уведомление за цесия от цесионера

[kleines]

Не е ли редно, когато в договора за цесия има оправомощаване на цесионера от цедента, да извърши от името на последния уведомяването на длъжника за прехвърленото вземане, освен уведомлението да е приложено и копие от договора за цесия? Защото иначе с едното голо уведомление, защо трябва да вярвам аз на непознато за мен лице без доказателство?

[neutralen]

Чл.99, ал.4 от ЗЗД гласи - Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо ДЛЪЖНИКА от деня, когато то бъде съобщено на последния от ПРЕДИШНИЯ КРЕДИТОР.
От така цитираната разпоредба е видно, че съобщението за прехвърляне на вземането, до длъжника, следва да бъде направено от Цедента/предишния кредитор/, а не от Цесионера/новия кредитор/.
Правните норми не описват а предписват човешкото поведение в предвидените от тях случаи - какво сме ЗАДЪЛЖЕНИ, какво ни е РАЗРЕШЕНО, или какво ни е ЗАБРАНЕНО да извършваме.
За това в конкретния случай при Цесията, предишния кредитор/Цедента/ Е ДЛЪЖЕН лично да уведоми Длъжника, че е прехвърлил вземането си на новия кредитор. Съобщение за прехвърляне на вземането, изхождащо от новия кредитор не поражда действие по отношение на Длъжника, дори Цесионера да представи на Длъжника договор за цесия с Цедента. Така мисля аз, изхождайки от разпоредбите на закона.

[sunnyset]

neutralen, прав сте и е вярно, че съобщението направено от цесионера няма действие спрямо длъжника. Това изрично е предвидено в закона, има и съдебна практика по този въпрос (ТР № 142 - 7/ 11.11.1954г.) и не само това ТР.
Обаче се приема, че е възможно цедентът да упълномощи цесионера да уведоми длъжника за извършената цесия.

Р Е Ш Е Н И Е № 2234

гр. Пловдив, 31.05.2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, ХХI-ви състав, в публично заседание на четвърти април две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО СИМИТЧИЕВ

при участието на секретаря Малина Петрова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 24559 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с иск с правна квалификация чл. 422 ГПК, във връзка с чл.415 от ГПК, във вр. с чл. 124 ГПК и чл.240 ЗЗД.
Ищецът „ЕОС МАТРИКС” ООД претендира от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Р.В.Р., че дължи на ищеца присъдената по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д.№ 19791/2011 год. по описа на VІ гр.с. на ПРС сума от 2700 лв., представляваща неизплатена стойност на отпуснат кредит по Искане - Договор за отпускане на стоков кредит и паричен заем № 34364/01.05.2007 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 09.11.2011 г. до изплащане на вземането, ведно с направените разноски в заповедното производство, в размер на 54 лв. Претендира присъждане на съдебните и деловодни разноски в настоящото производство.
Ищецът твърди, че на 01.05.2007 г. е бил сключен договор за отпускане на стоков кредит и паричен заем № 34364 между „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ” АД (с предишно наименование „Уникредит Кларима” АД), в качеството му на кредитодател и ответника Р.Р., като кредитополучател, по силата на който, в деня на сключването му, на ответника е бил отпуснат целеви кредит за закупуване на мотоциклет „Сузуки – Бандит – 400” от ЕТ „М – Д. Н.” – Пловдив, в размер на 2700 лв., образуван както следва: 3000 лв. – цена на стоката и 300 лв. – внесена първоначална вноска. Съгласно договора, ответникът се е задължил да погасява кредита на каса на 24 ежемесечни вноски по 151 лв, т.е. да върне общо 3624 лв. Твърди, че след усвояване на кредита, кредитополучателят е преустановил плащанията. Ищецът посочва, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 03.09.2008г. и приложенията към него, “Уникредит Кънсюмър Файненсинг” АД му е прехвърлил вземането си към ответника Р.Р., произтичащо от Искане - Договор за отпускане на стоков кредит и паричен заем № 34364/01.05.2007г. Твърди, че в изпълнение на императивните разпоредби на чл. 99 ЗЗД, длъжникът – ответник по настоящото дело е бил уведомен, че считано от датата на получаване на уведомлението за осъществената цесия на горепосоченото парично вземане, кредитор спрямо него е ищецът. Посочва, че съгласно & 4.3 от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземане от 04.09.2008 г. цесионера /ищец/ изрично е упълномощен от цедента – „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ” АД да извърши уведомяването на длъжника от името и за сметка на цедента. Ищецът посочва, че поради неизпълнение на паричното задължението на ответника – длъжник, е образувано ч.гр.д. № 19791/2011г. по описа на ПРС, по което ищецът е упражнил правата си по реда на чл. 410 от ГПК. Поради депозиране на възражение от страна на длъжника по издадената по посоменото дело заповед №13580/14.11.2011г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, заявлителя е предявил иск за установяване на вземането си, по който е образувано и настоящото производство.
В депозирания отговор, ответникът заявява, че счита иска за допустим, но частично неоснователен. Признава сключването на посочения от ищеца договор за паричен заем, по силата на който е получил сумата от 2700 лв., като твърди, че е извършил частични плащания на същата в общ размер на 625 лв, както следва: с платежно нареждане от 23.08.2007 г. в полза на Уникредит Кларима АД - 305 лв. и с платежни нареждания от 05.08.2009 г., 30.09.2009 г., 23.11.2010 г. и от 19.04.2011г., съответно – два пъти по 100 лв., 70 лв. и 50 лв. Признава иска в размер до 2075 лв., като счита исковата претенция за сумата над посочената за неоснователна.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства и доводите на страните, намери за установено следното:
Съгласно чл. 415 от ГПК установителният иск за съществуване на вземането на заявителя по чл. 410 от ГПК следва да се предяви в едномесечен срок от получаване на съобщението за подадено възражение по чл. 414 от ГПК. Видно от представените материали по ч.гр.д. № 19791/2011 г. по описа на Пловдивски районен съд, VI гр.с., съобщението за направено възражение срещу издадената заповед за изпълнение е получено от ищеца на 14.12.2011г. Исковата молба за установяване съществуването на вземането му е входирана с дата 23.12.2011 г., следователно същата се явява своевременно подадена.
От представеното по делото Искане - Договор за отпускане на стоков кредит и паричен заем № 34364 се установява, че на 01.05.2007 г. между „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ” АД (с предишно наименование „Уникредит Кларима” АД), като кредитор и ответника Р.Р., като кредитополучател, е сключен договор по силата, на който, кредитодателят се е задължил да предостави на кредитополучателя целеви кредит за закупуване на мотоциклет „Сузуки – Бандит – 400” от ЕТ „ММ – Д. Н” – П, ЕИК: 115157122 в размер на 2700 лв., при цена на стоката - 3000 лв и 300 лв – първоначална вноска. Съгласно посочения договор кредитополучателят /ответник/ се е задължил да погасява кредита на каса на 24 ежемесечни вноски по 151 лв – т.е. общо 3624 лв, като за падеж на първата вноска е уговорена датата 30.05.2007 г. Съгласно чл.15 от договора, при допуснато просрочие и/или неплащане на три последователни погасителни вноски по заема, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо и кредиторът може да пристъпи към принудително събиране на всички свои вземания в пълен размер. В самият договор се съдържа и декларация на ответника за безусловно приемане на общите условия за отпускане на паричен заем на дружеството – кредитодател, както и за съгласие за разкриване пред трети лица на личните му данни.
Видно от чл. 2, ал. 1 от представеното по делото копие от Общите условия за отпускане на целеви стоков кредит и допълнителен паричен заем, целеви заем се отпуска за закупуване на стоки от търговски обекти на търговци, с които Кларима има сключени договори, като съгласно ал. 5 на същия член, „Уникредит Кларима” отпуска целевия заем чрез заплащане на равностойността на закупената от потребителя стока от търговския обект.
Като доказателство по делото е представен протокол за продажба от 02.05.2007 г., във връзка с Искане – договор № 34364 между Р.В.Р. и Д. Н. с посочен предмет на продажбата мотоциклет „Сузуки – Бандит – 400” и продажна цена 3000 лв. Представен е и касов бон, за посочената продажба, издаден от ЕТ „ММ – Д. Н.”, от който се установява, че плащането на стоката, за която е отпуснат заема, е извършено.
Представен е препис от решение № 4/01.11.2007 г. на Софийски градски съд по ф.д. № 3451/2006 г. за вписване на промени по партидата на „Уникредит Кларима” АД, една от които е промяна на наименованието на посоченото търговско дружество на „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ” АД.
Съгласно представения по делото договор за продажба и прехвърляне на вземания от 03.09.2008 г. и рамков договор от 04.09.2008 г., сключени между „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ” АД и „ЕОС Матрикс” ООД, кредиторът - цедент е прехвърлил на ищцовото дружество – цесионер, пакет от необслужвани вземания, произхождащи от договори за потребителски кредити, сключени от цедента с физически лица (чл.2.1), като общият размер на вземанията включва всички неиздължени от съответните длъжници погасителни вноски по съответните погасителни планове (чл.2.3). От Приложение № 1 е видно, че в предмета на прехвърлените с договора за цесия вземания е включено и процесното вземане за сумата от 3 057,66 лв., дължимо по сключения с ответника договор за паричен заем № 34364.
Съгласно § 4.3 от договора за цесия, след заплащане на пълния размер на цената, цесионерът /ищец/ ще се смята изрично упълномощен за уведомяване на длъжниците, чиито вземания се прехвърлят, като цесионерът се задължава сам да извърши уведомяването от името и за сметка на цедента. Представено е копие от уведомление до ответника изх. № 662/05.10.2011 г., съставено от адв. Ж.Д. - пълномощник на ищеца /л. 11 от делото/ за осъщественото прехвърляне на вземането срещу него, в което са посочени банкови сметки, по които длъжникът да внася сумите за погасяване на дълга. Представена е и обратна разписка, в която е отразено, че с нея се изпраща уведомление до ответника, като в същата е отбелязано, че то е получено на 07.10.2011г.
Като доказателства по делото са представени също пет броя преводни нареждания от ответника. Първото е с дата 23.08.2007 г. в полза на Уникредит Кларима за сумата от 305 лв. с посочено основание на кредита – договор № 34364, като останалите четири са в полза на ищеца, с посочено основание - погасителна вноска и са от дати – 19.04.2011 г. за сумата от 50 лв., от 23.11.2010 г. за сумата от 70 лв., от 03.08.2009 г. за 100 лв. и от 30.05.2009 г. за 100 лв.
От така представените писмени доказателства, неоспорени от страните по делото, се установява, че между „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ” АД и ответника е сключен договор за паричен заем, по силата на който на ответника е предоставена парична сума за закупуване на избрана от него стока – мотоциклет „Сузуки – Бандит – 400”, срещу задължението за връщането й. Установява се, че дружеството - кредитор е предоставило на ответника уговорената сума, което е породило неговото насрещно задължение да върне същата, съгласно разпоредбите на договора – на 24 месечни вноски по 151 лв. Видно от доказателствения материал по делото, до сключване на договора за цесия /03.09.2008 г./ ответникът е заплатил в полза на „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ” АД единствено сума в размер на 305 лв. на дата 23.08.2007 г. при уговорено ежемесечно плащане на вноските до 30-то число и падеж на първата дължима вноска – 30.05.2007 г.
С оглед посоченото неизпълнение на задължението на кредитополучателя /ответник/ и съгласно чл.15 от договора от 01.05.2007 г., според който при допуснато просрочие и/или неплащане на три последователни погасителни вноски по заема, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо, както и от описания в чл. 2.1 от договора за цесия предмет на същия /необслужвани вземания от договори за потребителски кредити/ се установява, че преди прехвърляне на вземането на „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ” АД по договора за заем, същия е бил обявен за предсрочно изискуем от кредитодателя. При тази хипотеза, общият размер на вземането по договора, състоящо се от 24 погасителни вноски, всяка по 151 лв. възлиза на 3624 лв. Видно е също, че от тази сума е била приспадната сумата по направеното от ответника плащане на 23.08.2007 г. в размер на 305 лв. в полза на кредитодателя, доколкото в договора за цесия /приложение № 1/ на ищеца е продадено вземане срещу ответника –длъжник, възлизащо на 3057.66 лв.
Безпсорно е и обстоятелството, че на 03.09.2008г. „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ” АД е продало и прехвърлило на ищцовото дружество вземането си спрямо ответника по договора за заем. Съгласно текста на чл.99 ал.4 от ЗЗД прехвърлянето на вземане има действие спрямо третите лица и длъжника от деня, когато е съобщено на последния от предишния кредитор. Така установеното задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането, за да произведе то своето прехвърлително действие спрямо него и третите лица, има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на задължението му на лице, което не е носител на вземането. По делото са налице доказателства за наличието на упълномощаване на ищеца от първоначалния кредитор да извърши от негово име и за негова сметка уведомяване на длъжниците за извършената цесия. В тази връзка, следва да се има предвид, че няма пречка цедентът да упълномощи цесионера да изпрати съобщението до длъжника, доколкото не се касае за лично и незаместимо действие. С оглед събраните по делото данни в случая може да се заключи, че е извършено надлежно уведомяване на длъжника за прехвърлянето на вземането. Ответникът, от своя страна, признава, че е бил уведомен по телефона от ищеца за прехвърлянето на вземането, като видно от представените платежни нареждания, длъжникът е съобразил посоченото обстоятелство, като е извършил частични плащания по задължението си в полза на новия си кредитор - ищеца. В доказателствената тежест на ответника е да установи изпълнението на паричното си задължение. Същият признава иска за сумата до 2075 лв., като оспорва дължимостта единствено на сумите над този размер до предявената претенция за 2700 лв. В тази връзка са представени и неоспорени от ищеца платежни нареждания за осъществени по същото задължение плащания в общ размер на 625 лв. За сумата от 305 лв., платена на 23.08.2007 г., съдът по-горе изложи съображенията си да приеме, че доколкото тази сума е платена преди продажбата на вземането, същата е била приспадната от общия му размер /3624 лв./, преди сключването на договора за цесия. Останалите платежни нареждания доказват по безспорен начин наличие на частично погасяване на вземането на цесионера по договора за цесия /3057.66 лв/ в размер на 320 лв. Следователно неизплатеният остатък по същото възлиза на 2737.66 лв.
По гореизложените съображения и с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, настоящият съдебен състав намира, че предявеният от „ЕОС МАТРИКС” ООД, ЕИК: 131001375 по чл.422 ГПК се явява основателен и следва да се уважи, като се признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземането на ищеца за сумата от 2700 лева, представляваща неизплатена стойност на отпуснат кредит по Искане - Договор за отпускане на стоков кредит и паричен заем № 34364/01.05.2007 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 09.11.2011 г. до изплащане на вземането, ведно с направените разноски в заповедното производство, в размер на 54 лв.
С оглед изхода на спора, на ищеца следва да се присъдят направените в настоящото производство разноски, за заплащане на държавна такса в размер на 54 лв., съгласно приложен списък на разноските.
Водим от изложените съображения, съдът

Р Е Ш И

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Р.В.Р., ЕГН: **********,***, че дължи на ищеца „ЕОС МАТРИКС” ООД, ЕИК: 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к. Малинова Долина, ул. „Рачо Петков – Казанджията” № 4-6, присъдените по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д.№ 19791/2011 год. по описа на VІ гр.с. на ПРС 2700 лв., представляващи неизплатена стойност на отпуснат кредит по Искане - Договор за отпускане на стоков кредит и паричен заем № 34364/01.05.2007 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 09.11.2011 г. до изплащане на вземането, ведно с направените разноски в заповедното производство, в размер на 54 лв, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 19791/2011 г. по описа на Пловдивски районен съд, VI гр.с. .
ОСЪЖДА Р.В.Р., ЕГН: **********,*** да заплати на „ЕОС МАТРИКС” ООД, ЕИК: 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к. Малинова Долина, ул. „Рачо Петков – Казанджията” № 4-6 сумата от 54 лв. – разноски.
Решението може да се обжалвано пред Окръжен съд Пловдив с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п

Р Е Ш Е Н И Е
№

гр.Русе, 27.12.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Русенският районен съд V-ти гр.с-в, в публично заседание на 5 декември две хиляди и единадесета година, в състав:
Председател: ТАТЯНА ИЛИЕВА

при секретаря М.К., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№6172 по описа за 2011г., за да се произнесе, съобрази:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.415 ГПК.
Ищецът “ПРО ЛЕГО”АД, гр.София, представлявано от изп.директор И. И. твърди, че по силата на договор за потребителски кредит от 30.12.2005г., “Българска пощенска банка”АД предоставила на ответницата банков кредит за текущи нужди в размер на 1400лв. С решение от 01.11.2007г. на СГС е вписана промяна на наименованието на “Българска пощенска банка”АД на “ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ”АД. Съгласно чл.15 от договора, при неплащане изцяло или отчасти на коя да е погасителна вноска, както и при неизпълнение на което и да е друго задължение, вземането на банката за възстановяване на целия кредит става предсрочно изискуемо, без да се прекратява действието на договора. Така към 24.02.2011г. задълженията на ответницата към Банката били в общ размер 1439,17лв., от които 934.90лв. главница, 504.27лв. договорна лихва. Преди това, на 30.03.2009г. между кредитодателя и “Про лего”АД бил сключен договор за прехвърляне на вземания, по силата на който Банката прехвърля възмездно на ищцовото дружество правото на вземане, заедно с всички обезпечения. Кредитополучателят бил уведомен за договора за цесия, като уведомителното писмо било изпратено на адреса, посочен в договора за кредит, но не било доставено, тъй като ответницата не била намерена на адреса. Ищецът подал молба за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, но срещу издадената такава по образуваното ч.гр.д.№2053/11г. ответницата възразила писмено в законоустановения срок и оспорила вземането. Предвид изложеното ищецът иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че му дължи сумата 934.90лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит от 30.12.2005г., ведно със законната лихва, считано от 07.03.2011г. до окончателното й изплащане, 504.27лв. лихва за забава за периода 30.12.05г.–24.02.11г. Претендира заплащане на разноските по настоящото дело.
Ответницата И.Т.К.-К. оспорва основателността на иска. Твърди, че ищецът не е активно легитимиран да води настоящия процес, тъй като в договора за цесия не е упоменат сключения между нея и “Българска пощенска банка” договор за потребителски кредит. Твърди още, че не е уведомена надлежно нито за предсрочната изискуемост на кредита, нито за извършената цесия. Прави възражение и за погасяване на иска по давност както за главницата, така и за мораторната лихва. Претендира направените деловодни разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца “ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ”АД, гр.София, не взема становище по иска.
Съдът, като съобрази представените по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:
По делото е представен договор за потребителски кредит от 30.12.2005г., по силата на който “Българска пощенска банка”АД предоставя на И.Т.К. потребителски кредит в размер на 1400лв. Кредитополучателят се задължава да погасява кредита на равни месечни вноски, съгласно приложения погасителен план, с краен срок 30.12.2010г. В чл.15 от договора е предвидена предсрочна изискуемост на целия кредит при непогасяване изцяло или отчасти на която и да е вноска от главницата или лихвата, както и при неизпълнение на което и да е друго задължение по договора. Уговорено е също, че изискуемостта настъпва без да е необходимо волеизявление на страните. Със същия договор кредитополучателят се е задължил при промяна на посочения в искането за кредит адрес за кореспонденция, да уведоми Банката, като в противен случай всички съобщения се считат за точно и валидно изпратени.
На 30.03.2009г. между “Юробанк и Еф Джи България”АД, “Бългериън Ритейл Сървисиз”АД от една страна като цеденти и “Про Лего”АД от друга като цесионер е подписан договор за прехвърляне на вземания /в това число договорите за потребителски кредит с кредитор-Банката и длъжник-физическо лице - главен длъжник съгласно условията на договорите за кредит/, определени в списък, представляващ Приложение №1, неразделна част от договора за цесия, в което е посочен и конкретният размер на всяко вземане към деня, преди датата на сключване на договора. С т.5.8 от същия страните се споразумяват, че уведомяването на длъжниците за цесията, съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД ще се извърши от цесионера в тримесечен срок от датата на прехвърляне на вземанията. В съответствие с горното, “Про Лего”АД е изпратило уведомление до ответницата чрез куриер на адреса, посочен в договора за кредит. На приложената товарителница липсва подпис за доставяне писмото на получателя.
На 07.03.2011г. “ПРО ЛЕГО”АД е подало заявление по реда на чл.410 ГПК, по което е образувано приложеното ч.гр.д.№2053/2011г. на РРС и срещу ответницата е издадена заповед за изпълнение от 09.03.11г. за сумите: 934.90лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит от 30.12.2005г., законната лихва от 07.03.11г., 504.27лв. договорна лихва за периода 30.12.2005г.-24.02.2011г. и 268.78лв. разноски. В законоустановения срок И.К. е депозирала възражение за недължимост на сумите.
По настоящото дело е прието заключението по назначената съдебно-икономическа експертиза, изготвена единствено на база предоставено на експерта становище от третото лице-помагач, в което са описани отделни параметри по цедирания кредит, без да са представени извлечения от счетоводните книги на Банката. Според същото сумата от 1400лв. е отпусната по банковата сметка на ответницата на датата на сключване на договора за кредит. Дължимата главница по кредита към момента на цесията е в размер на 934.90лв., а лихвата за забава възлиза на 129.53лв. Последната изцяло погасена главница е с падеж 30.12.2007г. Размерът на мораторната лихва от сключването на договора за прехвърляне на вземания до подаване на заявлението по чл.410 ГПК е 200.80лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Предявеният иск е установителен за вземането на ”ПРО ЛЕГО”АД, гр.София към ответницата, с правно основание чл.415 ГПК. Ищецът претендира заплащане на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по приложеното заповедно производство, въз основа на сключения между него и “Юробанк И Еф Джи Бъргария”АД /преименувано от “Българска пощенска банка”АД/ договор за прехвърляне на вземания от 30.03.2009г. Във връзка с него процесуалният представител на ответницата прави възражение, че последната не е надлежно уведомена за извършената цесия. Действително съгласно нормата на чл.99, ал.3 ЗЗД, прехвърлянето на вземане има действие спрямо длъжника от деня, когато предишният кредитор му съобщи за станалото прехвърляне. Съобщението, направено от приемателя (цесионера) на длъжника, не оказва такова действие. Цедентът обаче може да упълномощи цесионера да изпрати съобщението, какъвто е и настоящия случай, съгласно т.5.8 от договора.Няма спор, че уведомителното писмо до ответницата не е надлежно връчено. Видно от чл.17 от кредитния договор, последната се е задължила да уведоми Банката при промяна на адреса, посочен в искането за предоставяне на заема. В противен случай всички съобщения, изпратени на първоначално посочения адрес, се считат точно и валидно изпратени. Няма спор, че и съобщенията до И.К., изпратени от ищеца както по заповедното производство, така и по настоящото на адреса, посочен в договора за кредит, се връщат като неверъчени на адресата. Самият отговор на исковата молба е депозиран от ответницата с адрес в с.Н., обл.Р. При това положение и съгласно клаузите на договора за кредит следва да се приеме, че е налице надлежно съобщаване на длъжника за извършената цесия. Освен това, съгласно съдебната практика, връчването на длъжника по делото на препис от исковата молба, включително и от уведомлението, изходящо от цесионера, е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл.235, ал.3 ГПК. Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане следва да се съобрази.
От друга страна, обаче, по делото липсват безспорни доказателства кога вземането на Банката е станало предсрочно изискуемо, с оглед установяване на погасителната давност за неговото предявяване, както и дали същото е предмет на договора за цесия, подписан между ищеца и Банката. Вещото лице, както беше посочено по-горе, е изготвило експертното заключение единствено на база информация, предоставена от третото лице под формата на “становище”, без възможност за запознаване с кредитното досие на ответницата. С договора от 30.03.2009г. се прехвърлят вземания по договори за потребителски кредити, подробно индивидуализирани и по размер в Приложение №1, неразделна част от контракта. Същото не е депозирано по делото, за да може да се установи дали вземането по конкретния договор за потребителски кредит, сключен между Банката и ответницата, е предмет на цесията.
По горните съображения установителният иск за дължимост на сумите по приложеното заповедно производство, като недоказан, следва да се отхвърли.
На основание чл.78, ал.3 ГПК в тежест на ищеца са направените от ответника деловодни разноски в размер на 300лв.
Мотивиран така, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявеният от ”ПРО ЛЕГО”АД със седалище и адрес на управление гр.София, район Илинден, бул.”Кукуш”2, представлявано от изп.директор И. К. И., установителен иск на основание чл.415 ГПК, против И.Т.К.-К., ЕГН **********, в производство с участието на трето лице-помагач “Юробанк И Еф Джи България”АД-София, на страната на ищеца, за дължимост на сумите, присъдени в заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№2053/2011г. по описа на РРС, а именно: 934.90лв. главница по договор за потребителски кредит от 30.12.2005г., законната лихва от 07.03.11г. и 504.27лв. договорна лихва за периода 30.12.2005г.-24.02.2011г., като неоснователен.
ОСЪЖДА ”ПРО ЛЕГО”АД със седалище и адрес на управление гр.София, район Илинден, бул.”Кукуш”2, представлявано от изп.директор И. К. И., да плати на И.Т.К.-К., ЕГН **********, ***лв. деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.


Районен съдия:

А дали е редно да се изпрати копие от договора за цесия, от който да е видно, че е налице такова упълномощаване, считам, че е редно да се изпрати. Въпреки това, при валидно упълномощаване и при редовност на връчването на уведомлението, цесията ще има действие спрямо длъжника. Така мисля .

[kalahan2008]

За първи път съм съгласен с neutralen. Аз също смятам, че уведомлението до длъжника за цесията следва да се извърши единствено от цедента, но не и от цесионера, и цедентът няма право да упълномощава цесионера. В противен случай законът нямаше да посочва изрично кой кредитор следва да извърши уведомяването, а щеше да допусне това да бъде извършено от който и да е кредитор. Това е с оглед функцията на уведомяването на кредитора - длъжникът има отношения със стария кредитор и "в интерес на правната сигурност и за да се избегнат излишни съдебни спорове, законът изрично предвижда съобщението да бъде направено от предишния кредитор" (ТР № 142 - 7/ 11.11.1954г. ВС).

[neutralen]

Прочетох и двете съдебни решения. В случая става въпрос за пълно съдийско невежество - разпоредбите на чл.99 от ЗЗД са императивни/задължителни/ а не диспозитивни. Договорът за цесия има точно определен от закона предмет и съдържание. Не може с включване в Договора за цесия "клаузи" за "упълномощаване" на Цедента да уведоми Длъжника за прехвърляне на вземането да се ДЕРОГИРА императивната разпоредба на чл.99 ал.4 от ЗЗД според която - "Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо ДЛЪЖНИКА,когато то бъде съобщено на последния от ПРЕДИШНИЯ КРЕДИТОР." Такива "клаузи" за "упълномощаване" на Цедента в Договора за цесия са нищожни и не пораждат правно действие. "Третите лица" са и съдилищата, които разглеждат предявени пред тях искове относно такива "прехвърлени" вземания. Представете си друга ситуация - Ищеца завежда Иск и се договаря със Съдията, той да връчва Призовките и книжата по делото на Ответника. Има ли право Съдът да упълномощи Ищеца за тези действия.
Нали за това е закона, който казва кой какво е задължен, му е разрешено или забранено да прави.

[ykovachev]

Пък и в края на краищата какво толкова може да спре цедента да си направи нотификацията - само мързелът

[sunnyset]

Дори и да сте прав, neutralen, това не е начин за изразяване на мнение, поне според мен. Не сме съгласни с някого и е най - лесно да го наречем невежа. Това поведение не го разбирам, още повече между юристи, но както и да е.
Аз лично открих още няколко съдебни решения в подобен смисъл, като посочените по - горе.

[kalahan2008]

Пък и в края на краищата какво толкова може да спре цедента да си направи нотификацията - само мързелът

Не само - свързано е и с разноски и време - защото в голяма част от случаите длъжниците са си сменили адресите или пък не живеят вече на регистрираните от тях адреси - тогава се налага уведомяването да става чрез нотариална покана+залепване на уведомление по чл. 47 ГПК+справка за адресна регистрация; тук вече навлизаме и в малко спорната материя дали нотариусът в този случай следва да назначава особен представител или длъжникът се счита за уведомен с изтичане на 2 седмици от уведомлението...
Като цяло цесиите се практикуват все по-често, заради чисто счетоводните хватки, които банките правят, за да отписват загуби, прехвърляйки вземанията си на свързани с тях дружества; целта е да докажат колко стабилна ни е банковата система, а всъщност става дума за нов балон (на вземанията)...

[Гост.]

.... тогава се налага уведомяването да става чрез нотариална покана+залепване на уведомление по чл. 47 ГПК+справка за адресна регистрация; тук вече навлизаме и в малко спорната материя дали нотариусът в този случай следва да назначава особен представител или длъжникът се счита за уведомен с изтичане на 2 седмици от уведомлението...

Не е по темата, ама няма да го бъде връчването чрез уведомление от нотариус.
Наскоро по едно дело оспорих такова връчване( чрез уведомление от нотариус), защото смятам, че за НП в чл. 592 е предвиден специален ред, различен от общите правила на ГПК, и връчването трябва да е само лично.
Съдът го уважи.

[neutralen]

sunnset, може би не съм прав, щото понятието "ПРЕДИШНИЯ КРЕДИТОР" употребено в чл.99 ал.4 от ЗЗД е много сложно за разбиране, за това някои съдии се объркват и не правят разлика между Предишния кредитор/Цедента/ и Сегашния кредитор/Цесионера/. Това определено не се дължи на нвежество, а на неясния смисъл на употребените в закона понятия. Проблема се явява в това, както и вие пишете, че такива решения не са единични случаи, когато Съдът постановява решения в полза на изнудвачите- мнимите "цесионери", може би не поради невежество а съвсем съзнателно. Ще разберете за какво става дума, може би, ако сте ответник по такова дело и Съдът постанови решение против вас - да не дава Господ ! По принцип за българския съд трябва да се казват само хубави неща. Критика - никаква критика. Поговорката - Критикувай смело и си търси работа на друго село.

[ykovachev]

Съгласен съм, Калахан, но разноските и времето все някак може да се отразят в договора за цесия: в някакво парично изражение, и/или в уговорката цесионерът да посочи къде е длъжникът, та цедентът да си го уведоми и т.н.
Точно, щото упълномощаването на полуграмотни мутри често не се е и случвало, е притеснително, като ти се обади сумтящ и мйекащ тип с искане да платиш на "Фани мЪ ритни груп" ООД, щото имало цесия от "Глупофон" към тях.
Мисълта ми с мързела е в основни линии следната: ако аз давам акъл за сключването на такъв договор, бих предпочел нещата да са чисти, а не после да се спори с длъжника кой му е кредитор. И обратното - ако при мен дойде длъжник, който не е сигурен на кого трябва да плати, не бих го посъветвал да плясне парите на принципа "онче-бонче"
П.П. Колега неутрален, напоследък започнах много да се пУаша от някои съдии, за съжаление... познай защо... ама кадрова политика... великия ВСС... и т.н.

[Гост.]

Сега се зачетох в мненията ви, та да питам- защо, аджеба, приемате за невъзможно да е редовно уведомяването от упълномощения цесионер?
Ако си приложи документът за упълномощаването, за да се види обема на делегираните правомощия, какъв е проблема?
Пишело в ЗЗД, че се случва от предишния кредитор, и по пътя на тази логика трето лице с делегирани права от него ( предишния) в тази насока дори да уведоми длъжника, то уведомяване всякога ще е нередовно?
Какъв и е порока на тази едностранна сделка, че да не породи действие?

.п. Защото навярно по-късно ще ми отговорите, но от сега да подчертая, че ТР 147 не отрича възможността за упълномощаване ( изобщо не е разглеждана такава хипотеза), а доколкото ми е известно ВКС също.
Друг е въпросът ако изобщо липсва упълномощаване, респективно в тази хипотеза цесионера уведомява за прехвърлянето, но животът не е статичен и всички търсим разрешения в заплетени хипотези.
Горното е в подкрепа на постнатите от sunnyset съдебни актове, и изразено мнение.

[ykovachev]

О, то може да си е редовно според мен, обаче от практическа гледна точка:
- ако съм длъжник и не съм сигурен в това, дето ми твърди цесионера, ще поискам наистина потвърждение от кредитора, който знам, че ми е такъв, какво се е случило; инак няма да платя или ще депозирам някъде това, дето дължа, па да се оправят ония;
- ако съм цесионер, няма да размахвам договора пред длъжника (май оттам тръгна приказката), ами ще поискам изрично пълномощно и евентуално съдействие от цедента, ако се случи хипотезата по първото тире; даже бих предложил да платя една чудесна част от цената, след като ми дадат потвърждение за уведомяването.
Просто гледам да избягвам усложнение, когато може. Като се забърка кашата (да речем - не от адвоката), пак не плащат достатъчно, та да я оправиш. Обикновено.
Предполагам, че колегите, които твърдо са на мнение, че хич не може, предпоставят някакъв непреодолим конфликт на интереси

[neutralen]

Има логика - Цесионера е "трето лице" по отношение на кого - на Цедента или на Длъжника. Разбира се на Цедента, който го е упълномощил да съобщи на Длъжника. Но къде в закона /ЗЗД/ пише, че прехвърлянето на вземането поражда действие за Длъжника, когато някое "трето лице" му съобщи за прехвърлянето.

[Гост.]

Цесионера е трето лице в облигационните отношенията между цедента и длъжника. Докато няма уведомяване за извършената цесия, той си остава такъв, но ако уведомяването е в изпълнение на делегирани пълномощия- какъв е проблема? Действа от името на цедента, уведомява длъжника, че той е новия кредитор- е, отричаш ИМ( на цедента и цесионера) правото да се ползват от друга правна норма и възможност по ЗЗД?

п.п. твърде буквално/ стеснително тълкуване даваш, според мен.

[neutralen]

Няма никакъв проблем, щото няма уведомяване от страна на Цедента. Лицето на което е прехвърлено вземането не може да бъде едновременно "трето лице" и Цесионер - качество което е придобил със сключване договора за Цесия, така че вече между Цедента и Длъжника няма облигационни отношения. Виж в този смисъл чл.99 ал.3 от ЗЗД - Цедентът потвърждава писмено станалото прехвърляне, като ПРЕДИ това "съобщи на длъжника прехвърлянето" и "предаде на новия кредитор, намиращите се у него документи, които установяват вземането..."

[Гост.]

Какъв е, по ягодите, проблема в упълномощаването за извършване на уведомяване?
Дали ще го направи цедента ( цесионера е трето лице в отношенията между цедента и длъжника до уведомяването- опитай да ме прочетеш внимателно) или неговия пълномощник, дори това да е цесионера, какъв е проблема? Смисълът е да се доведе до знанието му, за да не престира на предишния кредитор. Още повече, че за самото съобщение е без значение формата ( не е условие за валидност).

99, ал.3 или ал.4..., а за представителството в ЗЗД какво пише?
И къде точно е указано, какъв точно текст ще бъде положен в пълномощното, за да се очертае обема на представителната власт?
Ако цедента овласти цесионера да заяви , както и да потвърди станалото прехвърляне, от негово име и за негова сметка, какъв е порока? - не отговаряло на нормата на чл. 99?, защото последната била императивна и като такава отрича възможността да се прилагат други правни норми.
Е, не е така и съдебните актове го потвърждават.
Поредността пък по ал.3 не схванах, какво общо има със спора за упълномощаването.

[kalahan2008]

смятам, че за НП в чл. 592 е предвиден специален ред, различен от общите правила на ГПК, и връчването трябва да е само лично.

Стана ми интересно - как тогава ще се извърши уведомлението за цесия до длъжник, който е в неизвестност и който не може да бъде открит, за да си го получи лично? Излиза, че по отношение на него цесията не е влязла в сила, а при образувано изпълнително дело и събрани суми (примерно от запор)...какво се случва със сумите? Стоят си по сметка на СИ? Само защото длъжникът не живее на регистрирания от него адрес? Не виждам логика в подобно виждане.

защо, аджеба, приемате за невъзможно да е редовно уведомяването от упълномощения цесионер?

Мисля, че вече посочих защо - от гледна точка на правната сигурност. Това е принципът, който е изтъкнат в цитираното ТР. Вярно, че в него ВС не отрича възможността да се връчва от цесионера чрез упълномощаване, но и не потвърдждава тази възможност, тъй като изобщо не коментира тази хипотеза. Аз изхождам от логиката на текста на чл. 99 ЗЗД, изтъкната в ТР - неслучайно законът изрично посочва, че уведомяването следва да се извърши от предишния кредитор - не ми се търси в момента съдебна практика по въпроса, но общо взето логиката е тази: длъжникът е сключил договор с предишния кредитор, него го познава, с него има договорни отношения, а ако се яви трето лице, което твърди, че е нов кредитор, длъжникът няма как да бъде сигурен дали е истински или фиктивен кредитор. Да се прилага като доказателство договорът за упълномощаване не е част от фактическия състав на уведомяването и на цесията, предвиден в закона, следователно ще е налице валидно връчване и без доказателства за упълномощаването. Нещо повече, такова действие по-скоро ми прилича на договор за поръчка, отколкото на едностранна сделка по упълномощаване: цедентът възлага на цесионера да извърши действия по уведомяване на длъжника за цесията.
На практика обаче масовите връчвания са именно от страна на цесионера, а не на цедента - което създава доста сериозни проблеми, особено в хода на започнало изпълнително производство.

[Гост.]

Не се съмнявай, че едно такова възражение не би било уважено( говоря за връчване на НП).
Може и да създава трудности, но има специална норма и тя дерогира общите по ГПК ( някъде трябва да имам и нещо от ВКС по този въпрос, защото прилагах по делото).

Цитат от Р на Апелативен София- за съобщаване с искова молба

Същевременно, доколкото чл. 99 от ЗЗД изисква писмено потвърждаване на прехвърлянето на вземане, то писмото от 28.11.2007 г. от „Т. с.” ЕООД до ищеца, с което му предоставя права да събере по съдебен ред дължимото, обективира съгласие за цесия между страните. Разпоредбата на чл. 99 от ЗЗД регламентира, задължение за ц е д е н т а, да информира длъжника за прехвърлянето. Съобщението обаче, не е част от фактическия състав на сделката. Правните последици на уведомлението са релевантни единствено досежно изпълнението от длъжника на надлежния кредитор и не рефлектират върху волята на страните по цесията да се обвърже, преобретателят на вземането със събирането му. Нещо повече, съобщаването не е лично непрехвърлимо право, поради което за него може да бъде упълномощен включително и цесионера. То не е обвързано с нарочна форма за действителност, поради което и съобщаването с исковата молба е надлежно и валидно. В хода на съдебното производство длъжникът притежава всички средства на процесуалния закон, за да обезпечи защитата си и правото на възражения.
Исковата молба инкорпорира волеизявление на оправомощено лице – цесионера, преобретателят на прехвърленото право. Материалноправната легитимация на ищеца обуславя и процесуалната му легитимация, да търси по съдебен ред предявените права, поради което възражението на ответника за недопустимост за иска е неоснователно

[kalahan2008]

Разпоредбата на чл. 99 от ЗЗД регламентира, задължение за ц е д е н т а, да информира длъжника за прехвърлянето. Съобщението обаче, не е част от фактическия състав на сделката. Правните последици на уведомлението са релевантни единствено досежно изпълнението от длъжника на надлежния кредитор и не рефлектират върху волята на страните по цесията да се обвърже, преобретателят на вземането със събирането му.

Никой не спори, че съобщението е условие за валидност на цесията, но ако прочетеш малко по-долу решението - "Правните последици на уведомлението са релевантни единствено досежно изпълнението от длъжника на надлежния кредитор". Т.е. тук не спорим за валидността на договора за цесия, а за действието му по отношение на длъжника и всяко трето лице (чл. 99, ал. 4 ЗЗД).

Доколкото според чл. 99, ал. 4 ЗЗД по отношение на длъжника и третите лица, тя произвежда действие от момента на нейното съобщение, следва да се приеме, че не се касае до модалитет на договора за цесия, а до предвидено в полза на длъжника условие с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение. Неизпълнението му не се отразява на действителността на договора за цесия, а води до неговата непротивопоставимост на длъжника само тогава, когато съобщението за сключването му се предхожда от изпълнение, престирано на досегашния кредитор.

Не се съмнявай, че едно такова възражение не би било уважено( говоря за връчване на НП).
Може и да създава трудности, но има специална норма и тя дерогира общите по ГПК ( някъде трябва да имам и нещо от ВКС по този въпрос, защото прилагах по делото).

Масово се използва уведомяване от нотариусите чрез залепване - противното би облагодетелствало твърде много някои длъжници, които умишлено се укриват - по мои лични наблюдения около 50% от длъжниците не живеят на официалната си адресна регистрация. Да се предоставя на длъжника възможността да препятства развитието на извънпроцесуалните му отношения с кредитора мисля, че дава твърде много права на длъжника и противоречи на справедливостта, търговския оборот, а и на РКС 4/2009: "Заглавието на чл. 43, ал. 2, е “Начин на връчване”. Последното изречение на ал. 2 предвижда съдът да разпореди връчването да се извърши чрез залепване на уведомление. Прилагането на този начин е свързано с предвидения в чл. 47 ред и не е в противоречие с принципа за равенството на страните в процеса, тъй като не се отнася само за ответника по делото. Тази възможност е предвидена и за ищеца, и за подпомагащата страна, по отношение на всяка от страните, когато връчването се извършва чрез упълномощен по делото адвокат, както и за допълнително встъпилите и привлечени страни, свидетели, вещи лица и трети неучастващи в делото лица - чл. 47, ал. 7 и 8. От изложеното се налага изводът, че връчването при условията на чл. 43, ал. 2 изр. последно и чл. 47 е въведено като способ за осигуряване на развитието на съдебния процес при невъзможност книжата да бъдат връчени по реда на чл. 45 и чл. 46 и под контрола на съда, т.е. не е налице твърдяната в искането противоконституционност."
Връчване чрез нот. покана обикновено се извършва при поставяне в забава на длъжника, най-вече при менителничните ефекти, както и при цесиите, а съгласно по-новата съдебна практика - и при настъпването на предсрочната изискуемост на банковите кредити. Ако кредиторът не може да открие длъжника, за да му връчва извънсъдебни книжа, единственият възможен вариант за него е да извърши това чрез нот. покана, респ. чрез залепване на уведомление. Ти имаш ли някакви други идеи?