Клуб на младия поет-юрист

[emelan]

"Години непрестанен труд,
и дълг, и ипотеки –
след малко ще поемат път
по техните пътеки!

Какви ли мерки не съм взел,
и как не съм ги плашил!
Не може нищо да ги спре -
свирепите апаши!

Пазачът нейде се е скрил,
и как да се покаже?
Покаже ли се, знае че
от бой ще го размажат!

“Макаров”- ецът в мойта длан
патрон в цевта си крие.
За пет секунди – да река –
до крак ще ги избия!

Но после трябва да лежа
до края си в затвора,
и без със нищо да спася
от кражби други хора.

Стоя и мисля си - какъв
ли изход да намеря?
Не е ли, мисля, най-добре
да гръмна премиера?

И някой шеф от МВР –
та стига да се правят
на мачовци и на царе,
а нищо да не правят!

Да дойдат истински мъже -
които ще се справят:
от кражби, рекет и терор
народа да избавят!"

Продължението е на автора

[diqnailieva]

Някъде в Америка един шеф обещал на всеки, който успее да преплува езерото с крокодилите, по 5 милиона долара. Ако някой се пробва, но не успее, семейството му щяло да получи 3 милиона. Известно време нямало желаещи, всички се ослушвали, но един се хвърлил. Смело подскачал, криел се, борил се, плувал всякакъв стил и на края, със сетни сили, целият в рани, успял да стигне до отсрещния бряг. И естествено, запсувал:
- Кой ме бутна?
Оказала се жена му. От там идва пословицата "Зад всеки успял мъж стои една жена."

[nikodim77]

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!
ДЕНЯТ НА КНИГАТА Е!
https://e-burgas.com/uploads//2020/04/d62d5a64be8dc23cd4979c6883412440.jpg

[nikodim77]

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, БЪЛГАРИ!
Един от най-светлите и значими празници за нас.
Няма по-голямо богатство от познанието, а един от основните начини за неговото получаване е писмеността.
Честит празник и на всички учители, ученици и дейци на културата, както и на всички, чиято професия се основава на четмо и писмо!
Да бъдем здрави и да живеем с вяра…!

И в предишно мое отбелязване на този светъл празник цитирах уважавания - Андрей Пантев, което ще повторя и сега:
„…Единственото сериозно завоевание в културно историческата ни битност, не е в спечелените битки, някои от които са и безсмислени, а нашата почит към науката, културата, изкуството. Респектът ни към възрожденския облик на учителя. Днес това е невъзможно да бъде възстановено, но този престиж да учиш, да четеш, да се образоваш, е далечният ни завет от делото на Крил и Методий. Много преди французите да измислят определението „културен империализъм“, двамата Солунски братя са разбрали, че писмеността, културата и просветата могат да имат и политическо предназначение и ефект. Поради тази причина те са изградили интуитивно и програмирано един имунитет, който ни прави хем граждани на света, хем самородни, самоличностни хора. Ние тук създадохме култ към просветата. Благородството на делото на Кирил и Методий е, че поне в четенето следва да сме равни.”

ЧЕСТИТ 24 МАЙ!

[miko_pk]

Честит празник, Никодимчо - бългаино-юристе поет!

[ivan_lawyer]

Аз също си "играя" със стиховете, ама нямам талант. Впрочем - юристът Асен Ошанов - той почина, но той е авторът на "Детелини", която песен Лили Иванова изпя и пее.

Неслучайно навремето ни правеха конкурсите с литература и история. Литературата е така дълбоко в мен, аз обичам все още да чета, макар да станаха непосилни книжните издания.

Не трябва да закърняваме езиково, Станислав Стратиев е автор на сценариото за "Оркестър без име", дори "сухари" са ми споделяли - че им е интересно, той "вплита" тематиката от Александър Дюма - за "Тримата мускетари", като представя едни "нахъсани" млади хора (тук може и да греша), но какви хубави реплики, мизан-сцени, как приятно протича всичко.

Станислав Стратиев е обаче много добър автор на детски книжки, "Капитаните от Бискайския залив", това е нещо съвършено, ако някой има малки деца - препоръчвам. Там има всичко - и Крушата Рагаца, която отива в Париж и среща - един Ананас, на име Анастас, просто все едно авторът те води за ръка, неусетно стигаш до усмивка и до финал.

Притчата за Авел и Каин, как децата си играят на брега на реката, правят от глина всякакви фигурки, но едното направи пистолет и - уби другото - силно.

Гео Милев е пък направо великолепен - с неговата градация - "Септември", могъщ.

Христо Ботев - няма какво да споменаваме, той е направо в гените ни, заедно с Иван Вазов, аз мисля, че не е лошо преди да излезеш на работа, да прочетеш 1 (едно) стихче от някой.

[vili_spasova]

Това е един стих, който се появи като благодарност за добър приятел и колега, който по някакъв назнаен начин се появяваше точно в най-ужасните за мен моменти и успяваше чудадейно с добра дума, усмивка и малко здрав разум са сложи ред в разбърканите ми мисли.
Колко е хубаво човек да има до себе си по един точно такъв приятел! /адвокат е /

На моят рицар в сияйни доспехи, М..., благодаря ти за всичко!

Ангел-спасител

Идва във ден неуречен,
Моят рицар със сияйни доспехи,
Въоръжен е със мила усмивка,
Оръженосец му е южния вятър...

Идва във ден неуречен,
Моят рицар с блестящи доспехи,
Идва от битка със злото,
Защитавал невинни девици.

Идва във ден неуречен,
Моят супер-герой със сърце
и душа приютили доброто,
Слънцето му е съотборник,
А морето приятел.

Идва моят герой,
носи крилете на ангел-спасител,
Прегръдката взимам сама,
Без дори да го питам ❤️

[vili_spasova]

Едно малко стихче, което се появи днес като пожелание за лятната почивка на един близък приятел

На М*

Желая ти сияен морски изгрев,
На скрит и ласкав малък плаж,
Вълни преплели нежни длани,
Делфини, търсещи дъга…

Желая ти кристален летен ден,
И южен вятър, носещ свобода,
Очите светли на девойка,
И малко късче топлота.

И златен залез ти желая,
Прегърнал аромата на море,
Обагрено небе във лавадула,
И кратък топъл летен дъжд.

Желая ти вълшебна вечер,
Събрала в шепи всеки дъх,
Пътечка лунна във морето,
Вълшебна, чиста свобода!

Аз 23.08.2024г.

[vili_spasova]

Днес един прекрасен човек, адвокат, който гордо мога да нарека приятел има рожден ден. Този човек се появява като някакъв ангел - хранител в най-ужасните ми часове и ми дава по мъничко надежда, точно толкова, колкото да продължа. Благодаря!

Това малко стихче се появи за него тази сутрин:

На М. Честит рожден ден!

Минутите летят, лети животът...
Летим през болки и сълзи,
Летим през болести и мъка…
През радости и смехове…..

Летиш насреща през живота си,
Забързан, устремен, красив….
Пропускаш разни малки радости,
Пропускаш мигове, планети,
Пропускаш цели светове.

Пропускаш розовите утрини,
И малките сълзи роса,
Пропускаш детските усмивки,
И тишината на леса…..

Сега те моля: - За минутка,
Където си, поспри, седни,
Широко отвори очите си
И виж прекрасните дъги.

Във дланите и във сърцето си,
Ти носиш топла доброта,
Парченце остави за себе си,
Не давай всичко на света!

Аз 15.10.2024г.

[hristev]

НОТАРИАЛНА НУЖДА

Подпиши се тук и там,
сделка минахме със вам.
Ала вглъбен със моя клиент,
забравих най-големия си ангажимент.

Дъра - бъра, два чадъра,
нотариални актове получих аз,
ала за тоалетната ключенцето
остана ми в сакенцето.

Не тъжете, не плачете
и деликт от мене не търсете.
Туй що е оставено при мен,
рядко се задържа повече от ден.

За това се моля силно аз -
достъп до тоалетна да има за Вас.
Ако да стискате не върви,
ключарят бързо дано Ви посети.

Това стихотвеорение си има история, която е следната:

В един изключително натоварен ден - един от анжаиментите ми бе при нотариус - да минем сделка. При нотариуса има тоалетна, която се заключва - сиреч за клиенти не е достъпна, а само за наши хора.

Та, нотариусът ми даде ключа, аз използвах тоалетната, но клъючът остана у мен. Намерих го чак вечерта - когато се прибрах вкъщи. Доколкото бяхме там сутринта, а клъчът намерих около 19:00 ч..... Веднага през пилешкия ми мозък се разигра сценарий, в който всички служители от нотариалната кантора са стискали цял ден ;D.

Ключът върнах на другия ден по обед и да - наистина са стискали, защото резервният ключ е бил еди къде си и на момента са нямали достъп до него.

Та, така се роди горното стихотворение - на един дъх. Това е единственото ми произведение. Писано е в началото на 2023 г. Друго нямам, не се очкава и да имам .

[vili_spasova]

Есен

Смразяващ вятърът повя,
Листата есенни обрули,
Със пръсти среса сухата трева,
С мъгли постла полята голи.

Повя над хорските души,
През улиците празни мина,
До облаците прати вест,
Че слънцето на юг замина...

И рукнаха сълзи от дъжд,
Студен и лек като покров,
Небето цялото в тъга
На слънчицето прати зов...

А вятърът студен довя
Мъгли и облаци дъждовни,
Скова той голата земя,
В очакване на снеговете....

Тогава ... във нечакан час,
От юга Слънчо се пробуди,
Протегна ласкави лъчи,
Помилва нежни минзухари...

За миг, всред ледните мъгли,
Се позлатиха небесата,
И блесна щедрата земя,
Готова да роди живот,
Когато Слънчо се събуди...

Аз 17.11.2024г.

[vili_spasova]

Любов

Какво си - ангел от небето,
С душа пречистена с любов,
или си дявол, паднал ангел
От ада носещ серен дъх?

Или си като мен, самотник
На кръстопътя на света?
Дали не носим с теб еднакви рани,
Тъга, горчилка, счупени сърца?

Дали случайно срещна ни съдбата,
На този кръстопът накрай света,
Дали ще усмихнат небесата,
На този странен, див и нежен танц?

Дали ще тръгваш без да се обърнеш,
Дали ще плача после аз,
Дали ще си представяш как заспивам,
Със мисълта за теб, за никой друг?

Дали ще идваш да ме взимаш,
За час, за два, за миг любов?
Дали ще идвам като самодива,
По бяла риза за парченце страст?

Дали сме луди? Ти и Аз?
- Не вярвам.... отдавна хората не полудяват от любов...
Не знам какво сме, но те искам,
Ела за късчета любов!

Аз 23.11.2024г.