Какво може да се направи срещу незаконно строителство ?

[alincoo]

Здравейте. Бих искал да ви помоля за една консултация по следния казус. В една сграда (няма да уточнявам къде), един от живущите е достроил балкона си. Говоря за следното. Той живее на 1-вия етаж, бутнал е парапета на балкона и го е изнесъл още 1-2 метра напред. Целия балкон виси почти изцяло във въздуха, понеже гредите които е сложил за опора са в началото на конструкцията (от към блока). Рових се в ЗУТ и ЗЕС и по мое мнение човека си е явно в нарушение. Според домуващи в блока, това лице е било осъдено (каквото и да значи това) и му е било издадено предписание за събаряне на постройката. Той не го е изпълнил. Това се е случило преди 5-10 години.
И втори казус с това лице. От другата страна на апартамента му има общо помещение. Той е ограничил свободния достъп до това общо помещение посредством ролетна щора и не може да се влезне вътре. Също по информация на живущи в този вход, лицето е пробило стена граничеща с общото помещение и го е присвоило. Твърди, че има документи от които да е видино, че е закупил помещението. Тези документи обаче никой не ги е виждал. Домоуправителят неколкократно е бил сезиран, но отказва да се занимава с този случай (живущите имат съмнение че е в комбина с него).
Какво може да се направи по тези два случая.

[rts]

Какъв е Вашият интерес, в тази история, Г-не/г-жо ?

[alincoo]

Моят интерес, а и на почти целия вход е това присвоено място да стане отново общо, евентуално да се пусне под наем и входа да има някакви доходи извън таксите които се събират за текущи ремонти. А за балкона, ..просто това вече преля чашата. Мисли си, че като има пари може да си прави каквото си иска. И го е направил, защото достроения балкон е на затворено място и външни хора нямат достъп (в двор е), т.е. ..няма как някой "незаинтересован" борец за правда да го види и да предизвика проверка.

[rts]

Съберете подписка от собствениците с искане за свикване на Общо събрание за решаване на тези проблеми и я връчете на домоуправителя. След провеждане на ОС - действайте.
Препоръчвам Ви консултация с адвокат преди предприемане на тези действия.

[alincoo]

Проблема е, че в този вход живеят само възрастни хора. Баба ми, която живее там, също е в напреднала възраст. Интересува ме аз...в случая няма да съм анонимен жалбоподател, искам да подам жалба в РДНСК и СО към заместник кмета по строителство и заместник кмета по реда и законността.

[goblin]

Не Вие, а баба Ви трябва да подаде жалба. Ако тя е собственикът, разбира се.

[Standbay]

Не Вие, а баба Ви трябва да подаде жалба. Ако тя е собственикът, разбира се.

Да сигнализира за незаконно строителдтво може всеки - не е необходимо да има личен интерес

[goblin]

Да сигнализира за незаконно строителдтво може всеки - не е необходимо да има личен интерес

Между "сигнал" и "жалба" има съществена разлика. Първото не предполага официален отговор, за разлика от второто.

[hidden]

Да сигнализира за незаконно строителдтво може всеки - не е необходимо да има личен интерес

Между "сигнал" и "жалба" има съществена разлика. Първото не предполага официален отговор, за разлика от второто.

Заповедта за премахване на незаконното строителство на Началника на ДНСК (чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ) представлява индивидуален административен акт съгласно чл. 214, т. 3 ЗУТ, поради което инициативата за издаването му може да бъде на всяко заинтересовано лице (чл. 27, ал. 2 АПК). Административното производство по издаване на тази заповед не се инициира въз основа на "жалба", а въз основа на "искане" за започване на адм. производство - жалбата предполага наличието на предходен административен акт, който се оспорва, какъвто не е конкретният случай. Производството може да бъде инициирано и от питащия, стига да докаже пред ДНСК наличието на правен интерес.

[placidity]

За да бъде подадена жалба до съответната общинска администрация не е необходимо жалбоподателят да се легитимира като собственик на обособено жилище или носител на вещни права в УПИ. Сезирайки компетентните органи същите следва да извършат проверка на място и по наличните /съхранявани/ в архив документи. В случай, че незаконно строителство по смисъла на чл.225/ ЗУТ бъде констатирано се съставя с оглед процесуална икономия Констативен протокол, а не Констативен акт. Екземпляр от него се изпраща до съответния сектор на РДНСК. Те от своя страна имат два варианта - 1) въз основа на изготвения Констативен протокол и при наличие на достатъчно безспорни доказателства ЗАПОЧВАТ производство за премахване и на основание същият този протокол съставят Констативни актове. След като бъде изчерпана възможността за подаване на възражения, а именно с изтичане на 7-дневен срок от връчването на КА се издава Заповед за премахване. Която също подлежи на обжалване по реда на ЗУТ. Определено не мога да се съглася, че е хитро да се отправя искане за започване на производство за премахване. Какво се случва, ако строежът не е незаконен, вероятно ще ви бъде върнат отказ за издаване на административен акт, а ако жалбата е за цялостна проверка ще бъде констатирано и незаконосъобразно извършващото се строителство.

[hidden]

Какво се случва, ако строежът не е незаконен, вероятно ще ви бъде върнат отказ за издаване на административен акт

Отказът също представлява административен акт и може да се обжалва. Административното производство обаче не може да започне въз основа на жалба, защото жалбата предполага наличието на вече издаден адм. акт, а тук няма такъв изобщо. Точно "искане" (или "молба") е правилният термин, който трябва да се използва, а не жалба. При всички положения обаче адм. производство би следвало да бъде започнато, независимо дали е наречено "молба", "жалба" или "сигнал". Единственото, което трябва да се докаже, е правният интерес, който да легитимира инициатора като заинтересовано лице.

[Гост.]

Какво се случва, ако строежът не е незаконен, вероятно ще ви бъде върнат отказ за издаване на административен акт

Отказът също представлява административен акт и може да се обжалва. ...........

който НЕ подлежи на съдебен контрол.

[hidden]

Какво се случва, ако строежът не е незаконен, вероятно ще ви бъде върнат отказ за издаване на административен акт

Отказът също представлява административен акт и може да се обжалва. ...........

който НЕ подлежи на съдебен контрол.

А чл. 215, ал. 1 ЗУТ?

[Гост.]

Отказът също представлява административен акт и може да се обжалва. ...........

който НЕ подлежи на съдебен контрол.[/quote]

А чл. 215, ал. 1 ЗУТ? [/quote]

се тълкува във връзка с посоченото в чл. 214( и в частност с това в ал.3), а не самостоятелно. Отделно отказът не е ИАА, но да не спорим.
По този въпрос съдебната практика е константна процесуално недопустима Ж по която се следва прекратително О.

[hidden]

Защо да не поспорим? В спора се раждала истината. А дали "константната практика" не е по ЗАП, а не по АПК? Това във връзка с чл. 21, ал. 4 АПК.

[Гост.]

Колега, по АПК е.

Съгласно чл.225, ал.1 от ЗУТ, началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на незаконни строежи или части от тях, въз основан на констативен акт, съставен от длъжностни лица на ДНСК- ал.3. Анализът на разпоредбата сочи, че производството по констатиране и издаване на актове за премахване на незаконни строежи се осъществява от ДНСК, като в компетентността на неговия началник е да издава индивидуални административни актове, каквито са заповедите за премахване на такива строежи. За кмета на Район „Одесос” –Община Варна не е съществувало задължение, нито същият е разполагал с компетентност да издаде заповед за премахване на твърдяния за незаконен строеж, поради което м конкретния случай не е формиран мълчалив отказ на същия орган да издаде такъв административен акт. Жалбата срещу мълчаливия отказ на кмета на района да се произнесе с издаване на административен акт по искане, съдържащо се в сигнал № АГ 2-9400-И-187 от 23.11.2009г., с който да разпореди премахване на визирания в него незаконен строеж в партерния етаж на сграда в гр.Варна, *** се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Недопустимостта на жалба срещу отказ да се издаде акт, с който да се разпореди премахване на незаконен строеж произтича и от факта, че поначало съответния компетентен орган /началникът на ДНСК/ действа служебно и не е длъжен да се произнесе по жалба /сигнал/ за констатиране и премахване на незаконен строеж. В неговата дискрецията е да издаде заповед по чл.225 от ЗУТ единствено при наличие на изискуемите фактически основания, като отказът да се приложи материалния закон при сигнализиране не представлява индивидуален административен акт.

И в двете части на така заявения петитум на оспорващите - отказ да се издаде акт на компетентен административен орган за премахване на незаконно строителство и оспорване на удостоверение за търпимост на строеж, издадено по реда на §16 от ПР на ЗУТ, няма формиран административен акт, който да е годен за оспорване по съдебен ред, поради което е налице основание по чл.159, т.1 от АПК за прекратяване на административното производство поради неговата недопустимост и оставяне на жалбата без разглеждане.

В случаите на отказ да се констатира незаконно строителство няма не се формира акт по см. на чл.214 от ЗУТ. Такъв по арг. от чл.214, т.3 от ЗУТ има формиран единствено при наличие на позитивен административен акт, т.е. такъв, който установява незаконен строеж и разпорежда неговото премахване, какъвто в настоящия случай няма, нито се твърди да има издаден. Действително ЗУТ е специален закон, който императивно определя кои властнически волеизявления имат характера на индивидуални административни актове и подлежат на съдебен контрол и това е направено изчерпателно в нормата на чл.214 от ЗУТ. Отказ на РДНСК да издаде заповед за премахване на незаконен строеж не е сред така изчерпателно изброените там.

насетне и сам ще се справите.

[Гост.]

Докато четях темата се сетих и за един пост на колегата систем от далечната 2009г., който по спомени успях да открия:

Така, нека продължим със сътвореното от господин "съдията":

Интересна е точка 3 от Чл.214 от ЗУТ където е определено за ИАА и акта за премахване на незаконни строежи.В този смисъл във връзка с чл.213 следва логическия извод ,че жалбата против незаконно построена ограда е искане да се издаде акт за премахването на незаконен строеж,респ. незаконно построената ограда

Тази "връзка" с чл. 213 от ЗУТ, която правите, е напълно неотносима към дефиницията за ИАА по смисъла на този закон. Нормата очертава общата компетентност на съдилищата по осъществяване на съдебния контрол върху тези актове по устройство на територията, които са административни актове по смисъла на ЗУТ. И от нея не следва извод - още по-малко "логически", че жалбата срещу незаконно построената ограда била искане да се издаде акт за премахване на незаконен строеж. Ако ще обосновавате "логиката" си с правилата на АПК, задръжте, защото има специални норми на ЗУТ, които цитирате, но очевидно не разбирате.

Съответно тъй като не е налице специална клауза по отношение на реда на съдебно обжалване на ИАА по смисъла на чл.214 т.3 то по силата на чл.213 от ЗУТ се прилагат разпоредбите на АПК

Само че е налице специална норма, дефинираща понятието "индивидуален административен акт" по смисъла на ЗУТ. Тази специална норма на чл. 214 от ЗУТ ограничава обхвата на съдебното обжалване - то обхваща само тези актове, които са ИАА по смисъла на ЗУТ.
Точка трета на чл. 214 от ЗУТ определя като ИАА актовете за премахване на незаконни строежи. Тълкуването на тази норма във връзка с предходните две точки на същия член изключва отказите за издаване на акт за премахване на незаконен строеж като ИАА по смисъла на ЗУТ. В точка първа на чл. 214 от ЗУТ отказите за издаване на изброените там ИАА изрично са приравнени към ИАА. В точка втора това е направено чрез препращане към точка първа. В точка трета обаче не се съдържа приравняване на отказите към ИАА, нито изрично, нито чрез препращане. Това не е "неуреден въпрос", който да направи възможно приложението на дефиницията на АПК, защото в останалата част на дефинитивната норма на чл. 214 от ЗУТ (без точка 3), отказите са прогласени за ИАА. Това означава, че волята на законодателя е била да изключи отказите за издаване на акт за премахване на незаконен строеж като ИАА по смисъла на ЗУТ.
Последващият чл. 215 ал. 1 от ЗУТ в частта за отказите е донякъде непрецизен и не може да обоснове приравняване на отказите към ИАА по точка 3. Това е така, защото нормата визира всички ИАА по смисъла на чл. 214 от ЗУТ, а приложението на пасажа "отказите за издаването им" към точки първа и втора на чл. 214 от ЗУТ би довело до "двойно отрицание" - "отказите на отказите за издаване на ИАА".
Съжалявам, че трябваше да повторя донякъде доводите си от темата "Ответник по жалба за мълчалив отказ?", но се нлагаше за яснота.
За да постигнем още по-голряма яснота, ще се опитам да Ви обясня, че Вашата теза за обжалваемостта на отказите на ДНСК за издаване на акт за премахване на незаконен строеж води до неразрешимо логическо противоречие. Надявам се да прочетете внимателно следващите редове. Да допуснем, че жалбата срещу незаконен строеж е искане за издаване на ИАА и че този отказ подлежи на обжалване. Страни в административния процес в неговата административна фаза биха били напр. молителят, собственикът на имота или носителят на друго ВП (ако е различно от молителя лице) изпълнителят на строежа и/или собственикът на строежа. ДНСК издава отказ за издаване на заповед за премахване на строежа. Молителят обжалва този отказ пред административния съд. Страни в съдебния административен процес са, освен посочените по-горе, и ДНСК. Административният съд приема, че жалбата е допустима и основателна и отменя отказа на началника на ДНСК.
И сега идва въпросът какво би следвало да направи административният съд ? Той не може да "реши делото по същество" на осн. чл. 173 ал. 1 от АПК, защото това би означавало да разпореди премахване на незаконния строеж. Естеството на този акт не позволява това - той е в компетентност единствено на началника на ДНСК или овластено от него длъжностно лице, съгласно чл. 225 ал. 1 от ЗУТ. Остава другият вариант, визиран в чл. 173 ал. 2 от АПК - да върне преписката на началника на ДНСК с указания по тълкуването и прилагането на закона.
И тук идва колизията. Тези указания задължително биха съдържали становище относно незаконността на строежа. След като отменя отказ за премахване на незаконния строеж, адм. съд задължително следва да обоснове материалноправния си извод за незаконността на строежа. Този извод би се ползвал със сила на пресъдено нещо, защото би бил част от задължителните указания на адм. съд в отменителното решение. Тази сила на пресъдено нещо действа по отношение на страните в адм. процес. Началникът на ДНСК изпълнява указанията и издава заповед за премахване на незаконния строеж.
Ето Ви противоречието. От една страна, тази заповед за премахване на незаконния строеж би била ИАА по смисъла на чл. 214 т. 3 от ЗУТ и би подлежала на обжалване, съгласно изричната разпоредба на чл. 215 ал. 1 от ЗУТ. Но от дзруга страна, тя не би следвало да подлежи на обжалване, защото не е допустимо пререшаване на въпрос, решен със сила на пресъдено нещо. А в случая въпросът за законността на строежа би бил в обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението на административния съд.
Стана ли ясно ?
.......

Темата е "Бездействието и безхаберието на административните служители".

[nk7702n]

Интересно, не бях попадала на този пост на system. Допадна ми логическото тълкуване на разпоредбата, базиращо се на невъзможността да се пререшава въпросът относно незаконността на постройката. Естествено, щом съдът би имал веднъж да се произнесе по същество на спора, независимо дали ще определи каква е постройката, или ще даде задължителни указания, след това да няма никакъв вариант за обжалване, обаче би имало в противен случай.
Действително, като прочете човек внимателно разпоредбата на чл. 214, излиза, че отказите за издаване на заповед по чл. 225 от ЗУТ не подлежат на съдебно обжалване по реда на чл. 215 във вр. с АПК.

[placidity]

Страхотна и полезна тема !Ще съм благодарен да ме поправите ако греша - и така приемаме, че жалбата за извършване на проверка - представлява искане за издаване на ИАА, а именно заповед на началника на РДНСК за премахване на незаконен строеж. Не е ли необходимо в самата жалба "искане" да се визира точно определена воля на жалбоподателя за издаване на акк по чл.225/ЗУТ.
И на следващо място приемаме единодушно, отказ на Началника на РДНСК да издаде заповед за премахване не представлява ИАА, тъй като не е сред изчерпателно изброените в разпоредбата на чл.214 ЗУТ.???

[hidden]

Съгласен съм с аргументите на system, звучат логично, но ми се струва, че законът може да бъде прочетен и по друг начин. Действително е налице противоречие - обжалване на отказ за издаване на адм. акт, а сред адм. актове по чл. 214, т. 1 са и отказите за издаване на актовете по чл. 1, но тук се налага корективно тълкуване - очевидно "отказ за издаване на отказ" е някаква безсмислица и следва да се тълкува само като "отказ за издаване на акт по чл. 1", но ако законодателят искаше да лимитира актовете, подлежащи на обжалване, само до посочените в чл. 214, нямаше да посочва изрично в чл. 215, че на обжалване подлежат и отказите за издаване на изброените в чл. 214 ИАА.
Според мен законодателят е искал да запази идеята за същността на ИАА от АПК, а не да създава някаква специална клауза, която ограничава възможностите за обжалване - и това е с оглед изискването на чл. 120, ал. 2 КРБ да могат да се обжалват всички адм. актове, с изключение на изрично посочените със закон. В ЗУТ не съществува изрична норма, която да изключва възможността за обжалване на тези откази. Едно подобно ограничително тълкуване - че отказът за издаване на заповед от Началника на ДНСК не подлежи на обжалване - би довело до колизия с конституцията и възможността за упражняване на съдебен контрол над актовете на администрацията. Не виждам никаква причина заповедта на началника на ДНСК да има някаква специфика, която да го изключва от подлежащите на съдебен контрол адм. актове, а и в ЗУТ няма норма, подобна на чл. 216 ЗУТ, която изрично да ограничава съдебния контрол точно над тези актове.