начало

Тълкувателното решение: Давността тече за всяка вноска по кредита от падежа й Тълкувателното решение: Давността тече за всяка вноска по кредита от падежа й

Семейно жилище след развод, наем със задна дата

Брак, развод, наследство
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.


Семейно жилище след развод, наем със задна дата

Мнениеот camin » 11 Май 2015, 18:21

Моля за помощ по следния казус.
Жилище придобито от съпрузи по време на брака, след развода/по чл.51/, съда предоставя ползването на семейното жилище на единия съпруг, без да упоменава какъвто и да е наем на ползване. След развода се завежда дело за подялба. Определят се квотите и имота, който се дели.

Въпросът ми е следния:

Може ли да се иска наем за имота със задна дата/датата на завеждане на делото за делба/ от другия съпруг, след като развода е по чл.51, постигната е договореност кой ще обитава семейното жилище, без да са поставяни условия/наем, съда се е съобразил с това и не е упоменал наемна цена за ползване на семейното жилище?
camin
Младши потребител
 
Мнения: 40
Регистриран на: 30 Яну 2015, 18:15

Re: Семейно жилище след развод, наем със задна дата

Мнениеот vaskovasko » 12 Май 2015, 16:05

.. извинявам се, мнението не беше по тази тема. Нещо стана.
Последна промяна vaskovasko на 12 Май 2015, 20:10, променена общо 1 път
vaskovasko
Потребител
 
Мнения: 160
Регистриран на: 24 Мар 2010, 00:37

Re: Семейно жилище след развод, наем със задна дата

Мнениеот ivan_lawyer » 12 Май 2015, 17:52

Може да се поиска, не само от момента на завеждане делба, а от поне 3 години назад от сега (предвид давност).

Не е необходимо разрешение, съгласие или „зелен сигнал“ отнякъде. Въпросът е разрешен всестранно, именно при мълчание на съда по развода, какво следва.

Другият бивш съпруг по подразбиране е на чужда територия и за това време му цъка служебно „брояча“.
ivan_lawyer
Старши потребител
 
Мнения: 5362
Регистриран на: 25 Мар 2008, 17:46

Re: Семейно жилище след развод, наем със задна дата

Мнениеот camin » 12 Май 2015, 18:03

А това, че развода е по взаимно съгласие/чл.51/ и точка от него е, че ползването на семейното жилище бившите съпрузи са постигнали споразумение по чл.49 ал.4 от СК?

И друго има ли значение, че в молбата за развод е записано:
"Семейното жилище да се предостави на ответника, като ищцата го е напуснала", никъде не е посочено условие/наем. Съдът се съобразява и го предоставя също без условие/наем

От една страна доброволно го предоставяш на другия до окончателната делба, има развод по взаимно съгласие и след това завеждаш иск за наем?
camin
Младши потребител
 
Мнения: 40
Регистриран на: 30 Яну 2015, 18:15

Re: Семейно жилище след развод, наем със задна дата

Мнениеот ivan_lawyer » 12 Май 2015, 22:04

Не, няма. Именно тези две хипотези - развод без произнасяне на съда за съда за наем и споразумение без уговорка за наем са окончателно (засега) решени от ВКС. И по двете се допуска присъждане на наем и след развода и въпреки досегашните уговорки. Кристално 1:1 са разгледани подобни случаи и се стига до извод, че наем се дължи винаги - независимо от съда по развода и независимо, че има споразумение. В Закона (Семейния кодекс) е записано, че се поражда наемно отношение, а цената - неопределена се определя по-късно от съда.
ivan_lawyer
Старши потребител
 
Мнения: 5362
Регистриран на: 25 Мар 2008, 17:46

Re: Семейно жилище след развод, наем със задна дата

Мнениеот camin » 13 Май 2015, 10:40

http://domino.vks.bg/bcap/scc/webdata.n ... 1E00278301

Видимо е, че има разногласия.
От 2012г е. Не намирам нещо по ново от ВКС.

Намирам обаче дела от РС от края на 2014г, които са с точно обратнио отсъждания.
Явно продължава не еднозначното тълкувание
camin
Младши потребител
 
Мнения: 40
Регистриран на: 30 Яну 2015, 18:15

Re: Семейно жилище след развод, наем със задна дата

Мнениеот ivan_lawyer » 13 Май 2015, 13:56

Няма разногласия - това е едното решение и то в него няма разногласия. Особеното мнение е без значение. Просто информира за мнението на съдията.
ivan_lawyer
Старши потребител
 
Мнения: 5362
Регистриран на: 25 Мар 2008, 17:46

Re: Семейно жилище след развод, наем със задна дата

Мнениеот camin » 13 Май 2015, 14:08

ivan_lawyer написа:Няма разногласия - това е едното решение и то в него няма разногласия. Особеното мнение е без значение. Просто информира за мнението на съдията.


Как си обясняваш долното? Има и други такива дела с такива тълкувания. И то съвсем скорошни.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер Година 27.10. 2014 г. Град КАРЛОВО

Карловски Районен съд ІІ гр.състав
На двадесет и седми октомври Година 2014
В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЛИЧЕВА - ГУРГОВА

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
гр. дело номер 391 по описа за 2014 година
Съдът е сезиран с искова молба от С.И.В. ЕГН **********,***, an. **, съдебен адрес: гр. С., ул. „Б. М.” № ***, ет. ***, ап. ***, Адвокатско дружество „Б., Д. и М.”, адв. Т.М. срещу Д.Н.Р. ЕГН **********,***, с която моли съда да постановите решение, с което на основание чл. 57, ал. 2 от СК да измени размера на определения с Решение № 234 от 26.04.2013 г. на Районен съд - гр. Карлово, 4 граждански състав, постановено по гр.д. № 162/2013 г., месечен наем за ползване на семейното жилище, като постанови Д.Н.Р. да му заплаща наемна цена в размер на 150 /сто и петдесет/ лева месечно за собствената му 1/2 идеална част от същото, считано от датата на предявяване на настоящата молба. Моли съда, да му присъди направените в хода на производството разноски.
Ищеца твърди, че съгласно Решение № 234 от 26.04.2013 г. на Районен съд - гр. Карлово, 4 граждански състав, постановено по гр.д. № 162/2013 г., на Д.Н.Р. бил предоставен за ползване недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 36498.501.763.1.29, находящ се в гр. Карлово, област Пловдив съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18- 52/16.11.2011 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота гр. К., ул. „Г.С.“ № ***, вх. ***, ет. ***. ап. ****, самостоятелният обект се намирал в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 36498.501.763, с предназначение за самостоятелен обект - жилище с площ 59,29 кв.м с прилежащи части: изба № 14-3,37 кв.м и 2,918 % идеални части на общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж - 36498.501.763.1.28, 36498.501.763.1.30 - на същия етаж и под обекта - 36498.501.763.1.26, като в съдебното решение било предвидено, че същата нямало да му заплаща наем за ползването на семейното жилище.
Клаузата в споразумението, предвиждаща да не се заплаща наем, била одобрена с оглед постигната между тях договореност за извършване на доброволна делба на горепосочения апартамент /преминал в режим на обикновена съсобственост след прекратяването на брака/. Доброволната делба следвало да бъде извършена незабавно след влизане в сила на бракоразводното решение. В последствие, обаче, Д.Р. се отказала от постигнатото между тях съгласие за доброволна делба на общото им имущество и подала искова молба за извършване на съдебна делба, по която било образувано гр.д. № 731/2013 г. по описа на PC-Карлово, 2 граждански състав. Горепосоченото дело доскоро било спряно поради поредните опити от негова страна за доброволно поделяне на имота. Преговорите отново пропаднали, тъй като при вече изготвено и почти потвърдено споразумение, съпругата му заявила, че предявява прекалено големи претенции и отказала да подпише. Предвид горното, подал молба за възобновяване на гр.д. № 731/2013 г. по описа на PC-Карлово, 2 граждански състав и делото било насрочено за 26.05.2014 г. Така, вече повече от година съпругата му ползвала безвъзмездно целия имот в пълно противоречие с постигнатите договорки за бързото му поделяне и уреждане на отношенията помежду им.
Твърди, че преди и след развода им, отношенията между бившата му съпруга и големия им син – И. В., били много лоши и поради този факт той поел изцяло издръжката му. В момента той бил студент във Висшия медицински университет - гр. Пловдив, специалност „медицина“ - редовна форма на обучение. Действително, синът им останал да живее в семейното жилище, но поради интензивните му занятия във ВУЗ, нямал възможност да започне постоянна работа. Ето защо, той заплащал семестриалните такси за обучението му и осигурявал средства за покриване на текущите му разходи - ежедневни пътувания до гр. Пловдив, учебници и учебни помагала, здравните му вноски и др.
Тъй като семейното им жилище било предоставено на Д.Р., той се преместил да живее при майка му, като към момента се грижел и за нея - купувал й храна, лекарства, водел я на редовни медицински прегледи. В същото време бил с установена загуба на трудоспособност от 56 % след прекарани два инсулта през 2011 г. и 2012 г., което допълнително затруднявало финансовото му положение. След развода започнал да страда и от заболявания на костната система, за което му било постановено ново решение на ТЕЛК през месец ноември 2013 г. с установена загуба на работоспособност от 54%.
Твърди, че предвид всичко изложено, към момента му било все по-трудно да осигурявам средства за издръжка за него, майка му и сина му.
Ето защо, считал, че е налице промяна в обстоятелствата по смисъла на чл. 57, ал. 2 от СК, поради което следвало да бъде допуснато изменение на наемното правоотношение, възникнало с решение № 234 от 26.04.2013 г. на Районен съд - гр. Карлово, 4 граждански състав, постановено по гр.д. № 162/2013 г., като бъде определено ответникът да ми заплаща наемна цена за собствената му 1/2 ид.ч. от подробно описания по-горе недвижим имот в размер на 150 /сто и петдесет/ лева месечно.
Ответника с отговора на исковмата молба заявява, че предявения иск е неоснователен. Твърди, че наемно отношение вмежду страните по делото не е възникнало тъй като разовъд между тях бил прекратен със споразумение по чл.51 от СК, в което било договорено семейното жилище да се ползва от ответницата Д.Р., като не бил договорен наем, т.е не било налиц3е наемно правоотношение.
С оглед представените доказателства, съдът намира, че така предявения иск е недопустим по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал.1 от СК по силата на съдебното решение, с което се предоставя ползването на семейното жилище по чл. 56, ал.1, 2, 3 и 5 от СК, възниква наемно правоотношение. Съгласно нормата на чл. 57, ал.2 от СК всяка от страните може да поиска съдът да определи размера на наема с решението за развод. Допустимо е следователно страната, когато не е заявила искане за определяне на размера на наема в производството за развод, да предяви осъдителен иск за определяне и присъждане на размера на наемната цена. В случая обаче съдебното решение, с което бракът е прекратен, не е постановено съгласно разпоредбата на чл. 56 от СК, а съгласно нормата на чл. 50 от СК, поради което не може да се приеме, че въз основа на него при условията на чл. 57, ал.1 от СК е възникнало наемно правоотношение. В този случай източник на отношенията, които възникват след прекратяване на брака, е взаимното съгласие на бившите съпрузи. Съответно, съдържанието на възникналите от споразумението правоотношения се определя от тяхната воля. Когато бившите съпрузи се съгласяват как ще бъде ползвано семейното жилище след прекратяването на брака, не е необходимо да укажат какво правоотношение възниква между тях. Не е задължително да учредят наемно отношение - семейното жилище може да не е тяхна собственост. Когато решават кой ще ползва такова семейно жилище, не се презумира, че те учредяват някакво правоотношение - мислима е хипотеза, в която единият съпруг дава съгласие единствено да напусне имота, без да се интересува повече от него. Поради това не следва да се приема, че споразумението по чл. 51 от СК учредява във всеки случай някакво (възмездно или безвъзмездно) правоотношение между бившите съпрузи по повод ползването на семейното жилище. Това споразумение няма такава цел. То има само това значение, че определя кой от бившите съпрузи ще продължи да стои в семейното жилище, съответно кой ще го напусне или пък обитаването му ще е съвместно.
Установява се следователно при тези обстоятелства, че искът така, както е предявен, е лишен от правен интерес, поради което и производството по него като недопустимо е безпредметно да бъде провеждано.
Ето защо и поради липсата на правен интерес от предявяване на иска, настоящата инстанция намира, че предявения иск, следва да бъде прекратен като недопустим.
Водим от горното съдът,

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА като НЕДОПУСТИМО производството по гражданско дело № 391 по описа за 2014 г. на Карловски районен съд, в което е предявен иск с правно основание чл.57 ал.2 от СК, с който ищецът С.И.В. ЕГН **********,***, an. ***, съдебен адрес: гр. С., ул. „Б. М.” № ***, ет. **, ап. ***, Адвокатско дружество „Б., Д. и М.”, адв. Т.М. е поискал от съда да постанови решение срещу Д.Н.Р. ЕГН **********,***, с което да измени размера на определения с Решение № 234 от 26.04.2013 г. на Районен съд - гр. Карлово, 4 граждански състав, постановено по гр.д. № 162/2013 г., месечен наем за ползване на семейното жилище, като постанови Д.Н.Р. да му заплаща наемна цена в размер на 150 /сто и петдесет/ лева месечно за собствената му 1/2 идеална част от същото, считано от датата на предявяване на настоящата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за прекратяване на производството, подлежи на обжалване в едноседмичен срок от получаване на съобщението от страните пред Окръжен съд – Пловдив.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
camin
Младши потребител
 
Мнения: 40
Регистриран на: 30 Яну 2015, 18:15

Re: Семейно жилище след развод, наем със задна дата

Мнениеот ivan_lawyer » 13 Май 2015, 18:32

Розови видения на провинциален съд. Те карат в друга писта, играят в друга група, може би "Б", "В", "Ц", "Я". При решение по чл. 290 ГПК на ВКС и то постановено преди това Определение, да продължаваш да тълкуваш?

Нагласата на повечето съдии и страни е, че не се дължи наем и затова си го повтарят до край. Съдът - най- вероятно не вярва в самозараждането на наемен договор - макар основанието да е прекратяването на брака. Като се прочете някое решение на ВКС ще стане ясно за какво става въпрос. Съдиите са анализирали подробно и стигат до извод за изискуемост на наем от деня на развода. Другото е - дали е писмена тази уговорка или ще се определи от съд.

Но за да стане ясно едно решение по чл. 290 ГПК на ВКС, на системата й трябва около 2-3 години. Аз се занимавам задълбочено с този въпрос и знам, че ВКС е на правилно становище, просто трябва време за узнаване от районните съдилища.
ivan_lawyer
Старши потребител
 
Мнения: 5362
Регистриран на: 25 Мар 2008, 17:46

Re: Семейно жилище след развод, наем със задна дата

Мнениеот camin » 14 Май 2015, 09:54

Благодаря.
camin
Младши потребител
 
Мнения: 40
Регистриран на: 30 Яну 2015, 18:15

Re: Семейно жилище след развод, наем със задна дата

Мнениеот camin » 23 Май 2015, 12:26

Коментар на долното?


Наем може да се иска, само след изпратена нотариално покана, в която се казва, че искате наем за часта ви.

Иска за делба не предполага иск за наем. Наемът обаче е изискуем само ако ползващия съсобственик е поканен официално - с нотариална покана, да си плаща.
camin
Младши потребител
 
Мнения: 40
Регистриран на: 30 Яну 2015, 18:15

Re: Семейно жилище след развод, наем със задна дата

Мнениеот ivan_lawyer » 26 Май 2015, 21:44

Има едно решение от 70-те години, където се казва, че наем (или обезщетение) при развод се дължи от деня на развода. Не се изисква покана, защото не се касае за обикновени отношения по ползване на имота. Аргументирано е, като решението не е загубило значение. Трябва лесно да излезе в Гугъл по ключови думи - "наем задна дата семейно жилище".

Ето едно такова:

Р Е Ш Е Н И Е

№ 14.01.2013 година град Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД Х ГРАЖДАНСКИ състав

На деветнадесети декември 20012 година
В публично заседание в следния състав:

Председател: МИЛЕНА КОЛЕВА

Секретар: МАРИАННА КОЛЕВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИЛЕНА КОЛЕВА
гр.дело № 3610 по описа за 2012 година и за да се произнесе, съобрази:

Искът е с правно основание чл.59 от ЗЗД.
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба на К.Д.К. против Т.Д.Г..
Ищецът твърди в исковата си молба, че с ответницата по настоящото производство са бивши съпрузи. Бракът им бил прекратен с влязло в сила решение по гр. дело № 1946/2002 г. по описа на PC - Стара Загора, с което ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Стара Загора, кв. „Зора”, ул.Златен клас № 12, вх. Б, ет. 4, ап.56, изцяло обзаведено, било предоставено за ползване от нея и роденото от брака им дете Д.К.К., ЕГН **********.
По време на брака му с ответницата, с Нотариален акт № 78 от 16.12.1993 г. на PC - Стара Загора, той придобил с негови лични средства горепосочения недвижим имот, а именно: апартамент, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Златен клас" № 12, кв. „Зора" по плана на града, представляващ ап. № 56 на IV етаж, построен върху държавна земя, състоящ се от дневна, спалня, кухня и сервизни помещения със застроена площ 59.23 кв. м., ведно с принадлежащото към него избено помещение № 12 с полезна площ 2.23 кв. м. и 1.346 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото при съседи на жилището: от северозапад - улица, от североизток - двор, от югоизток - апартамент № 55 и стълбище; на избеното помещение: от северозапад - мазе № 11, от североизток - двор, от югоизток - мазе № 11, or югоизток - двор, от югоизток - мазе № 13, от югозапад - коридор, което към него момент, спорно обстоятелство и моя претенция - по смисъла на чл. 21, an. 1 СК, а именно, - че процеснияг апартамент, независимо, че бил придобит по време на брака, бил закупен изцяло със средства, имащи извънсемеен характер, видно от Решение № 346/12.11.2007 г., постановено по възз. гр. дело № 545/2007 г. по описа на ОС - Стара Загора /гр. дело № 216/2005 г. по описа на PC - Стара Загора/, потвърдено с Решение № 571/11.06.2009 г. по гр. дело № 788/2008 г. по описа на ВКС, постановено от Върховния касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, ведно с всички законни последици от това.

Гореописаната правна и фактическа обстановка пораждала интереса му от предприетото настоящо съдебно действие, още повече, че обстоятелствата от постановеното бракоразводно решение, във връзка ползване на семейното жилище и владението на същото, с оглед посоченото по-горе бракоразводно решение, били съвършено изменени. Факт било, че междувременно ответницата живеела на семейни начала със съжител, имала родени други две деца, притежавала и собствен недвижим имот, като продължавала да владее апартамента, а той, съобразно Решение № 166/10.11.2003 г. по гр. дело № 1946/2002 г. по описа на PC - Стара Загора, не ползвал жилището, нямал друго такова, към момента живеел на квартира, като доскоро живеел в двустайното жилище на родителите му и четиричленното семейство на неговия брат, обстоятелства, които били установени в хода на гр. дело № 7331/2010 г. по описа на PC - Стара Загора.

Твърди, че с Решение по гр. дело № 7331/2010 г. по описа на PC - Стара Загора ответницата била осъдена да му заплати сумата от 569.03 лв., представляваща обезщетение за ползване за периода: 28.07.2010 г. - 31.03.2011г., т. е. по 70 лв. месечно, на подробно описания апартамент по- горе, ведно със законната лихва върху сумата от 08.12.2010 г., до окончателното й заплащане, както и направените по делото разноски, съобразно уважената част от иска, което плащане не било изпълнено от ответницата.

Заявява, че през изминалите години имал икономически ангажимент, като изплащал добросъвестно всички задължения към държавата - данъци, такси и пр., коректно и своевременно по ЗМДТ, независимо, че ангажимент и задължение на ползвателя било да заплаща тези разходи по имота, което обстоятелство, непроменено и към момента, също било доказано в хода на процеса по гр. дело № 7331/2010 г. по описа на PC - Стара Загора.

Моли съда да постанови решение, с което ответницата да бъде осъдена да му заплати сумата от 1950.67 лв., представляваща сбор от суми - обезщетение за лишаване от ползване (ежемесечен наем) в размер на 70 лв. месечно за двадесет и седем месеца и двадесет и шест дни - за периодите, съответно: от 15.06.2009 г. до 27.07.2010 г. - сума в размер на 938 лв. и от: 01.04.2011 г. до 15.06.2012 г. - сума в размер на 1012.67 лв., ведно със законната лихва върху цялата сума до окончателното изплащане на същата, съобразно Решение № 166/10.11.2003 г. по гр. дело № 1946/2002 г. по описа на PC гр.Стара Загора, досежно ползването на семейното жилище, със законните последици, съгласно и съобразно нормата на чл. 57, ал. 1 изр. първо СК. Моли да му бъдат присъдени и направените разноски по делото.


Ответницата Т.Д.Г. представя писмен отговор в законоустановения срок, в който моли съда да отхвърли предявеният иск от ищеца, като неоснователен и недоказан. Заявява, че е ползвала процесния апартамент през периода 28.07.2010г.-31.03.2011г., като след тази дата до настоящия момент не е ползвала жилището. Твърди, че многократно е отправяла устни покани към ищеца да предаде владението и държането на апартамента, но без резултат. Изпратила покана до ищеца да се яви на 27.12.2011г. на адреса на апартамента, за да му предаде ключа на същия, като го уведомила, че повече няма да ползва имота. На посочената дата, редовно уведомен за поканата ищеца не се явил и тя с двама свидетЕ.съставили и подписали протокол, който представя по делото. Недопустимо било искането да заплаща обезщетение за ползване на процесния апартамент от 15.06.2009г. до получаване на поканата- 27.07.2010г., защото наема се дължи от датата на получаване на поканата- 27.07.2010г., а не се дължи за заден период. Не е вярно твърдението на ищеца, което не е предмет на този спор, че не е заплащала за периода, за който го е ползвала - 28.07.2010г.- 31.03.2011г.
Моли съда да отхвърли иска като неоснователен и да и присъди направените по делото разноски.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

Според разпоредбата на чл.59 от ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването.

От приложеното към делото гр.д. № 1946/2002г. по описа на Районен съд гр.Стара Загора се установява, че с влязло в законна сила Решение № 166/10.11.2003г., постановено по същото, съдът е прекратил гражданския брак между страните, предоставил е на ответницата упражняването на родителските права над роденото от брака дете Д.К., родено на ***г., както и е предоставил на ответницата ползването на процесното семейно жилище.

От приложеното към делото гр.д. № 216/2005г. по описа на Районен съд гр.Стара Загора се установява, че с Решение № 346/12.11.2007г., постановено по възз.гр.д. № 545/2007г. по описа на Окръжен съд гр.Стара Загора, потвърдено с решение по гр.д. № 788/2008г. по описа на ВКС, ищецът е признат за изключителен собственик на процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 56, находящ се в гр. Стара Загора, кв. Зора, ул. „Златен клас” № 12 , на 4-ти етаж, състоящ се от дневна, спалня кухня и сервизни помещения със застроена площ 59.23 кв.м., ведно с принадлежащото към него избено помещение № 12 с площ 2,23 кв.м. и с 1,346% ид.ч. от общите части на сградата и право на строеж върху мястото при съседи на жилището: от северозапад – улица; от североизток – двор; от югоизток – двор и ап. 55; от югозапад – ап. 55 и стълбище; граници на избеното помещение: от северозапад – мазе 11; от североизток – двор, от югоизток – мазе 13, от югозапад – коридор.

От приложеното към делото гр.д. № 7331/2010г. по описа на Районен съд гр.Стара Загора се установява, че с влязло в законна сила Решение № 607/27.05.2011г., постановено по същото, съдът е осъдил ответницата да заплати на ищеца сумата от 569.03 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползването за периода 28.07.2010г. – 31.03.2011г. на процесния апартамент, ведно със законната лихва върху сумата от 08.12.2010г. до окончателното заплащане на сумата, като е отхвърлил иска по чл. 59 от ЗЗД в останалата част до претендираните 1 200 лв., като неоснователен и недоказан.

С оглед пълното изясняване на обстоятелствата по делото бяха събрани гласни доказателства. От показанията на свидетелите Я.С.Г./без родство със страните/, КРАСИМИРА ДИМОВА МАРКОВА/без родство със страните/, СЛАВИ Д.К./брат на ищеца/ и РУМЯНА ЖЕЛЕВА БУРГУДЖИС /без родство със страните/ се установява, че от 2004г. или от 2005г. в процесния апартамент не живеят нито ищеца, нито ответницата. Свидетелите Маркова и Бургуджус заявяват, че ответницата живее в с.Загоре, тъй като е сключила втори граждански брак, от който има родени близначета. Свидетелят К. също заявява, че е чувал, че ответницата живее в село до гр.Стара Загора и има деца от мъжа, с когото живее. Същият заявява, че не знае дали ответницата ползва апартамента в момента. Свидетелят Булгурджис твърди, че от 5-6 години ответницата не живее в процесния апартамент, тъй като живее в село Загоре заедно със сина си Дилян.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като са непротиворечиви. Единствено свидетеля Г. заявява, че ответницата е напуснала апартамента през 2011г., но това обстоятелство не се подкрепя от останалите гласни и писмени доказателства, поради което съдът не кредитира показанията на този свидетел.

Съдът намира за недоказано твърдението на ответницата, че е поканила ищеца на 27.12.2011г., за да му предаде ключа от процесния апартамент. От представените разписка от 19.12.2011г. и известие, получено на 20.12.2011г. се установява единствено обстоятелството, че ищецът е получил пощенска пратка, но не и каква е тя. Ето защо, съдът намира за доказано, че ищецът не е канен от ответницата за предаване на ключа от процесния апартамент.

Разпоредбата на член 59 от ЗЗД дава право на собственика да претендира обезщетение за ползването на определена вещ, от което е бил лишен по причина, че е налице неоснователно обогатяване на ползващото вещта лице за сметка на нейния собственик, който би могъл, ако вещта се намираше в негово държане, да извлича ползи от нея. В постановление № 5/1976 г., т. 14, ВС е приел, че когато семейното жилище е изключителна собственост на единия съпруг, а при развод се предоставя на другия, при когото остават децата, между съпрузите възникват наемни правоотношения. Затова, съдът приема, че между страните по делото са възникнали наемни правоотношения от момента, когато жилището е предоставено на ответницата по делото. От този момент се дължи наем за жилището, без да е необходимо да бъде изпращана нотариална покана за това на ответницата. От събраните писмени и гласни доказателства се доказа, че от около пет-шест години ответницата не живее в процесното жилище, но същата е предала на ищеца ключа за същото, поради което го е лишила от възможността да го ползва и да има добиви от собствения си имот.

Ето защо, съдът намира, че претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за периодите от 15.06.2009г. до 27.07.2010г. и от 01.04.2011г. до 15.06.2012г. е основателна, без периода от 28.07.2010г. до 31.03.2011г., за който е присъдено обезщетение по чл.59 от ЗЗД с Решение № 607/27.05.2011г., постановено по гр.д. № 7331/2010г. по описа на Районен съд гр.Стара Загора.

Видно от заключението на назначената съдебно-икономическа експертиза, възприето от съда изцяло, като компетентно и добросъвестно изготвено, стойността на 1/ 2 идеална част от наема за целия период е в размер на 1923,17 лева, до който размер предявеният иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен. В останалата част до претендираните 1 950,67 лева искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Върху същата следва да се присъди и законна лихва, считано от подаване на исковата молба в съда на 15.06.2012г., съобразно разпоредбата на чл.86 от ЗЗД и петитума на иска.


На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска - в размер на 566,47лева.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК, следва ищецът да бъде осъден да заплати на ответницата направените разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от иска - в размер на 5,00 лева, за адвокатско възнаграждение.

Водим от горните мотиви, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Т.Д.Г.,*** да заплати на К.Д.К., ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. Стара Загора, ул.”Кольо Ганчев” 64, кантора 2, чрез адв. Ели И. ***, сумата от 1923,17 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползването за периодите от 15.06.2009г. до 27.07.2010г. и от 01.04.2011г. до 15.06.2012г. на апартамент № 56, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Златен клас” № 12 в кв. Зора, на 4-ти етаж, състоящ се от дневна, спалня кухня и сервизни помещения със застроена площ 59.23 кв.м., ведно със законната лихва върху сумата от 15.06.2012г. до окончателното заплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.59 от ЗЗД в останалата част до претендираните 1 950,67 лева , като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Т.Д.Г. с п.а. да заплати на К.Д.К. с п.а. сумата от 566,47лева, представляваща направени по делото разноски.



ОСЪЖДА К.Д.К. с п.а. да заплати на Т.Д.Г. с п.а. сумата от 5.00 лева, представляваща направени по делото разноски.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд гр.Стара Загора.


СЪДИЯ :


Има и други, в момента не ги откривам.
ivan_lawyer
Старши потребител
 
Мнения: 5362
Регистриран на: 25 Мар 2008, 17:46

Re: Семейно жилище след развод, наем със задна дата

Мнениеот camin » 27 Май 2015, 09:30

По цитираното дело:
Развода е от 2003г
Съдът е осъдил заплащане на обезщетение от 2009г до 2012г.

От 2003г до 2009г?

ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ

„ Съставлява ли личното ползване на съсобствения имот само от един от съсобствениците необходима предпоставка за основателността на претенцията за обезщетение по чл.31 ал.2 от ЗС или от значение е само обстоятелството, че той пречи на останалите съсобственици да ползват общата вещ”.

http://www.vks.bg/vks_p10_177.htm
camin
Младши потребител
 
Мнения: 40
Регистриран на: 30 Яну 2015, 18:15

Re: Семейно жилище след развод, наем със задна дата

Мнениеот ivan_lawyer » 03 Юни 2015, 19:03

Това е обикновена съсобственост. Съсобственост възниква и след развода, но ВКС я приема за друг вид.

Има основание, защото между съсобственици няма наемно отношение - изрично чл. 67 СК. Има обезщетение за ползване.

Няма и такъв случай - съсобственик да противопостави непълнолетното си дете (несобственик) и да иска съразмерно намаляване на дължимото се обезщетение.

Има прилики разбира се, но не е реда по чл. 31 ЗС. Изобщо няма място ЗС в отношенията на бившите - нали все пак кодекс ги урежда.
ivan_lawyer
Старши потребител
 
Мнения: 5362
Регистриран на: 25 Мар 2008, 17:46

Re: Семейно жилище след развод, наем със задна дата

Мнениеот camin » 11 Юни 2015, 14:56

ivan_lawyer написа:Това е обикновена съсобственост. Съсобственост възниква и след развода, но ВКС я приема за друг вид.

Има основание, защото между съсобственици няма наемно отношение - изрично чл. 67 СК. Има обезщетение за ползване.

Няма и такъв случай - съсобственик да противопостави непълнолетното си дете (несобственик) и да иска съразмерно намаляване на дължимото се обезщетение.

Има прилики разбира се, но не е реда по чл. 31 ЗС. Изобщо няма място ЗС в отношенията на бившите - нали все пак кодекс ги урежда.


Какво Ви е мнението?
Бивши съпрузи, семейното жилище/50/50/. Наем дължи ли се? Иска е по чл31 от зс. Искът е от този, който не иска семейното жилище и иска да се предостави на ответника и съда го предоставил на ответника при развода. В последващият период няма покана, с която да се заяви искане да се ползва съсобствеността си.Назначената съдебна техническа експертиза доказва по безспорен начин поделяемост на имота. Когато има поделяемост/почти 50/50/ и е доказана, дължи ли се наем за предходен период/от завеждането на иска/?

Чл. 56. (1) При допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда. Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът служебно се произнася за ползването на семейното жилище.

Да де, но то може да се ползва от двамата и експертизата го доказва. Има ли основание да се иска наем за минал период?

"Ако при тълкуване на волята на страните, обективирана в споразумението, съдът достигне до извод, че ползването е предоставено безвъзмездно, той ще откаже да определи наемна цена - искът е неоснователен, но не е недопустим." http://domino.vks.bg/bcap/scc/webdata.n ... E00278301/

След като не иска/волята на едната страна/ семейното жилище и желае да се предостави на ответника и съда го е предоставил при развода, следва ли, че е допустим иска за наем?

Как ще се тълкуват горните?
camin
Младши потребител
 
Мнения: 40
Регистриран на: 30 Яну 2015, 18:15

Re: Семейно жилище след развод, наем със задна дата

Мнениеот ivan_lawyer » 30 Юни 2015, 18:32

Меродавно е споразумението. То е източникът на наемното отношение. Както и съдебният акт, при липса на съдебно споразумение. При развод без такова споразумение какво следва. Кодексът (който е закон от по-висш ранг и стои над основните закони, над ЗС, ЗЗД, ЗЛС и т.н.), посочва, че съдът по искане на едната страна определя наем. Значи може делото да приключи и без да е определен наем. Това не му изключва на лишения правото да иска наем в по-късен етап.

ВКС решава по чл. 290 ГПК, но не разрешава казуси по окончателен път, както едно Тълкувателно решение.

Каква безвъзмездност има в текст от рода - „предоставя за ползване жилището“. Елемент на дарение? Урежда се от ЗЗД.

Чл. 225. С договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема.


Във връзка със:

Чл. 226. Обещанието за дарение не произвежда действие.
Дарението, доколкото се отнася до бъдещо имущество, е нищожно.


Пак там:

Чл. 226. (Ал. 3 изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожно е и дарението, когато то или мотивът, единствено поради който то е направено, са противни на закона или на добрите нрави, а така също и когато условията или тежестта са невъзможни.


И в дълбочина:

Чл. 227. Дарението може да бъде отменено, когато дареният:
..., и
в) отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.


И пак там:
Тия разпоредби не се отнасят до обичайните и възнаградителните дарове.


Дарение има ли - мисля да няма. Работата на някои хора е да ни тълкуват, нашата съдба е да бъдем в рамките на прогреса.

По презумпция съдебната санкция е консервативна, но няма безвъзмездност в конкретния случай.

Въпросът остава открит, но при тези данни - дължи се наем за минал период. Дължи се по силата на логичните решения на ВКС. Нелогичните - не знам.
ivan_lawyer
Старши потребител
 
Мнения: 5362
Регистриран на: 25 Мар 2008, 17:46

Re: Семейно жилище след развод, наем със задна дата

Мнениеот camin » 07 Юли 2015, 17:11

Благодаря за отговора.
camin
Младши потребител
 
Мнения: 40
Регистриран на: 30 Яну 2015, 18:15


Назад към Семейни казуси


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 33 госта


cron