от donna » 30 Май 2009, 14:16
Решение от 12.01.2006 г. на ЕСПЧ по делото на Михайлова срещу България, Страсбург, по жалба № 35978/2002 г., първо отделение, председател Х. Л. Розакис
чл. 44, т. 2 ЕКПЧ
------------------------
Настоящото решение става окончателно при условията на чл. 44, т. 2 от Конвенцията. То подлежи на редакторски корекции.
Единствените автентични текстове на решенията на Европейския съд по правата на човека са текстовете на английски и френски език. Преводът на български език няма официален характер и не обвързва Съвета на Европа и неговите органи - б. ред.
По делото Михайлова срещу България,
Европейският съд по правата на човека - Първо отделение, заседавайки в състав: Председател - г-н Х. Л. Розакис, г-н Л. Лукайдес, г-жа Ф. Тюлкенс, г-н П. Лоренцен, г-жа Н. Ваич, г-жа С. Ботушарова, г-н А. Ковлер - съдии и г-н С. Куесада - заместник-секретар на отделението, след обсъждане в закрито заседание, проведено на 8 декември 2005 г., постанови следното решение, прието на същата дата:
По процедурата
1. Делото е образувано по жалба (№ 35978/02) срещу Република България, подадена на 19 септември 2002 г. до Европейския съд на основание чл. 34 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи ("Конвенцията") от българската гражданка г-жа Петранка Иванова Михайлова ("жалбоподателката").
2. Жалбоподателката, на която е предоставена правна помощ, е представлявана от г-жа С. Георгиева, адвокат, практикуващ във Варна. Българското правителство ("правителството") е представлявано от своя агент г-жа М. Димова от Министерство на правосъдието.
3. Жалбоподателката твърди по-конкретно, че съдебното решение относно упражняването на родителските права върху дъщеря й не е било изпълнено, че властите не са действали своевременно и ефективно и че са били допуснати редица процесуални нарушения. Жалбоподателката твърди също така, че дъщеря й е претърпяла психологическа травма поради неадекватната и твърде продължителна процедура и че властите не са й осигурили защита срещу оказан психологически натиск.
4. Жалбата е била разпределена на Първо отделение на Съда (правило 52, т. 1 от Правилата на Съда). В рамките на това отделение, съгласно изискванията на правило 26, т. 1 е бил сформиран съставът, който е трябвало да разгледа делото (чл. 27, т. 1 от Конвенцията).
5. С определение от 9 септември 2004 г. Съдът е обявил жалбата за допустима. Както жалбоподателката, така и правителството са представили становища по същество (правило 59, т. 1).
6. На 1 ноември 2004 г. Съдът е променил състава на отделенията си (правило 25, т. 1). Тази жалба е била разпределена за разглеждане на новообразуваното Първо отделение (правило 52, т. 1).
Фактите
I. Обстоятелствата по случая
A. Предисторията
7. Жалбоподателката е родена през 1975 г. и живее в гр. Добрич. През юни 1994 г. се омъжила, а през ноември 1995 г. родила дъщеря си.
8. През 2000 г. жалбоподателката подала иск за развод. На 14 юли 2000 г. съпрузите се разделили. Жалбоподателката напуснала семейното жилище и заживяла в апартамента на сестра си в Добрич, но прекарвала известно време и в близкото село З., където живеел приятелят й.
9. Съпругът на жалбоподателката също напуснал семейното жилище след раздялата и се върнал в дома на родителите си.
10. След раздялата на съпрузите през юли 2000 г. дъщерята на жалбоподателката останала да живее при баща си и родителите му, които се грижели за нея, но прекарвала кратки периоди от време и с жалбоподателката. По-конкретно, през лятото детето прекарало една седмица в село З., където за него се грижели жалбоподателката, приятелят й и родителите му. Впоследствие детето отново посещавало жалбоподателката в село З. и в апартамента й в Добрич, но честотата на тези срещи не е установена.
11. На неуточнена дата през 2000 г. съпругът на жалбоподателката завел срещу нея дело за издръжка на детето. С решение от 24 ноември 2000 г. Добричкият районен съд осъдил жалбоподателката да заплаща издръжка.
12. На 18 април 2001 г. Добричкият районен съд прекратил брака между съпрузите. Съдът одобрил постигнатото между тях споразумение, съгласно което жалбоподателката щяла да упражнява родителските права върху дъщеря им, но детето щяло да остане при баща си до 24.05.2001 г., тъй като посещавало основно училище, намиращо се в близост до дома на бащата. Съгласно споразумението детето щяло да се премести при жалбоподателката в 8 ч. сутринта на 25 май 2001 г. След това бащата щял да взима дъщеря си при себе си всяка втора събота и неделя от месеца, а също и в продължение на пет или шест седмици годишно в рамките на три или четири празнични или ваканционни периода. Бащата се задължавал да плаща издръжка.
13. През следващите седмици жалбоподателката се виждала често с дъщеря си и прекарвала известно време с нея, включително и в село З. Според психиатърът г-жа Н., която провела терапевтични сесии с детето през юни и юли 2001 г., твърденията на бащата, че детето се връщало напрегнато и разтревожено от някои от тези срещи, били правдоподобни, тъй като момичето било разстроено от факта, че желанието му да бъде и с двамата си родители и да получава цялото внимание и любов на майка си останало неизпълнено.
14. На 25 май 2001 г., когато жалбоподателката, придружена от приятеля си и от адвоката си, дошла да вземе дъщеря си, възникнал спор. Детето било наплашено и отказало да тръгне с тях. Изглежда, че от този момент насетне всички срещи между жалбоподателката и дъщеря й били съвсем кратки и често се провеждали в присъствието на други лица.
Б. Усилията на жалбоподателката да предизвика изпълнение на споразумението относно упражняването на родителските права
1. Събитията преди предаването на детето на 29 ноември 2001 г.
15. На 29 май 2001 г. жалбоподателката подала молба до Добричкия районен съд за образуване на изпълнително дело.
16. На 25 юни 2001 г. съдия-изпълнителят изпратил призовка до бившия съпруг на жалбоподателката, с която го поканил да се яви на 28 юни 2001 г. Призовката не била връчена поради неизяснени причини. По-късно съдия-изпълнителят заявил, че бащата се криел.
17. На неуточнена дата съдия-изпълнителят назначил медицинска експертиза, в рамките на която да бъде извършен преглед на детето.
18. На 25 юни 2001 г. жалбоподателката подала жалба срещу бездействието на съдия-изпълнителя. На 28 юни 2001 г. Добричкият окръжен съд разгледал жалбата и констатирал, че в изпълнителното производство е имало неоправдани забавяния. По-конкретно, не били положени достатъчно усилия за призоваване на бащата. Очевидно загатвайки, че пропускът да се връчи призовката е необясним, Добричкият окръжен съд отбелязвал, че детето живеело с баща си в къщата на своята баба - майка на бившия съпруг на жалбоподателката - която била служител в Добричкия районен съд. Съдът дал указания да се ускори производството.
19. На 28 юни 2001 г. съдия-изпълнителят поканил представител на общинската дирекцията за социално подпомагане в Добрич да присъства на заседанията в изпълнителното производство. На 3 юли 2001 г. жалбоподателката се обърнала към дирекцията за социално подпомагане с молба за съдействие и за установяване на условията, при които дъщеря й живее с баща си. Това предизвикало извършването на проверка от г-н K., служител в отдела за закрила на детето в дирекцията. Г-н K. проверил условията, при които живеела дъщерята на жалбоподателката, и социалното положение на жалбоподателката и на 5 юли 2001 г. изготвил доклад. В доклада си г-н K. посочвал, inter alia, че жалбоподателката живеела със сестра си и с техния баща в Добрич в четиристаен апартамент при добри условия. По онова време жалбоподателката била студентка в медицински колеж. През летните месеци работела в ресторанта на приятеля си в село З. Г-н K. описал като добри и условията в дома на бащата, където живеело детето. Г-н К. разговарял с дъщерята, която му казала, че иска да живее с двамата си родители или с баща си и че иска да вижда майка си по-често. Тя не искала да живее в село З.
20. На 13 юли 2001 г. съдия-изпълнителят отново направил опит да призове от два различни адреса бащата за заседание на 20 юли 2001 г. Бащата обаче не бил открит на нито един от адресите и според съсед бил заминал на почивка.
21. Жалбоподателката подала нова жалба срещу забавянията в изпълнителното производство. Добричкият окръжен съд разгледал жалбата на 25 юли 2001 г. Съдът приел, че не са положени достатъчно усилия за откриването на длъжника и че е необходимо да се изпрати призовка и на работното му място.
22. На 26 юли 2001 г. бил направен нов опит за връчване на призовка на бащата с указание да се яви пред съдия-изпълнителя на 30 юли 2001 г. За целта двама съдебни служители и един полицай посетили трите посочени от жалбоподателката адреса, включително и работното място на бившия й съпруг. Било установено, че той е в отпуск до 1 август 2001 г.
23. На 7 август 2001 г. бащата най-накрая бил открит на домашния си адрес и призован да се яви пред съдия-изпълнителя за предаване на детето на 23 август 2001 г.
24. През юни и юли 2001 г. жалбоподателката подала няколко жалби до районния прокурор, до полицията и до други институции с искане за съдействие и полицейска закрила за дъщеря й. От полицията й отговорили, че случаят не попада в приложното поле на разпоредбите относно полицейската закрила на деца, тъй като липсват данни, че детето е изчезнало или че е в опасност. На 6 юли 2001 г. на бившият съпруг на жалбоподателката бил връчен предупредителен протокол да изпълни задължението си за предаване на детето. През юли и август 2001 г. районната прокуратура направила проверка въз основа на оплакване от страна на жалбоподателката, че бащата се укрива. Били посетени и разпитани бащата, родителите му и жалбоподателката. На 18 август 2001 г. прокурорът отказал да образува наказателно производство. На неуточнена дата майката на бившия съпруг на жалбоподателката подала жалба до районния прокурор, че адвокатът на жалбоподателката постоянно ги безпокоял в дома им и използвал обидни думи. На 6 юли 2001 г. на адвоката на жалбоподателката било връчено полицейско предупреждение да не заплашва семейството на бившия съпруг на жалбоподателката. Според направени по-късно изявления на участващи в производството лица, обидните забележки и безпочвените твърдения били често срещани в жалбите и на двете страни.
25. На 7 август 2001 г. бившият съпруг на жалбоподателката подал молба до съдия-изпълнителя при предаването на детето на 23 август 2001 г. да присъства г-жа Н. - психиатър, наблюдаващ здравословното състояние на дъщеря му. Приложил удостоверение от психиатъра с дата 1 август 2001 г. Г-жа Н. била лекувала детето през юни и юли 2001 г., след като бащата забелязал, че дъщеря му е станала нервна, нямала апетит, не спяла добре, плачела и често искала да остава сама. Това очевидно се дължало на промените в живота на детето и на отделянето й от "част от семейното й обкръжение". Психиатърката отбелязвала подобрение след проведени терапевтични сесии с детето. Тя считала обаче, че е от съществено значение за детето да се избягват бъдещи ситуации, от които може да настъпи психологическа травма.
26. На 16 и 17 август 2001 г. жалбоподателката поискала допълнителни психиатрични прегледи на детето. Тя заявила също така, че при предаването на детето на 23 август 2001 г. е необходимо да присъства и педиатър, както и г-н К. - служител на дирекцията за социално подпомагане, който вече се бил срещал с дъщеря й.
27. На 23 август 2001 г. съдия-изпълнителят изслушал жалбоподателката, бившият й съпруг, детето, г-жа Н., г-н K. и адвокатите на страните. Жалбоподателката била помолена да напусне при изслушването на детето.
28. Според протокола от заседанието, детето заявило, че искало да живее с майка си, но също така искало да бъде и с баща си и предпочитало да остане с баща си и да посещава майка си.
29. Психиатърът г-жа Н. заявила, че детето имало нужда да прекарва повече време с майка си и че било необходимо да се създадат благоприятни условия, за да се избегне причиняването на бъдещи травми на детето, което страдало от конфликта между родителите си. Детето имало нужда да получи от майка си по-топло и нежно отношение и внимание. Промените в дома и училищната среда на детето можели да бъдат опасни. Г-жа Н. също така изразила становището, че момичето не било достатъчно подготвено за промяна и че не трябвало да бъде насилвано.
30. Социалният работник г-н K. заявил, че детето не е изложено на риск при съжителството с баща си. Социалната среда на момичето била добра и положението щяло да бъде наблюдавано от социалната служба и за в бъдеще.
31. Адвокатът на бащата заявил, че трябва да се направи оценка на способността на жалбоподателката да осигури задоволителни условия за дъщеря си.
32. Съдия-изпълнителят поскал г-жа Н. и г-н K. да му предоставят допълнителна писмена информация в срок до 30 август 2001 г. и отложил процедурата.
33. На 24 и 27 август 2001 г. жалбоподателката подала жалба до здравните власти срещу г-жа Н., до дирекцията за социално подпомагане срещу г-н K., до полицията срещу бившия си съпруг и до Районния съд срещу съдия-изпълнителя. Жалбоподателката твърдяла, че изразената от дъщеря й неохота да тръгне с нея била резултат от психологическа манипулация и даване на медикаменти на детето от съдия-изпълнителя и други лица. Според нея, съдия-изпълнителят е трябвало незабавно да й предаде детето. Жалбоподателката също така подала жалба срещу отлагането на производството и направила отвод на съдия-изпълнителя.
34. На 27 август 2001 г. г-н К. представил писмено становище, в което посочвал, че според него детето - въпреки ранната си възраст - е приело факта, че родителите му са се разделили, и е формирало категорично предпочитание да остане при баща си. Искало също така да вижда по-често майка си. Г-н K. потвърдил още веднъж, че детето живее при добри условия с баща си и със своите баба и дядо.
35. На 29 август 2001 г. психиатърът г-жа Н. представила допълнителна оценка. В нея се казвало, inter alia, че състоянието на детето се е подобрило, след като то постепенно се е приспособило към новите обстоятелства. Изключително важно било обаче родителите да поддържат по-добри отношения, което би дало възможност на детето да вижда майка си по-често. То имало нужда от грижите и обичта на майка си. Същевременно, всички промени в обкръжението на детето трябвало да се подготвят много внимателно.
36. На 11 септември 2001 г. жалбоподателката подала жалба срещу забавянето на изпълнителното дело.
37. На 17 септември 2001 г. Добричкият окръжен съд постановил, че през август и септември 2001 г. не е имало неоправдани забавяния на производството.
38. През разглеждания период жалбоподателката посетила на няколко пъти училището на дъщеря си. Според твърденията й, тя не можела да се вижда с детето в дома на бившия си съпруг, тъй като той се държал заплашително и не позволявал нормални контакти. Тя твърдяла, че родителите му я обиждали. Според изявленията на бившия съпруг на жалбоподателката, направени пред съответните власти, тя рядко търсела контакт с дъщеря си, била неспособна да изрази привързаност към нея и се опитвала да предизвика изпълнение на съдебното решение единствено с юридически средства, в резултат на което детето многократно било изправяно пред властите и пред адвоката на жалбоподателката и това му причинявало стрес.
39. На 27 септември 2001 г. жалбоподателката и адвокатът й посетили училището на детето с очевидното намерение да вземат момичето. Дъщерята на жалбоподателката се разплакала и обяснила на учителя, че не иска да тръгне с тях. Жалбоподателката се разстроила от реакцията на дъщеря си. На 5 октомври 2001 г. бившият съпруг на жалбоподателката подал жалба до прокуратурата и до местния адвокатски съвет срещу поведението на адвоката на жалбоподателката, който според твърденията му продължил да посещава училището и да настоява детето да бъде предадено на жалбоподателката. В по-късно представеното си писмено становище социалният работник г-н K., които бил натоварен със случая на жалбоподателката, заявил, че присъствието на адвоката и приятеля на жалбоподателката се отразявали отрицателно на срещите между жалбоподателката и нейната дъщеря.
40. Изглежда, че опитите да бъде призован бившият съпруг на жалбоподателката в края на септември или началото на октомври 2001 г. са били неуспешни.
41. Към средата на октомври 2001 г. било насрочено заседание по изпълнителното дело за 29 ноември 2001 г. Жалбоподателката подала оплакване, в което заявявала, че това продължително забавяне било ненужно.
2. Събитията от 29 ноември 2001 г.
42. На 29 ноември 2001 г. жалбоподателката, бившият й съпруг, дъщеря им, адвокатите им, двама социални работници и един полицейски служител се явили пред съдия-изпълнителя. Очевидно с цел да упражни натиск върху властите, жалбоподателката поканила журналисти от местната телевизия и от пресата, които дошли с камери.
43. Съдия-изпълнителят разговарял с детето и му казал, че то ще живее с майка си. Момичето казало, че не иска да отиде при майка си и според показанията на социалния работник г-н К., дадени по-късно, се изразило грубо по неин адрес. Тогава съдията разпоредил жалбоподателката да остане насаме с дъщеря си в продължение на един час. Когато заседанието било подновено, детето отново отказало да тръгне с майка си. Социалните работници изразили становище, че няма причина майката да не поеме упражняването на родителските права върху детето. Съдия-изпълнителят решил, че жалбоподателката може да вземе дъщеря си в своя дом в изпълнение на бракоразводното споразумение. Заседанието било закрито.
44. След като страните излезли от канцеларията, бившият съпруг на жалбоподателката сграбчил детето и избягал. Присъстващият полицай не се намесил.
45. Жалбоподателката подала жалба до прокуратурата срещу съдия-изпълнителя и полицията. С постановления от 15 и 18 февруари 2002 г. прокурорът отказал да образува наказателни производства.
46. На 6 декември 2001 г. жалбоподателката подала жалба до Добричкия окръжен съд, в която се оплакала, че бащата отвел детето.
3. Новите опити за изпълнение на споразумението за упражняването на родителските права
47. По искане на жалбоподателката съдия-изпълнителят подновил опитите за изпълнение на мерките относно упражняването на родителските права. На 7 февруари 2002 г. Добричкият районен съд издал указания във връзка с изпълнителното производство. На неуточнена дата бившият съпруг на жалбоподателката подал жалба срещу действията на съдия-изпълнителя с аргумента, че производството трябва да бъде прекратено, тъй като детето било предадено на 29 ноември 2001 г. На 26 юли 2002 г. Добричкият районен съд отхвърлил жалбата, като постановил, че изпълнителното производство може да продължи, тъй като бащата незаконосъобразно е отнел дъщеря си от майка й.
48. На 17 декември 2001 г. бившият съпруг на жалбоподателката подал молба до Добричкия районен съд за изменение на мерките относно упражняването на родителските права и режима на контакти, като поискал упражняването на родителските права върху детето да бъде възложено на него (виж хронологията на това производство в параграфи 62 - 69 по-долу).
49. Той също така поискал спиране на изпълнителното производство. На 10 януари 2002 г. тази молба била отхвърлена с мотива, че спирането на изпълнението на практика би представлявало частично преразглеждане на мерките за упражняването на родителските права, а едно решение по този въпрос трябва да обхваща всички негови относими аспекти, включително и режима на контакти. Съдът също така приел, че изпълнението на споразумението от 2001 г. няма да представлява предрешаване на въпроса и не би могло да препятства по никакъв начин изпълнението на решението относно упражняването на родителските права, постановено в рамките на образуваното производство.
50. Изглежда в отговор на жалбите на жалбоподателката срещу няколко съдебни изпълнители, на неуточнена дата всички съдебни изпълнители от Добричкия районен съд си направили самоотвод от производството и делото било прехвърлено на Районния съд в Балчик.
51. По повод жалба на жалбоподателката до Агенцията за закрила на детето и в отговор на други жалби срещу други лица, на 8 февруари 2002 г. Агенцията назначила тричленна комисия със задачата да провери работата на социалните служби в Добрич и Русе. Комисията провела срещи с няколко лица и прегледала документацията. На неуточнена дата през март 2002 г. бил представен доклад, в който констатирало, че в случая на жалбоподателката социалният работник г-н К. бил провел само две срещи с детето, че разговорите му с родителите не били документирани, че до момента психолог не е разговарял с детето и че е необходимо да се положат повече усилия за улесняване изпълнението на мерките относно упражняването на родителските права над детето. Комисията посочила също така, че забавянията в изпълнителното производство са усложнили и утежнили ситуацията. Комисията препоръчала, inter alia, да бъде изработен план за срещи между детето и родителите в присъствието на социален работник, а служителите на дирекцията за социално подпомагане да се включат по-активно в усилията за улесняване на изпълнението на мерките относно родителските права, включително и да издадат указания за бащата, в случай че той откаже да сътрудничи.
52. През май 2002 г. жалбоподателката се оплакала, че споразумението за родителските права не е изпълнено и че препоръките на Агенцията за закрила на детето не се спазват.
53. На неуточнена дата изпълнителното дело било изпратено на Районния съд в Каварна. Било насрочено заседание за 22 май 2002 г. Жалбоподателката тогава била заета с обучението си и не успяла да се яви. Заседанието било отложено за 20 юни 2002 г.
54. На 20 юни 2002 г. жалбоподателката и бившият й съпруг се явили пред съдия-изпълнителя. Тъй като бащата не водел детето, страните и съдия-изпълнителят отишли в дома на бащата. Съдия-изпълнителят, жалбоподателката и детето разговаряли. Детето отказало да тръгне с майка си. На същия ден съдия-изпълнителят наложил на бащата глоба от 30 лв. за това, че не е изпълнил задължението си да подготви детето за промяна на мерките относно упражняването на родителските права. Бащата бил инструктиран да стори това в срок до 2 юли 2002 г.
55. На неуточнени дати съдия-изпълнителят наложил допълнителни глоби на бившия съпруг на жалбоподателката за неизпълнение на влязло в сила съдебно решение. Общият размер на глобите възлизал на 200 лв. (около 100 евро). На 9 юли 2002 г. жалбоподателката подала жалба до окръжния съд за това, че глобите не били събрани принудително. На неуточнена дата бившият съпруг на жалбоподателката обжалвал глобите, като заявил, inter alia, че жалбоподателката не можело да бъде намерена в продължение на няколко месеца, което попречило детето да бъде подготвено за промяната.
56. Съдия-изпълнителят насрочил заседание за 2 септември 2002 г. с цел да изпълни мерките относно упражняването на родителските права. Бащата и детето не се явили. Съдията отложил заседанието. На 5 септември 2002 г. жалбоподателката подала жалба срещу забавянето на производството.
57. Съдия-изпълнителят насрочил предаването на детето за 20 септември 2002 г. Бившият съпруг на жалбоподателката не се съобразил с разпореждането. На 1 октомври 2002 г. му била наложена още една глоба от 200 лв.
58. На 2 октомври 2002 г. бившият съпруг на жалбоподателката заявил пред местната дирекция за социално подпомагане, че дъщеря му не желае да живее с майка си и че той няма да я насилва. На 10 октомври 2002 г. от дирекцията направили проверка и препоръчали, че е в интерес на детето да вижда майка си по-често.
59. През разглеждания период жалбоподателката се срещнала с дъщеря си няколко пъти, при посещенията й в училището. Според твърденията на жалбоподателката, от началото на 2002 г. й пречили да вижда дъщеря си и да говори с нея по телефона. Пред компетентните власти бившият съпруг на жалбоподателката неколкократно заявявал, че жалбоподателката се обаждала рядко и не идвала да вижда дъщеря си. В решението си от 16 януари 2004 г. (виж параграф 67 по-долу) Добричкият районен съд, след като изслушал няколко свидетели и след като разгледал писмените доказателства, включително всички жалби, подадени от страните до различни органи, както и прокурорските преписки, приел за установено, че жалбоподателката е търсила контакт с дъщеря си, но твърдението й, че бившият й съпруг е пречил на тези контакти, било неоснователно. Основната пречка пред нормалните контакти между жалбоподателката и дъщеря й били обтегнатите отношения между двамата родители.
60. На 3 февруари 2003 г. жалбоподателката писала до районния прокурор, че на 30 януари 2003 г. посетила дъщеря си в училището й, където се появил бившият й съпруг и започнал да й крещи обиди. Ударил я и заплашил да я пребие, ако продължава да се вижда с дъщеря им. На 11 февруари 2003 г. бившият съпруг на жалбоподателката бил призован в полицията, където му разпоредили да престане да пречи на жалбоподателката да упражнява родителските си права.
61. На 11 февруари 2003 г. жалбоподателката потърсила съдействие от социалната служба за гарантиране на правото й да се среща с дъщеря си. На 19 февруари 2003 г. в офиса на дирекцията била организирана среща между жалбоподателката и дъщеря й в присъствието на социалният работник г-н К. Срещата приключила по искане на детето.
В. Производството за промяна на мерките относно упражняването на родителските права
62. На 17 декември 2001 г. бившият съпруг на жалбоподателката подал молба до Добричкия районен съд на основание на чл. 106, ал. 5 от Семейния кодекс за промяна на мерките относно упражняването на родителските права и режима на контакти с дъщеря му, като поискал упражняването да бъде възложено на него. Съдия от Добричкия районен съд се запознал с делото на 18 декември 2001 г. и насрочил съдебно заседание за 4 март 2002 г.
63. Насрочените за 4 март, 17 май и 27 септември 2002 г. съдебни заседания не били проведени, тъй като жалбоподателката не била редовно призована. Тя не била открита на адреса си в Добрич. Опитите да бъде призована на адреса на приятеля й в с. З., където жалбоподателката изглежда се била пренесла през декември 2001 г., също били неуспешни. Адвокатът на бившия съпруг на жалбоподателката твърдял, че кметът на селото създавал спънки пред опитите да се призове жалбоподателката.
64. Първото заседание по делото било проведено на 11 ноември 2002 г. Жалбоподателката поискала спиране на производството до произнасянето на Европейския съд по правата на човека по подадената от нея жалба. Молбата й била отхвърлена. Съдът разпоредил да бъде изготвен социален доклад за условията, при които живее детето в дома на баща си, и за условията в дома на жалбоподателката. Следващото заседание било насрочено за 24 януари 2003 г.
65. През януари 2003 г. дирекцията за социално подпомагане в гр. Добрич представила на районния съд доклада си относно условията в домовете на родителите. В съдебното заседание от 24 януари 2003 г. съдът приел доклада и други доказателства. Заседанието било отложено за 31 март 2003 г. за разпит на свидетели.
66. На 31 март 2003 г. съдът изслушал няколко свидетели и решил да назначи експертиза, която да установи психологическото състояние на детето, нейната чувствителност и отношението й към родителите й. Експертизата била представена в съда през юли 2003 г. В съдебното заседание на 28 юли 2003 г. били изслушани психолозите, изготвили заключението, и социален работник от дирекцията за социално подпомагане. Последното заседание по делото било проведено на 13 октомври 2003 г.
67. С решение от 16 януари 2004 г. Добричкият районен съд изменил мерките относно упражняването на родителските права, които били договорени със споразумението между страните от 2001 г., и предоставил упражняването им на бившия съпруг на жалбоподателката. Съгласно съдебното решение, жалбоподателката имала право да взима дъщеря си в своя дом всяка втора събота и неделя и в продължение на пет седмици в рамките на три празнични или ваканционни периода.
68. Съдебното решение било подробно мотивирано. Съдът отбелязал, че съгласно чл. 106, т. 5 от Семейния кодекс, ако обстоятелствата се изменят, съдът може да измени постановените по-рано мерки и да определи нови, и разгледал всички събития след април 2001 г. Съдът приел, че спорът относно упражняването на родителските права трябва да се разреши най-вече с оглед интересите на детето. Той отбелязал, че съгласно психологическата експертиза детето е изживяло стрес поради раздялата с майка си, но се е стабилизирало с времето. Момичето обичало майка си, не било настроено отрицателно към нея и било в негов интерес да вижда по-често майка си и да възстанови нормалните си контакти с нея. Детето обаче се чувствало добре и сигурно в сегашното си обкръжение, където за него се грижели баща му и баба му и дядо му. То се развивало добре и имало добри битови условия. Нова промяна в обстановката би имала отрицателно въздействие върху развитието му. Съдът по-нататък отбелязал, че детето многократно е изразило предпочитание да живее с баща си. Съдът е отхвърлил като недоказано твърдението на жалбоподателката, че бащата е агресивен и препятствал срещите й с дъщеря им. Основната пречка пред нормалните контакти между жалбоподателката и дъщеря й били изключително обтегнатите отношения между двамата родители, които са подали множество жалби един срещу друг. Тази атмосфера била вредна за детето.
69. След обжалване, на неуточнена дата през 2004 г. Добричкият окръжен съд потвърдил решението на районния съд. Жалбоподателката подала касационна жалба. Към декември 2004 г. делото било висящо пред Върховния касационен съд.
II. Приложимо вътрешно законодателство и практика
A. Изпълнение на мерките относно упражняването на родителските права
70. Гражданско-процесуалния кодекс от 1952 г., който регламентира, inter alia, изпълнението на окончателните съдебни решения, не съдържа конкретни разпоредби относно предаването на деца при изпълнение на мерки за упражняването на родителските права.
71. През 1962 г. Върховният съд е установил няколко ръководни принципа в своето тълкувателно решение № 4 (4 62 ППВС). Съгласно тези принципи, съдия-изпълнителят трябва да организира физическото предаване на детето своевременно, но трябва да действа внимателно и при нужда да търси съдействие от местната социална служба. Интересите на детето са от първостепенно значение. Детето не трябва да бъде принуждавано, а трябва да бъде подготвено за промяната, така че да се избегне психологическа травма. Всеки случай трябва да се разглежда индивидуално, като се отчита възрастта на детето, личната му ситуация и емоционалните му връзки с всеки от родителите му. Трябва да се използват всички възможни методи за убеждение. Родителите трябва да бъдат предупреждавани, че отказът им да сътрудничат може да доведе до изменение на мерките. Съдействие от полицията следва да се търси само като крайна мярка, и то единствено когато интересите на детето изискват незабавно изпълнение. В изключителни случаи, когато утвърдените мерки са останали неизпълнени в продължение на дълго време и относимите обстоятелства са се изменили, съдия-изпълнителят може да отложи производството и да направи предложение до съответния съд за изменение на мерките. В случаите, когато отказът на родителя да съдейства представлява престъпление, въпросът трябва да бъде отнесен до прокуратурата.
72. Съдия-изпълнителят няма право да назначава подготвителни срещи, да определя привременни мерки за контакти или други мерки с оглед предаването на детето, ако те не са изрично посочени в съдебното решение като подлежащи на изпълнение. Родител, който счита, че поради промяна на обстоятелствата се налага изменение на определените в съдебното решение мерки относно родителските права и режима на контакти, може да подаде молба до съда на основание чл. 106, ал. 5 от Семейния кодекс. В това производство може да се разглеждат всички относими въпроси, включително и използването на семейното жилище (решение № 1225 от 23.12.1993 г. по гр. д. № 544/93 г., Върховен съд, II г. о. ).
73. През септември 2003 г. с изменение да Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК) е създаден нов чл. 423a, съгласно който в случай на принудително изпълнение на съдебно решение относно родителските права и личните отношения между родители и деца съдия-изпълнителят прилага разпоредбите, уреждащи изпълнението на определено действие (чл. 421 и сл. от ГПК). Съгласно тези разпоредби, единственият възможен метод за принуда е налагането на глоби на длъжника. Изглежда, че на практика указанията от т. р. № 4 от 1962 г. се смятат за валидни и след септември 2003 г.
Б. Закон за закрила на детето
74. Законът за закрила на детето, в сила от юни 2000 г., дава правомощия на Агенцията за закрила на детето и на местните дирекции за социално подпомагане да действат в ситуации, когато благополучието на детето е застрашено или правата му са нарушени. Агенцията има надзорни правомощия, а дирекциите за социално подпомагане се занимават с конкретните случаи. В случай на дете в риск дирекциите за социално подпомагане могат да поискат полицейска закрила на детето и да започнат производство по настаняване на детето в приемно семейство или в институция. Техните служители участват във всички съдебни производства, които засягат права на дете, в защита на неговите интереси. Във всички случаи, когато са замесени интересите на дете, дирекциите за социално подпомагане могат да се намесят чрез мерки като консултиране и съдействие и могат да издават задължителни предписания (чл. 21, ал. 1, т. 3 от Закона ). Изглежда обаче, че дирекциите за социално подпомагане нямат практика да издават задължителни предписания по въпроси, свързани с изпълнението на съдебни решения по мерките за упражняване на родителски права. Счита се, че тези въпроси са от компетентността на съдебната власт. Дирекциите за социално подпомагане нямат право да разпореждат провеждането на подготвителни срещи или да определят привременен режим на контакти, ако такива не са изрично предвидени в съдебното решение.
В. Наказателно право
75. Неизпълнението на окончателно съдебно решение относно упражняването на родителски права е наказуемо съгласно чл. 182 от Наказателния кодекс.
По отношение на правото
I. По твърдението за нарушение на чл. 8 от Конвенцията
76. Жалбоподателката се оплаква, че националните власти са нарушили правата й по чл. 8 от Конвенцията, като не са изпълнили съдебното решение от 2001 г., по силата на което упражняването на родителските права върху малолетната й дъщеря било предоставено на нея, и като предоставили по-късно упражняването на тези права на бащата на детето. Жалбоподателката се оплаква също така, че дъщеря й е претърпяла страдания и психологическа травма в резултат от намесата на властите и продължителните съдебни производства. Чл. 8 от Конвенцията гласи:
"1. Всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната на неговата кореспонденция.
2. Намесата на държавните власти в ползването на това право е недопустима освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите."
A. Твърденията на страните
77. Правителството твърди, че властите са взели всички възможни мерки, за да намерят разрешение на конфликта във връзка с упражняването на родителските права върху детето на жалбоподателката. Властите са потърсили съдействието на експерти, които са действали професионално. Според правителството, жалбоподателката е допринесла за забавянето на изпълнителното производство с подаването на множество неоснователни жалби до различни институции. Също така, решението на националния съд от януари 2004 г. да измени мерките, като предостави упражняването на родителските права на бащата на детето, е основано на подробно изследване на всички относими фактори, като е поставен необходимият акцент върху интересите на детето.
78. В отговор жалбоподателката заявява, че властите са били пасивни и не са действали своевременно в защита на нейните права. Освен това, съдия-изпълнителят познавал майката на бившия й съпруг, която работела в районния съд, и бил взел тяхната страна, вместо да работи безпристрастно. Жалбоподателката също така заявява, че било установено, че дъщеря й имала нужда от нея. Въпреки този факт, производството продължило с години. Жалбоподателката подчертава също така, че дъщеря й е присъствала на повече от тридесет съдебни процедури през последните четири години и че заради мудността на властите била травматизирана. Жалбоподателката също така поддържа, че през разглеждания период не е била в състояние да поддържа нормални контакти с дъщеря си.
Б. Преценката на Съда
79. Въпреки че основната цел на чл. 8 от Конвенцията е да защитава индивидите от произволна намеса от страна на властите, задължението на договарящите страни да гарантират ефективното упражняване на правото на "зачитане" на семейния живот може да изисква също така предприемането на мерки в сферата на личните отношения между индивидите (виж, наред с други източници, X и Y срещу Холандия, § 23).
80. Съдът многократно е приемал, че чл. 8 включва правото на родителите да изискват от властите да предприемат мерки, чрез които да се съберат отново с децата си, и задължението на националните власти да предприемат такива мерки. Това се отнася не само до случаи, свързани с принудително настаняване на деца в институции или осигуряване на приемна грижа, но също и до случаи, когато между родителите и/или други роднини на детето възникнат спорове във връзка с местоживеенето на детето и контактите с него (Хоканен срещу Финландия, § 55).
81. В настоящия случай е безспорно, че след постановяването на съдебното решение на Добричкия районен съд от 18 април 2001 г., с което било одобрено споразумението между родителите, властите са били длъжни да предприемат действия, за да съберат отново жалбоподателката и дъщеря й. Също така е безспорно, че предприетите на практика действия не са довели до ефективно събиране на двете и че съдилищата в крайна сметка са изменили мерките и са предоставили упражняването на родителските права върху детето на бившия съпруг на жалбоподателката.
82. Фактът, че усилията на властите са претърпели неуспех, не води обаче автоматично до заключението, че не са спазени позитивните задължения по чл. 8 от Конвенцията. Съдът припомня, че задължението на националните власти да предприемат действия, за да улеснят повторното събиране на родител и дете, не е абсолютно, тъй като в случаите, когато детето е живяло известно време с единия родител, повторното му събиране с другия родител може и да не е удачно да се извърши незабавно, а е възможно да се налага предприемането на подготвителни мерки. Степента и естеството на тази подготовка зависи от обстоятелствата в конкретния случай, но винаги е от съществено значение проявяването на разбиране и сътрудничеството на всички засегнати. Макар и националните власти да трябва да положат максимални усилия, за да улеснят това сътрудничество, всяко задължение да се приложи принуда в тези сфера трябва да бъде ограничено, тъй като трябва да се отчитат интересите и правата и свободите на всички засегнати, и най-вече - интересите на детето и правата му по чл. 8 от Конвенцията (виж Космопулу срещу Гърция, § 45). Освен това, промяната на относимите обстоятелства, доколкото настъпването й не се дължи на събития, причинени от властите, сама по себе си може да оправдае неизпълнението на окончателното решение относно упражняването на родителските права (виж Силвестър срещу Австрия, § 63).
83. Следователно, задачата на Съда е да установи, дали националните власти са предприели всички необходими действия, които разумно биха могли да се очакват от тях в конкретния случай, за да улеснят повторното събиране на жалбоподателката и дъщеря й. При изпълнението на тази задача Съдът няма право да замести компетентните национални власти при разрешаването на спора между заинтересуваните лица, а по-скоро да прецени от гледна точка на Конвенцията решенията, взети от тези власти при упражняването на правото им на преценка. Съдът трябва да прецени дали мотивите, с които са обосновани взетите мерки, са относими и достатъчни (виж Олсон срещу Швеция, § 68), и - като отчита свободата на преценка на националните власти - дали е бил намерен справедлив баланс между конкуриращите се интереси на индивида и обществото, включително и на другите засегнати трети лица (виж Кийгън срещу Ирландия, § 49, Нуутинен срещу Финландия; Игнаколо-Зениде срещу Румъния; цитираното решение Хоканен срещу Финландия, Иглесиас Гил и A. U. I. срещу Испания и Джанолини срещу Италия).
84. Съдът отбелязва още в началото, че към 29 май 2001 г. - датата, на която жалбоподателката е поискала образуването на изпълнително производство - дъщеря й, която тогава е била на 4 г. и 8 месеца, живеела с баща си вече от повече от десет месеца, още от момента на раздялата на съпрузите през юли 2000 г. През този период жалбоподателката е прекарвала само краткотрайни периоди от време с дъщеря си (виж параграфи 7 - 15 по-горе). Поради това, изпълнението на споразумението относно упражняването на родителските права в случая на жалбоподателката очевидно е изисквало известна подготовка. Властите не могат да бъдат държани отговорни за това, че не са изпълнили мерките относно родителските права незабавно.
85. Също така, докато мерките, чието изпълнение е искала жалбоподателката, били договорени между страните през април 2001 г. (виж т. 12 по-горе), през май 2001 г. ситуацията се е променила, тъй като бившият съпруг на жалбоподателката е отказал да изпълни споразумението и отношенията между бившите съпрузи са се изострили (виж т. 14 по-горе). При тези обстоятелства властите е трябвало да преценят внимателно всички относими факти, преди да пристъпят към изпълнение на споразумението.
86. В тази насока са били предприети действия от страна на дирекцията за социално подпомагане и от съдия-изпълнителя през лятото и есента на 2001 г., като целта им е била да подготвят повторното събиране на жалбоподателката и дъщеря й. Дирекцията за социално подпомагане е извършила проверка на битовата среда и социалното положение на всеки родител и неин представител е разговарял с детето. Бащата най-накрая бил призован да се яви с оглед изпълнението на мерките относно родителските права на 23 август 2001 г. (виж параграфи 17, 19, 22 и 23 по-горе).
87. Съдът също така счита, че решението на съдията от 23 август 2001 г. да отложи производството е било адекватно и достатъчно обосновано. То се е основавало на множество документи, включително и експертни становища, съгласно които предаването на детето през същия ден би било преждевременно и би навредило на детето, което все още не било преодоляло психологическите проблеми от раздялата на родителите му (виж параграфи 25, 29, 30, 34 и 35 по-горе).
88. В светлината на гореизложеното, Съдът счита, че закъснение от около два месеца след образуването на изпълнителното производство през май 2001 г. (виж т. 15 - 23 по-горе) не е повлияло съществено върху неговото развитие и завършек.
89. Във всеки случай Съдът отбелязва, че на 29 ноември 2001 г. съдия-изпълнителят, след като изслушал страните и позволил едночасова среща между жалбоподателката и дъщеря й, разпоредил мерките относно родителските права да бъдат изпълнени и поканил жалбоподателката да отведе дъщеря си в своя дом. По този начин споразумението е било изпълнено (виж т. 42 и 43 по-горе).
90. Според Съда, властите не могат да бъдат държани отговорни за факта, че веднага след това при напускането на сградата на съда бившият съпруг на жалбоподателката насилствено е взел дъщеря си обратно (виж т. 44 по-горе). Макар и това да е очевидно тежко закононарушение, не може да се поддържа, че присъстващият полицай е трябвало да се намеси незабавно. Несъмнено подобна намеса е можела да травмира детето. Доколкото не се твърди, че детето е било в опасност, Съдът не счита, че реакцията на властите в конкретния случай е била неоправдана.
91. Освен това, след събитията от 29 ноември 2001 г. властите не са прекратили производството, а са подновили опитите си да организират предаването на детето.
92. Съдът счита, че задачата на властите е била трудна, предвид отказа на бащата да изпълни споразумението и обтегнатите отношения между родителите. Както жалбоподателката, така и бившият й съпруг са подавали множество жалби един срещу друг, търсели са съдействие от полицията и прокуратурата, въпреки факта, че това е било очевидно ненужно. Така поведението на родителите далеч не е било конструктивно. Също така, макар и социалните служби, психиатърът, който наблюдавал детето през 2001 г., и съдия-изпълнителят да са били на мнение, че всяка промяна в обкръжаващата среда на детето трябвало да бъде подготвена внимателно (виж т. 29, 32, 35 и 51 по-горе), жалбоподателката продължила да настоява - поне до май 2002 г. - за незабавното и безусловно физическо предаване на детето и отправяла обвинения в пристрастие и некомпетентност към съдиите, съдебните служители и експертите (виж т. 24, 33, 39, 45 и 50). Това отношение допринесло за напрегнатата атмосфера, включително в отношенията между жалбоподателката и дъщеря й - ситуация, която според властите била основната пречка пред създаването на благоприятни условия за прехвърлянето на упражняването на родителските права.
93. Вярно е, че както е посочено в доклада от март 2002 г. на назначената от Агенцията за закрила на детето комисия, изработването на план на срещите между детето и родителите в присъствието на служител на дирекцията за социално подпомагане би представлявало полезен ход в усилията да се съберат отново жалбоподателката и дъщеря й. Това не е било сторено от съдия-изпълнителя, който само отбелязал нуждата от подготовка за предаването на детето и инструктирал бившия съпруг на жалбоподателката да подготви детето (виж т. 51 и 54 по-горе).
94. Съдът отбелязва обаче, че жалбоподателката не е поискала организирането на подготвителни срещи преди май 2002 г., когато Агенцията за закрила на детето е издала препоръките си, а е настоявала за безусловно и незабавно предаване на детето (виж т. 24, 33, 39, 45 и 50 52 по-горе). След искането на жалбоподателката от май 2002 г. съдия-изпълнителят организирал няколко заседания през кратки интервали от време - на 22 май, 20 юни, 2 септември и 20 септември 2002 г., но жалбоподателката не се явила на заседанието от 22 май 2002 г., а детето отказало да тръгне с нея на 20 юни 2002 г. (виж т. 53 - 57 по-горе).
95. Съдът отбелязва също така, че в решението си от 16 януари 2004 г. Добричкият районен съд е отхвърлил като недоказано твърдението на жалбоподателката, че са й пречели да се вижда с дъщеря си (виж т. 67 и 68 по-горе). Съдът не намира причина да поставя под съмнение тази констатация.
96. Вярно е, че съгласно приложимото право нито съдия-изпълнителят, нито дирекцията за социално подпомагане са имали правомощието да издават задължителни предписания за провеждане на подготвителни срещи и определяне на привременен режим на контакти, ако такива не били посочени в подлежащото на изпълнение съдебно решение (виж т. 70-74 по-горе). В тази връзка не може да се изключи вероятността в определени случаи да възникне въпрос по чл. 8 от Конвенцията. Недостатъчната законова регламентация може в някои случаи да представлява неизпълнение на позитивните задължения на страната по този член (виж горецитираното решение X и Y срещу Холандия, § 23, и М. Ч. срещу България, § 153).
97. В настоящия случай обаче жалбоподателката не е доказала, че е търсила съдействие от властите за организиране на подготвителни контакти между нея и дъщеря й и че те не са направили необходимото. Фактите по делото показват, че създаването на спънки от страна на бившия съпруг на жалбоподателката и нейното собствено неразбиране на необходимостта от внимателна подготовка като предпоставка за ефективното изпълнение на правото й на упражняване на родителските права са изиграли съществена роля за събитията. Съдът не може да предполага, дали съдия-изпълнителят и Дирекцията за социално подпомагане биха отказали съдействие на жалбоподателката за организирането на подготвителни срещи, ако тя беше поискала това от тях преди май 2002 г.
98. Съдът също така отбелязва, че бившият съпруг на жалбоподателката, който се опитал да избегне изпълнението на споразумението, неколкократно е бил глобяван, че полицията е положила усилия да му въздейства и че жалбоподателката не е поискала частично изменение на режима на контакти, каквото право е имала по чл. 106, ал. 5 от Семейния кодекс, или привременни мерки до приключването на производството, образувано по молба на бившия й съпруг (виж т. 24, 54, 55, 57, 62 - 69 и 72 по-горе).
99. Накратко, Съдът намира, че властите са предприели всички мерки, които разумно е можело да се очакват от тях в конкретния случай, за да изпълнят споразумението относно упражняването на родителските права между жалбоподателката и бившия й съпруг. Те са изпълнили споразумението на 29 ноември 2001 г. и са положили допълнителни усилия, след като бащата отнел детето от жалбоподателката. В случая фактът, че тези усилия са претърпели неуспех, не представлява неизпълнение на позитивните задължения по чл. 8 от Конвенцията.
100. Що се отнася до решението на Добричкия районен съд от 16 януари 2004 г., с което са били изменени мерките относно упражняването на родителските права, Съдът счита, че то е обосновано с относими и достатъчни мотиви, отчитащи на първо място интересите на детето. Властите са взели предвид и факта, че обстоятелствата са се променили след април 2001 г., че прехвърлянето на упражняването на родителските права би навредило на детето при съществуващата омраза между родителите, че детето се развивало добре в средата, в която живеело, че бащата предлагал по-добри битови условия и че детето е предпочитало да остане да живее при него (виж т. 67 и 68 по-горе).
101. По повод твърдението на жалбоподателката, че изпълнителното производство е травмирало дъщеря й, Съдът не намира да са налице данни, че при действията си властите са пренебрегнали психологическата уязвимост на детето. По-конкретно, съдия-изпълнителят е изслушал детето в присъствието на служител на Дирекцията за социално подпомагане и на психиатър. Не е доказано, че детето е било в опасност, или че властите не са изпълнили задължението си да му осигурят закрила (виж т. 19, 27, 30, 34 и 68 по-горе). Съдът също така отбелязва, че самата жалбоподателка е поканила журналисти на заседанието от 29 ноември 2001 г. и че е подала множество неоснователни жалби до различни институции, които са наложили многократни контакти между властите и дъщеря й (виж т. 24, 33 и 42 по-горе).
102. В светлината на изложените по-горе констатации Съдът приема, че в настоящия случай не е имало нарушение на чл. 8 от Конвенцията.
II. Относно твърдението за нарушение на чл. 6 от Конвенцията
103. Жалбоподателката се оплаква, че в нарушение на чл. 6, т. 1 от Конвенцията изпълнителното производство, образувано по нейно искане през май 2001 г., е продължило неразумно дълго и не е довело до изпълнението на мерките относно упражняването на родителските права. Чл. 6, т. 1 от Конвенцията в относимата си част предвижда.
"Всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения ... има право на ... гледане на неговото дело в разумен срок от ... съд ..."
104. Правителството твърди, че властите са действали своевременно и че продължителността на производството се е дължала на множеството неоснователни жалби и възражения, подадени от жалбоподателката и съдържащи неоправдани обвинения срещу съдиите и експертите. Жалбоподателката отново излага аргументите си за пропуска на властите да действат своевременно и ефективно.
105. Съдът отбелязва в началото, че оплакванията на жалбоподателката по чл. 6, т. 1 се отнасят единствено до изпълнителното производство, образувано на 29 май 2001 г.
106. Съдът вече е отбелязвал, че в зависимост от конкретните обстоятелства разликата в целите, преследвани съответно от гаранциите по чл. 6 и тези по чл. 8 от Конвенцията може да оправдае разглеждането на едни и същи факти във връзка и с двете разпоредби (виж Макмайкъл срещу Обединеното Кралство, § 91). В някои случай обаче, когато основният въпрос по делото засяга правото на зачитане на семейния живот и фактите, свързани с изпълнението на окончателно съдебно решение за родителските права, са били разгледани по чл. 8 не се налага самостоятелното им разглеждане и по чл. 6 (виж цитираното по-горе Силвестър срещу Австрия, § § 76 и 77). Във всички случаи, преценката дали се налага самостоятелно разглеждане трябва да се извърши въз основа на конкретните обстоятелства по случая (виж Пини и други срещу Румъния, където оплакването по чл. 6 е разгледано самостоятелно).
107. В настоящия случай Съдът вече е разгледал по-горе в контекста на чл. 8 от Конвенцията оплакванията на жалбоподателката, че в производството по изпълнението на споразумението относно родителските права е имало неоправдани забавяния и че то не е довело до събирането на жалбоподателката с дъщеря й. Твърдението на жалбоподателката, че властите не са изпълнили позитивното си задължение да гарантират правото й на зачитане на семейния й живот, е в основата на настоящото дело. При конкретните обстоятелства не е необходимо Съдът да разглежда самостоятелно оплакването по чл. 6, т. 1 от Конвенцията.
По тези причини съдът единодушно
1. Реши, че не е имало нарушение на чл. 8 от Конвенцията;
2. Реши, че не е необходимо да разглежда самостоятелно оплакванията по чл. 6, т. 1 от Конвенцията.
Изготвено на английски и обявено писмено на 12 януари 2006 г. в съответствие с Правило 77, т. 2 и 3 от Правилата на Съда.
Председател: Христос Розакис
Заместник-секретар: Сантяго Куесада
Превод: Даниела Екимова
Редакция: София Разбойникова
)
Донна, огромно благодарско. Метан до земята, че ми спести ровенето.
Не видях ,че го е пейснал сори , но то тука толкова писано има ,нищо че е пейснато 2 пъти -това ЧСИ извършило този позор и много от колегите му дано го прочетат,щото явно го не знаят!