Изпит за адвокати и младши адвокати 2013 г.

[pazardjiev]

Колеги, някой може ли да ми каже кой беше сайтът, където може да си решаваш тестовете онлайн?

[varna_moreto]

Тук- www.advocenter-bg.com/tests.html
Има публикувани списъци в сайта на Висшия адвокастки съвет.

[srusev]

Как ви се сториха казусите, колеги? Как квалифицирахте деянията? Това май най-много ме затрудни.

[redruby]

Хич не бяха лесни казусите - май бая съм ги оплескал

[keruack]

Не бяха и прекалено сложни, но ... най - много се ядосвам, че знаех че възражение за нищожност може да се предяви и след изтичане на отговора на исковата молба, но не можах да го намеря никъде по решенията и законите ... и така и не го написах. Трябваше да напиша ..."Бях чел някъде, че може и след отговора на исковата молба" е ... най- вероятно ще се видя с колегите и май месец. Успех на тези, който са се справили по- добре от мен. Имаше много симпатични колежки

[estir]

Казусите бяха доста подвеждащи...на пръв поглед лесни, но като помислиш може да стигнеш до поне две решения.Колеги моля споделете мнение. За гражданския казус ме интересува все пак договора развален ли е или не? Кой член е по-правилно да се приложи чл. 87 ал. 4 или чл. 201 от ЗЗД. Въпросът за възражението беше подвеждащ "Има ли право съда да разгледа възражението..." по спомен предавам въпроса. Съдът има право и особенно ако ответника извади аргументи, че поради особени обстоятелства не е спазил срока, при тази хипотеза съдът би допуснал възражение, за която все пак нямаше данни в казуса. От друга страна за нищожността съда следи служебно. Доста колеги са писали просто не спазване на сроковета по чл. 131 във вр. 133 от ГПК...
За наказателния казус, за който си оставих има няма 30 минути, доста ме затрудни. Деянието на Продан относно убиството как сте го квалифицирали умишлено убийство с евентуален умисъл или това по 124 от НК?Има доста противоречива практика точно та убиства в следствие на побой или удар, за умисъла може да се заключи от характера на телесната провереда. Аз лично смятам, че при силен удар в главата си е чисто убийство. Няма данни жертвата да е е минала през някои от телесните повреди и в следствие на тях да е последвала смъртта...Ясно е че сега ще е голямото сито, просто ще е добре да публикуват решения на казусите. Успех желя на всички колеги

[amarinova]

Колеги за първия въпрос по гражданския казус какво писахте, каква е сделката и спазена ли е формата? А също искам да попитам по наказателния казус втори въпрос какъв е верния отговор според вас? Следва ли адвокатката да се отведе от защитата на двата и ако да какво може да направи съда? Успех на всички! Някой знае ли кога ще излязат резултатите?

[varna_moreto]

И аз като теб клалифицирах убииство по чл.116 т.8 , а относнбо търгожската сделка,не я развалих,поради това,че не е даден подходящ срок за изпълнение.

[planetarium]

Сделката е търговска продажба, неформална. Това, че са я оформили писмено няма отношение към действителността й. Аз също смятам, че не е развален, заради липсата на срок за изпълнение. А срокът за възражението е преклузивен, по казуса няма данни за особени непредвидени обстоятелства.
Адвокатката не се отвежда, защото няма данни за противоречиви интереси.

[boriana_nikolaeva]

Здравейте, колеги! Как мина теста, трудни ли бяха въпросите? Може ли някой да напише казусите от изпита вчера?

[srusev]

Сделката е търговска продажба, неформална. Това, че са я оформили писмено няма отношение към действителността й.

Аз писах, че е Търговска продажба с предварително плащане на цената, но като помисля пишеше писмен договор, а не писмена уговорка, за да е част от условията на ТП с предв. плащане на цената....Може би наистина е търговска продажба, а писмената форма е само за действителност по чл.327, че може да плати след като е получил документите, които му дават право да получи стоката.

Много капани много нещо.

[planetarium]

По-скоро писмената форма може да послужи като доказателство в един бъдещ процес, че е сключен договор, а не дали е действителен.

[srusev]

По-скоро писмената форма може да послужи като доказателство в един бъдещ процес, че е сключен договор, а не дали е действителен.

т.е. Да, но защо ли ми се струва, че в казуса пишеше писмен договор, в който страните са се уговорили цената да бъде платена авансово. -> чл.334 ТЗ -> затова и предварително платената цена се смята за задатък -> и от там идва иска за задатъка в двоен размер./но дали е правилно или не, не беше предмет на въпросите/

[law-m]

Здравейте, колеги,

Не съм се явявал на изпита, но немалко приятели се явиха и ми разказаха гражданския казус, но не ми го преразказаха дословно.

Според мен гражданският казус само привидно е бил лесен, а всъщност е имало капани.

Без да съм чел казуса, не мога да дам някакво категорично мнение, но според мен единият капан е бил при въпроса с нищожността на договора. Както някои са посочили по-горе, сделката в действителност е формална, но не само на основание чл. 334 ТЗ, а и на основание един специален закон - Закона за съхранение и търговия със зърно (чл. 28, ал. 1). Възможно е да са искали този закон да бъде посочен.

По отношение на възражението за нищожност (не разбрах обаче кой го е направил - цесионерът или доставчикът, но разбрах, че не било направено своевременно). Тук, по мое мнение, капанът се състои в това, че за нищожността на договорите съдът следи служебно, поради което възражението за нищожен договор не се преклудира по чл. 133 ГПК (в този смисъл е и Решение № 464 от 18.03.2011 г. по гр.д. № 516/2010 г. на Софийски апелативен съд). Категорична практика в този смисъл на ВКС не можах да открия. Единствено в т.д. 1/2009 на ОСТК се казва, че съдът следи служебно за нищожност на неустойката поради противоречие с добрите нрави. Намерих обаче и още две виждания в практиката на други съдилища, като според едната категорично се твърди, че възражението за нищожност се преклудира от чл. 133 ГПК, а в другата - че за някои основания за нищожност съдът следи служебно, за други - не, оттам и разграничение относно въпроса за преклузията.

Моето лично виждане е, че принципно съдът следи служебно за нищожността на сделките, поради което чл. 133 ГПК е неприложим - няма преклузия. Но в конкретния случай, доколкото разбрах, релевираното основание за нищожност е формата на сделката. Следователно приложение намира чл. 293, ал. 3 ТЗ, от която разпоредба би могъл да се направи извод, че само страните по търговската сделка могат да релевират нищожност поради неспазване на формата, т.е., че съдът не може да следи служебно за този порок, поради което правилото на чл. 133 ГПК отново става приложимо, т.е. налице е преклузия на възражението (има немалко практика по въпроса за приложението на чл. 293, ал. 3 ТЗ при търговски сделки с предмет зърно, но тук винаги възражението за нищожност е било релевирано своевременно и съдът го е обсъждал все по същество, като никога не го е приемал).

Ако пък това възражение е било направено от цесионера (като трета страна по сделката), то се поставя въпросът допустимо ли е изобщо трето лице, външно на сделката, да прави възражение за нищожност поради неспазена форма с оглед разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ. Според мен отново отговорът е отрицателен.

По отношение на поставения по-горе въпрос дали за развалянето на сделката е приложима нормата на чл. 201 ЗЗД - според мен категорично не. Не са налице предпоставките по нито една от двете букви.

Важното е обаче съставителят на казуса и комисията какво са очаквали, че трябва да се отговори на тези въпроси, което, естествено, никога няма да разберем.

Мога само да пожелая успех на всички.

[srusev]

Към колегата Law-m...Въпроса с възражението е много засукан:
След цесията - Цесионера отправя иск към длъжника за изплащане на прехвърленото вземане. В исково производство след изтекъл срок за отговор длъжникът подава възражение, че не е длъжник по цесията и за нищожност на договора....
Пита се: Дали съдът може да разгледа възражението на длъжника след срока?

Добре колеги, а щом задължението произтича от търговска сделка и е над 25000лв. не следва ли съдът да го разгледа по чл.365 т.1......Той все пак ще трябва да посочи в основанието на исковата молба, че задължението му е цедирано, но първоисточника е търговска сделка, ще представи договор,авансово плащане, евентуално и фактура. За неподаването в срок на възражението, че не е длъжник по цесията, писах чл.370.Нищожността служебно. Но пък в съдебно заседание длъжникът ще каже, че не е уведомен за цесията.

[law-m]

Правилно ли съм разбрал, че цесията я прави купувачът - относно вземането за връщане на платената цена по разваления договор?

[srusev]

Правилно ли съм разбрал, че цесията я прави купувачът - относно вземането за връщане на платената цена по разваления договор?

Да!

[law-m]

Правилно ли съм разбрал, че цесията я прави купувачът - относно вземането за връщане на платената цена по разваления договор?

Да!

Т.е. продавачът прави и двете възражения. Продавачът е страна по сделката, следователно принципно има право да прави възражение за нищожност (чл. 293, ал. 3 ТЗ). Както посочих и по-горе, в конкретния случай, по мое мнение, съдът не може служебно да следи за нищожност на търговска сделка на основание неспазена форма, поради което правилото на чл. 133 ГПК остава приложимо.

По отношение на въпроса за родовата подсъдност с оглед мат. интерес (окръжен съд) и оттам на приложението на особените правила (чл. 365 и сл. ГПК), струва ми се правилно. Разбира се оттам и приложение ще намери не чл. 133 ГПК, а чл. 370 ГПК.

[srusev]

Т.е. продавачът прави и двете възражения. Продавачът е страна по сделката, следователно принципно има право да прави възражение за нищожност (чл. 293, ал. 3 ТЗ). Както посочих и по-горе, в конкретния случай, по мое мнение, съдът не може служебно да следи за нищожност на търговска сделка на основание неспазена форма.

Едновременно прави възраженията.. Формата е спазена...Купувача е в неизпълнение на половината(мисля беше) задължение по договора за авансовата вноска, Продавача е в неизпълнение за даване на стоката в уговорения срок. Продавача разваля договора. Купувача завежда претенция на основание изрядна страна по чл.334 във вр.чл.93(3), че платената цена авансово става задатък и от там 15000х2 - 30000 лв. задължение.

Купувача Цедент(ЕООД мисля) цедира задължението на цесионера ЕООД, длъжника е продавача. Цесионера завежда иск за парите и нататък писах.

[borino1]

Колеги, желая успех на всички явили се на изпита!
Може ли някой да отговори на следните въпроси:
Могат ли да се ползват разпечатки от интернет на нормативни актове и съдебна практика, ако няма блежки, драсканици и т.н.?Педполагам,че не могат да се ползват актове,ако има разни бележки по тях?
Влагодаря предварително!