има ли право да ме съди за наем

[Standbay]

Господин метафизик, нима нямаш мярка
С колегата sunrise се опитваме да помогнем на жената и детето.
Даваме насоки, варианти ...
Вече и двамата изразихме възмущението си от един такъв съдебен акт -
НО!!!
Все още не сме видяли целият диспозитив на решението - може би evaii си има своите съображения да не ни го представи това не ти ли минава през ума.


Моля Модераторите, ако намират за целесъобразно да изтрият тоя ми пост, заедно с тоя на метафизика

[katerinakuch]

Погасителната давност на вземането за наем съгласно чл.111 б."в" от ЗЗД е тригодишна.

[Гост.]

Трябва да има покана за плащане на наем... колега.

Нотариална покана ми изпрати сега

е, от тук насетне може да има претенции. И не се втилисвайте на твърденията на неговия адвокат- то, за това му се плаща.

наем за 5 години назад ,за пропуснати ползи.Има ли право на това ?

Има право, но за да се установи размера трябва да влезете в съдебна зала и да се постанови СР. Или доброволно да се договорите.
В интерес на истината и на мен не ми се вярва в диспозитива да няма произнасяне по отношение ползването на семейното жилище/ съдът следи служебно и не би трябвало да одобри споразумението- противоречи на закона! в тази му част/, но се питам- дали не сте скрили нещо от съда?
Говорете с колегата- да ви провери брачното дело. Тук има нещо, което определено се спестява.

[Standbay]

Така е , но дали все пак е налице наемно праотношение.
Въз основа на изнесените досега факти аз приемам, че е налице безвъзмездно отстъпено право на ползване. Но при условие, че собствестта на жилището е наистина само на бившия съпруг. Ако е така - то може да иска наем ex nunc.
Всичко е въпрос на доказване на действителното правоотношение. Ами ако имотът е СИО
Гати дал ми да живея в жилището ей така и след десетина год. се сеща да ми иска наем - ейййй, аланкоолу, язе не ги ручам пататите со шумата

[Гост.]

Бърборим си с Донна по този въпрос и се сетих- преди две години, края на ГПК стар имах сходен казус (съда не се бе произнесъл по отношение ползването, но пък там бяха скрили изобщо, че е налично такова жилище).
Пуснах молбица и хвърлих в смут съда... както и да е.
Но в случая има признание за съществуването на това жилище и пак съм в позицията да твърдя, че нещо се спестява.

Не виждам пречка да се иска произнасяне по този въпрос и сега- въпреки, че са минали години. Което не освобождава майката от заплащане на обезщетение, но поне няма да са на улицата.

[chandra]

Личното ми мнение е, че за придобивна давност са врели некипели! Още повече, че ви е пратил покана. Само ще си загубите времето в тази посока.
Смятам, че има право да търси обезщетение за това, че сте го лишили от правото му на ползване. То се определя по съдебен ред, на базата на оценка на вещо лице.
Отделно ако детето ви вече е пълнолетно и жилището е на бившият ви съпруг, дори и с решението да ви е било предоставено за ползване, вече нямате правно основание да живеете там!
Наистина сте в неблагоприятна позиция, ако ви осъди, а той може да ви осъди, ще има да плащате доста парички! Говорили ли сте с него, не може ли да се разберете?

[chandra]

При развода подписах ,че семейното жилище остава собственост само на бившия ми съпруг ,но в последствие ни остави с малолетното ни дете да живеем там. Сега ни гони като самонастанили се и иска да го освободим и да му платим наем за 5 години назад ,за пропуснати ползи.Има ли право на това ? Досега не е имал претенции за наем ,нито е искал да освобождаваме апартамента ,още повече, че живея там само с непълнолетното му дете и нямам друго жилище.Може ли да ме съди за наем ?

Хубаво, че искате помощ, но дайте и малко повече информация. Кога е родено детето? Кога е прекратен брака? Какво пише в решението за ползването и т.н. Въобще... мисля, че е добре са изложите казуса по-подробно!

[peip]

Моето предложение:
Решение № 789 от 25.09.1998 г. на ВКС по гр. д. № 1349/97 г., II г. о., докладчик Красимира Харизанова
Съдебна практика - Бюлетин на ВКС на РБ, кн. 7-8/1998 г., стр. 18
чл. 19 СК

чл. 26, ал. 1 ЗЗД
Нищожно е споразумението по чл. 101 от СК признаващо индивидуална собственост на бившия съпруг по отношение на жилище, придобито с нотариален акт на името на двамата съпрузи по време на брака.
------------------------

Молбата е подадена в двумесечния преклузивен срок по чл. 226, ал. 1 от ГПК (отм.) и поради това е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е основателна.

С договор за продажба на държавен недвижим имот съгласно чл. 109, ал. 1 и 2 от НДИ от 16.02.1983 г. на името на двамата съпрузи П. и Е. П. е придобит процесния апартамент в гр. Р. със застроена площ от 148,47 кв. м. Според т. 7 на споразумението по чл. 101 от СК по гр. д. № 206/1992 г. съпрузите са се съгласили това жилище да се счита индивидуална собственост на ответника П. Д. П. Бракът на страните е прекратен на 29.01.1993 г. с решение на РРС., като е утвърдил споразумението по чл. 101 от СК и в посочената част.

По настоящото дело ищцата е предявила иск на 11.12.1995 г. за обявяване нищожността на споразумението в посочената част като противоречащо и заобикалящо закона - чл. 19 от СК, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. С решението си РРС, като е взел пред вид, че в процесния договор за продажба и двамата съпрузи фигурират като купувачи и че имота представлява съпружеска имуществена общност както по силата на самата сделка, така и по разпореждане на закона - чл. 19 от СК, е приел, че със споразумението се нарушава императивната правна норма и императивния характер на съпружеската имуществена общност. Иск за установяване личния характер на вещта би могъл да бъде предмет на друго съдебно производство - напр. в делбено или в самостоятелно исково, но следвало да бъде доказан със всички допустими доказателствени средства, а не страните по договорен път да игнорират императивна норма на чл. 19 от СК. Поради това е уважил предявения иск и е обявил за нищожно поради противоречието със закона споразумението по чл. 101 от СК в посочената част.

РОС е отменил това решение по жалба на ответника П. Д. П. като незаконосъобразно и е отхвърлил предявения иск, като е приел, че не е императивна разпоредбата на чл. 27 от СК относно равенството в дяловете на бившите съпрузи и възможността да бъде оборена, както и презумпцията на съвместен принос по чл. 19, ал. 3 от СК. Освен това бившите съпрузи имали законна възможност свободно да договарят последиците от развода включително и относно правата от прекратената имуществена общност, поради което е приел, че споразумението не противоречи на императивната норма на закона и е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан.

Върховният касационен съд приема, че изводите на РОС изцяло игнорират факта на съвместното придобиване на името на двамата бивши съпрузи на процесното жилище, както не е и съобразил т. 6 на Постановление № 5/1972 г. на Пленума на ВС на РБ, според която са недействителни договорите между съпрузите, докато трае бракът, чрез които се намаляват имуществените права на единия съпруг или се увреждат интересите на децата от брака, като се заменя общата собственост върху вещите и правата върху вещи, предмет на такива сделки, с индивидуална собственост на единия съпруг спрямо тях. Споразумението е постигнато в рамките на непрекъснатия брак на страните и като не е съобразено съвместно титулярство на бившите съпрузи върху жилището според документа за собственост, както и императивния характер на имуществената общност съгласно чл. 19 от СК, то е нищожно. В този смисъл решението на втората инстанция е незаконосъобразно и необосновано и подлежи на отмяна по реда на надзора. С оглед изяснената фактическа обстановка Върховният касационен съд приема, че следва да се остави в сила решението на първата инстанция с оглед правомощията си по чл. 228 от ГПК.

[dimist]

За собственоста разбрахме, разбрахме и че сте се развели по взаимно съгласие, така, че със сигурност освен въпроса за собственоста е уточнено и ползването на семейното жилище. Дори и да не ви е присъдено, какъв е ви е проблема да докажете, че действително доброволно и бъзвъзмездно ви е оставил да живеете в имота.
И зарежете тази придобивна давност, със сигурност не сте добросъвестен владелец, а и с поканата давноста е прекъсната.

[zzzzz]

И аз мисля, че няма как да се докаже наемно правоотношение.Най-малкото няма как да се докаже размера на "договорения наем", което е съществен елемент от фактическия състав на наемното правоотношение. Освен това, не е известно нито занапред нито за минал период как ще се доказва такова. Ако е за в бъдеще- пак си трябва писмен договор за наем. Самата покана за осовбождаване на жилището не доказва отдаване под наем на имота, а е основание за осовбождаването му. Нищо повече. По-скоро е възможно да се докаже 5-годишното безвъзмездно ползване на имота СЪС съгласие на собственика. Кой ще е този собственик дето ще е отдал имота си под наем за пет години и за толкова време няма да се противопостави на ползването му и няма да предяви претенции за изплащане на наема? Просто няма никаква логика и основание в претенцията за наем, респективно и за пропусната полза.