Тази семейна история... нормална ли е?

[bebitor]

Г-н Василев е допуснал само една грешка, но за съжаление- фатална. И тя е, че не си е организирал защитата. Що се отнася до преценката на доказателствената стойност на декларацията (ако беше представена и приобщена към делото, разбира се), не съм съгласна с нея, донна! В същата не е конкретизирано как, кога и за какъв период от време децата да пътуват от Полша до България и обратно, колко време може да бъде престоят им тук и т.н... и в този смисъл не бива да се тълкува стеснително.

[bebitor]

2. Държа да уточня какво НЕ е направил, поради което държа да се знае, че не ме е заплашвал с бан. И бирата от хладилника не ме заплаши да ми вземе

И мен не са ме плашили с бан- да уточня...

[Melly]

Впрочем... не ми казвай, защото съм на 100% сигурна, consultant не ти се е извинил, нали? И също като при Донна те е заплашил с бан, нали?
...

Не. Не ме е заплашвал с бан. За разлика от лицето consultant обаче, аз съм коректен и:
1. Няма да изнасям неща от кореспонденцията (ако въобще може да се нарече така) помежду ни извън принципното ми твърдение, че надскача ранга си;
2. Държа да уточня какво НЕ е направил, поради което държа да се знае, че не ме е заплашвал с бан. И бирата от хладилника не ме заплаши да ми вземе
П.П. Имам си любим модератор, ама не е този

И аз...

[donna]

Е по метода направи си сам е така ,по метода мисли след като каруцата се обърне пак е така

Пък в края на краищата всекий сам си избира съдбата ,тоя да не съм го женила аз или някой от колегите

майката отишла да работи в друга държава , колко българки го правят

Ти да ен си подслушвал телефоните ,че знаеш кой колко пъти и на кого се е обаждал

ИСТИНАТА Е ,ЧЕ ТОЯ ЧОВЕК ПОСРАМИ ДЪРЖАВАТА!

[plamen_penev]

mi_lena декларира:
Предпочитам грубия, директен, нелицемерен език на donna, пред саркастичната витиеватост...

Нормално е! Та нали това е и вашият тон, почитаема mi_lena... груб, изпъстрен с обиди... колко пъти сте ме наричала луд, глупав и прочие не съм ги броил! Но, както се казва: въпрос на семейно възпитание... Не ви се сърдя... така са ви научили в къщи... Обаче е прав модератора да прави забележки. Иначе къде отива нивото на този почтен и без съмнение интелигентски форум?! И на мен ми е правил, при това за много по-малко... ама не го "клеймя"! Просто си взех бележка и това е!

emsters каза:
Споменаваш неадекватен баща, крещящ дядо, не се сещаш обаче за онзи бизон - рускинята, която дърпаше детето.

Ха-ха! Как да я спомене човекът като не му пасва на тезата? Но аз мога да подскажа на "защитниците" на съда и ЧСИ: Тя рускинята е доброволна боркиня за изпълнението на СЪДЕБНО РЕШЕНИЕ! Това нейното не е престъпление, а геройство! Тя така да се каже "поема рискове" срещу децата в името на "правовата държава"!
Боже пази България!

[neprofesionalist]

Но на нейно място трябваше да има някой с правомощия и подход.

Кой е този някой и не трябваше ли Българските власти, агенции, ЧСИ, полиция и т.н. да го осигурят на мястото на предаването.
Да, безусловно, трябваше българските власти да го осигурят на това място, не да оставят майката, поляците и полицаите да се оправят с "подръчни средства", тоест с въпросната рускиня. Ако имаше такова лице, рускинята изобщо нямаше да се намесва.

Не приемам това, че било "логично" майката да дойде.

Приеми го, където са децата, там трябва да е и майката.

И това му дава право да ги завлече на другия край на Европа или в южноамериканската джунгла, защото тя трябва да тръгне след тях?

Ако беше дошъл сам и я беше поканил и тя да дойде - да, нормално би било.

Ако беше дошъл сам, на кого щеше да остави децата във Варшава, тя месеци наред е липсвала от семейното огнище.

Трябвало е да си стои там, никъде не съм казала, че е трябвало да тръгне за Асеновград, казах "ако".

Но той държи децата и преговаря от позиция, която си мисли, че е позиция на силата, а тя всъщност се оказва позиция на слабостта.

Не държи децата, отвел ги е на място, което за момента счита за по-приемливо за тях.Бях чела някъде, че бащата не е мислел да остава с децата за постоянно в България, искал е да ги доведе тук, на спокойствие, с идеята, че когато майката реши отново да бъде майка, ще дойде, ще поговорят и т.н и т.н.

Е, нейните идеи не са съвпаднали с неговите. Защо неговото мнение да е по-меродавно? И щом са се женили в Полша, е трябвало да ги заведе някъде в Полша, тогава никой нямаше да може да го удари с Хагската конвенция. Да е мислил къде се жени. И как "не държи децата"? Той сам казва ли, че жената е звънила по 15 - 16 пъти на ден, за да говори с децата? Казва. От делото става ли ясно, че не й е давал? Става. Е, тогава за какво говорим? А, да, че по негови наблюдения и по тия на родителите му контактите "разстройвали" децата, затова на своя глава сменил всичките телефонни номера, та тя да не може да ги притеснява. Което пак са само негови думи.

Нито полският, нито българският, нито никой съд по света не гледа с добро око на родители, които изчезват с децата, без да се обадят.

А как гледат на родител, който заминава да работи, престава да се обажда, завръща се в Полша, и забравя да се върне при децата си.

Ами господинът да беше поставил пред съда въпроса за тоя родител, вместо да грабва децата и да се чупи в България, без да си даде тоя труд. Съдът да не е врачка,че да гадае за тоя родител, като другия не го е сезирал? Сега на дневен ред стои въпросът, че е дошъл тук, и стои на дневен ред по негова вина.

Вместо това се превърна в отвличащ деца,

Пак повтарям, не мисля, че това е отвличане.

Е, професионалистите - каквито ти и аз не сме - са преценили, че такива случаи са отвличане, затова има международни конвенции и спогодби.

буйстващ луд,

НЕ МИСЛЯ, ЧЕ Е ЛУД.Буйстваше чак тогава, когато видя как рускинята дърпа и блъска детето му.
Аз пък мисля, че се показа като такъв, но това е мое лично мнение.

настройва децата си срещу майка им

Предположение без доказателства.
Доказано в съда. Прочети решението!

Дори и професионалистите в този форум бъркат при изписването на конвенциите.При него мисля че беше лапсус.

Напълно е възможно.

Е, при това положение кой да му защитава шансовете
Явно не е имало кой.

Г-н Пенев, аз не избягвам въпроса за рускинята. Кажете вие откъде черпите информация, че сте виждали и обратната разписка за призовката? Вече ви питаха, но да попитам и аз: вие какъв сте на бащата?

[mi_lena]

....Та нали това е и вашият тон, почитаема mi_lena... груб, изпъстрен с обиди... колко пъти сте ме наричала луд, глупав и прочие не съм ги броил! Но, както се казва: въпрос на семейно възпитание... Не ви се сърдя... така са ви научили в къщи...

Развеселихте ме Пенев. Заприлича ми на детската градина. Аз съм директен човек, но тези неща едва ли съм ги казвала. Квалификациите, съдържащи се в тях, обаче, няма да оспорвам. А как стои въпроса с "клеветник"? Така наричала ли съм ви?

[plamen_penev]

neprofesionalist настоятелно запита:
вие какъв сте на бащата?

Не знам защо този въпрос вълнува толкова силно част от тук присъстващите? Не знам и защо той е по-важен за някои от въпроса за ролята на съда в цялата тази... нелицеприятна история? Но понеже сте твърде настоятелен neprofesionalist за разлика от други тук, които попитаха и като не им отговорих тактично си замълчаха, разбирайки че не държа да представям източниците си на информация уважавайки правото ми да мълча...
Е добре! Тук няма никакъв секрет, но е дълго за обясняване... Не мисля, че трябва да заемам с такива детайли не по същество дисково пространство на сървъра.
Аз съм член на едно гражданско сдружение: "Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията" Нашата цел е да подпомагаме според силите си намаляването на хаоса в държавата ни и в полза роду. Не в полза на този или онзи. "Правовата държава" е нашата цел. Има поне още едно сдружение на граждани с подобна цел. Всъщност сме много... Може би не знаете neprofesionalist, от къде да знаете при толкова много "секретчици" в тази страна, но ние бяхме тези които започнахме делото срещу противоконституционните текстове в Правилника на ВСС. Министър Тачева, която сега се обижда, че хулили съда, който тя отлично познава във всичките му аспекти, го довърши... Текста беше отменен!
Това което видяхме на филма и това което не беше заснето там ме кара да мисля, че при необходимост и възможност ще трябва да заявим позицията си. Ролята на съда тук ми се вижда доста неблагоприлична. Не са изключени всякакви нарушения на правата на български граждани. Едно от тях, дете, беше влачено и насилвано пред погледите на полицията... Дали е така предстои да разбера. Сега проучваме, събираме обективни данни... В тази връзка се свързахме с пострадалия баща. Аз се свързах. Той е интелигентен мъж, има си Скайп и всякакви съвременни комуникации и е лесно откриваем... Помолихме го за обективна информация и той ми я достави. Няма световни конспирации, няма лъжи и измами. Просто във века на Интернет трудно можеш да криеш информация и всичко става ясно за кратко време. Може би в Китай не е така, но тук е трудно...
Доволен ли сте neprofesionalist ? Разбрахте ли сега "какъв съм на бащата"? Надявам се да е така, защо повече няма да спамя в тази тема, отговаряйки на безсмислени въпроси. Надявам се също да знаете смисъла и значението на думата "съпричастност". С тази дума през 60-те Франция стана просперираща държава...

[plamen_penev]

Може да ви бъркам със system... не се различавате особено в обиждането на форумци тук... mi_lena. Но ако се чувствате засегната ще направя извадки и ще се коригирам. Може би думите не са били ТОЧНО тези, а други със сходно съдържание? За мен не е трудно да си призная заблудите.

[donna]

Пенев какво общо има "Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията" с лица ,които не са провели правилно защитата си ?

[justus]

@ plamen_penev

Не знам защо този въпрос вълнува толкова силно част от тук присъстващите?

Защото демонстрирате абсурдно пристрастие,невероятна некомпетентност, и странна, но май неистинска осведоменост "от първа ръка".

Аз съм член на едно гражданско сдружение: "Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията"

Пази боже от сдружения с добри цели като "намаляването на хаоса в държавата ни и в полза роду", но с абсурдно некомпетентни по предмета, а насъскани за "война на всяка цена и с всички средства" членове и дейци.

За да можеш да оптимизираш каквато и да е била дейност или система, първо трябва да познаваш не само тях самите, а и правилата и принципите им на действие. Не може да раздаваш квалификации и "присъди", без да си наясно с основни понятия, институти, правила и процедури. Това важи в най– голяма степен за правото и правосъдието.

Честно казано, досадно става човек да чете бисерите на "правната теория практика", които натрапчиво подхвърляте на "свинете"(според вас) в лицето на компетентни юристи, от нивото на които очевидно сте на светлинни години.
Точно заради такива като Вас отдавна се въздържам да поствам вече тук, макар да беше време, когато се гордеех, че съм член на Lex.bg.
Е, вече не е така, Вие, и подобните Вам ни превзехте, и вместо да приемате и се замислите по компетентните разяснения и съвети, вече менторски ни размахвате пръст.
Баста!

[neprofesionalist]

Господин Пенев, какво общо има интелигентността със скайпа? Отивам да се срамувам в ъгъла, защото нямам скайп и не съм интелигентна. Още по-лошо: не желая да имам скайп, значи не желая да съм интелигентна.
Какво означава "обективна информация", господин Пенев? Информация от едната страна?

[plamen_penev]

Тонът ви justus, определено не ми допада. Затова и ще подмина експозето ви с безразличие. Но на въпроса към мен от donna, въпреки всички обиди отправени от нея към мен ще отговоря. Не съм злопаметен! Защото в него има много смисъл:

Пенев какво общо има "Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията" с лица ,които не са провели правилно защитата си ?

Преди всичко, уважаема donna (дано не ме налети пак mi_lena с упреци за това "уважаема"...), нашето общество е поставено пред един на пръв поглед нерарешим проблем. Тотално отсъствие на елементарна правна култура в преобладаващото мнозинство граждани комбинирано с непосилните за мнозинството цени на адвокатските услуги от една страна, непочтено прилагане на законите от страна на познаващите ги от друга и от трета хаотично законодателство, на парче така да се каже, с постоянни промени, корекции и допълнения, които без съмнение е трябвало и е можело да бъдат мислени преди да влезнат основните закони в пленарна зала...
Липсата на правни знания ние се опитваме да компенсираме като популяризираме правни прецеденти, за сега само наши, а по-късно и с чужди такива. Нашите адвокати, и не само те, работят усилено върху конкретни, но обществено значими теми, които биха могли поне малко да бъдат полезни на съда и администрацията. Ние се опитваме да подсказваме на доста обезверените хора, че не е истина това, което се говори за съда у нас. Със спечелените си дела ние се опитваме да ги убедим, че има и качествени съдии и те не са никак малко! За нас правото не е бизнес! Опитваме се да покажем на хората около себе си, че има смисъл да заявяват правата си, защото все още "не всички са маскари"...
Истина е donna и аз го казах тук много отдавна, че защитата на господина притежава значителни недостатъци. Как да го виним?! В една страна, в която поповете напират от всякъде да нахлуят в училищата с росните си китки, а съдебното министерство нехае за правното ограмотяване на хората няма как да искаме хората да са експерти, попадайки внезапно в съда. А там по-рядко попадат престъпници и по-често просто спорещи хора! Господина е инженер, разбира от други работи... не от съдебни врътки! Нормално е ако съдът гледа на него като на овца която трябва да бъде остригана и не му сътрудничи в реализирането ма гражданските му права, да се стигне до това, което всички видяхме.
Дано да съм бил не само кратък но и ясен и да съм отговорим на въпроса ви, за който наистина благодаря!

[donna]

http://www.capital.bg/show.php?storyid=730728

Всяка година има поне сто случая, когато децата на разделени родители трябва да бъдат предадени от единия на другия родител след съдебно решение. Казва го Георги Дичев, председател на Камарата на частните съдебни изпълнители. Ако всеки от случаите бъде съпътстван с драматичността и медийното внимание, пропили историята на Николета (9 г.) и Павел (7 г.) , тогава със сигурност телевизиите биха могли да спестят от сапунки и екшъни.

Николета и Павел са деца от смесен брак между българина Тодор Василев и полякинята Барбара Василев. Родителите не са разведени. Преди време бащата довежда Николета и Павел от Полша и тримата заживяват в Асеновград. Майката подава жалба в полски съд. В България е заведено дело за международно отвличане на деца по международната Хагска конвенция. Бащата е осъден.

Присъдата е потвърдена и на последна инстанция и на 13 март 2009 г. е издаден изпълнителен лист за незабавно връщане на децата обратно в Полша.

Цялата не пернишка, а асеновградска трагедия се разигра при опита на Тодор Василев и роднините му да осуетят изпълнението на съдебното решение на Софийския апелативен съд.

"В една правова държава върховенството е на закона и съдебните решения трябва да се спазват", заяви министърът на правосъдието Меглена Тачева.

Казусът мълниеносно премина всякакви граници – съдебни, държавни, етични. Задграничният елемент засегна оголения нерв на някаква криво разбрана национална чест, в резултат на което се появиха подписки, протести и лозунги (издигнати от футболните агитки) като "Обединена България да спаси две свои деца" и "Да спасим българските деца! Защити България".

Медиите допринесоха за еднозначното представяне на ситуацията. Те отделиха страници за разказите на покрусените родители на Тодор Василев, които обвиниха снаха си Барбара в алкохолизъм, леко поведение и какво ли още не. Всички българи страдаха, а емоциите им бяха публично изяснени – съсипани роднини, ридаещи деца, състрадателен народ.

А историята може да има съвсем различен прочит – майка, която иска да отглежда собствените си деца и която според съдебно решение на полски съд и две български съдилища има законното право на това.

"Щом имаме влязло в сила решение по Хагската конвенция и там е казано, че детето трябва да се върне – край. Детето трябва да се върне. Би следвало бащата да изпълни решението – в противен случай неговите действия са противозаконни", категоричен е адвокат Любен Варнев. Той самият е защитник на майка, която с всички сили и законови средства се опитва да прегърне децата си отново и има същото решение по Хагската конвенция.

Мая и Сергей

"Когато започнаха първите репортажи, бях абсолютно покрусена и развълнувана. Опитвам се да пазя някакво равновесие. Много е трудно да живеешш с такъв проблем и да ходиш, да се бориш, да страдаш, да се доказваш, че правото, природата и инстинктите са на твоя страна". Мая Иванова носи овехтялата от четене Хагска конвенция в дамската си чанта. Книжката е с подчертани с маркер редове, отстрани стърчат листчета с отбелязани страници. Във всяка ситуация знае точно къде се намира търсеният от нея цитат. През 2005 година тя, съпругът й Сергей и двете им деца се връщат във Варна след няколкогодишен престой в Австралия. За нея от този момент нататък далечната страна е само минало, в представите на мъжа й обаче островът е мястото, където трябва да израснат децата им (днес съответно на 9 и 10 години). По думите на Мая Сергей започва упорита кампания, която има за цел да настрои децата срещу България, да ги убеди, че са австралийци, и да ги противопостави на майка им заради различната й визия за бъдещето. В началото на 2007 г. Мая завежда дело по Закона за закрила срещу домашно насилие, както е посъветвана. По време на процеса двете деца се превръщат в инструмент на омразата. "Тогава те бяха юмруците и ритниците на тати към мама. Бях с разбит нос от 6-годишния си син, защото бащата се пазеше. Ако той посегне отново, полицията ще го хване, а на 6-годишно дете какво ще направят...", спомня си днес тя. Въпреки нейните доводи и предупреждения, че има опасност бащата да изведе децата от страната, съдът определя, че за тях няма риск. Веднага след края на делото Сергей отвежда двете деца в апартамента на майка си и ограничава до минимум контакта им с Мая.


През юни същата година децата са изведени от страната без нейно знание и в нарушение на за Закона за българските документи за самоличност, според който за преминаване на границата с единия родител се изисква нотариално заверено разрешение от другия. Майката веднага пуска сигнали до полицията, прокуратурата и Държавна агенция за закрила на детето. На практика обаче никой не реагира адекватно. Мая завежда и печели дело по Хагската конвенция, като на три инстанции Австралийският съд отсъжда в нейна полза. Междувременно, макар и за двойно по-дълго време печели и дело за родителски права във Варна.


"Всяка събота им се обаждах да им кажа това, което една майка иска да каже на децата си - че ги обичам. Насреща получавах ругатни и обиди. Неща, които са абсолютно неприсъщи за малки деца: "Ти окраде на тати паричките, ти си лакираш ноктите, защото ходиш със сводници". Когато идва времето за изпълнение на решението по Хагската конвенция, майката заминава за Австралия сама, макар да се обръща към ДАЗД, Агенцията за социално подпомагане, МвнР и Министерство на правосъдието с молба да бъде придружена от социален служител с цел осигуряване на безопасно и по-малко болезнено отвеждане на тотално отчуждените деца, но й отказват по финансови причини. Назначават й австралийски психолог, който да помогне на нея и децата й да се запознаят отново. След година и половина тотална раздяла Мая вижда децата си напълно променени – с видимо затлъстяване и лица "лишени от какъвто и да било израз - няма усмивка, няма блясък в очите, няма нищо освен омраза и ненавист. Крещяха на английски - няма да се връщаме в България, ние сме австралийци. Не можах да ги докосна, въпреки че това е инстинктивно". На втората среща те директно бягат, а в деня, когато трябва да се осъществи доброволното предаване, на летището не се появява никой. Жилището, което са обитавали Сергей, двете деца и неговата майка в Австралия, е пусто. Оттогава вече 7 месеца Мая не знае къде са децата й – нито на кой континент се намират, нито дали са живи.


"Убийствено е да чакаш, когато на карта е заложена съдбата на две деца. Две години те живеят в ад. Манипулирани са". Мая знае, че дори да успее да си върне децата, борбата с вменената омраза към нея тепърва предстои – в момента по думите й са променени не само представите им за настоящето, но дори и спомените им за миналото – те разказват неща, които никога не са се случили.

"Това е част от картината на т.нарСиндром на родителското отчуждаване.

Появяват се лъжливи спомени. Самото дете не лъже, но мозъкът му е дотолкова промит, че то само вярва на думите си. Проблемите идват по-късно, в зряла възраст", обяснява Боянка Корнажева, психолог-съдебен експерт. Синдромът е дефиниран за първи път през 1985 г. от Ричард Гарднър, професор по клинична психиатрия към Клиниката по детска психиатрия на Колумбийския университет. Изразява се във възприемане на "готови сценарии" от детето, което, без само да съзнава, се превръща в своеобразно огледало на поведението на насаждащия негативни емоции родител до степен, когато започва да приема неговите емоции и мисли за свои собствени. Самият отчуждаващ от своя страна постепенно изгражда преграда между другия родител и детето, прекъсвайки всяка комуникация с него.


Впоследствие детето започва да изразява страх и дистанцираност от отчужедния, да поставя на пиедестал отчуждителя и да говори за другия с изрази, неприсъщи за възрастта му. Така, ако детето на враждуващи родители каже, че майка му пие и го бие, това може и да е вярно, но съвсем не е задължително. "Явлението е психологично, но щетите са социални. Израстват индивиди, които впоследсвтие използват модела в своите семейства", обяснява и д-р Гиргина Стоянова, председател на фондация "Деца и родители – отново заедно", занимаваща се именно с проблемите на разделени и разведени семейства. В съдебните битки децата са чести оръжия в ръцете на единия от родителите си. Боянка Корнажева казва, че опитите на емоционалния насилник да задържи детето на всяка цена най-често са продиктувани от неправилно формулирана родителска обич и убеждение, че това е най-добре за детето. "В нормалните страни като Франция, Италия, донякъде Англия, а извън Европа - Мексико и Америка, законодателството предвижда подобно отчуждаващо поведение да бъде наказвано със санкции, глоби и затвор", казва д-р Гиргина Стоянова.

Специалисти, занимаващи се с проблематиката, твърдят, че желанието на детето невинаги отразява неговия интерес, затова и за да не се злоупотребява с детето и да не бъде натоварвано то, се избягва думата желание, а се използва думата решение. Развръзката на българо-полската драма трудно би могла да бъде предсказана. Още по-трудно е да се оцени дали изпълненото съдебно решение ще се окаже добро или лошо за двете деца. Сигурно е обаче едно - българите трябва да употребяват енергията си за решаването на еднозначни проблеми от обществено значение, като например проблемът с неспазването на законите.

[daniela2008]

Преди всичко, уважаема donna (дано не ме налети пак mi_lena! с упреци), нашето общество е поставено пред един на пръв поглед нерарешим проблем. Тотално отсъствие на елементарна правна култура в преобладаващото мнозинство граждани комбинирано с непосилните за мнозинството цени на адвокатските услуги от една страна, непочтено прилагане на законите от страна на познаващите ги от друга и от трета хаотично законодателство, на парче така да се каже, с постоянни промени, корекции и допълнения, които без съмнение е трябвало и е можело да бъдат мислени преди да влезнат основните закони в пленарна зала...
Липсата на правни знания ние се опитваме да компенсираме като популяризираме правни прецеденти, за сега само наши, а по-късно и с чужди такива. Нашите адвокати, и не само те, работят усилено върху конкретни, но обществено значими теми, които биха могли поне малко да бъдат полезни на съда и администрацията. Ние се опитваме да подсказваме на доста обезверените хора, че не е истина това, което се говори за съда у нас. Със спечелените си дела ние се опитваме да ги убедим, че има и качествени съдии и те не са никак малко! За нас правото не е бизнес! Опитваме се да покажем на хората около себе си, че има смисъл да заявяват правата си, защото все още "не всички са маскари"...

Ама Г-н Пенев , защо тогава да не възможно една майка полякиня съвсем честно да си е спечелила делото??? Ми вижте сам какво казвате в крайна сметка??? Според Вас хората имало смисъл да заявяват правата си , ама в такъв случай , като казвате хората искате да кажете че Г-жа Барбара Василев не е сред хората с права, а само Г-н Василев??? Така ли излиза в крайна сметка??? Един път плюете държавата и съда като сипете мерзки обиди, а пък изведнъж когато Ви изнася : "...не всички са маскари ".. Ма Г-н Пенев Вие всъщност какво защитавате в крайна сметка???? Ма тези деца не са се появили от небето, имат двама родители в крайна сметка. И когато родителите не могат да се разберат идва на ход закона. Ми закона в крайна сметка е основата на нашето общество ! Хубав или лош , законът е закон и трябва да се спазва и то от всички !Всичко друго е анархия !

[neprofesionalist]

http://www.segabg.com/online/new/articl ... id=0001301

Ако можем да се абстрахираме от факта, че материалът идва от "Сега", го намирам за доста информативен. Имаме отвличане по Хагската конвенция и България не спори, че е отвличане. Австралийският татко обаче си има документирана история на ограничителна заповед заради удар по доведеното дете, срещи с психолог, които установяват, че възпитава строго, детето е малко, така че... детето е отвлечено, да. Детето се е приспособило, да, но това няма значение, бащата го е потърсил навреме. Обаче... детето си остава тук, защото е преценено, че е в негов интерес. Значи българският съд можел да взема решение по убеждение, а не само както му кажели отвън.

"Сега" все пак намери решението по едно от другите дела по Хагската конвенция. То е завършило по различен начин: 3-годишният Николай (имената са измислени, бел. а.) остава в България с майка си Камелия. Софийският апелативен съд отменя решението на градския за връщането му в Австралия, където е баща му Робърт. САС приема, че за да не се излага на опасност от физическо или психическо увреждане, както и за да се предотвратят евентуални неблагоприятни последици за развитието му, детето трябва да остане в България. Ето историята накратко, както е описана в решението на съда.

Майката има българско и американско гражданство и още едно дете от първия си брак в САЩ - 12-годишния Рик.


Тя се връща в родината с децата си


с позволение на семейния съд в Западна Австралия, тъй като от лятото на 2007 г. има забрана да извежда Ники от Австралия. Тя е издадена, тъй като с Робърт вече са в развод и в спор за родителските права. Има съдебно решение за това кога бащата да вижда детето. Разрешението за пътуване важи за периода от 18 декември 2007 г. до 15 януари 2008 г. В края на януари е насрочено поредното заседание за развода. Камелия обаче не се връща в Австралия, остава при родителите си. Първо се оправдава, че обратният им полет е отменен заради лошото време, но после става ясно, че няма намерение да се прибира при мъжа си. Завежда дело за развод и тук. И така на 7 февруари 2008 г. Робърт иска чрез МП българският съд да постанови незабавно връщане на момчето в Австралия.

Камелия твърди, че преди прибирането им в България бащата не е упражнявал ефективно родителските си права, че поведението му създава сериозна опасност да постави детето в неблагоприятна ситуация, както и че Николай се е адаптирал в новата си среда и в негов интерес е да остане с майка си.

Камелия и Робърт са женени от пролетта на 2005 г. От раждането си малкият Ники живее в Австралия. На 10 март 2006 г. от мирови съд в Австралия е издадена ограничителна заповед срещу Робърт. Според нея той не може да комуникира или да се приближава в радиус от 50 м до Камелия. Заповедта идва след инцидент между бащата и доведения му син Рик.


12-годишното момче го ядосало,


бащата го ударил през лицето и му разкървавил носа. Заради данните за малтретиране Робърт има статут ASН - на лице, за което Отделът за защита на детето е преценил, че съществува вероятност да е причинило вреда на дете.

Майката преустановява ограничението два месеца по-късно. Двамата с Робърт опитали да спасят връзката си, потърсили и брачен консултант. Според "всестранно семейно заключение", изготвено от съдебен психолог за Семейния съд в Западна Австралия, голяма част от проблемите са свързани с големия син на Камелия, който от юни 2005 г. отишъл да живее с новото й семейство. Психологът констатира, че Робърт има склонност да е доста суров в стила си на възпитание. И тъй като двамата родители имат напълно различни методи на възпитание, те не си помагат в тази сфера от отглеждането на децата. Въпреки всичко близки на семейството свидетелстват, че и двамата са се грижили всеотдайно за Ники.

Докладът на Регионалната дирекция "Социално подпомагане" твърди, че Николай се отглежда от Камелия при отлични условия. Ходи на детска градина и се разбира добре с другите деца, въпреки че има проблеми с някои български думи. Социалните работници са категорични, че


той се е адаптирал добре в България


и е щастлив. Всяка промяна в начина на живот и социалната среда са огромна заплаха за неговото психическо развитие, а раздялата с майка му би предизвикала шок. Според тях най-доброто решение за него е оставането му в България.

САС приема, че по смисъла на Хагската конвенция майката незаконно задържа Николай в България, а бащата е спазил сроковете, в които да поиска незабавното му връщане - до година от отвеждането му. Според конвенцията отказ за връщане може да бъде постановен, ако страната по делото докаже, че другият родител е упражнявал правата си неефективно, че е дал съгласие за отвеждането на детето и че има сериозна опасност връщането на детето да го изложи на заплаха от физическо или психическо увреждане или да го постави в неблагоприятна ситуация.

Магистратите не приемат аргументите на майката, че Ники се е адаптирал в България. Това може би било довод, ако Робърт бе потърсил детето повече от година след довеждането му тук.

Но все пак връщането е отказано в интерес на детето. Записват в решението, че "връщането на детето, което е твърде малко - на три години и половина, и отделянето му от майката на тази възраст, би го поставил в неблагоприятна ситуация, би съставлявало твърде голям шок за него и крие риск за развитието му". То е прекарало едва 10 месеца от живота си с баща си и макар и помежду им да се поддържа контакт чрез интернет, то създадената между него и майката връзка е несравнимо по-силна от тази с бащата. При евентуално връщане на детето майката няма основание да се прибере в Австралия, тъй като е била свързана с тази страна единствено чрез брака си с Робърт - тя няма близки, няма жилище и не може да разчита на ничия подкрепа там. А и издаването на австралийска виза за родител изисква т.нар. спонсорство от местно лице. Съдът взема предвид и склонността на бащата към насилие и суровите му методи за възпитание.

Това решение показва, че съдът се опитва да решава справедливо, аргументирано и в интерес на децата подобни казуси. Но злоупотребата с права е въпрос на личен избор.

[plamen_penev]

daniela2008 възкликна:
Ама Г-н Пенев , защо тогава да не възможно една майка полякиня съвсем честно да си е спечелила делото???

Трябва да ви призная, daniela2008, че съм малко изненадан от наистина превъзходния ви въпрос! Не се обиждайте, но си мислех, че точно вие не можете да поставите нещо наистина важно тук Много се надявам да започнете да разбирате принципите, които защитавам, а не да ми припомняте постоянно, че съм физик, което изглежда за някои тук е тъждествено с ... умствено недоразвит...
Разбира се, че не само е възможно, но и ТРЯБВА не само полякиня, но каквато и да е да получи правосъдие в нашия съд! Нали сме или поне ще ставаме правова държава! Ще! Но за жалост още не сме и трябва да свършим много работа и най-вече юристите, за да се случи това. С дитирамби за съда и "широко затворени очи" няма да стане.
В разглеждания тук случай, обаче, са на лице индикации, че системата не е действала по правилата. Отваряни са негледани дела, призовавани са като при въздушно нападение страни по делото, недогледани са доказателства на страна, "кредитирано е доверие" на съмнителни свидетели, които отгоре на всичко не са казали точно това, което според мотивите на съда "изглежда" да са казали... Работата може да бъде съпоставена с други подобни казуси и анализът навежда на мисълта, че изобщо не е сигурно, как би се произнесла една трета инстанция (или ЕСПЧ), ако съществуваше. Тези индикации могат и трябва да бъдат изследвани. С нахвърляния върху "невЕрващите" няма да стане... Просто няма смисъл. С въпросчета от вида на "ама ти от къде го знаеш това", "ама какъв ви е едикой си" няма да стигнем до никъде. Освен това трябва вече да сте разбрали, че съм доста дебелокож и обидите не ме засягат особено...
Дайте да анализираме случая безпристрастно и въоръжени с тези анализи нека всеки, който иска и може да направи каквото му е в периметъра за да може всяка полякиня, или българин или занзибарец да получава правосъдие в нашия съд, когато се нуждае от него. А не да го обвиняваме човекът (какъвто и да е по националност!), че "сам си е виновен" дето не бил си построил защитата правилно"... Тази "неправилна" защита в крайна сметка и в конкретния случай доведе до писъците на едно дете пред камерата, а друго се е крило под някакви стълби...

[daniela2008]

daniela2008 възкликна:
Ама Г-н Пенев , защо тогава да не възможно една майка полякиня съвсем честно да си е спечелила делото???

Трябва да ви призная, daniela2008, че съм малко изненадан от наистина превъзходния ви въпрос! Не се обиждайте, но си мислех, че точно вие не можете да поставите нещо наистина важно тук Много се надявам да започнете да разбирате принципите, които защитавам, а не да ми припомняте постоянно, че съм физик, което изглежда за някои тук е тъждествено с ... умствено недоразвит...
Разбира се, че не само е възможно, но и ТРЯБВА не само полякиня, но каквато и да е да получи правосъдие в нашия съд! Нали сме или поне ще ставаме правова държава! Ще! Но за жалост още не сме и трябва да свършим много работа и най-вече юристите, за да се случи това. С дитирамби за съда и "широко затворени очи" няма да стане.
В разглеждания тук случай, обаче, са на лице индикации, че системата не е действала по правилата. Отваряни са негледани дела, призовавани са като при въздушно нападение страни по делото, недогледани са доказателства на страна, "кредитирано е доверие" на съмнителни свидетели, които отгоре на всичко не са казали точно това, което според мотивите на съда "изглежда" да са казали... Работата може да бъде съпоставена с други подобни казуси и анализът навежда на мисълта, че изобщо не е сигурно, как би се произнесла една трета инстанция (или ЕСПЧ), ако съществуваше. Тези индикации могат и трябва да бъдат изследвани. С нахвърляния върху "невЕрващите" няма да стане... Просто няма смисъл. С въпросчета от вида на "ама ти от къде го знаеш това", "ама какъв ви е едикой си" няма да стигнем до никъде. Освен това трябва вече да сте разбрали, че съм доста дебелокож и обидите не ме засягат особено...
Дайте да анализираме случая безпристрастно и въоръжени с тези анализи нека всеки, който иска и може да направи каквото му е в периметъра за да може всяка полякиня, или българин или занзибарец да получава правосъдие в нашия съд, когато се нуждае от него. А не да го обвиняваме човекът (какъвто и да е по националност!), че "сам си е виновен" дето не бил си построил защитата правилно"... Тази "неправилна" защита в крайна сметка и в конкретния случай доведе до писъците на едно дете пред камерата, а друго се е крило под някакви стълби...

Г-н Пенев ,аз съм юрист , но не практикувам от близо 2 години откакто съм в чужбина , Адвокатският ми стаж възлиза на цели 9 години , поради тази причина Ви отправям предложение , когато някога Ви заболи зъб защо не отскочите, аз да Ви го пломбирам ?

[plamen_penev]

За мен не е особен проблем почитаема daniela2008 да отговоря на, в известна степен, просташкото ви предложение, но няма да го направя от съображения за икономия на байтове. Ще си позволя, обаче, да ви дам един наистина приятелски и уважителен съвет като на по-стар човек към по-млад: не препоствайте изцяло това, което се намира над вас, особено ако е много дълго. Изберете само акцентите, които искате да потвърдите или атакувате. Освен да демонстрирате умението си да копирате (което не е кой знае каква гордост!) за нищо друго не върши работа. Няма кой да го чете след като току-що го е чел. Не че е моя работа, но защо за пълним харддисковете на сървъра с никому ненужни повторения (нали знаете какво е харддиск?)

[daniela2008]

За мен не е особен проблем почитаема daniela2008 да отговоря на, в известна степен, просташкото ви предложение, но няма да го направя от съображения за икономия на байтове. Ще си позволя, обаче, да ви дам един наистина приятелски и уважителен съвет като на по-стар човек към по-млад: не препоствайте изцяло това, което се намира над вас, особено ако е много дълго. Изберете само акцентите, които искате да потвърдите или атакувате. Освен да демонстрирате умението си да копирате (което не е кой знае каква гордост!) за нищо друго не върши работа. Няма кой да го чете след като току-що го е чел. Не че е моя работа, но защо за пълним харддисковете на сървъра с никому ненужни повторения (нали знаете какво е харддиск?)

1. Г-н Пенев, Определихте предложението ми като просташко. Вие замислихте ли се за минутка дали не изглеждате по същия начин ,когато бидейки физик опитвате да давате компетентно юридическо мнение?
2. Ами невиждам защо трябва толкова да се дразните от повторенията.Повторенията са майка на знанията Г-н Пенев .
3. Разбира се Г-н Пенев ,че изобщо не е Ваша работа да се тревожите за харддисковете на сървъра . Нали затова е предоставен този сайт - да си пишем и дискутираме тука