от renydymytrova » 07 Апр 2014, 16:05
Нотариусът Е орган на власт. Ако изхождаме от определението на чл.93 т.2 , определим родовият обект на лъжесвидетелството и размислим върху следните решения, със сигурност ще стигнем до този извод.
ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 2, 21 декември 2011 година
„Оказването на медицинска помощ не може да бъде оценено и като дейност, свързана с изпълнение на публични функции, каквито осъществяват нотариусите, помощник- нотариусите, частните съдебни изпълнители и помощник- частните съдебни изпълнители. Публичната функция, дефинираща качеството им на длъжностни лица, следва от обстоятелството, че по силата на изричен закон държавата им е делегирала определени свои функции, които са изцяло в нейните прерогативи. Според действащата конституционна уредба- чл. 8 от Конституцията, държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна. Следователно, лицата на които са предоставени публични функции- нотариуси и частни съдебни изпълнители и техните помощници, упражняват конкретни правомощия, характерни за една от трите вида власти, и по своята същност дейността им замества тази на държавата в специфичните сфери (нотариална дейност, принудително изпълнение).”
Въпреки, че решението по принцип се отнася до друга проблематика, то написаното в него се ползва с общозадължителната сила на ТР
Мотиви по нохд 2213/2013г по описа на РРС 8 нс.
„1. Съставомерността на престъплението по чл.290 ал.1 НК изисква лъжесвидетелствуването да е извършено пред съд или друг надлежен орган на властта. Дефинирането на орган на власт е дадено в чл.93 т.2 НК
Независимо, че съобразно действащата законодателна уредба нотариусът не е включен в системата на съдебната власт- съд, прокуратура и следствие, осъществяваното пред него нотариално производство е вид охранително производство, регламентирано от правилата на ГПК . Поначало, охранителните производства, част от които са и нотариалните, по своята правна същност представляват съдебни производства, които се развиват пред надлежния компетентен орган- съд или нотариус. Ето защо, съдебният характер на охранителните производства, дори и когато те не се осъществяват пред съд, а пред нотариус, е основанието и по отношение на тях да се прилагат редица правила, уреждащи съдебните производства. Именно от тази специфика на охранителните производства следва също, че осъществяването им е по същество юрисдикционна дейност, с присъщите за това изисквания за независимост и задължение за разкриване на действителните отношения между страните ( чл. 17 и 24 ЗННД ). В този смисъл, законодателят изрично е уредил задължението на нотариуса да извършва прецизна проверка на собствеността на имота, при издаването на нотариален акт при сделки, с които се прехвърля правото на собственост, или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижим имот, като е уредил и способите за доказване на собствеността - чл. 586 ГПК. Този извод остава непроменен и след влизането в сила на Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД), според който нотариалната професия е уредена като свободна и да представлява частна дейност, тя се развива под контрола на съответен държавен орган- Министъра на правосъдието и съсловната организация –Камарата на Нотариусите.,т.е нотариусът продължава да осъществява по същество същата по съдържание и обем публична функция, възложена му от държавата, по правилата на ГПК. Затова нотариусът, пред когото се развива производството и който е издал съответния акт, като орган по охранителното производство, осъществява юрисдикционни функции, присъщи на органите на съдебната власт. От тук в редица решения на ВКС е направен и извода, че нотариусът, пред който се е развило производството и издал съответния акт, като орган на охранителното производство, фактически е осъществил функции,присъщи на тези на органите на съдебната власт ,поради което се приема, че законодателят продължава да третира нотариуса като служител при орган на съдебната власт, натоварен с упражняването на властнически функции (чл, 93, т. 2 НК) /В този смисъл е и Решение № 461 от 1.07.2004 г. на ВКС по н. д. № 27/2004 г., II н. о., докладчик съдия Р. Н. Решение № 437 от 20.11.2008 г. на ВКС по н. д. № 463/2008/ .Прието е ,че нотариусът в тези случаи фактически осъществява функции, сходни с тези на органите на съдебната власт/ Решение № 128 от 7.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 48/2009 г./.
Публичната функция на нотариусите , дефинираща качеството им на длъжностни лица, следва от обстоятелството, че по силата на изричен закон държавата им е делегирала определени свои функции, които са изцяло в нейните прерогативи. Следователно, лицата на които са предоставени публични функции- нотариуси и частни съдебни изпълнители и техните помощници, упражняват конкретни правомощия, характерни за една от трите вида власти, и по своята същност дейността им замества тази на държавата в специфичните сфери (нотариална дейност, принудително изпълнение/видно от приетото в ТР 2/2011 на ВКС / В мотивите на посоченото ТР 2/2011 на ОСНК на ВКС е посочено ,че законодателят изрично и изчерпателно е регламентирал лицата, изпълняващи публични функции, извън структурата на държавните органи и обществените организации, ограничавайки ги до нотариусите и частните съдебни изпълнители и техните помощници. Едновременно с изменението на заглавието на Глава осма от Особената част (ДВ, бр. 43/2005 г.), чрез допълването на "и лица, изпълняващи публични функции", е изменена и нормата на чл. 93, ал. 1, б. "б" НК, с включването на нотариусите, помощник-нотариусите, частните съдебни изпълнители и помощник-частните съдебни изпълнители. С този си подход законодателят е обективирал воля за лимитативното очертаване кръга на лицата, изпълняващи публични функции, които поради това си качество могат да бъдат годен субект на престъпление по Глава осма от Особената част на НК.Именно в тази глава/ в която попадат и престъпленията против правосъдието/ ,в раздел първи –чл.269,чл.270 ,чл.275,чл.277 НК след „орган на властта” са добавени и именно лицата ,изпълняващи публични функции.”
Зная, че има и решения, подкрепящи противната теза. И Вие, както и аз сме ги изчели, сигурно по 10 пъти от събота до сега. Независимо от противоречивата съдебна практика, би трябвало да се приеме тезата, застъпена в тълкувателното решение. Най-вероятно нея са имали предвид съставителите на нашия казус.
То само това да беше сложното в него....