставлява основание за отменяване на решението по чл. 207, б. "б" ГПК. Изслушването във втората инстанция е недопустимо, освен когато делото се разглежда от нея по същество - чл. 210 ГПК*(15). Мнението на близките и желанието на децата не са задължителни за съда. Те се обсъждат наред с останалите обстоятелства. II Решението за предоставяне упражнението на родителските права спрямо децата на единия родител следва да се основава на интересите на децата, преценени с оглед и на следните обстоятелства: - родителски качества; - полагане грижи и умения за възпитание; - подпомагане подготовката за придобиване знания, трудови навици и др.; - морални качества на родителя; - социално обкръжение и битови условия; - възраст и пол на децата; - привързаност между деца и родители и между децата; - помощ на трети лица и др. Вината за дълбокото разстройване на брака поначало е без правно значение за предоставяне упражняването на родителските права и мерките по чл. 29 СК*(4). Когато обаче поведението, от което е направен извод за вината, се е отразило върху правилното отглеждане и възпитание на децата, то може да се включи в обстоятелствата които са от значение за мерките. Ако такова поведение имат и двамата родители, съдът е длъжен да настани децата при трето лице или в съответно заведение. При невъзможност на единия родител да упражнява родителските права и когато поведението на другия изключва предоставянето на упражняването на родителските права на него, в интерес на децата е да живеят при трето лице или в съответно заведение. III С предоставяне упражнението на родителските права на единия родител всички деца следва да живеят при този родител. Отделното живеене на децата е допустимо само когато важни причини налагат това. Съдебна спогодба между родителите за разделяне на децата е недопустима - съдът решава въпроса за разделно живеене на децата, ако интересите им налагат това. Съдът обсъжда общите предложения на родителите заедно с другите обстоятелства, като се ръководи от всестранната защита на интересите на децата. IV 1. С решението по упражняването на родителските права съдът е длъжен, като изхожда от обстоятелствата на конкретния случай, които са от значение за интересите на децата, да определи подходящи лични отношения между децата и родителите. 2. Свиждането и вземането на детето са неразделни части от поддържането на лични отношения. Начинът и формата на поддържане на лични отношения могат да бъдат най-разнообразни. 3. Поддържането на личните отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, по начало трябва да става в неговото местожителство или местопребиваване в зависимост от това, къде живее родителят, който упражнява родителските права. V Основание за иск или за служебно производство по чл. 29, ал. 2 СК*(11) са изменилите се обстоятелства, които съществено засягат интересите на детето. По смисъла на чл. 29, ал. 2 СК под "изменение на обстоятелствата" се разбират както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при ново разрешение. Във всички случаи съдът е длъжен да обсъжда дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на по-рано взетите мерки. Съзнателното задържане на детето след влизане в сила на решението по чл. 29, ал. 1 или ал. 2 СК и създаване на пречки за изпълнението не съставлява основание за нови мерки в полза на виновния за това положение родител. VI 1. Съгласно чл. 29, ал. 1 СК съдът във всички случаи, когато допуска развод, действува служебно и произнася решение относно упражняването на родителските права спрямо децата. 2. Производството по чл. 29, ал. 2 СК може да започне по иск на някой от родителите, от прокурора или служебно, по инициатива на съда. 3. Служебното производство по чл. 29, ал. 2 СК започва с определение, в което се излагат сигналите, даващи основание да се променят мерките. Това определение се съобщава на двамата родители.
------------------------
По въпросите за упражняването на родителските права при развод, за мерките по това упражняване и за личните отношения между родители и деца съдилищата имат изобилна практика. Съдебната практика в основни линии е в съгласие със закона. В отделни случаи обаче е налице неправилно приложение на чл. 29 СК*(2) главно във връзка с изискването тези въпроси да се решават с оглед интересите на децата. Това се дължи и на неизясняване на обстоятелствата, свързани с тези лично-правни последици от прекратяване на брака, и на незадълбочена оценка на доказателствата.
За да се отстранят тези недостатъци, Пленумът на Върховния съд намира, че е необходимо да се обобщи съдебната практика по тези дела и да се дадат указания по правилното приложение на закона (чл. 29 СК).
I. По упражняването на родителските права при развод
Родителските права по чл. 61 СК*(3) се упражняват от двамата родители заедно и поотделно. Прекратяването на брака прави практически невъзможно съвместното упражняване на родителските права. Поради това чл. 29 СК разпорежда съдът по закон служебно да предостави упражнението на родителските права на единия от съпрузите. По смисъла на закона представя се само упражняването на правата, защото задълженията на родителя, комуто не се предоставя упражнението на родителските права, се запазват и при развод. Под упражнение на родителските права се разбира тяхното ежедневно осъществяване, както и действията по закрилата, защитата и представителството на децата.
Определянето на родител, който еднолично ще упражнява родителските права в бъдеще, по изричната разпоредба на чл. 29 СК става, като се държи сметка за интересите на децата. В понятието "интереси на децата" по смисъла на чл. 29 СК се включват необходимостта от правилно отглеждане и възпитание на децата, създаване на трудови навици и дисциплинираност, подготовка за общественополезен труд - изобщо всяко дете да стане хармонично развита личност и добър гражданин. В това понятие влизат и материалните интереси на детето - обезпечаване на жилище, битови условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му, представителство и др. Решаващо значение за интересите на детето има цялата съвкупност от интереси, но от аспекта на всестранното развитие на личността.
Съгласно чл. 29, ал. 1, изр. 3 СК съдът е длъжен, преди да се произнесе относно упражняването на родителските права, да изслуша родителите, а ако е уместно - и децата, и близки на семейството. Съдилищата не винаги са спазвали това изискване на закона. Практиката на съдилищата не е единна и по въпроса кога е уместно да се изслушат децата и при каква възраст на същите. Има нееднаква практика и по въпроса за правното положение на близките и процесуалната същност на изслушването им от съда.
Във връзка с това Пленумът намира за необходимо да поясни, че изслушването на родителите е задължително при всеки брачен процес. Това се извежда от израза "съдът изслушва родителите", както и от различието в изслушването на децата и третите лица - "близки". Изслушването на децата и близките не е задължително във всички случаи*(4), но от израза "уместно" не може да се счете, че се касае до субективна преценка на съда (дискреция). Когато обстоятелствата налагат, и по отношение на децата и близките съдът е длъжен да постанови изслушване. По своята правна същност изслушването не е равнозначно с разпит на свидетели или с разпит на страна по чл. 114 ГПК. Изслушването има за цел да се чуят съображения на родителите и на останалите лица за възможно най-правилната защита на интересите на децата с оглед на съгласуване техния личен интерес с интересите на семейството и обществото. Неспазването на задължението за изслушване съставлява нарушение на съдопроизводствено правило.
Под "близки" законът има предвид лицата, които имат непосредствена връзка и отношения със семейството, познават сравнително добре както родителите на децата, така и техните отношения. Те са лица, които могат да дадат мнение по поставените въпроси. Техните мнения улесняват решението по чл. 29 в посочения по-горе смисъл. При изслушването им близките не са нито страна в процеса, нито свидетели, а близки, особен род участници в брачния процес, допуснати по изрична разпоредба на специален закон. Когато близките са посочени от страните в брачния процес като свидетели за установяване на обстоятелства, техният разпит е такъв на свидетел, но те могат, ако съдът намери за уместно, да дадат и съображения за интересите на децата при кого от родителите да останат.
Законът не посочва определена възраст, над която може да се допусне изслушването на децата*(4). В тази насока съдът съобразно със случая и обстоятелствата решава дали дадено дете или всички деца могат да бъдат изслушани. От значение са и данните за развитието на децата, преценени от съда, доколко те могат да преценят при кого от родителите е по-добре да останат след развода.
Желанието на родителите и това на децата, а също така и мненията на близките не са задължителни за съда. Те обаче се обсъждат на общо основание и се вземат предвид при оценката на събраните доказателства с оглед интересите на децата.
С влизането в сила на решението по чл. 29, ал. 1 СК упражняването на родителските права спрямо децата в бъдеще става само от родители, комуто децата са предоставени за възпитание и отглеждане. Това обаче не лишава другия родител от родителските му права, а задълженията на двамата родители се запазват независимо от допуснатия развод. Заедно с това за двамата родители възникват и нови задължения, произтичащи от развода - да спазват коректно поведение един към друг, да не вършат нищо за отчуждение на децата спрямо другия родител и помежду им, да не накърняват своя и на другия родител авторитет, да обезпечават обстановка, която да съдейства за развитието на детето.
II. Обстоятелства, които има правно значение за определяне мерките по чл. 29, ал. 1 СК.
Законът не съдържа обстоятелствата, които са от значение за определяне на мерките по упражняване на родителските права при развод. От съпоставянето на двете алинеи на чл. 29 СК*(5) се вижда, че законът има предвид определяне на мерките съобразно обстоятелствата на конкретния случай. Това означава, че са от значение не отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелствата на разглеждания случай. Тези обстоятелства са от най-разнообразно естество. По-съществени от тях са:
а) Възпитателски качества на родителите. Родителските качества имат най-голямо значение за правилното отглеждане и възпитание на децата, за обезпечаване на грижите, необходими за изграждане навиците на децата, любовта им към труда и включването им в строителството на новия живот. Правилното възпитание на децата зависи преди всичко от личността и възпитателските качества на родителите. Поради това от значение за определяне кой от родителите ще упражнява сам родителските права при развод са образованието, културата, мирогледът и другите качества на личността на отделния родител. Същественото обаче е не тяхното наличие, а конкретното им проявление, от което се определя авторитетът на родителя в обществото и пред децата. Поради това от значение е умението на родителя добре да направлява децата в живота, да им дава положителен пример, да им внушава правилни постъпки и т. н.
б) Морален лик на родителите. Моралният лик на родителя също така е от значение за приложението на чл. 29 СК. Моралните качества на родителите са важна предпоставка за създаване у децата на нравствени добродетели и за възпитанието им. Моралното падение, алкохолизмът, престъпните антиобществени прояви, развратът и други такива прояви създават отрицателен нравствен облик на родителя и лош пример за децата. Такива прояви са несъвместими с изискването на закона и са пречка за предоставяне упражнението на родителските права при развод. Когато обаче се касае до отделни обикновени провинения, съдът преценява какво отражение имат те за моралното възпитание на децата.
в) Грижи и отношение на родителите към децата. Под грижи за децата се разбират личните усилия на родителя във връзка с отглеждането им, надзора и възпитателските похвати по изграждането личността на всяко от децата. Поради това от значение е отношението към децата, еднаквата грижа към всяко от тях, поощренията към добрите и порицанието на отрицателните прояви на всички деца в семейството - родени в брака, доведени, заварени, осиновени, извънбрачни и т. н. Децата следва да останат при този родител, който е полагал и полага най-големи грижи за тях. Не е полагане на грижи угаждането и разглезването на децата, създаването у тях на отрицателни възгледи към труда в семейството и обществото, за живот в излишество и лентяйство. Когато през време на брака децата са гледани от родителите на единия съпруг по споразумение на съпрузите, грижите за децата са налице от страна и на двамата родители.
г) Желанието на родителите. Изявената готовност да се отглеждат и възпитават децата след развода е указание за сериозна загриженост за тях и желание да се изпълни родителският дълг съобразно с разпоредбата на чл. 59 СК*(6). Не е израз на грижа към децата искането на родителя, който чрез това търси изгоди - предоставяне ползването на по-голям дял от общото имущество, семейното жилище, недаване издръжка в необходимия размер и др. Когато родителят не желае децата или само едно от тях, не може да се очаква правилно изпълнение на родителския дълг. В такъв случай децата се предоставят на родителя, който е в състояние да ги гледа, а ако му липсват качества, съдът може да постанови децата да живеят у трето лице или да бъдат настанени в съответно заведение.
д) Привързаност на децата към родителите. Взаимната привързаност на родителите и децата е важна предпоставка за упражняването на родителските права. По-лесно се осъществяват възпитанието и родителските грижи по отглеждането на децата, когато в основата им лежи взаимната привързаност на възпитател и възпитаник. Привързаността е налице, когато са се развили чувствата на детето поради сериозността и авторитета на родителя, а не поради угаждане и разглезване, поради удовлетворяване на капризи на децата или поради изоставяне надзора над тях. Желанието на децата, продиктувано от такива съображения, не е в техен интерес.
е) Полът на децата. Майката е по-пригодна от бащата да отглежда и възпитава децата от женски пол и наравно да отглежда и възпитава момчетата. Особено важно е дали момичетата са в предпубертетна и пубертетна възраст. Не е пречка в някои случаи да се предоставят и момичета в пубертетна и предпубертетна възраст на баща, ако майката има лош морал или няма необходимите качества да упражнява родителските права спрямо децата. В такъв случай в кръга на мерките, които се определят, влиза и помощта на други лица (лекарки, жени, родилки, сестра, леля, баба и др.), които да подпомогнат момичето по въпросите около неговото полово съзряване и осъзнаване на неговата роля като бъдеща майка.
ж) Възраст на децата. Възрастта на децата е от значение, когато наред с другите обстоятелства детето се нуждае от определени родителски грижи. Децата в ниска възраст (пеленачета, в първите години), децата с разклатено здраве и др. се нуждаят от непосредствена майчина грижа. В такива случаи майката е по-пригодна от бащата за отглеждането и възпитанието на детето. Децата във възраст към пълнолетието, особено момчетата, могат да се нуждаят от непосредствен надзор от бащата. Възрастта винаги е допълнително обстоятелство и нейното значение се определя от нуждата от определени родителски грижи. Когато майката е изоставила дете-кърмаче и не се интересува за него, когато е изоставено момиче в пубертетна възраст или в други подобни случаи, не е целесъобразно предоставянето на детето на майката. До такова решение следва да се дойде и когато майката има лош морал или лошо здравословно състояние.
з) Помощта на трети лица. Когато двамата родители или родителят, на когото се предоставят децата, е зает в общественото производство или в друга дейност по трудов договор, помощта на трети лица (близки - баба, дядо, леля и др.) може да бъде допълнително обстоятелство за възможност за лични грижи на родители и п. 3 от настоящето постановление.
Обстоятелството, че детето е настанено в детски ясли, в детски дом, интернат и пр., не означава, че е налице незаинтересованост у родителя или че не се полагат грижи за детето. Напротив, касае се за съчетаване на личните грижи с дейността на специализирано обществено възпитателно заведение.
и) Социално обкръжение. Социалната среда, в която предстои да живеят децата при развод на родителите, е в зависимост от обкръжението на родителя, на когото ще се предостави упражнението на родителските права. Под обкръжение се разбират членовете на семейството, в което живее или ще живее в бъдеще този родител с детето, неговите познати и хората, с които постоянно дружи или работи. В тази насока съдилищата трябва да преценяват това обстоятелство не изолирано, а съобразно с бита, нравите, схващанията и манталитета на лицата, които влизат в обкръжението на родителя. Този критерий е допълнителен към възпитателските качества и моралния лик на родителя. Той определя възпитателното въздействие на околната социална среда. Важно е да се осигури на децата здрава социална среда, която да въздейства благотворно върху изграждането на трудови навици, правилни нравствени разбирания и изобщо добро поведение в обществото и в семейството.
к) Жилищно-битови и други материални условия на живот. Жилищните, битовите и другите материални условия на живот са важна предпоставка за отглеждането и възпитанието на децата. Те са базата за правилното формиране на личността. По смисъла на закона тези условия не са решаващи, нито сами по себе си създават основание да се предпочете родителят, който дава по-добри възможности за живот на децата.
Когато съпрузите имат общо единствено жилище, то служи еднакво като условие за живот и на двамата съпрузи-родители.
л) Вината за дълбоко разстройство на брака. Това обстоятелство поначало е без правно значение за упражняването на родителските права и мерките по чл. 29 СК*(7). Когато поведението, от което е направен извод за вината, се е отразило или може да се отрази върху отглеждането и възпитанието на децата, то може да се включи в съвкупността от обстоятелствата, които са от значение за мерките.
Когато виновното поведение на двамата съпрузи дава лошо отражение върху правилното отглеждане и възпитание на децата, мярка в интерес на децата е настаняването на същите при трето лице или в съответно заведение.
Когато поведението на единия съпруг е несъвместимо с предоставянето на него да упражнява родителските права, а другият съпруг е в невъзможност да ги упражнява по обективни причини, също така в интерес на децата е да живеят при трето лице или в съответно заведение. Така се решава случаят и при невъзможност на двамата родители да упражняват родителските права по обективни причини. Ако родителите са поставени под запрещение или са лишени от родителските права (чл. 63 СК), прилага се чл. 66 СК.
III. Съвместно живеене на децата при развод и предпоставките за разделянето им.
Правилото на чл. 29 СК не предвижда различен принцип от този по чл. 60, изр. 1 СК, според който всички деца са длъжни заедно да живеят при родителите си *(9). При развод отпада само съвместното упражнение на родителските права, а това означава, че с предоставяне упражнението на родителските права на единия родител всички деца следва да живеят при родителя, определен с решението по чл. 29 СК. С оглед на това отделното живеене на децата е допустимо само поради важни причини. По същия принцип се решава и разделянето на децата, т. е. предоставянето отглеждането и възпитанието на едни от децата при единия родител, а на други - при другия родител. За да се постанови такова разделяне, е необходимо да са налице сериозно причини, като например голямата разлика във възрастта и липса на взаимни интереси и привързаност, продължително разделено живеене, напластена омраза спрямо единия родител и т. н.
Когато децата живеят и растат заедно и след развода, у тях се развиват чувства на привързаност и взаимопомощ.
Ако родителите постигнат споразумение относно разделяне на децата, необходимо е то да отразява обективна и трезва преценка за действителните интереси на всички деца. Споразумението между родителите не е спогодба по смисъла на 125 ГПК. Разделянето на децата не бива да се допуска, ако чрез споразумението се целят материални изгоди за родителите във връзка с издръжката, жилището и т. н. Такова споразумение е в противоречие със закона и е недействително.
IV. Мерки относно личните отношения между децата и родителя, на когото не се предоставя упражнението на родителските права
Съгласно чл. 29, ал. 1 СК*(10) съдът е длъжен да определи мерки относно личните отношения между децата и родителя, на когото не е предоставено упражнението на родителските права. Този въпрос също поражда затруднения в практиката на съдилищата.
Някои съдилища определят ограничително мерките, други недостатъчно ги конкретизират. Неправилно в някои случаи се съкращава времето на контакта на детето с родителя, утежнява се предаването на детето с излишни условности и т. н. В друг случай се дава възможност на родителя да вземе детето, "когато пожелае". С оглед на тези отклонения Пленумът на Върховния съд счита, че съдилищата, като изхождат от обстоятелствата на конкретния случай, трябва да определят така личните отношения между родителите и децата, че да се създава нормална обстановка за поддържане на тези отношения. Необходимо е определените мерки с решението да не стават допълнителен източник за недоразумения и спорове между родителите.
Поддържането на подходящи лични отношения може да става не само със свиждания, но и чрез по-продължителен личен контакт на детето с родителя. По смисъла на закона е допустимо воденето на кореспонденция, размяна на телеграми, телефонни разговори, посещения на културни тържества, отиване на театър, опера и т. н. С решението на съда обаче не е необходимо да се изброяват всички възможно форми на лични отношения, някои от които следва да се изберат свободно от родителя или от самото дете, особено по време на неговото непълнолетие.
V. Изменение на мерките относно упражняване на родителските права
Съгласно чл. 29, ал. 2 СК*(11) определените мерки в зависимост от настъпили промени в обстоятелствата е израз на грижата за всестранна защита на децата, поради което наред с родителите и съдът следи служебно за ефикасността на взетите мерки и за правилното упражняване на родителските права.
Избирането на тези мерки цели правилното развитие на децата, поради това, ако обстоятелствата се изменят съществено, въпросът за ефикасността на избраните мерки поставя въпроса за вземане на нови мерки съобразно с изменените обстоятелства. Не винаги изменените обстоятелства обаче съставляват изменение на предишните приети обстоятелства, а може да бъдат и съвсем нови или да са обстоятелства, които се отнасят до мярката и нейната рационалност. Поради това съдебната практика правилно приема, че са от значение по чл. 29, ал. 2 СК както измененията, засягащи обстоятелствата, взети предвид във влязлото в сила решение, така и измененията, които произтичат от изгубилите смисъл или променени на практика мерки по упражняване на родителските права. По вътрешното им съдържание тези нови обстоятелства могат да имат различна проявна форма. Едни от тях могат да се отнасят до родителските, възпитателските или моралните качества, до социалната среда, в която живеят децата след решението, до жилищните или битовите условия и т. н. Във всички случаи обаче съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето (децата) и на ефикасността на мерките, които определят същото.
Към промените, засягащи положението на детето, и обстоятелствата спадат:
а) влошаване условията при родителя, на когото е предоставено детето, или пък подобряване условията на живот при другия родител, като под условия на живот се разбират не само жилищните и битовите условия, но и социалната среда и другите обстоятелства в решението по чл. 29, ал. 1 СК;
б) изпадане в невъзможност на родителя, при когото е детето, да упражнява родителските права поради заболяване, осъждане на лишаване от свобода за дълъг срок, напускане пределите на страната и др.;
в) загубване на родителския авторитет или фактическа невъзможност родителят да се справи с лоши прояви на детето, а другият родител е в състояние да повлияе положително;
г) повторно встъпване в нов брак на единия от двамата родители с трето лице.
Лишаването от родителски права, което е постановено с влязло в сила решение по чл. 63, ал. 2 СК, води до отпадане на решението по чл. 29 СК*(12) тъй като при наличието на особено тежък случай съдът взема мерки във връзка с особено тежкия случай, които определят правното положение на детето.
Към промените, засягащи мерките и тяхната ефективност, спадат:
а) невъзможност да се изпълни решението поради поведение на самото дете;
б) нерационален режим, като в течение на изпълнението му мерките са се оказали неблагоприятни за детето;
в) болест на детето и невъзможност за прилагане на мерките;
г) други случаи.
Съществува и особена група от изменени обстоятелства, които са свързани с нововъзникналите права и задължения на родителите по повод задължителното спазване на мерките по чл. 29, ал. 1 СК. С основание съдебната практика е включила и тези обстоятелства в категорията изменени обстоятелства по чл. 29, ал. 2 СК*(13) тъй като и тези обстоятелства имат отношение към ефикасността на защитата на детето (децата) и на положението им. Такива са например:
а) отчуждаване на детето по вина на отглеждащия родител спрямо другия родител или обратно;
б) пречки на родителя, който отглежда детето, за осъществяване на личните отношения с другия родител;
в) невръщане на детето след осъществяване на личните отношения от родителя, на когото не са предоставени за упражнение родителските права, или пък нарушаване по различни начини режима на детето, ако е във възпитателно заведение, отвличане на детето и т. н .;
г) неизпълнение на мерките и неосигуряване на лични грижи по отношение на детето.
Съзнателното задържане на детето след влизане в сила на решението по чл. 29, ал. 1 или ал. 2 не съставлява основание за нови мерки по чл. 29, ал. 2 в полза на виновния за това положение родител.
VI.Служебното и диспозитивното начало при производството по чл. 29, ал. 2 СК*(13)
Съгласно чл. 29, ал. 1 СК във всички случаи съдът, който допуска развод, действа служебно и произнася решение относно упражнение на родителските права. По чл. 29, ал. 2 СК законът предвижда едновременно действие на диспозитивното начало и на служебното начало. Производството по чл. 29, ал. 2 СК може да започне или по иск, страни по който са само родителите и евентуално прокурорът, или служебно - по инициатива на съда. Само съдът е овластен да започне производството по чл. 29, ал. 2 извън родителите и прокурора. За целта според постоянната практика на Върховния съд съдът е длъжен да постанови определение, в което се излагат сигналите, даващи основание да се променят мерките. Това определение следва да се съобщи на двамата родители, за да могат като страни в производството да вземат отношение и да посочат доказателства.
Пленумът констатира, че при делата за развод съдилищата обикновено отделят по-голямо внимание на въпросите за разстройството на брака, а подценяват изясняването на обстоятелствата, които ще имат значение за служебното произнасяне по въпросите за упражняването на родителските права при развод. Ето защо следва да се обърне внимание на съдилищата да вземат активно участие в брачния процес за правилното изясняване на тези въпроси чрез изясняване основанията на родителите да искат предоставяне децата на тях и чрез събиране на достатъчно доказателства за действителните отношения в тази насока.
------------
*(1) Постановлението е прието при действието на Семейния кодекс от 1968 г. (отм. със Семейния кодекс от 1985 г., ДВ., бр. 41 от 1985 г.)
*(2) Вж. чл. 106 СК от 1985 г.
*(3) Вж. чл. 72 СК от 1985 г.
*(4) Вж. чл. 106, ал. 2 СК от 1985 г., съгласно който е задължително изслушването на децата, навършили 14 години, а ако е уместно - и децата навършили 10 години.
*(5) Сега ал. 1 и ал. 5 на чл. 106 СК от 1985 г.
*(6) Вж. чл. 68 СК от 1985 г.
*(7) Вж. чл. 106, ал. 2, изр. второ от сега действащия СК, съгласно който родителските права не могат да бъдат предоставени на виновния за развода съпруг, ако това ще се отрази отрицателно на отглеждането и възпитанието на децата.
*(8) Вж. чл. 75 и 109 от сега действащия СК от 1985 г.
*(9) Сега чл. 71 СК
*(10) Сега чл. 106, ал. 1 СК
*(11) Сега чл. 106, ал. 5 СК
*(12) Сега чл. 75 и 106 СК
*(13) Сега чл. 105, ал. 5 СК
*(14) Сега чл. 106, ал. 2 СК
*(15) Срв. чл. 208, ал. 1 и 2 ГПК в редакцията след изменението му (ДВ, бр. 28 от 1983 г.)
Решение № 1205 от 29.XI.1993 г. по гр. д. № 535/93 г., II г. о.
Съдебна практика, Бюлетин на ВС на РБ, кн. 12/1993 г., стр. 11
чл. 105 СК
Искът по чл. 105 СК - за отмяна на дарение на значителна стойност, направено през време на брака от единия съпруг на другия, е основателен, когато бракът е прекратен по изключителната вина на надарения.
------------------------
За да уважи искът на съпругата по чл. 105 СК - за отмяна на дарението на 1/2 идеална част от жилищния имот в гр. К., направено по време на брака в полза на съпруга с нотариален акт № 25/76 г. на К. районен съд, съдът е изходил от следните безспорно установени по делото обстоятелства. Първо - дарението е направено по време на брака с цел да се заздравят отношенията между съпрузите и за стабилизиране на семейството. Второ - дарението е на имущество със значителна стойност не само с оглед данъчната оценка на имота - 10 500 лв., но и с оглед на естеството на дарението - жилищен имот, чиято стойност при сегашната жилищна конюнктура в страната непрекъснато ще се повишава. И трето и най-важно - бракоразводният съд е приел с влязлото си в сила решение по бракоразводно дело № 125/91 г., че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен по изключителната вина на мъжа. При така изяснените обстоятелства по делото законосъобразно и обосновано К. районен съд е приел, че дарението на 1/2 идеална част от жилищния имот на ищцата в гр. К., направено в полза на ответника Й. с нотариален акт № 25 от 13.IV.1976 г. следва да бъде отменено. Оставането на дарения имот в патримониума на мъжа би било незаслужена награда за изключителната му вина за прекратяването на брака с развод.
Решение № 1212 от 3.II.1994 г. по гр. д. № 2305/93 г., IV г. о.
Съдебна практика, Бюлетин на ВС на РБ, кн. 5/1994 г., стр. 19
чл. 108 ЗС,
чл. 25,
чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД
Подаряването на вещи, мотивирано с оглед на сключване на бъдещ брак между сина и бъдещата снаха на дарителката, представлява дарствено разпореждане, извършено при подразумяващо се отрицателно предварително условие, че ако бракът не се сключи, дарението би трябвало да отпадне, и ако това бъдещо събитие се е сбъднало, вещите се държат вече на отпаднало основание от надарената и подлежат на връщане от нея.
------------------------
Решението е незаконосъобразно и необосновано в отхвърлителната му част досежно златните предмети - златна пендара и обеци - чл. 207, б. "а" и "г" ГПК. От фактическа страна правилна е констатацията на съда, че тези вещи са били подарени от ищцата на ответницата и се намират понастоящем във владение на последната, която ги е задържала след неосъществяване на проектирания брак, за което се е позовал на гласните доказателства и частичното признание, което е направила ответницата по този пункт от исковата молба. Стойността на тези подарени вещи, която според назначената икономическа експертиза е съответно 5000 лв. за златните обеци и 3000 лв. за златната пендара по пазарните цени през м. май 1991 г. изключва третирането им като обичайни дарове по смисъла на чл. 227, ал. 2 ЗЗД, при които е недопустимо отменяване на дарствения акт. Такава характеристика те не могат да притежават и с оглед естеството си на семейни бижута и ценности. Действително дарението трябва да бъде отменено, за да може да се търси присъждане владението на подарената вещ с оглед възстановяване предхождащото правно положение преди надаряването и връщане престираното от дарителя, но първоинстанционният съд не е съобразил, че освен законни основания за отмяна на дарствения акт, визирани в чл. 227, ал. 1 ЗЗД и чл. 105 СК (последното не касае разглеждания случай поради липса на брак и съответно развод между надарената и сина на ищцата), би могло да съществуват и модалитети на договора за дарение, които да поставят неговото действие във връзка с едно бъдещо несигурно събитие, т. е. договорно да е предвидена възможността за прекратяване това действие и отпадане с обратна сила на неговите транслативни вещно-правни последици. В разглеждания случай е ясно, че подаряването на златните предмети е станало с оглед сключването на брак между ответницата и сина на ищцата, което е била целта на дарителя и мотива на дарственото разпореждане, който макар и неизразен е част от дарствената сделка. Щом като бракът не е бил сключен, отпада смисълът на дарението, т. е. касае до едно подразумявано отрицателно прекратително условие, тъй като подаръците са били направени със съзнанието на страните, че проектираният брак ще се осъществи и не се ли сбъдне това бъдещо събитие, т. е. не се ли сключи бракът, дарението би трябвало да отпадне. Това осъществяване на отрицателното прекратително условие е настъпило и затова действието на договора за дарение е преустановено, държането на спорните вещи от ответницата се явява вече без основание, а собствеността върху тях е възстановена в лицето на дарителя-ищцата, поради което иска за тяхното ревандикиране следва да се уважи заедно с алтернативната претенция за заплащане на тяхната равностойност по реда на чл. 208, ал. 1 ГПК след отмяна на обжалваното решение в отхвърлителната част по отношение на златните обеци и златната пендара.
Тълкувателно решение № 26 от 19.VI.1972 г., ОСГК, докладчик Емил Михайлов
Съдебна практика на ВС на НРБ - гражданска колегия, 1972 г., С., Наука и изкуство, 1973 г.
чл. 227, във връзка с
чл. 2, ал. 2,
чл. 55, ал. 1 ЗЗД,
чл. 51, ал. 2 ЗЛС (отм.)
Извън случаите на чл. 227, ал. 1 ЗЗД допустима е при развод отмяната на направено между съпрузи дарение във връзка с брака, когато неговият обект е вещ със значителна стойност и ако запазването на дарението би било в противоречие с правилата на социалистическото общежитие.
------------------------
Върховният съд, Общо събрание на гражданската колегия, при разглеждане на поставения въпрос съобрази, че след отменяването на чл. 51 ЗЛС с чл. 102 СК*(1) няма специален законен текст, който да урежда положението на направените между съпрузите дарения след прекратяването на брака. Съгласно чл. 101 СК*(2) остават да действат общите правила на глава III от особената част на ЗЗД, които уреждат договора за дарение. Основанията за отмяна на даренията са изложени в чл. 227 от същия закон и в него не е предвидена отмяна на даренията между съпрузи при развод. Следователно прекратяването на брака не води неминуемо до отмяна на направените дарения между съпрузите и до връщане на подарените вещи. Този извод се налага особено за подарените вещи за лична употреба, като дрехи, украшения и др. не твърде трайни и скъпи вещи. Дори и отмененият чл. 51 ЗЛС, който поначало предвиждаше отмяна на даренията между съпрузите при развод, изключваше случаите, когато подарените вещи вече не са налице. Сега, когато въобще не е изрично предвидена в закона такава отмяна, очевидно няма никакво основание да се счита, че при развода се отменяват направените между съпрузите дарения на вещи за лична употреба. Впрочем и мотивът на законодателя за отменянето на чл. 51 ЗЛС е, че обектите на даренията между съпрузите са немного скъпи вещи, и че при развода обикновено те са вече износени или остарели и затова е обществено неоправдано да се предвижда в закона връщането им. Несъмнено съобразно е, че в повечето случаи се касае до вещи за лична употреба.
Съпругът, който е извършил дарение на другия съпруг, не би могъл и с иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД да иска след развода връщане на подарената вещ поради отпаднало основание. Основание на договора за дарение не е сключването или съществуването на брака, които могат да бъдат само мотив за извършването на дарението. Основанието на договора е да се даде нещо безвъзмездно, да се прояви щедрост. Тази цел на дарителя е именно елемент от договора. Наистина чл. 226, ал. 3 ЗЗД по изключение обявява дарението за нищожно не само когато то противоречи на закона, но и когато единственият мотив за извършването му е противозаконен. Това особено значение обаче, което законодателят намира за необходимо да придаде на единствения мотив на дарението, не превръща последния в основание на договора. А чл. 55, ал. 1 ЗЗД има предвид само отпадане на основание на договора. Освен това, дори и да се счете, че единственият мотив на дарението се покрива напълно с основанието, не би могло да се приеме, че при развод то е отпаднало с обратна сила. Бракът се прекратява за бъдеще време, но неговото съществуване в миналото, не се заличава. А искът по чл. 55, ал. 1 ЗЗД може успешно да се води само когато основанието на договора е отпаднало с обратна сила.
В някои случаи между съпрузи се правят и дарения със значителна стойност - недвижим имот, лека кола или част от подобни вещи. Би могло да се предполага, че такива дарения се правят с оглед съществуването на брака за укрепване връзките между съпрузите. Едно такова предположение обаче не би било единствено възможното и затова въз основа на него не би могло да се заключва, че подобни дарения се сключват винаги при подразбираемо прекратително условие - докато трае бракът. Възможно е например дарение на недвижим имот да бъде направено за осигуряване на другия съпруг и децата с жилище именно от съпруга, който се стреми към прекратяване на брачните връзки. Сключването на един договор под условие трябва да бъде положително установено със съответните доказателства. Вероятността, че дарителят е искал дарението да трае докато съществува бракът, не може да обоснове извода, че страните са изявили воля и са се съгласили да сключат договора под прекратително условие. Такъв извод не може да се прави въз основа на предположение и при договор за дарение, сключен при действието на чл. 51 ЗЛС (отм.). Този текст предвиждаше при развод отмяна на даренията между бившите съпрузи, но не с обратна сила, а за в бъдеще. Подарените вещи трябваше да се връщат само ако са налице, и то в състоянието, в което се намират. Събраните от тях плодове не се връщаха; правата, придобити от третите лица, се запазваха. Следователно разводът не се считаше за прекратително условие за дарението, направено преди това от съпрузите помежду им. В такъв случай няма основание и да се предполага, че сключените при действието на чл. 51 ЗЛС (отм.). дарения са направени под прекратително условие. Затова, когато бракът е прекратен след влизането в сила на Семейния кодекс*(1), и тези дарения могат да бъдат отменявани поради развод само доколкото това е допустимо от законните разпоредби, които са в действие по това време.
Запазването на някои случаи на даренията между съпрузите след развода е в явно несъответствие с нормите на морала. Мотивът на законодателят за отменяване на чл. 51 ЗЛС беше, че обикновено се касае до дарения на немного скъпи и трайни вещи, за които не е обществено оправдано да се предвижда връщане при развод. Както вече се изтъкна обаче, известно е от съдебната практика, че понякога между съпрузи се правят и дарения на вещи със значителна стойност. Има случаи на подарени жилища, леки коли, разбира се, с оглед съвместното им ползване през време на брака, или на скъпоценни вещи, чиято голяма стойност представлява известно осигуряване на семейството за в бъдеще. Не би било етично, нито социално оправдано получилият такъв дар съпруг, който при това е допринесъл с поведението си за разстройството на брачните отношения, да остане собственик на подарената вещ след развода. Това би означавало той да получи една съвсем незаслужена награда за брачните си простъпки и би стимулирало користни и измамливи действия на недобросъвестни съпрузи. За да не се достига до такива резултати, би следвало законът да урежда такива случаи в съответствие с изискванията на морала. След отмяната на чл. 51 ЗЛС обаче няма специални правила за съдбата на даренията след развода. Поради тази непълнота на закона се налага да се прилагат съгласно чл. 2, ал. 2 ЗЗД*(3) разпоредбите на чл. 227 ЗЗД, които се отнасят до аналогични случаи. Отмяната следователно ще трябва да бъде провеждана при спазване на правилата на ал. 2 - 5 на чл. 227 ЗЗД*(4).
-----------
*(1) Касае се за Семейния кодекс от 1968 г.
*(2) По семейния кодекс от 1985 г. - § 4 от Преходните разпоредби .
*(3) Отм. с § 4 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗНА (ДВ, бр. 27/73 г.); сега чл. 46, ал. 2 ЗНА.
*(4) Срв. чл. 105 от сега действащия Семеен кодекс от 1985 г.
- donna
- Старши потребител
- Мнения: 5350
- Регистриран на: 10 Яну 2003, 19:58
- Местоположение: Свищов
5 мнения
• Страница 1 от 1
|
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 30 госта