реституция на земеделска земя

[lexotan]

razlichen, пусни другото решение на ВКС да видя как са се мотивирали. dino, нали форумите са не само за обмяна на опит и констатации на свършени факти и обстоятелства! нормално е да се опитваме да си обясним неща, които уж се опират в закона, ама някак само с единия крак. А не човек да се чуди къде е връзката между законовата норма и тълкуването. Дори някои да са го въздигнали в константна практика, това не лишава всеки съдия от правото и зъдължението да мисли с главата си. Може и някое и друго решение да бъде отменено от горната инстанция, но може и ВКС да прецизира тълкуването си. Кое от двете ще донесе повече полза? Как ВКС да уеднаквява практиката и да развива правото, ако долните инстанции повтарят като папагали? razlichen е дал куп пари и като бъдещ юрист иска да намери разума в правото.
А знае ли някой дали има тълкувателно решение по въпроса?

[razlichen]

lexotan, другото Решение е №678 от 14.06.2007 г. по гр.д. №803/2006 г. на IV-Б г.о. на ВКС. Какво да кажа за това, че адвокат по това дело е бил наетият от мен /най-добър ,според всички в Троян/, но не се беше сетил за него при подаването на касационната жалба, даде ми го после и аз го приложих с молба до ВКС преди произнасянето по допустимост ,но съдийката не е взела отношение по него.Не знам дали има ТК по този казус, ще потърся.

[lexotan]

razlichen, качи, ако можеш, самото решение тук.

[ivan33]

Към lexotan и Различен

Не знам дали с късното си включване по темата ще съм Ви полезен, но ми се иска да изразя мнението си.В първият си пост пишете, че сте обжалвал заповед на кмета по чл.11 от ППЗСПЗЗ и сте загубил делото. До колкото разбирам след това за същия имот??? е последвало е Решение на ОСЗГ за отказ , т.к. вероятно целия имот е бил "застроен".
Аз също водих такова дело-съдът отмени заповедта, защото лилсваше Решение на ТСУпо чл.11/3/,което всъщност одобрява кмета със заповедта, а бе издадена само скица по чл.13.Съдът върна заповедта на кмета за повторение на процедурата и издаване на Решение. Общината мълчаливо отказа да изпълни съдебното Решение, а иска отново да подаваме молба за скица по чл. 13., въпреки подадената преди 10г.
С това Решение се определя застроената площ по чл.11/3/и възможната за възст. площ. Застроена площ по реда на този член е сградата с прилежащата й площ/никакви мероприятия-улици, спортни площадки , профилакториуми и други/ За застроената площ собственика се обезщетява по чл.10б отППЗСПЗЗ и обезщетенията също се определят с това решение. За да постанови решението си по този ред на ПК се представят освен скица по чл.13 и удостоверение. В това именно удостоверение се посочва дали построената сграда е била с учредено право на строеж и дали това право е било реализирано до влизане в сила на ЗСПЗЗ.Ето защо тя решава дали строежа е законен и следва ли да възстанови собственоста върху застроения имот или да откаже.

В моя случай в имота попада част от незаконен строеж и улица. Ето защо вече 10г.общината не повтаря процедурата-Нама как да вземе решение и да издаде това удостоверение, както и да определи обезщетение за незаконен строеж и за временен път/който тя нарича улица/, собственоста върху който се запазва.

По реда на чл.11 от ППЗСПЗЗ обаче се възстановяват имоти включени в ТКЗС и вкл. в регулация след влизане в сила на ЗСПЗЗ.До 95 г. или 97г. чл.11 е бил отменен.До тогава се изменяха незаконно/чл.32 ал.1 т.5 ат ЗТСУ отм./ регулац. планове , одобрени до влизане в сила на реституц. закони с цел заснемане на незаконните строежи на държавата върху частни имоти и отреждане на парцели за тях в проектите за изменение и узаконяването им. Защото няма как да е законен един строеж на държавата или някакво мероприятие, без за него да е имало отреждане в регул. план, като акт с учредяващо значение, да е проведена отчуждителна процедура за съответния инвеститор , да е обезщетен собственика и мястото да е законно завзето..Всичко друго е незаконно завземане на частни имоти ,строителство върху тях, което дори не е било заснето в онези планове, поради което същите вече изчезнаха и не съществуват.Вместо тях представят изготвените сега проекти. Отреждането на парцели разбира се е за сметка на отново заграбени плоши от бившите имоти, вместо незаконно построеното да пренадлежи на собствениците им по приращение.Затова и за тези незаконни строежи не е имало АДС до 1995г., а започнаха да ги издават след узаконяването им, след това станаха общински и Общините ги приватизираха и сега принадлежат на тъговски дружества.

По реда на чл.10 ал.7 от ЗСПЗЗ се възстановяват незастроени зем. земи, притежавани преди образуването на ТКЗС,вкл. в него и вкл. след това в строит. граници до влизане в сила на ЗСПЗЗ.Тоест към 1991г. са се намирали в стр. граници /не в регулация !!!/ и са представлявали неурегулирани дворни места.

А, за мероприятията не се иска учредено право на строеж . За тях се е отчуждавало по някои от законите ЗПИНМ, ЗТСУ. За да е имало отчуждаване , значи имотите са били включени в регулацията още при действието на тези закони и са били в регулация при влизане в сила на ЗСПЗЗ. Но за отчуждени по тези закони имоти си имаше административен ред -отмяна на заповедта за отчуждаване /при наличие на определени условия/ и връщане на полученото обезшетение , ако въобще обезщетение е изплащано .ПК не е органа който възстановява отчуждени по реда на тези закони имоти, както и имоти в регулация.Тя не е компетентна да определя границите на такива имоти/парцели/.Последните са елемент на самия регулацианен план.
Ако пък не е обезщетен собственика , имота въобще не се смята за отчужден.Тоест налице е незавършена отчужд. процедура . За такива процедури по ЗТСУ виж §9 от ЗУТ.
По ЗПИНМ пък няма и отчуждителни заповеди. Отчуждаването е ставало по силата на самата регулация.Освен това по чл.55а от него са се групирали шмоти и са се образували парцели с цел застрояване и това е ставало със решение на председателя на ИК на ОНС.Като с това решение в регулация са се включвали и земеделски земи или земи, които с ОГПлан са били вкл. в стр. граници.Най-често собствениците не са били обезщетявани и най -често решенията е заповедите за одобраване на регулацията са подписвани със запетайка от некомпетентни. Процедурата можеше да бъде завършена до 1996г, когато влязоха в сила ЗОС и ЗДС, а с тях такава не се предвижда...
Така, че в тоя случай става въпрос за земи вкл. в стр. граници още с влизане в сила на ЗПИНМ и в последствие вкл. в регулация, без да са вкл. в ТКЗСт.к. още тогава са престанали да бъдат зем. земи.Това са неправомерно завзети земи; за тях няма адм. акт ,чиято отмяня да се иска. За тях трябваше да има откази на ПК. Но вместо това има нищожни ришения. А такива имоти се възстановяват по силата на чл. 2 ал2 от ЗВСОНИ. Ефектът на реституцията настъпва по право-законът ги е възстановил. Собствениците могат да си изкарат НА па абстоягелствена проверка по реда на чл.9 от ЗВСОНИ, ако докажат правото си на собственост към момента на отнемане и собствеността се възстановява на този от който е отнет имота /владелеца /, а не на широкия кръг наследници на някой обш наследосател, който ги е бил декларирал или на чието име е бил издаден друг придобивен документ.
С решенията на ПК са въведени в заблуда хората, че им се възстановяват права по ЗСПЗЗ, които всъщност не са възникнали.В тях е вписана само прлощ по документа сза собственост /без граници/-и това е площта към момента на придобиване на имота със съответния акт и без придобитата по давност площ до изземването им , с която са били заснети в одобрените тогава и изчезнали вече планове. Тази площ именно е обект на ново заграбване и отреждане на парцели на незаконните строежи.Както и дяловете на н-ци чужди граждани-тях общината има право да изкупи. Сещаш се защо по реда на ЗСПЗЗ се разширява кръга на наследниците нали!.За да бъдат заграбени обаче тези площи от образуваните по реда на ЗПИНМ парцели , с незаконните проекти за изменение на одобрените до тогава планове , в които бившите имоти са отразени с по-малка площ /тази към придобиването им със съответния акт, коятоПК е признала/, тези имоти се изключват от регулация и включват в ....заличените вече ТКЗС.Това е във връзка със чл.59 от ЗТСУ отменен , който не разрешава придобиване по давност или чрез правна сделка части от парцели. Със следващ план отново се включват в регулация , като от по-малките площи се отреждат улици и бившите имоти остават на половина . Като при това се възстановяват не само на наслесниците на владелеца , а на по-широк кръг н-ци, като се обърква собствеността между тях, за да има спорове за права.
До изготвяне на тези проекти, с Решенията на ПК неправомерно са ограничени правата по ползване на бившите собственици до пълното им загубване, поради неупражняване на владението и придобиването им по давност от несобственици.
И т.к.Първите решения на ПК са нищожни , собственоста отново се възстановява по реда на чл. 11 вече като вкл. в регулация след 1992г и след включването им в ТКЗС-заличена.И по делата представят АДС , като отчуждени от ТКЗС?!?!?-разбира се за други имоти и стриктно крият статута на тези имоти към момента на изземване. А съдилищата не допускат да се доказва с удостоверение , че същите не са били в ТКЗС.И ти отказват искове по чл. 108 с мотив , че иска е недопустим поради незавършена адм. процедура по ЗСПЗЗ. хА тоци иск е допустим по ЗВСОНИ ! Те това е гаврата . Дано нещичко да е станало ясно. Бях максимално кратък .По въпроса могат томове да се изпишат

[todorst]

ТРЕТИ ЛИЦА! Тълкуване- ако са физически в даден спор са ТРЕТИ ЛИЦА.
ако са юридически ............ не са ТРЕТИ ЛИЦА
Тогава в застрахователни, наказателни и пр. процеси те, ЮРИДИЧЕСКИТЕ ЛИЦА
са извън играта-недосегаеми. Моля, тогава дайте решение кои са ТРЕТИ и въведете категория ЧЕТВЪРТИ, ПЕТИ, ШЕСТИ и т.н. ЛИЦА.

[todorst]

или обратното ! За лицата!" Едно лице ударило друго лице по лицето"-от докладната на милиционера- виж "последните милиционери" Та и тук майтап с ЛИЦАТА!

[todorst]

по горното да направим конкретна аналогия за третите леца. Гражданската отговорност и третите лица. Без да съм на 100% сигурен мисля ,че гр.отг. е точно спрямо трети лица. Така,че ако ударя паркирал автомобил на фирма юридическо лице- по логиката на посочените решения ,нямам отговорност защото юрид.лице НЕ Е ТРЕТО ЛИЦЕ. Желателно-задължително е съответния компет.съд да излезе с тълков.решение за ТРЕТИ ЛИЦА. Тогава ще избягваме да удряме частни автомобили-физически леца, а само юрид.лица. Моля съответно и промяна в други....... да се върне като едно време- частните автомобили с един вид рег.табелки,а държавни и всички юрид.лица с друг вид рег.табелки. За да не се объркваме!Тогава ще се внесе яснота няма да се чудим на " едното лице ударило другото лице по лицето" Кое е Първо, второ, трето лице и т.н. А милиционерът какво и кое лице е или е ОРГАНЪТ!

[ivan33]

Юридическите лица, които може законно да са построили до 91г., ами това е държавата, нейните държавни предприятия, в полза на които е следвало да отчужди, за да е законен строежа и да обезщети собствениците.Като преди това строежът е бил предвиден за изграждане в някакъв план-имало е отреждане на парцел за него в този план!
Но тя не го е направила първо ,зашото планът е бил утвърден от някой безименен председател на ИК на ОНС, като в моя случай, подписал заповедта със запетайка. И естествено не е обезщетила собствениците. И значи подобен имот не може да се счита за отчужден от държавата и значи си е останал собственост на бившия собственик. И значи такъв имот няма от кого да му се връща-нито от държавата, нито от ТКЗС, защото си е негов по закон и по право -ЗВСОНИ чл. 2 И все пак ако е извършено строителство то е незаконно и принадлежи на собственика на земята по силата на общия придобивен способ -приращението.`А имота е запазил своята юридическа самостоятелност и следва да се върне на собственика При всички положения обаче в тоя случай не е нужен администр. акт за реституцията-Решение на ПК. Обаче има такива във възст. граници от 93г. И те са нишожни ! Имащи за цел да заблудят собственика , че му са възстановени прва , които всъщност не са възникнали от тези актове, защото не се касае за имоти вкл. в ТКЗС , а за такива , вкл. в регулация по чл.55а от ЗПИНМ с цел застрояване и застроени незаконно , без законно проведена процедура по отчуждаване.А са вкл. в регулация с Решение на ИК на ОНС, с което всъщност е започнала процедура по отчуждаване, но не е завършила . Можеше да завърши до 01.06.96г, като собствениците се обезщетят. След това вече не може, затова е измислен друг ред -този по чл.11 ал.3,4 и сл. от ППЗСПЗЗ от 97г. Между 93г. и 97г обаче се случиха много неща-незаконно /чл.32 ал.1 т5 от ЗТСУ -отменен/измениха плановете, за да отредят в проектите парцели за незаконните строежи.За сметка на части от имотите на бившите собственици. И новите планове вече не са ония, които бяха в 91г.- бивш.имоти в тях загубиха юрид. си самостоятелност-части от тях станаха парцели за незаконните строежи на държавата.И значи пречка за реституция!!Затова и ЗВСОНИ чл.2 влезе в сила едва в 97г. , когато тая пречка беше вече факт.Защото допускате ли , че държавата ще допусне строежите й да бъдат придобити по приращение от бившите собственици? Докато се случи това , Решенията на ПК трябваше да поддържат заблудата у хората, че са им възстановени права и да ограничат ползването до изменение на плановете-вижте си решенията на ПК и ако не прочетете в тях , че имотът не е заснет на името на собственика, поради което трябва да се попълни кадастъра, аз ще се гръмна.Затова говоря, че това беше най-голямата гавра с хората! Защото тези нищожни решения ги тласнаха в безброй съдебни дела, за имоти, които са си техни!
Ако е бил законно отчужден такъв имот и строежът законен -изграден върху държавна земя ,си имаше административен ред-отмяна на отчуждаването. И пак не ти трябва решение на ПК, а трябва да отменяш отчужд. заповед.Ето ви и ТР и ще видете към кой момент гакъв неправомерно иззет имот трябва да съществува като самостоятелен обект-към 97г.Тоест по новия план. А той не съществува като такъв-планът е изменен и с част от бившия имот е отреден парцел за строежа на държаввата! В предния си пост нашироко обясних, кои части от имоти станаха обект на тая кражба и защо ПК връщаха части от имоти с нищожните си решения /извършваха делбата им/ и не определяха границите им , които са уж"съществ. и възстановими"Ще видите и кой строеж се счита незаконен-не се счита за незаконен строеж ,извършен до 91г.от несобственик /ДЪРЖАВАТА или нейните ЮЛ /
ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 6/10.05.2006 г.постановено по тълк. дело № 6/2006 на ОСГК докладвано от БЛАГОВЕСТ ПУНЕВ
Председателят на Върховния касационен съд на основание чл.87 и чл.90, ал.1 ЗСВ е направил предложение до Общото събрание на Гражданската колегия да постанови тълкувателно решение по следните спорни въпроси на реституционните производства:

1. Възстановява ли се собствеността върху незаконно отнети или отчуждени не по установения законов ред от държавата, общините и народните съвети в периода от 09.09.1944 год. до 1989 год. недвижими имоти, ако са били застроени и не съществуват в размера, в който са били отнети или отчуждени – чл.2, ал.2 ЗВСОНИ и чл.2, ал.6 ЗОСОИ?

3. Към кой момент следва да се преценява наличието на предпоставките за възстановяване на собствеността относно имотите, одържавени на основание някои от законите, с които след приемане на ЗОСОИ се разшири приложното поле на ЗВСОНИ – към 24.02.1992 год. или към 21.11.1997 год.?

Общото събрание на ГК на ВКС за да се произнесе, съобрази следното:

1. С пар.1, ал.2 от ПЗР на ЗОСОИ/ДВ, бр.107/18.11.1997 год./ се предвиди допълнително реституционно основание, като се създаде нова ал.2 на чл.2 ЗВСОНИ, според която се възстановява правото на собственост върху всички движими и недвижими имущества, отнети без законово основание или отчуждени не по установения законов ред от държавата, общините и от народните съвети в периода от 09.09.1944 год. до 1989 год. Това реституционно основание предвижда хипотезите, при които имотът не е бил надлежно одържавен въз основа на национализационен или благоустройствен закон, а е бил завзет от държавата или процедурата за отчуждаване не е била спазена, при което той не може да бъде реституиран като отчужден по някой от визираните в чл.1 и чл.2 ЗВСОНИ и чл.1 ЗВСВНОИ по ЗТСУ. По обясними причини през периода 1944-1989 год. неговият собственик не е могъл да защити правото си на собственост по исков път, а след 1989 год. би могло да му бъде противопоставено възражение за изтекла придобивна давност. С въвеждането на това реституционно основание и заличаване изтеклата придобивна давност по отношение на имоти, подлежащи на реституция до влизане в сила на ЗОСОИ /22.11.1997 год./ - пар.1, ал.3 ПЗР на ЗОСОИ, с която се създаде чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, собствениците на имоти, отнети без законово основание или отчуждени не по установения законов ред от държавата, общините или народните съвети през периода 1944-1989 год. могат да ги реституират. Ефектът на реституцията им настъпва по право и правоимащите по нея в основната хипотеза, могат да защитят правото си на собственост по исков ред. Според чл.2, ал.3 ЗВСОНИ, тази хипотеза е осъществена, когато имотът съществува реално до размера, в който е бил незаконно отнет или отчужден не по установения законов ред. Тази разпоредба е приложима и към посоченото реституционно основание, а не само към това по ал.1 на чл.2 ЗВСОНИ, макар и изрично да не го визира, обяснимо с последващото му въвеждане със ЗОСОИ, тъй като ако не бе относима и към него, не би била необходима специалната му уредба с новата ал.2. При положение, че не се касае за одържавени, а за завзети от държавата имоти, те би следвало да се върнат на собствениците им заедно с допълнително построеното в тях по силата на общия придобивен способ на чл.92 ЗС-приращението, докато предвиждането, че това следва да стане с реституционен закон означава, че трябва да бъдат съобразени промените в имота с оглед допустимостта на тяхното реституиране. В този контекст следва да се изтълкува и разпоредбата на чл.2, ал.6 ЗОСОИ, която разграничава незаконните от законните строежи или други промени, извършени в такива имоти като условие за възстановяване собствеността върху земята, което по аргумент на противното изключва реституцията й, когато в нея е осъществено законно строителство, т.е. обектът е променен и не съществува до размера, в който макар и да не е бил отчужден, е бил отнет от държавата.
Целта на реституционния закон е да възстанови имотите, доколкото те съществуват като самостоятелни обекти на собственост. Ако те физически или правно са изгубили тази самостоятелност и вече не притежават характеристиката на такива обекти, не би могло да бъдат възстановени на техните собственици. Ако имотът е погинал изцяло или частично, той не би могъл да се реституира или ще се възстанови само това, което е запазено от него. Ако в резултат на благоустройствени изменения, същия се е трансформирал, той пак би подлежал на възстановяване, само ако може да се обособи като самостоятелен обект съобразно нормативите за устройство на територията. Такава би била и хипотезата, при която е увеличена площта му чрез присъединяване на част от друг имот по регулация, при което присъединената част би следвала режима на собственост на подлежащата на възстановяване. Същото се отнася и до сградите в имота, като с оглед на новото строителство при пристрояване или надстрояване, макар че увеличават размера на заварените сгради, ако нямат самостоятелен статут и представляват приращение към последните, ще бъдат реституирани заедно с тях. Ако те имат такъв статут, не подлежат на възстановяване в лицето на собствениците на имота. Новото строителство в незастроен имот е пречка за неговото реституиране, освен ако от незастроената част може да се обособи самостоятелен обект на собственост съобразно нормативите за устройство на територията, в какъвто смисъл са разрешенията на т.1 и т.2 от ТР № 1/95 год. на ОСГК на ВС.
Разпоредбата на чл.2, ал.6 ЗОСОИ не третира застроените с незаконни строежи или след 25.02.1992 год. подлежащи на реституция имоти като промяна на вещта, пречка за нейното реституиране. Във връзка с това съществува противоречива съдебна практика при тълкуване на понятието „незаконно строителство”, релевантно за реституцията, която в тази хипотеза се реализира поради необходимостта от предварителна преценка за спазването на определени благоустройствени изисквания, по административен ред, уреден с чл.6 ЗОСОИ. Според едното становище незаконно е не само строителството, осъществено без надлежните строителни книжа и издадено строително разрешение, но и когато е осъществено от несобственик или от правен субект, на който не е надлежно учредено право на строеж. Според другото разбиране под понятието „незаконен строеж” трябва да се разбира такъв, извършен без надлежни строителни книжа или след реституцията на имота на 25.02.1992 год.
ОСГК намира за правилно второто становище. Ако отнемането без законово основание или отчуждаването не по установения законов ред не води до реално придобиване на собствеността от държавата, като юридически тя се запазва от носителя на това право, то не означава, че изградените строежи са незаконни, само поради това, че са извършени не от собственика на имота. В чл.2, ал.6 тази хипотеза не е разграничена от случаите, когато имотът е бил одържавен или отчужден, което означава, че незаконността на строежа не се свързва с незаконното отнемане на имота, подлежащ на реституция. От друга страна тази незаконност е относима и към момента на реституцията по право на 25.02.1992 год., а за предходния период по аргумент на противното, тя не е обусловена от обстоятелството, че юридически правото на собственост не е придобито от държавата в хипотезата на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ. Поради това следва да се приеме, че само несъобразяване на формалните изисквания за законност на строежите, а именно наличието на редовни строителни книжа относно такива, извършени в незаконно отнети или отчуждени не по надлежния ред имоти, обуславят приложението на чл.2, ал.6 ЗОСОИ. В противен случай строежите са законни и за реституцията на имота ще са приложими постановките на т.1 и т.2 на ТР № 1/95 г. на ОСГК на ВС.
3. С пар.1 от ПЗР на Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти /ЗОСОИ/, публикуван в ДВ, бр.107/18.11.1997 год., се разшири обхвата на нормативните актове, по които се предвиди възстановяване собствеността на одържавените въз основа на тях имоти, като се уреди и хипотеза на връщане на имоти, които са били отнети без законово основание или отчуждени не по установения законов ред от държавата, общините и от народните съвети в периода от 09.09.1944 год. до 1989 год. В тази връзка се поставя въпроса към кой момент – този на влизане в сила на реституционния закон на 25.02.1992 год. или на 22.11.1997 год. когато ЗОСОИ разшири приложното поле на реституцията на одържавени имоти, ще се преценяват наличието на предпоставките на същата в лицето на техните собственици или наследниците им. Този въпрос има важно практическо значение, защото в периода между влизане в сила на чл.2, ал.1 ЗВСОНИ или на новата редакция на този текст, въвеждането на ал.1/а/ относно конфискуваните по ЗКПЧСННИ и ал.2 – относно имуществата, отнети без законово основание или отчуждени не по установения законов ред от държавата, общините и народните съвети, са могли да настъпят промени в статута на имотите, подлежащи на реституция, при което първоначалното наличие на условията за нейното настъпване е отпаднало в по-късен момент – например имотът да е приватизиран и да е престанал да бъде държавна, общинска собственост или такава на обществени организации или на техни фирми и еднолични дружества по чл.61 ТЗ, респ. да съществува реално до размера, в който е бил отчужден. Дойдохме си на думата за незаконното изменение на плановете , във врйзка с приватизацията-виж и чл.82 от НДИ1
В практиката съществуват по този въпрос две становища. Според едното от тях, тази преценка ще се прави към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ на 25.02.1992 год. независимо от изменението на чл.2 от закона. Това разбиране се аргументира с разпоредбата на чл.3, ал.3 ЗВСОНИ. Според другото становище, наличието на условия за реституиране на одържавени недвижими имоти ще се прави с оглед момента на приемане на ЗВСОНИ, когато национализацията е осъществена въз основа на нормативен акт от първоначално изброените в чл.2 от него и съответно към момента на изменение на този текст със ЗОСОИ, когато тя е извършена въз основа на нормативен акт от допълнително посочените с разширяване на приложното поле на реституционния закон.
ОСГК намира за правилно второто становище, което се аргументира с материалноправния характер на нормата на пар.1 от ПЗР на ЗОСОИ, с която се измени чл.2 ЗВСОНИ имаща действие занапред, а не за минало време. Аргументът в подкрепа на противното разбиране е неоснователен, тъй като разпоредбата на чл.3, ал.3 ЗВСОНИ не визира бъдещ закон, който би разширил приложното поле на реституцията и би му придал обратно действие и към реституционни правоотношения, възникнали към момента на приемане на ЗВСОНИ с основния текст на чл.2, а обратното – предвижда с този закон да обезщети бившите собственици и техните наследници при невъзможност за реално възстановяване на собствеността им, т.е. при пречки за реституцията на одържавените имоти. ЗОСОИ предвижда обезщетение вместо реално връщане на собствеността, а не нови основания за реституиране на одържавени имоти, което стои извън неговия предмет на регламентация. Поради това систематичното място на разширяването на основанията за реституция е предвидено в ПЗР на ЗОСОИ като изменение на чл.2 ЗВСОНИ, а не като собствени разпоредби на този закон, чиято основна цел е обезщетяването на бившите собственици на одържавени имоти, а не реалното връщане на тяхната национализирана собственост.
По смисъла на чл.1 и чл.2 ЗВСОНИ реституцията настъпва по право – по силата на закона при наличие на визираните в него условия – чл.2, ал.3 без да е необходим някакъв допълнителен административен или съдебен акт. Следователно съгласно цитирания текст моментът на реституцията се свързва с този на влизане в сила на реституционния закон, на 25.02.1992 год., който предвижда одържавяването на имота по определен национализационен закон, посочен в чл.1 и чл.2, ал.1 ЗВСОНИ и който е елемент от фактическия състав на възстановяване на собствеността екс леге. За хипотезите, добавени с пар.1 от ПЗР на ЗОСОИ, възстановяването на правото на собственост настъпва на 22.11.1997 год., тъй като преди тази дата липсва един от елементите на фактическия състав на реституцията – нормативният акт, по който имотът е бил одържавен и подлежи на връщане на бившия му собственик или на неговите наследници. Към тези дати – 25.02.92 год. и съответно 22.11.1997 год. одържавените имоти трябва да съществуват реално до размера, в който са били отчуждени да са собственост на държавата, на общините, обществена организация или техни фирми или еднолични търговски дружества по чл.61 ТЗ и бившите собственици да не са били обезщетени чрез изплащане на парична равностойност на отчуждените им имоти или с друг равностоен имот. Да се приеме противното би означавало да се засегнат придобити от трети физически или юридически лица права и да се създаде несигурност в прехода към пазарна икономика в противоречие с принципната постановка, че реституцията е допустима само при съществуване на имота в патримониума на държавата, общините, обществените организации или техни фирми и еднолични търговски дружества по чл.61 ТЗ и при запазване до размера, в който е бил отчужден.

С това мисля че Ви отговорих за третите и четвърти лица

[dino6506]

Даа ... земеделски имоти "не одържанвени" , искове чл.108 ЗС , и т.п. "гимнастики" - извън процедурите на специалните реституционни закони са загуба на средства и нерви
ЗТПС говори ли Ви нещо, а Примерният устав на ТКЗС от 1950г.? Щото имоти скрити не са останали, освен превидените по тези актове размери - дворове и за лично ползване.
тълкувателните решения е добре да се четат изцяло и внимателно ...
не вярвам да съм Ви "полезен" , но все пак вижте и актуалната - макар и не тълкувателна практика на ВКС ...

[jon333]

Имам имот,който е бил земеделска земя ,но сега имотът е в регулацията на града и върху него са осъществени мероприятия ,които не позволяват неговота връщане.В момента получих решени е на ОСЗ ,с което ме обезщетяват с 600 лв.Наскоро разбрах,че имотът ми е станал публична държавна собственост 2004г.,а държавна собственост 1982г.Нито Общината ,нито Областна администрация ми дават информация за характера на мероприятията и за това дали са законни ,дали са станали след 25.02.1992г. по чл.77 от ЗДС и чл.10бал7 от ЗСПЗЗ.Не зная какво да правя?Питам се дали не трябва да заведа дело и да докажа дали строежите са законни,дали актовете за публична държавна собственост са законни?При допитване до адвокати получавам отговор,че не са имали такъв случай и отказват да поемат делото,защото смятат,че всички такива случаи се решават в полза на държавата.Прочетох Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти и смятам,че ако докажа, че е незаконно отнет имота ще може по чл.2 да ми бъде върнат имота или да стана съсъбственик, или поне справедливо да бъда обезщетен по пазарни цени.Подчертавам,че аз винаги съм искал обезщетение с равностойна земя и съм в процедура в която спазвам законовите срокове.Сега обжалвам пред Райнен съд това решението за обезщетение.Семейството ми вече губи трети имот -градски нелепо.Това е причинило на близките ми и на мен много лишения . Тази вечер прочетох компетентни мнения в този форум и отново повярвах,че съм на прав път.Особено съм впечатлена от задълбоченото познаване на проблематиката по казус много близък до моя от ivan33.Благодаря Ви ,че Ви има и че помагате на хората в битката им за справедлив баланс между интересите на семействата им и обществените интереси.Моля Ви помогнете ми с Вашето професионално становище.Очаквам да вземете отношение по моя случай като с това ще ми окажете неоценима помощ.