Граждански казус за младши съдии - "Хора, бдете"!

[ivanov_p]

Все съм се чудил защо толкова западна правораздаването, а то било заради изпитните комисии и налудните им идеи. След като преди време попаднах на тотално сгрешен казус на държавен изпит за СУ сега се зачетох в гражданско-правния от изпита за младши съдии за 2016 г.:

http://www.vss.justice.bg/page/view/1883

Отговорите не просто са грешни, те говорят за пълно непознаване на материята и конкретно наемното правоотношение.

Разпределение на доказателстватената тежест: Ответникът следвало да докаже, че е продължил да ползва имота без противопоставяне на ищцата. За ответникът обаче това отрицателен факт, той разполага с наемен договор и не следва да доказва нищо, освен плащанията, които въобще не се коментират в отговорите, все едно нямат значение за казуса. Ищцата следва да докаже противопоставянето, тя основава иска си на него.

Всички останали разсъждения, гордо кръстени решение на казуса, са грешни и очевидно писани от хора никога не гледали такива дела. Няма и не може да има иск по 59 ЗЗД при наличие на наемен договор, да не говорим за глупостите, че обезщетението било равно на месечния наем, то няма как да е равно, защото не е месечно. Искът в този случай се води по чл. 236 ЗЗД, като наемателят дължи месечния наем от 250 Е по силата на договора, а освен него дължи и обезщетение, което се определя като разлика между плащания наем и средните пазарни цени за периода.

Затова не ставам върховен съдия! Кой знае с какви тиквеници ще трябва да работя?!?

[Melly]

Все съм се чудил защо толкова западна правораздаването, а то било заради изпитните комисии и налудните им идеи. След като преди време попаднах на тотално сгрешен казус на държавен изпит за СУ сега се зачетох в гражданско-правния от изпита за младши съдии за 2016 г.:

http://www.vss.justice.bg/page/view/1883

Отговорите не просто са грешни, те говорят за пълно непознаване на материята и конкретно наемното правоотношение.

Разпределение на доказателстватената тежест: Ответникът следвало да докаже, че е продължил да ползва имота без противопоставяне на ищцата. За ответникът обаче това отрицателен факт, той разполага с наемен договор и не следва да доказва нищо, освен плащанията, които въобще не се коментират в отговорите, все едно нямат значение за казуса. Ищцата следва да докаже противопоставянето, тя основава иска си на него.

Всички останали разсъждения, гордо кръстени решение на казуса, са грешни и очевидно писани от хора никога не гледали такива дела. Няма и не може да има иск по 59 ЗЗД при наличие на наемен договор, да не говорим за глупостите, че обезщетението било равно на месечния наем, то няма как да е равно, защото не е месечно. Искът в този случай се води по чл. 236 ЗЗД, като наемателят дължи месечния наем от 250 Е по силата на договора, а освен него дължи и обезщетение, което се определя като разлика между плащания наем и средните пазарни цени за периода.

Затова не ставам върховен съдия! Кой знае с какви тиквеници ще трябва да работя?!?

Само ще ти кажа, че се издигаш в "очите на слепите". Дори не си достигнал в развитието си на "незрящ" юрист. Жал ми е за теб...., Пейчо.
Ако аз трябваше да ти прегледам работата, от воле щях да ти напиша "слаб 2" - без мотиви! Пък ти се чуди защо.

[teogeo]

Разпределение на доказателстватената тежест: Ответникът следвало да докаже, че е продължил да ползва имота без противопоставяне на ищцата. За ответникът обаче това отрицателен факт, той разполага с наемен договор и не следва да доказва нищо, освен плащанията, които въобще не се коментират в отговорите, все едно нямат значение за казуса. Ищцата следва да докаже противопоставянето, тя основава иска си на него.

Всички останали разсъждения, гордо кръстени решение на казуса, са грешни и очевидно писани от хора никога не гледали такива дела.

Сега... Похвално е, че се опитваш да мислиш (сериозно), но тук им една уловка. Самият предмет на иска по чл. 59 от ЗЗД е такъв, че ответникът следва да докаже основанието, за да избяга от иска за НЕОСНОВАТЕЛНОТО обогатяване. Затова и съдът му хвърля самара върху неговия гръб да докаже, че договорът е продължен (което е и основанието му за ползването на вещта).

Няма и не може да има иск по 59 ЗЗД при наличие на наемен договор, да не говорим за глупостите, че обезщетението било равно на месечния наем, то няма как да е равно, защото не е месечно.

Може. И в решението на казуса е обяснено защо.

Искът в този случай се води по чл. 236 ЗЗД, като наемателят дължи месечния наем от 250 Е по силата на договора, а освен него дължи и обезщетение, което се определя като разлика между плащания наем и средните пазарни цени за периода.

Тук съм склонен да се съглася с теб. Първо, обезщетението се определя помесечно, но то не е равно на уговорената наемна цена по прекратения договор за наем. Обезщетението се определя по пазарния наем (експертиза), защото именно този размер е икономическият еквивалент на обедняването на едната страна и обогатяването на другата. Но, ако прочетеш решението, съдът е казал същото - дължи се пазарният наем, не уговореният. Какво ровиш по асфалта?

Затова не ставам върховен съдия! Кой знае с какви тиквеници ще трябва да работя?!?

Те го не пускат в селото, той пита за на попа къщата

Като цяло казусът наистина е малко йезуитски, защото... да допуснем, че ответникът докаже, че е продължил да ползва вещта със съгласието и без противопоставянето на ищеца. Е... ще падне искът по чл. 59 от ЗЗД. Ама... логическо погледнато, той (ответникът) пак си дължи тази сума за ползването на вещта. Дали ще е на наемно ПО или на липса на ПО въобще (condictio sine causa) - ще плати. Защо обаче ищцата не е завела два ОСИ при условията на евентуалност - тогава пък щеше да е малко по-друго разпределението на ДТ. Ама ищцата твърди НО и това е... Няма евентуалност. Ето ти урок за в бъдеще при писането на прошения

[ivanov_p]

Мели, скъпа, тука си трай... Или и ти си сред 99-те % адвокати, които така и не разбраха, че прекратяването на наемния договор не прекратява нито наемното правоотношение, нито следствията на самия договор, който страните са длъжни да изпълняват до връщането на веща? За вас явно това е някаква магия, но с колегите от ВС и ВКС винаги сме били на едно мнение по въпроса.

Теогео, няма да ти казвам скъпи, да не ми излезе лошо име, какво основание и на кой иск следва да докаже ответника? Когато срещу теб има иск с който се иска обезщетение за това, че си ползвал нещо без правно основание, а ти си го ползвал на правно, трябва да докажеш валидното правно основание, а не да доказваш как то е било прекратено от ищеца. Въобще двамцата как си представяте наемателят да докаже, че не е получил волеизявление от наемодателя? Чисто технически ми кажете, че и аз да науча нещо от този форум? Трябва да извадя удостоверения от всички нотариуси и всички пощи, че не съм получавал съобщения от наемодателя?

Кое е обяснено в решението, че с изтичането на наемния договор и противопоставянето на наемодаеля наемното отношение престава да съществува и договора се заличава?
Наемното правоотношение се поражда с предаването на веща и се прекратява с връщането й, а не от договора, който служи единствено за доказване на договорките, но не и за доказване на наемното отношение. Прекратяването на договора и противопоставянето на наемодателя не променя абсолютно нищо по самия договор - той продължава да е задължителен за страните по силата на закона - ясният текст на чл. 236 ЗЗД. Договорът не се променя, но към него се прибавя още едно задължение за наемателят, освен наема, определен с договора, той дължи и обезщетение, което не е равно на наема, защото ще излезе, че дължи два наема, един по договора и един за обезщетение. Обезщетението е дължима сума над наема, която компенсира загубите на наемодателя от инфлация, покачване на наемите и др.
Това не сте ли го чели:

Чл. 236................Ако наемателят продължи ползуването въпреки противопоставянето на наемодателя, той дължи обезщетение и трябва да изпълнява всички задължения, произтичащи от прекратения наемен договор.

Както казват колегите от ВС: "С прекратяването на наемния договор не се прекратяват неговите последици, които седят до връщането на веща, което окончателно прекратява наемното правоотношение".

[Melly]

Мели, скъпа, тука си трай... Или и ти си сред 99-те % адвокати, които така и не разбраха, че прекратяването на наемния договор не прекратява нито наемното правоотношение, нито следствията на самия договор, който страните са длъжни да изпълняват до връщането на веща? За вас явно това е някаква магия, но с колегите от ВС и ВКС винаги сме били на едно мнение по въпроса.
.................................................
Както казват колегите от ВС: "С прекратяването на наемния договор не се прекратяват неговите последици, които седят до връщането на веща, което окончателно прекратява наемното правоотношение".

Липсва ти скромност. Как си мислиш да даваш оценка на адвокатите, като си носител само на диплом за завършено юридическо образование, което ти дава една обща правна култура и нищо повече, а? Чак пък и да сочиш статистика и да определяш проценти - 99% от общия брой били некомпетентни
Макар и да се опитваш (неуспешно) да ме провокираш да продължа и да изложа мотиви относно твоята некомпетентност да коментираш конкретния казус и нескромност в оценките ти, няма да ти се получи, т.е. няма да ти се "отвори парашутът".

[ivanov_p]

Аз нямах и диплом, когато наемах и преотдавах под наем десетки обекти и имах десетки дела и като наемател и като наемодател. Спечелих повече пари от дела, отколкото от наемите. Няма защо да провокирам който и да, конкретно наемното правоотношение го знам по-добре и от повечето съдии от ВКС, да не говорим, че един от тях, тогава в СГС и мой приятел, ми даде грешен съвет, който за малко да ме закопае, твърдеше, че 231 е императивен и щях да се видя в чудо с много голям иск, но се споразумяхме. Едни съдии приемаха, че обезщетението по 236 е равно на наема, друг друго, трети ги комбинираха, но само една единствена патка от СРС, Първанова, на първа инстанция по две дела отхвърли иска с мотив, че е трябвало да го водя по 59 ЗЗД. И с двата апелативния съд се разправи с няколко изречения с решенията й, а едното дело след това стигна до ВКС.
Помниш ли като смениха целия състав на 4А? Почти всички от районния отиваха при тях, а председателката на състава беснееше като тебе като се явявах аз, като управител, защото това било за адвокати. Като поискаше някой адвокат експертиза му слагаше 100 лв., на мене 300- Веднъж тръгна да ме глобява, че съм бил с кожено яке, а адвоката на другата страна беше с пуловер под шлифера. После двете пенсии ти изгониха, че бяха бавили решения с години и дойдоха две красавици, а от стария състав едната младата остана, та заседанията бяха като в кабаре, забравяш за какво си отишъл. Толкова често висях по наемни дела при тях, че се обръщаха към мен с "адвокат Пейчо".

[Melly]

Май не си разбрал нещо съществено, че в правото 2+2 не винаги е =4
Колкото и да се фукаш, от коментара ти по изпитния казус си за чиста оценка - слаб 2.

[ivan_lawyer]

Не ми се пише честно.
Чл. 59 е обща норма, а чл. 55 и следващите са специална. Тоест ако подведеш под чл. 59 иска, то един вид е малко странна ситуация - имаме ли правоотношение или нямаме. Бръщолевията са едно.
Анализ.
И мели е права и иванов -п е прав.
Наемът се прекратява. Но държането остава при всички случаи. Преодоляването на тази ситуация е чрез правилно насочен владелчески иск - ЗС си го е описал, 6-6-6 като число на дати за предявяване претенции.
Зажумява ми главата, като не може да се разчлени А от Б- и В с Г. Това са често срещани случаи, просто конспекта и казуса искат да ни посочат един динамичен стереотип. Поради това са полезни. Динамичният стереотип на решаване на казуси е полезен, той е на военен термин, жизнено спасяващ.
Нека да оставим конспектиращите на мира.



Практиката показва обаче, че в този случай доказателствената тежест трябва да се разпредели между страните.
Ищцата трябва да докаже наличието на наемен договор.
Ответникът трябва да докаже - какво - ми че е освободил имота. Или че не е ползвал изобщо имота.

[teogeo]

Не ми се пише честно.
Чл. 59 е обща норма, а чл. 55 и следващите са специална. Тоест ако подведеш под чл. 59 иска, то един вид е малко странна ситуация - имаме ли правоотношение или нямаме. Бръщолевията са едно.
Анализ.
И мели е права и иванов -п е прав.
Наемът се прекратява. Но държането остава при всички случаи. Преодоляването на тази ситуация е чрез правилно насочен владелчески иск - ЗС си го е описал, 6-6-6 като число на дати за предявяване претенции.
Зажумява ми главата, като не може да се разчлени А от Б- и В с Г. Това са често срещани случаи, просто конспекта и казуса искат да ни посочат един динамичен стереотип. Поради това са полезни. Динамичният стереотип на решаване на казуси е полезен, той е на военен термин, жизнено спасяващ.
Нека да оставим конспектиращите на мира.



Практиката показва обаче, че в този случай доказателствената тежест трябва да се разпредели между страните.
Ищцата трябва да докаже наличието на наемен договор.
Ответникът трябва да докаже - какво - ми че е освободил имота. Или че не е ползвал изобщо имота.

Нищо общо с истината. За да докаже ответникът, че договорът за наем е прекратен (а то това си е в негова тежест, не и в този казус обаче), той трябва да докаже, не че е освободил имота, а че го е предал обратно на наемодателя (практика такава - дал Господ, още от ВС на Царство България). Едно е да се дезинтересираш от имота, като си хванеш куро под мишница и каскета на главата и просто го напуснеш. С това наемното ПО не се прекратява. Трябва да предадеш обратно вещта на наемодателя (ключа, например). Много хорица така са изгорели, защото после не могат да докажат, че са върнали вещта. Със свидетели не винаги става. Приемо-предавателно протоколче по върши работа...

Това с владелческия иск също гравитира около истината. За спорове между наемодател и наемател си има бързо производство по чл. 310 от ГПК (т. 2 - за опразване на наети и заети за послужване помещения).

[Melly]

В казуса коректно са изложени факти и обстоятелства, които дават основание за определяне на правна квалификация на исковете по чл.59 ЗС и чл.84 ЗЗД. Липсват уловки.

Да се правят комбинации изхождайки единствено от характера на правоотношението са неотносими за квалификацията на иска предвид релевантните факти от изпитния казус - в тази посока според мен залитнаха колегите писали след мен, увлечени от Пейчовите съждения "що е то договор за наем и има ли той почва у нас".
Грешка би било при решаване на изпитния казус да се посочи квалификация на иска по чл. 108 ЗС, както и по чл.310 ГПК. Отново, според мен.

Хубав ден, и
Весели предстоящи светли празници!

[kenjin]

Иванов, ти май не само, че незнаеш наказателното, но като цяло ти убягва и гражданското. Разходи се из СУ и питай третокурсниците, които изучават обща част на гражданското право да ти кажат при неоснователното обогатяване как се разпределя тежестта на доказване Успех и по-малко спам.

[ivan_lawyer]

Аз мисля в крайна сметка, че е верен казуса, тоест - няма нужда от корекция. Отделен е въпросът - защо с казуси се обучава или преподава. Може би и това е метод - ама не ми се струва читав.

[bludniq_sin]

ivan_lawyer - за съжаление с казуси нито се учи нито се преподава - поне не и по мое време в университета, а трябва. Теория теория пък накрая като излезеш не знаеш един петитум да формулираш, да субзумираш не знаеш - в общи линии на теория знаеш колкото кучето за салама ама на практика даже не си близо до касапина ..

[Melly]

В казуса коректно са изложени факти и обстоятелства, които дават основание за определяне на правна квалификация на исковете по чл.59 ЗС и чл.84 ЗЗД. Липсват уловки.

Да се правят комбинации изхождайки единствено от характера на правоотношението са неотносими за квалификацията на иска предвид релевантните факти от изпитния казус - в тази посока според мен залитнаха колегите писали след мен, увлечени от Пейчовите съждения "що е то договор за наем и има ли той почва у нас".
Грешка би било при решаване на изпитния казус да се посочи квалификация на иска по чл. 108 ЗС, както и по чл.310 ГПК. Отново, според мен.

Хубав ден, и
Весели предстоящи светли празници!

Всеки допуска грешки, както и аз - ЯФГ в абзац първи,
Та вместо "иск по чл.59 ЗС", да се чете "иск по чл.59 ЗЗД".

[ivanov_p]

Сега ще пиша бавно за да се разбере!

Бил е подписан наемен договор, по който е възникнало наемно правоотношение. Двете неща не са в зависимост, за една вещ може да се подпишат няколко наемни договора и по нито един или само по един да се предаде веща, т.е. да се породи наемно правоотношение, наемното правоотношение може да се породи и без писмен договор, който никога да не се направи или направи последствие. Юридическият факт е наемното правоотношение, а не договора.
На доказване от страна на наемодателят във всяко едно производство касаещо наемно правоотношение (в случая се твърдят права въз основа на противопоставянето по такова) подлежи на първо място предаването на веща. Без това е безсмислено продължаването на делото. Няма как без доказване на предаването да се твърди "противопоставяне". Иск по 59 ЗЗД би бил е възможен, само ако се игнорира възникването на наемното правоотношение, т.е. ищецът не твърди противопоставяне, а че изначално ответникът ползва без основание, а ответникът не разполага с договор или свидетели, които да докажат договорката за наем.

В конкретния случай, за да отблъсне иск по 59 ЗЗД ответникът следва да докаже, че държи имота на правно основание, т.е. да докаже наемното правоотношение. Трябва да се позове на нотариалната покана, в която ищецът прави извънсъдебно признание на този факт. Няма как ответникът да доказва липса на противопоставяне по наемен договор, това е от доказателствена тежест на ищеца.
Ищецът-наемодател е изпратил поканата сочеща срок за прекратяване на наемния договор преди изтичане на срока на договора. Приемаме това като противопоставяне, но под условие, защото от законовия текст е ясно, че такова следва да се направи или след изтичане на договора, или преди това, но да визира дата след изтичане.
Доколкото наемното правоотношение се поражда от предаването на веща и се погасява с връщането й, наемният договор не губи сила до връщането на веща, а само се трансформира - след изтичането му от срочен става безсрочен, а след изтичане и противопоставяне от страна на наемодателя, освен всички задължения по договора наемателят дължи и обезщетение. Не обезщетение за ползване, което да е идентично или подобно на това по чл. 55-59 а обезщетение което да овъзмезди наемодателя за пропусната полза, защото той така или иначе трябва да си получи наема(обезщетението за претърпените вреди от лишаването му от ползване).

Защо не се дължи обезщетение по чл. 59? Първо защото не е писано в закона, но най-вече защото правното основание на което е облигационната връзка между наемател и наемодател си седи и това е наемното правоотношение, не наемния договор и затова законодателят е създал специален ред в чл. 236 ЗЗД.

Въпрос към специалистите - какво щеше да стане, ако след предявяване на иска по 59 ЗЗД наемателят беше тръшнал на съдийската маса една торба с квитанции за платени наеми за процесния период, по банкова сметка на бабата?
Идеи?
Не за друго, а защото в казусът съдът не се е сетил, че иск се отблъсква с доказване на изпълнение и не го е възложил в тежест на ответника.

Съдът, като необвързан с правната квалификация дадена от страните, е трябвало да разгледа иска като такъв по 236 ЗЗД и да постанови съвсем друго решение.

[ivanov_p]

Специално за забележките на скъпата на сърцето ми Мели, все пак с нея в правото сме като гербаджия и държавни пачки, ще посоча, че условието е изпъстрено с най-невероятни глупости, които биха накарали всеки уважаващ себе си съдия да си направи сепуко, след което де се застреля и самозапали.

Много свежо и все едно писано от кандидатите, опониращи ми тук е, че Тетка Мара, В КАЧЕСТВОТО Й НА СОБСТВЕНИК,твърдяла в исковете, че чичката ползвал имота БЕЗ ПРАВНО ОСНОВАНИЕ И НЕ ПЛАЩАЛ ДОГОВОРЕНИЯ НАЕМ.

Така предявен искът е недопустим! Не собственикът на веща, а наемодателят или негов правоприемник могат да водят иск основан на договор за наем. Марийка можеше като собственик да води иск по 59 ЗЗД, но без да засяга договора за наем, разчитайки ответникът да е взел "печен" адвокат или да е изгубил документите, а свидетелите да са измрели.

Като изключим, че не е подала молбата като наемодател, тетката се е справила добре, чист иск по 236 ЗЗД - жената си иска обезщетението за лишаване от ползване, което се формира от размера на неплатените наеми и обезщетението по чл. 236, изр. 2 от ЗЗД. Трябвало е да поиска експертиза за обезщетението, наемът се знае.

Съдът, или по-точно комисията се е насмела и решила, че неплатени наеми се търсят по 59 ЗЗД.

[Melly]

Сега ще пиша бавно за да се разбере!

Бил е подписан наемен договор, по който е възникнало наемно правоотношение. Двете неща не са в зависимост, за една вещ може да се подпишат няколко наемни договора и по нито един или само по един да се предаде веща, т.е. да се породи наемно правоотношение, наемното правоотношение може да се породи и без писмен договор, който никога да не се направи или направи последствие. Юридическият факт е наемното правоотношение, а не договора.
На доказване от страна на наемодателят във всяко едно производство касаещо наемно правоотношение (в случая се твърдят права въз основа на противопоставянето по такова) подлежи на първо място предаването на веща. Без това е безсмислено продължаването на делото. Няма как без доказване на предаването да се твърди "противопоставяне". Иск по 59 ЗЗД би бил е възможен, само ако се игнорира възникването на наемното правоотношение, т.е. ищецът не твърди противопоставяне, а че изначално ответникът ползва без основание, а ответникът не разполага с договор или свидетели, които да докажат договорката за наем.

В конкретния случай, за да отблъсне иск по 59 ЗЗД ответникът следва да докаже, че държи имота на правно основание, т.е. да докаже наемното правоотношение. Трябва да се позове на нотариалната покана, в която ищецът прави извънсъдебно признание на този факт. Няма как ответникът да доказва липса на противопоставяне по наемен договор, това е от доказателствена тежест на ищеца.
Ищецът-наемодател е изпратил поканата сочеща срок за прекратяване на наемния договор преди изтичане на срока на договора. Приемаме това като противопоставяне, но под условие, защото от законовия текст е ясно, че такова следва да се направи или след изтичане на договора, или преди това, но да визира дата след изтичане.
Доколкото наемното правоотношение се поражда от предаването на веща и се погасява с връщането й, наемният договор не губи сила до връщането на веща, а само се трансформира - след изтичането му от срочен става безсрочен, а след изтичане и противопоставяне от страна на наемодателя, освен всички задължения по договора наемателят дължи и обезщетение. Не обезщетение за ползване, което да е идентично или подобно на това по чл. 55-59 а обезщетение което да овъзмезди наемодателя за пропусната полза, защото той така или иначе трябва да си получи наема(обезщетението за претърпените вреди от лишаването му от ползване).

Защо не се дължи обезщетение по чл. 59? Първо защото не е писано в закона, но най-вече защото правното основание на което е облигационната връзка между наемател и наемодател си седи и това е наемното правоотношение, не наемния договор и затова законодателят е създал специален ред в чл. 236 ЗЗД.

Въпрос към специалистите - какво щеше да стане, ако след предявяване на иска по 59 ЗЗД наемателят беше тръшнал на съдийската маса една торба с квитанции за платени наеми за процесния период, по банкова сметка на бабата?
Идеи?
Не за друго, а защото в казусът съдът не се е сетил, че иск се отблъсква с доказване на изпълнение и не го е възложил в тежест на ответника.

Съдът, като необвързан с правната квалификация дадена от страните, е трябвало да разгледа иска като такъв по 236 ЗЗД и да постанови съвсем друго решение.

Нека ти овековеча мъдростите!
Нямам никакво намерение да те обучавам.

[Melly]

Специално за забележките на скъпата на сърцето ми Мели, все пак с нея в правото сме като гербаджия и държавни пачки, ще посоча, че условието е изпъстрено с най-невероятни глупости, които биха накарали всеки уважаващ себе си съдия да си направи сепуко, след което де се застреля и самозапали.

Много свежо и все едно писано от кандидатите, опониращи ми тук е, че Тетка Мара, В КАЧЕСТВОТО Й НА СОБСТВЕНИК,твърдяла в исковете, че чичката ползвал имота БЕЗ ПРАВНО ОСНОВАНИЕ И НЕ ПЛАЩАЛ ДОГОВОРЕНИЯ НАЕМ.

Така предявен искът е недопустим! Не собственикът на веща, а наемодателят или негов правоприемник могат да водят иск основан на договор за наем. Марийка можеше като собственик да води иск по 59 ЗЗД, но без да засяга договора за наем, разчитайки ответникът да е взел "печен" адвокат или да е изгубил документите, а свидетелите да са измрели.

Като изключим, че не е подала молбата като наемодател, тетката се е справила добре, чист иск по 236 ЗЗД - жената си иска обезщетението за лишаване от ползване, което се формира от размера на неплатените наеми и обезщетението по чл. 236, изр. 2 от ЗЗД. Трябвало е да поиска експертиза за обезщетението, наемът се знае.

Съдът, или по-точно комисията се е насмела и решила, че неплатени наеми се търсят по 59 ЗЗД.

Охххх, омръзна ми да ти пиша двойки.

П.П. Когато бях ученичка, учителката ни по математика ни казваше: "Условието на задачата се чете минимум три пъти преди да започнете да решавате/да пишете".
Ако това ти помогне и на теб, ще съм доволна - Предавам нататък!

[ivanov_p]

Условието е пределно ясно, някой е дал на друг вещ под наем. Няма никакво значение кой е собственик на веща, това дори не се изследва в дела за наеми, наемното отношение е между наемател и наемодател. При друга фактическата обстановка можеше да има иск по 59 ЗЗД и при наличието на наемен договор, но той щеше да е от собственика към наемодателя-несобственик, който държи веща чрез наемателя.

Пишеш откровени глупости за да защитиш незащитимото и объркваш младите, които и без това са достатъчно неориентирани тичайки от изпит на изпит.

Тук някой правилно каза, че по наемното отношение не се преподава никаква теория. Теорията, минала през инстанциите, съм я написал, който иска да чете, който не - здраве.

[Melly]

Условието е пределно ясно, някой е дал на друг вещ под наем. Няма никакво значение кой е собственик на веща, това дори не се изследва в дела за наеми, наемното отношение е между наемател и наемодател. При друга фактическата обстановка можеше да има иск по 59 ЗЗД и при наличието на наемен договор, но той щеше да е от собственика към наемодателя-несобственик, който държи веща чрез наемателя.

Пишеш откровени глупости за да защитиш незащитимото и объркваш младите, които и без това са достатъчно неориентирани тичайки от изпит на изпит.

Тук някой правилно каза, че по наемното отношение не се преподава никаква теория. Теорията, минала през инстанциите, съм я написал, който иска да чете, който не - здраве.

Те младите не биха се объркали, ако са схванали думите ми в послеписа.
Колкото до теб, за мен е ясно, че си като "кон с капаци".