ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 58 ОТ 01.11.2007 Г. ПО Ч. Н. Д. № 86/2007 Г. НА ВОЕННО - АПЕЛАТИВЕН СЪД
Председател: полк. Владимир Димитров
Членове: полк. Румен Петков
полк. Петьо Сл. Петков
Докладчик: съдията полк. Румен Петков
При секретар Катя Симова, разгледа частно наказателно дело № 86 по описа на съда за 2007 г., образувано по жалба от адвокат В. К. - повереник на С. Ю. М. срещу определение № 120 от 30.07.2007 г. по ч. н. д. № 120/2007 г. на С. военен съд.
Производството е по реда на чл. 243 от НПК във въззивната му фаза.
С постановление от 23.03.2007 г. на прокурор от С. военно - окръжна прокуратура е прекратено досъдебното производство по следствено дело № ІХ-9/2006 г., образувано и водено срещу старшина Ю. Б. М. от НСО при Президента на Р. България за извършено престъпление по чл. 149, ал. 1 НК.
Постановлението е потвърдено с определение на С. военен съд.
В жалбата пред настоящата инстанция се прави искане да бъде отменено определението на първоинстанционния съд от 30.07.2007 г. Сочат се допуснати процесуални нарушения на досъдебната фаза и от основния съд. Обсъжда се конкретно, че експертното заключение не е пълно и е необосновано. Не са допуснати експерти при изготвяне на експертизата, които е искала страната. Превратно са тълкувани събраните доказателства по делото от С. военен съд. По същество жалбата пред настоящата инстанция повтаря жалбата пред първоинстанционния съд.
За да прекрати наказателното производство военният прокурор, както и първоинстанционният съд, са приели за установено, че:
Семейство Е. и Ю. М. сключили граждански брак през 1996 г. На 26.04.2000 г. им се родила дъщеря - С. Детето се родило нормално, като било отгледано със съвместното участие и на родителите на съпрузите, поради заетостта на работещите родители. Детето било материално обезпечено, като освен многото играчки, притежавало видео и личен компютър, но към момента на жалбата, не можело нито да пише, нито да чете. Отношенията между съпрузите били нормални в началото на брака им. Впоследствие се влошили по ред причини от субективен характер, които са предмет на изясняване на бракоразводното дело. През 2002 г. съпругата подала молба за развод, но впоследствие го оттеглила. На 06.02.2006 г. съпрузите решили да се разделят, като всеки отишъл да живее при родителите си. Детето им С., решили да го гледат по равно - по два дни, а впоследствие по три дни, което продължило повече от месец. Междувременно на 27.02.2006 г. съпругата подала молба до СРС за развод. На 16.03.2006 г. детето С., което по това време било на 5 години, 10 месеца и 20 дни, било взето от майката, която го отвела в дома на родителите си. Там при направена забележка от бабата на С. - Г. К., че шумно затваряла вратата на тоалетната, детето разказало, че баща й не затварял вратата на тоалетната, а я викал и я карал да го гледа как уринира и я карал да му казва, че го обича. При запитване, а друго правил ли е баща й, детето С. разказало, както пред баба си и дядо си, така и пред майка си, а впоследствие и пред психолозите, дознателката и военния следовател, че баща й я е опипвал по половите органи, от което, С. изпитвала силна болка, бил я наранил до кръв, след което изтривал кръвта от половия й орган с памук. С. споделила също, че баща й и дърпал зърната на гърдите с пръсти и също така ги хапел. С. разказала още, че когато баща й я вземал с колата от дома на родителите на съпругата, спирал в някоя уличка и там след като й събувал гащичките, започвал да я опипва по половите органи. С. разказала, че тези действия на баща й били от доста време, но не можела да определи с точност времето, тъй като била малка и не била ориентирана за времето (виж показанията на майката - л. 15, т. 1 от сл. дело). На въпроса на майката, дали баща й я е опипвал по половия й орган в деня, когато я е върнал, т. е. на 15.03.2006 г., С. отговорила утвърдително, че е правил с нея същите неща. Детето заявило още, че баща й давал "шарено хапче", което спирало болките и всичко й минавало. На следващия ден - на 17.03.2006 г., в 08:30 часа, С. била освидетелствана от съдебен лекар - д-р Е. И. (л. 20 от т. 1 от сл. дело). Заключението е било, че липсват повреди по половия орган на С., а също така и по тялото липсвали увреждания. В тази връзка съпругата Е. М. пуснала жалба в VІ РПУ – СДП - от 20.03.06 г. срещу съпруга си, като било образувано дознание под същия номер. Отделно жалбоподателката завела гражданско дело № 1286/20.03.2006 г., 91 състав на СРС, на основание чл. 5 от Закон за защита от домашно насилие (л. 114, т. 1 от сл. дело). Със същата дата, Е. М. завела жалба и в Софийска военноокръжна прокуратура под № 552/20.03.2006 г.
Проведеното досъдебно производство, извършено както от дознателя, така и от военния следовател е било разследвано обективно, всестранно и пълно, като са били установени съгласно нормите на НПК всички фактически положения посочени по-горе. Показанията на малолетната С. били повторени и от майка й - Е. М., бабата по майчина линия св. Г. К. и дядото - св. П. К. С. била прегледана и от психолога Р. М. В.-Г. От 17.03.06 г. в МЦСИП по детски болести - С. Направлението е било с молба за предприемане на мерки по закрила на детето от насилие. Показанията на С. били обект на социален доклад по гр. дело № 1286/2006 г. от "Агенция за социално подпомагане към община "К. с." от 07.06.2006 г. изготвен от социалния работник М. М., който дава заключение, че е следвало да се преустанови сексуалното насилие срещу малолетната С. от баща й. На последно място, в делото има и "Протокол от оценъчно интервю" от 23.02.2007 г., изготвен от психолога Е.В.
От друга страна са били разпитани като свидетели - старшина Ю. М., неговите родители Б. Д. и С. Д., шуреят на М. - К. И. и сестрата на старшина М. - М. И.
По делото са били назначени две комплексни експертизи по отношение на малолетната С. и една експертиза по отношение на старшина М.
Така установените фактически положения се подкрепят от доказателствата по делото. Военният прокурор е направил правилен и обоснован извод, че наказателното производство следва да бъде прекратено, поради липса на доказателства за извършено престъпление по чл. 149, ал. 1 от НК от страна на старшина Ю. М.
Основният съд, при осъществяване на контролните си функции е направил верния извод, че постановлението на прокурора при С. военно - окръжна прокуратура е правилно. Изложени са обстойни аргументи, които настоящата инстанция споделя изцяло.
Военно - апелативният съд в настоящия състав, след като прецени събраните по делото доказателства и възраженията, направени в жалбата, и след като извърши цялостна проверка на обжалвания съдебен акт, намери жалбата за неоснователна.
Не е вярно твърдението, че определението на С. военен съд е необосновано и незаконосъобразно. В мотивите си първоинстанционният съд е обосновал своето решение.
Относно поискания отвод на наблюдаващия прокурор от страна на поверениците на малолетната С. Ю. М. По това искане с постановление от 22.02.2007 г. се е произнесъл прокурор от Военно - апелативната прокуратура, като го е оставил без уважение. Същото е обжалвано пред Върховна касационна прокуратура с молба от 06.03.2007 г.
С оглед разпоредбата на чл. 202, ал. 1 НПК, жалбата не спира изпълнението на обжалваното постановление, освен ако съответният прокурор постанови друго. В настоящия случай нямаме такова произнасяне и затова не може да се приеме, че постановлението за прекратяване на наказателното производство е изготвено от некомпетентен орган.
Правилно основният съд е акцентирал и е проверил дали има извършено престъпление с участието на старшина Ю. М. От доказателствената съвкупност, единствено в показанията на малолетната му дъщеря се говори за извършени блудствени действия с нея. Тези "показания" се повтарят от майката и нейните роднини. От тях не може да се установи нито времето, мястото и начина на извършване на тези действия. От заключението на тройната комплексна съдебно - психиатрична, психологична и сексологична експертиза е видно, че по отношение свидетелската годност на С. Ю. М. нейните "… показания трябва да се приемат много внимателно при всички възможни резерви…". Също така "… такива реални възприятия могат да се получат от действия на някои лица върху половите органи на детето, но също така и от неприятни и болестни усещания от половия орган поради паразити, възпаления и други причини, при случайно наблюдавани интимни сцени между родителите, при гледане на еротични филми и илюстрации, дочути разговори против бащата и други… ". Както и "… че е невъзможно да се отдели истината от измислицата…". Тоест, че показанията на малолетната могат да бъдат възприети като верни само и единствено, когато са подкрепени с други доказателствени средства за извършени блудствени действия. Такива обаче, в следственото дело липсват. Няма свидетели на инцидентите (освен заинтересованата майка и нейните родители, които преразказват показанията й). Няма и намерени телесни повреди по половия орган и по тялото на С. Ю. М. при освидетелстването от съдебния лекар. Правилно експертите са констатирали, че "… оплакванията от сексуално насилие на бащата и изграждането на отрицателно отношение към него и родителите му започват от м. март 2006 г., след разделянето на родителите през февруари 2006 г., откогато детето живее при майка си и несъмнено е ставало свидетел на разговори и обвинения към бащата и неговите родители от страна на майката и нейните родители…" При това в показанията има подробности, които будят сериозни съмнения за тяхната достоверност. Тя е виждала родителите си голи и знае, че половите им органи се различават. Помолена да нарисува половия орган на баща си, който твърди, че е надувала, тя рисува само една надебелена черта без никакви подробности (главата и тялото на члена, скротум), каквито едно дете на нейната възраст при такива обстоятелства не може да не забележи. Освидетелстваната разказва, че в ануса й са вкарвани вилици и ножове, (а от разказа и рисунката й се установява, че всъщност се касае не за нож, а за голям сатър!), което е невъзможно без да останат каквито и да са травматични следи по тялото, както е отбелязано в съдебно - медицинската експертиза…".
Правилно основният съд не намира отговор на въпроса, след като малолетната С. сочи, че баща й е постъпвал с нея така много време - къде е била майката на пострадалата и нейните роднини, които безспорно са могли да забележат "многобройните наранявания" по гениталиите на детето при положение, че са я преобличали и къпели.
В тази насока е изследван и въпросът относно и роднините на старшина М. дали са имали блудствени действия с малолетната. Тук също няма никакви доказателства и затова правилно С. военен съд е стигнал до извода, че малолетната С. М. фантазира несъществуващи неща.
Всички доводи в жалбата относно експертните заключения по делото са несъстоятелни.
"Становището" на психолог Р. М. В. - Г. (л. 14 - гърба, том 1, сл. дело), няма никаква процесуална стойност. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 на тогава действащия НПК, тя е можела единствено с разрешение на органа да задава въпроси на свидетеля, а не и да дава "становище". Този разпит е бил опорочен, като процесуално действие още в самото начало. Нарушена е разпоредбата на чл. 99, ал. 4 НПК, като малолетната свидетелка е била предупредена за "… отговорността, която носи при съзнателно потвърждаване на неистина или затаяване на истина…" - чл. 290, ал. 1 НК. Затова и позоваването на това "становище" в жалбата е голословно.
Правилно основният съд е обсъдил и заключението на социалния доклад на психолога И. М. от Агенцията за социално подпомагане. Той е изготвен избирателно и се базира "… на разговори с майката, разговори с детето, разговори с Р. М., разговори с разширеното семейство по майчина линия, посещение на жилището, в което се отглежда детето…". За неговата достоверност с право се поставя под въпрос дали докладът не е насочен срещу другия родител, с цел лишаването му от родителски права.
Съгласно разпоредбата на чл. 136, ал. 1 от НПК (чл. 116, ал. 1 НПК отм.) са посочени способите за събиране и проверка на доказателствата по наказателни дела. Там не са предвидени "становища" и "социален доклад". За това и не са приети като доказателствени средства, събрани по реда предвиден в НПК. Те могат да дават някаква насока, индикация, но е недопустимо да се ползват като доказателства и на базата на тях да се правят заключения при мотивиране становището на съда.
Правилно в жалбата е посочено, че искането за участието на точно определени специалисти или на специалисти от точно определено лечебно заведение не нарушава основното начало в наказателния процес и НПК не предвижда никакви пречки в тази насока. Това обаче не означава, че всяко искане на страните по делото следва да бъде уважавано. Назначените експерти по делото притежават необходимата компетентност и са изготвили пълни и ясни експертизи. Същите са обосновани и не възникват съмнения за тяхната правилност. За това и доводът, че не са назначени като експерти исканите от жалбоподателя специалисти се явява неоснователен.
Военно - апелативният съд в настоящия състав намира, че определението на С. военен съд, с което е потвърдено постановлението за прекратяване на наказателното производство на прокурора от С. военноокръжна прокуратура е правилно и законосъобразно, и следва да бъде потвърдено.
Водим от изложеното и на основание чл. 243, ал. 7 от НПК, Военно - апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 120 от 30.07.2007 г. по ч. н. д. № 120/2007 г. на С. военен съд, с което е потвърдено постановление от 23.03.2007 г. на прокурор от С. военно - окръжна прокуратура за прекратяване на досъдебното производство по следствено дело № ІХ-9/2006 г. образувано и водено срещу старшина Ю. Б. М. от НСО при Президента на Р България за извършено престъпление по чл. 149, ал. 1 НК.
Определението е окончателно и не подлежи на жалба и протест.
Пействам първото ми попаднало определение...
Няма да изпадам в дебати и разяснения/ твърдите, че професионално сте ангажирана с тази материя, ерго разбирате разликата/, но само заради защитата чл. 18 от ЗЗДН си струва да се ползва този нормативен акт.
Не съществуват други правни механизми, освен посочените в чл. 5, ал.1 т.2,3 и 4 които да запълват празнотата в нормативната уредба.
Не ми е ясно, защо всички се насочвате директно към чл.13, ал.3 и игнорирате разпоредбата на ал.1 от същата норма...
