от kalahan2008 » 06 Дек 2008, 16:12
Моето мнение е, че нещата започват още от университета, имам доста колеги, които още по време на следването прекъснаха и отидоха да учат в Испания, Германия и Великобритания, и то пак право. Някои ходиха на обмен в Дания, Франция и Естония. Всеобщото мнение е, че начинът, по който се преподава право в България, е тотално сбъркан и остарял. Но няма никаква чуваемост за това, защото именно професорите и доцентите станаха впоследствие министри, депутати и главни прокурори. Голяма част от хората в съдебната система са в нея още от времето на стария режим, особено прокурорите. За мнозина има съмнения, че са били част от репресивния апарат на Държавна сигурност. Няма желание системата да бъде изчистена от опетнените от миналото кадри, с аргумента, че политическата принадлежност не определя професионалните качества. В България комунизмът все още не си е отишъл, все още на власт са хората от преди 10-ти ноември, във всяка от трите власти. Те държат страната и политически, и икономически, а и правната система. Всеки опит да се бори човек за някоя справедлива кауза, да се намали влиянието на държавата (съответно на тези, които се крият зад нея и я използват) се погазва и се смачква в зародиш.
На теория в България действа континенталната система, където има върховенство на закона, а практиката на Върховния съд е винаги на второ място, за разлика от англосаксонската система, където върховенство има становището на Върховния съд. На практика обаче ЗСВ задължава съдиите да следват становището, което е възприел съответният Върховен съд (ВКС или ВАС) в дадено тълкувателно решение, все едно то е закон, като неспазването на ТР е основание за отмяна на съответното съдебно решение и за лоша атестация. Липсва я реално свободата съдията да се произнесе по вътрешено убеждение, освен в случаите, когато все още няма твърдо установена практика на ВС. Точно там е проблемът-голяма част от практиката на ВС, към която съдилищата се придържат, е остаряла и не отговаря на съвременните обществени отношения, вкл. и на съвременните научни достижения. С тази цел се създават нови кодекси, но без да се променя философията и същността на закона. Липсва цялостна концепция при постоянните законодателни изменения, а се работи "на парче" и после винаги се налага законът да се кърпи, което е срамно.
За мен например текстът от ЗСВ, който изисква успех от държавните изпити при кандидатстване за магистрат, е противоконституционен, излагал съм и аргументи в тази насока, като например това, че в студентските си години може да си имал някои лични проблеми и затова да не си се добрал до заветните отлични оценки (да не говорим че на единия ми държавен изпит липсваше единият от членовете на комисията, изобщо не дойде, а на другия ме изпитва само един човек, другите бяха навън да пушат и да пият кафе), но нищо не пречи след това в практиката това да се промени. При жестоката конкуренция обаче за магистратски места на практика оценката от конкурса има същата тежест, както оценката, която ти е поставил на държавния изпит някой професор, а това ти затръшва вратите вовеки веков.
Винаги се говори как всичко е наред, няма корупция, няма проблеми, или че те са малко, че всичко се преувеличавало и нямало доказателства, а не се отчита простичкият факт, че за такива неща много трудно се събират доказателства, че самите доказателства се събират по точно определен начин от следствените органи и всяка грешка при събирането им води до процесуален порок на разследването срещу съмнителни магистрати. Невинаги има желание да се събират такива доказателства от прокуратурата, заради това, че някои личности са с протекции. Всички тези неща ги виждат не само хората извън съдебната система, но и самите магистрати, които за разлика от посочените до тук примери са честни, съвестни и отговорни (а такива има, и то много). Все пак от вътре нещата се виждат много по-ясно. Но е много трудно да говориш срещу някой, който е от същата система като теб, независимо дали става дума за съдия, прокурор, следовател, дознател, съдебен изпълнител, нотариус или държавен служител. Много е трудно да кажеш истините, които виждаш всеки ден и те се разиграват пред очите ти, защото все още липсва докрай свободата да кажеш смело това, което мислиш, на висок глас, под страха от санкция утре да се озовеш на улицата или дори нещо по-лошо. Лесно е да си бунтар и свободомислещ в интернет пространството, както и когато си извън системата, много по-трудно е в реалния живот и когато си вътре в системата.
Адвокат: (INFJ)
https://www.16personalities.com/infj-personality
(между другото...изобщо не съм засягал темата за неврозите, те пък как се появиха тук 
Все си мисля, че входен психо-тест няма да е съвсем излишен, разбира се не само за заемане на магистратски длъжности ..... 
. В този връзка, май и аз трябва да подавам оставка - на моя шурей жена му е юрист, нейната зълва също е юрист, а мъжът й (на зълвата на жената на моя шурей) е в съдебната система. Край ! Компрометирах се.
