Изпит за адвокати и младши адвокати 2013 г.

[amarinova]

И аз не съм го взела, желая успех на всички, които ще продължат и да пишете после как е било. Искам да питам дали някой знае къде можем да си видим работата, а също и правилното решение на казусите?

[valerieva_d]

Здравейте колеги, първо честито на успелите На неуспелите- не се отчайвайте. Има една обществена тайна, че ВАС си имат квоти за допускане за всеки град, като пример за моя град ще кажа -Варна, пуснати са 7 човека, миналата година ноември, аз като ходих, пак бяхме 7 на устен, доколкото помня и юни като беше пак са били около 7 на устен.

Колкото до устния- първо влизат около 10 човека и после по 1,2 влизат. Казват ти при кого да отидеш. Там си теглиш 3 въпроса- наказателно, гражданските и един въпрос от ЗАдв. Държат на последната част най-вече. Леко минава, има и върнати естествено, но са малка бройка. Като цяло изпитват около 5 минути някъде. Може да питат и допълнителни въпроси, но главно само по това, което си изтеглил. Успех!

[estir]

Здравейте колеги, току що говорих с ВАС, не може да си проверяваме работите, отговориха ми, че никога не е имало такава практика. Казуса няма да го видим решен, а само ще бъоде поместен, заедно с теста в някои от адвокатските прегледи и на тяхната страница на новини. Явно няма как да се разбере кое е препъни камъчето, аз лично много се ядосах, тъй като ще трябва за трети път да отделям време, нерви и усилия, без да знам дали ще е оправдано...и дали имам правилен метод на решаване.

[jaklin_k]

Честито на издържалите изпита колеги и успех на устния!
Имам молба да публикувате част от отговорите си по казусите,може и на лично съобщение ,за да опитам да преценя къде ми е грешката.

[comandante]

Явно пак ще се готвим, умрях си на яд, че ще зубкам пак, умръзна ми ама няма на къде, айде дано ноември да се вземе най-сетне, че времето лети а аз не се подмладявам

[softy]

От около 651 кандидита до устен изпит са допуснати 172-ма. Успеваемост - около 27 процента. Трябва да има механизъм за контрол върху дейността на конкурсните комисии. Какви са критериите за "издържал" и "неиздържал"? Когато има оценки, по някакъв начин човек може да се ориентира. Може би трябва да се ползват правилата за конкурси за младши магистрати?! Все пак от решението на тези комисии /неизвестни по брой и имена (или бъркам), зависи правото на труд на някого!

[coki123]

Очевидно има 2 начина за получаване оценка "издържал":
1. Без знания и връзки
2. Със знания, които да водят до решаване на казуса за оценка над 5 (мн. добър)
до горното заключение стигам след личен контакт и впечатления със споменатите "категории" лица

Относно квотата, това действително е публична тайна, че такава има.

Оценяването съзнателно е направено по начин, който да може на първо място безпрепятствено да допуска до вписване лицата по т. 1, на следващо място се създава възможност за "контролирано съобразно квоти" оценяване. Неслучайно казуса не се решава официално от комисията и по никакъв начин не може да се провери оценката на комисията.

В крайна сметка следва да се съобразим с "правилата на играта" и да се впишем към някоя от категориите кандидати споменати по-горе, а за тези които вече са издържали казуса, ги поздравявам и стискам палци за 01.06.

[law-m]

Здравейте колеги и aaliyahbo, аз съм решила наказателния казус много подобно на теб, също попаднах на това тълкувателно решение и казах, че за мен са две отделни престъпления, първото убиство с користна цел, като субекта се е възползвал от безпомощното състояние на жертвата и е извършено предумишлено, добре планувано. Второто престъпление е по параграф 2 на т.12 от чл. 116, като в изпълнителното деяние са участвали две лица - съизвършителство. За мен Невена е осъществила състава на чл. 290, но няма да е подведена под н.отг. тъй като е изтекла давността, но и дори да не е изтекла нак.отг. също ще отпадне тъй като може да се позовем на привилигирования състав на чл. 292 - признание пред компетентен орган преди влизане на присъдата в сила. Маргарита е подбудила към лъжесвидетелство по смисъла на чл. 293 от НК, но тук в бързината, аз пропуснах да отразя изтеклата давност... Подсъдни родово и местно на СГС. Надявам се на Наказателния казус, Гражданския беше труден, на някои от въпросите съм отговорила вярно, а на други не съм сигурна, така, че съм в очакване...все пак мисля, вярвам и се надявам да бъдат по-благосклонни и да съобразят, че нямаме толкова практически опит. Все пак ми е интересно какво сте отговорили на Гражданския казус на трети въпрос, дали Продавача е собственик на маза 10?

Здравейте, колега. Предварително се извинявам за дългия коментар.

На първо място, не мога да се съглася с Вас, че е налице "подбудителство" (като термин) към лъжесвидетелстване по чл. 293 от НК. Ако следваме учебника на Стойнов в частта относно "Съучастие в престъпление", трябва да се прави разлика между подбудителство и подбуждане, макар че ВС не прави това терминологично разграничение (поне в практиката, която съм чел). Аз обаче споделям становището на Стойнов, че такова терминологично разграничение следва да се прави.

На второ място, което е и същественото, е, че (отново според Стойнов) подбудителството е форма на интелектуално участие в престъпление. Напротив, подбуждането е особен вид престъпна дейност, въздигната като самостоятелно престъпление (пример за такова е именно престъплението по чл. 293 НК). И при подбудителството, и при подбуждането деецът въздейства психично върху едно трето лице, като цели да го мотивира към осъществяване на конкретно престъпление. Но за подбуждането към престъпление е характерно, че лицето, което се склонява, не е взело решение и не извършва престъплението, докато при подбудителството (чл. 20, ал. 3 НК) то взема съответното решение и го изпълнява. Подбуждането и подбудителството към дадено престъпление са насочени обективно към един и същ непосредствен обект, но при подбуждането е налице само поставяне в опасност. Т.е., дори ако се абстрахираме от терминологичното разграничение, което прави Стойнов, предвиденото в чл. 293 НК е самостоятелно престъпление, при което склоняваното лице не е осъществило състава на престъплението по чл. 290, ал. 1 НК, какъвто обаче не е случаят в казуса.

В този смисъл е и практиката на ВС, според която "В нашия Наказателен кодекс е възприето основното начало, че съучастниците в едно престъпление са наказват, когато престъплението, в което са участвали, е осъществено - чл. 21, ал. 1 НК. Следователно, ако престъплението не е осъществено, подбудителите и помагащите не се наказват. Като изключение от това общо правило в Особената част на НК за подбудителство към лъжесвидетелстване е създаден отделен текст - чл. 293. Този текст има предвид случаите, при които подбудителството към лъжесвидетелстване не е успяло, подбуденият не е извършил лъжесвидетелстване, независимо по какви причини. В случая не става дума за подбудителство, при което лъжесвидетелстването е извършено. Че това е така, е видно и от граматическото тълкуване на чл. 293 НК. В текста е казано "който подбужда", а не "който подбуди". Оттук следва изводът, че наказуемостта на подбудителя не отпада, когато подбуденият да лъжесвидетелства не извърши престъплението. Подбудителят в този случай се наказва за престъпление по чл. 293 НК, защото със самото подбуждане осъществява този състав." (Тълкувателно решение № 48 от 24.II.1976 г. по н. д. № 39/75 г., ОСНК).

Освен това в конкретния случай, дори да приемем, че е налице последващо отричане от лъжливите показания до влизане на присъдата или решението в сила и преди да е възбудено срещу лъжесвидетеля наказателно преследване за това (чл. 292, ал. 1, т. 2 НК), то отпада само наказуемостта, но не и съставомерността. Именно поради това лицето, което е склонило друго лице към лъжесвидетелстване, продължава да носи отговорност и то по чл. 290, ал. 1 НК, във връзка с чл. 20, ал. 3 НК. Аргумент в тази насока е разпоредбата на чл. 21, ал. 4 НК, която гласи, че "особените обстоятелства, поради които законът изключва, намалява или увеличава наказанието за някого от съучастниците, не се вземат предвид за останалите съучастници, по отношение на които тези обстоятелства не са налице". За да не бъде наказан подбудителя, то същият трябва по собствена подбуда да се откаже от по-нататъшно участие и да попречи да се извърши деянието или предотврати настъпването на престъпните последици (арг. от чл. 22, ал. 1 НК).

В този смисъл е и практика на ВС: "Затова законът е създал възможност за извършителя на лъжесвидетелстване пред надлежния орган да се отрече от потвърдените неистински обстоятелства - чл. 292, ал. 2 НК, като го освобождава от наказателна отговорност. Тази възможност е едно лично основание. А съгласно чл. 21, ал. 4 НК това лично основание за извършилия престъплението не се отнася и за останалите съучастници - подбудителите и помагачите. Понеже лъжесвидетелстването е било извършено от подбудения, но отговорността му е отпаднала на лично основание, подбудителят подлежи на наказание, и то за престъпление по чл. 290 НК. Отговорността на подбудителя отпада само при условията на чл. 22, ал. 1 НК - когато по собствена подбуда се откаже от по-нататъшно участие и попречи да се извърши деянието или предотврати настъпването на престъпните последици. Ето защо, когато е отпаднала наказуемостта на извършителя на лъжесвидетелстване на основанията, предвидени в чл. 292, ал. 2 НК, отговорността на подбудителя не отпада, подбудителят се наказва за основното престъпление - лъжесвидетелстване, по чл. 290 НК във връзка с чл. 20, ал. 3 НК." (Тълкувателно решение № 48 от 24.II.1976 г. по н. д. № 39/75 г., ОСНК). "При служебната проверка на присъдата ВС, в. к. констатира, че първоинстанционният съд незаконосъобразно е преквалифицирал деянието по чл. 293, ал. 1 НК. Този състав има предвид неуспяло (нереализирано) подбудителство към лъжествидетелствуване. За да е налице престъплението по този текст, е достатъчно да е извършено склоняването към лъжествидетелствуване, без склоненият да е дал показания. Когато подбуденият да лъжествидетелствува се яви пред надлежния орган и даде лъжливи показания, както това е в разглеждания случай, налице е отговорност за съучастие в лъжествидетелствуване под формата на извършителство за лъжесвидетеля и подбудителство за този, който го е склонил. Престъплението е довършено с даването на лъжливите показания. Това важи и за подбудителя. Квалификацията на деянието не се променя от това, че поради други обстоятелства е възникнало основание за отпадане отговорността на лъжесвидетеля. В този случай намира приложение нормата на чл. 21, ал. 4, във вр. с чл. 292, ал. 1, т. 2 НК. Касае се за отпадане наказуемостта на едно деяние, а не за изключване на неговата съставомерност. Поради липса на протест това нарушение не може да бъде отстранено в настоящото производство." (Решение № 160 от 31.Х.1995 г. по н. д. № 159/95 г., ВК).

Та следователно Маргарита няма как да отговаря по чл. 293, ал. 1 НК, след като Невена (ако правилно помня имената на двете жени в казуса) е осъществила престъплението по чл. 290, ал. 1 НК, макар и впоследствие да се е отрекла от показанията. Отговорността на Маргарита би могла да бъде само по чл. 290, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 3 НК.

Друг е въпросът дали изобщо в казуса е налице подбудителство към лъжесвидетелстване. Имам особено мнение по този въпрос, което не смятам да споделям, че рискувам да вляза в голям спор.

[azaro357]

Здравейте колеги и честито на тези, които успяха да минат казусите!! Аз вече се отказвам от всякакви опити да се боря с този "изпит", защото не виждам никаква смисъл... има си квоти ... За мен лично този изпит вече придоби социална финкция - т.е. виждаме се с колегите. )))
И да припомня на колегите, че не можете да си погледнете работата за да разберете къде сте сгрешили, Висшият адв. съвет не помества отговорите на казусите и имайте предвид, че изпитващи по време на адвокатския изпита са лица, които не са преминали през този изпит .... Хахахахаха, благодаря!!!!

[estir]

Здравейте колега law-m, вярно е всичко това което сте написали, много е тънка разликата между подбуждане и подбудителство, ето аз съм се заблудила. Всъщност Стойнов набляга на тази разлика, но и съдебнта практика е именно в този смисъл: Член 293, ал. 1 НК се прилага, когато е налице подбудителство, но подбуденият не е лъжесвидетелствувал независимо по какви причини. Когато подбудителството е успяло и подбуденият е лъжесвидетелствувал, подбудителят носи отговорност по чл. 290, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 3 НК. Явно това е изиграла лоша шега на повечето колеги, сигурн съм че грешкта не от незнание, а от бързина и малкото време за да се помисли...А на гражданския имаш ли становище...

[law-m]

Май в действителност доста хора са приложили чл. 293 НК.

Относно гражданския казус - решил съм го точно така, както са го решили Софийски апелативен и ВКС - в комбинация. Т.е., че искът на ищеца по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е основателен (основната ми аргументация беше, че съществените елементи на договора за покупко-продажба са какво се продава и срещу каква цена). Категорично бях на мнение, че унищожаемост по чл. 33 ЗЗД може да се релевира от ответницата с възражение (по арг. от чл. 32, ал. 3 ЗЗД). Именно по този въпрос САС е казал, че не можело, но ВКС добре го е оборил. Чл. 32 ЗЗД е обща разпоредба за всички основания за унищожаемост, доколкото чл. 33 ЗЗД не предвижда нещо различно. Така напр. чл. 32 ЗЗД предвижда по-кратък срок за упражняване на правото, но в никакъв случай не дерогира чл. 32, ал. 3 ЗЗД. И тъй като така отговорих на този въпрос, за мен отговора на въпроса досежно способите на защита на ответницата (по обясними причини това не е обсъждано от САС и ВКС, тъй като първоинстанционният съд в реалния казус е допуснал събирането на доказателства по възражението) за мен се прилага чл. 266, ал. 3 ГПК. Т.е., ако ищецът реши да обжалва решението на първоинстанционния съд, с което искът му е отхвърлен, въззиваемата страна има право във въззивното производство да иска да бъдат допуснати доказателствата, които първоинстанционният съд поради процесуални нарушения е отказал да събира. Съвсем друг е въпросът за основателността на възражението, но такъв въпрос в казуса нямаше, а някои колеги са залитнали да обсъждат дали има основание за унищожаемост, да сравняват продажните цени на двата апартамента и пр. (впрочем евентуалната ниска продажна цена е само един от елементите, за да е налице основанието по чл. 33 ЗЗД - само това не стига - има практика на ВКС по този въпрос).

По отношение на мазетата - чл. 37 ЗС - мазетата са придадени към апартаментите, като въпросът за това кое мазе принадлежи към конкретен апартамент (самостоятелен обект) се определя от одобрения архитектурен проект. Мазетата, взети самостоятелно, не са годен обект на разпореждане, т.е., ако продаваш апартамент, с него задължително върви и съответното мазе, респ. не можеш да продадеш мазето отделно от апартамента. Поради това с първия договор с дъщерята е прехвърил ап. 6 с мазе 6, но без мазе 10 (вече не съм сигурен с кой договор кой апартамент се прехвърляше), респ. при обявяването на предварителния договор за окончателен относно ап. 10, с него върви мазе 10, на което починалият си е останал собственик, т.е. влиза в наследствената маса.

По въпроса за характера на иска и на решението - конститутивен иск (упражнява се едно потестативно право), решението има конститутивно/преобразуващо действие....

Най-много ме затрудни въпросът относно това дали съдът можел да обсъжда автономната воля на страните и мотивите. Всъщност въпросът подлежи на тълкуване. Ако се хванем буквално за думите "обсъжда автономната воля" за мен става въпрос за тълкуване. А дори прочитането на предварителния договор си е вид тълкуване (граматическо) - чрез тълкуването се търси действителната обща воля на страните (чл. 20 ЗЗД), т.е. съдът все пак трябва да разбере какво са искали страните по предварителния договор. Т.е., ако се е имало предвид "тълкуване", да, съдът е имал право (ама това ли са имали предвид?!). За мотивите казах, че в случая съдът няма право да го прави. Мотивите за сключване на договор и неговото основание са две коренно различни неща. Основанието в конкретния случай е прехвърляне на собственост срещу пари. А какво го е мотивирало да продава е нещо различно (напр. имал е нужда от пари) и не вълнува съда. Мотиви напр. могат да се обсъждат при договора за дарение, защото договор за дарение, сключен единствено поради мотив, противоречащ на закона или на добрите нрави, е недействителен (чл. 226, ал. 3 ЗЗД). По въпроса за разликата между мотиви и основание при договора за дарение има практика на ВКС.

Едно колеги са изтълкували въпроса в смисъл може ли съдът да изменя волята на страните и са отговорили, че съдът няма това право, че играе ролята на нотариус в това производство... Но според мен не това е въпросът, но и аз не съм сигурен какво на практика питаха.

[estir]

Здравей law-m, благодаря ти и за така подробния отговор относно гражданския казус. Аз по същия начин съм отговорила на въпроса относно основателността на иска, като съм се обосновала, че по предварителния договор съществените елементи за предмената на продажбата и цената, като уговорената тежест има алеаторен елемент и не би трябвало да бъде взета предвит от съда, тъй като нито Куповача, нито Продавача могат да знаят колко време, ще продължи пожизненото право на плозване, сиреч кога ще почине Продавача. Аз също бях категорична относно правото на наследницата да възрази за унищожаемостта по смисъла на чл. 33 от ЗЗД във вр. с чл. 32 ал.3.
Относно това дали съдът можел да обсъжда автономната воля на страните в мотивите в конкретния случай, аз написах, че може тъй като смятам, че съдът е в правото си да извърши тълкуване на релевантните към договора клаузи, намалената цена като основен елемент на догорова за покупко продажба във връзка с правото на ползване. Тълкуването е възможност, която закона предвижда когото това е необходимо - чл. 20 от ЗЗД. Прав си за мотива, който не е елемнт на продажбата, но аз въпроса го схванах в смисъл, че съда е тълкувал волята на страните относно намалената цена и правото на ползване и щом ответницата е възразила, за унищожаване при явно неизгодни условия, то съда бе трябвало да вземе отношение, дали има явно неизгодни условия или не касаещи цената- това е мое мнение, без да имам претенция да е вярно.
Относно характера на иска, отговора е ясен конститутивен иск и Преобразуваща сила на СР.
Но при мен препъни камъчето беше третия въпрос, дали в конкретния случай Продавачът е собственик на маза 10, е тук вече аз не се обосновах, писах за прилежащите части, по см. на чл. 37 от ЗС, но до тук...
На поседния 6-ти въпрос, ако не се лъжа беще "Какви други правни възможности има ответницата... и т.н." - аз написах, че след като Купувачът е предложил уравняване на цената, то не може да се претендира унищажаем договор на това основание...
Така или иначе макар и подобно на теб да съм го решила, явно имам грешка на някои от отговорите и не са приели казуса за правилно решен, от което си правя извода, че за да минеш на казуса, трябва да бъде решен абсолютно вярно всеки един въпрос....Много ти благодаря за отделеното време и за даденото становище. Успех на устния изпит.

[law-m]

Благодаря за пожеланията. Не бях написал, че съм допуснат до устен изпит, но са ме допуснали.

В интерес на истината направо ми се изправи косата, като видях гражданския казус. Изобщо не бях сигурен за решението му, но, след като на следващия ден видях решенията по казуса на САС и ВКС, се успокоих и предполагах, че трябва да съм го взел.

Впрочем на наказтелния казус на въпроса относно наказателната отговорност на Маргарита за престъпление срещу правосъдието написах по отношение на това, че и тя беше лъгала в качеството си на свидетел (разпита след първото убийство), че същата не може да отговаря за лъжесвидетелстване, макар и когато е давала лъжливите показания да е имала качеството на свидетел, защото в крайна сметка, макар и на по-късен етап, е придобила качеството на обвиняем в същото производство, а обвиняемият не е длъжен да говори истината. Оказа се, че според едно съвсем скорошно решение на ВКС съм отговорил правилно. За съжаление не мога да го открия. Бях го намерил чрез гугъл.

[law-m]

И впрочем съм съгласен с Вас, че не само при дарение, но и при унищожаемост по чл. 33 ЗЗД съдът принципно трябва да гледа мотивите - какво го е мотивирало да продаде при явно неизгодни условия, т.е. налице ли е крайна нужда, която да го е мотивирила да продава на ниска цена. Но в казуса съдът в мотивите си е обсъждал мотивите поради съвсем друго нещо. В крайна сметка съдът не беше допуснал възражението, следователно няма какво да обсъжда във връзка с евентуалната унищожаемост на договора. В конкретния случай съдът беше обсъждал мотивите за сключване на договора на тази цена с оглед запазеното пожизнено право на ползване, а не заради направеното от ответницата възражение за унищожаемост. Според мен това съдът не може да прави, защото наистина отива към изменение на волята на страните. В крайна сметка смъртта е едно бъдещо сигурно събитие, единствено не се знае кога ще настъпи. Вярно е, че най-вероятно е било от значение за определяне на по-ниска цена, но в крайна сметка така са се договорили. Положението нямаше да бъде по-различно, ако продавачът беше починал два дена след сключването на окончателния договор.

[copmaster1]

днес взех устния изпит минава общо взето лесно за тези, който са прочели всичко

[erikamm]

Устният изпит този път не беше шега работа, както се говореше за предишните устни изпити. Освен тримата благосклонни адвокати, изпитващи бяха и професорите от СУ с печална слава Валентина Попова и Иван Русчев и накъсаха много хора. Както е казал колегата преди мен, нямаш проблеми, ако си изчел всичко. Много ми е интересно колко хора скъсаха, но ще разберем чак в годишния доклад на ВАС. Пожелавам успех на всички, които ще се явяват пак на този тежък изпит!

[amonev]

Професор Русчев ли?

Пожелавам успех на всички, които им предстои явяване на есен, да се готвят от днес, защото утре ще е вече късно!

[chandra]

До колкото разбрах от стажанта ми, тази година за първи път устният изпит е в действителност изпит!
Това, което сподели е, че преди нея са скъсали 5-ма и то изпитващата е била дама от благосклонните адвокати. Все пак, както е споделил колегата по-горе, когато си чел - няма проблем! Не са се заяждали, просто са изисквали знания. Явно с новия ВАС идват и новите правила, които са основно да има знания кандидатът за адвокат/мл.адвокат.
Лично аз не вярвам в квотния принцип, така например от зимната сесия, във Варна, нито един от "миналите" не се е вписал като младши.
Успех на кандидатите! Честито на успелите колеги!

[olive_24]

Аз бях от тези, които се паднаха при проф.Русчев и за щастие взех изпита успешно. Последното нещо, което мога да кажа за изпита е, че минава формално. Проф. Русчев изпитваше изключително детайлно и по трите въпроса. Държеше на подробностите и задаваше много въпроси, ако си пропуснал да кажеш нещо. В същото време искам да отбележа, че се държеше изключително добронамерено и не се заяждаше.
Много от колегите бяха настроени, че изпита минава само с явяването, но този път ни изненадаха всички.
Така, че за да се вземе устния изпит се изисква сериозна подготовка по целият конспект.

[estir]

Честито на всички колеги преминали през голямото сито. Явно е преминал периода на т.нар. фиктивно изпитване и нещата са се затегнали...Аз така и не стигнах до устен, но като чух името Русчев и ми стана ясно колко тежък е изпита...И Валентина Попова и Русчев са ми приподавали, Попова е много добронамерена поне в студенските ми години беше такава на изпитните сесии, докато Русчев е кофти късмет. Миналата сесия колежката ми взе устния и каза, че са я изпитвали без да навлизат в подробности с едно изречение по всеки въпрос, нещо като изпита за правоспособност...Какво да кажа освен, че от сега трябва да се заляга над букварите, но аз все отлагам за накрая...