иск за неоснователно обогатяване на съпрузи

[Дида1]

Колеги имим следният проблем: имам да вземам парична сума от едно лице на което починалият ми баща беше дал пари, но основанието се оказа отпаднало. Лицето получи парите от свое име и от името на съпруга си. Понеже не съм от София упълномощих познат адвокат да води делото. Искът беше предявен срещу единият от съпрузите, който получи парите. На І-ва инстанция СГС отсъди в моя полза и ответникът обжалва пред САС. Искът е предявен само срещу един от съпрузите и ответнатата страна обжалва като твърди, че решението не би следвало да се постанови за цялата сума, а само за половината, защото не съм предявила иска срещу двамата съпрузи. Съпрузите в този случай необходими другари ли са/както в случаите на недвижим имот семейна имуществена общност/ или не са? Каква позиция да заема и как да се защитя?

[donna]

Мисля ,че правилно е заведен иска ,защото само ако се касае за вещно правен спор във връзка с вещ - съпружеска имуществена общност и не е конституиран като страна единият съпруг, той има основание да иска отмяна на влязлото в сила съдебно решение .
виж Постановление№2/77 но ВС най долу обяснено е много добре

в този смисъл е и практиката по-долу


Решение № 1543 от 3.X.1995 г. по гр. д. № 1761/94 г., IV г. о., докладчик съдията Тодор Стоилов

Съдебна практика, Бюлетин на ВС на РБ, кн. 11/1995 г., стр. 14

чл. 233, ал. 2,
във връзка с чл. 172, ал. 2 ГПК,
чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ

Производството по чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ е с вещноправен характер, поради което, когато се касае до общи на двамата съпрузи имоти, в него трябва да участват и двамата съпрузи

¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
Предявеният иск от Н. Ц. и П. Ц. е основан на чл. 32, ал. 1, т. 2 от ЗТСУ с обстоятелства, изложени по реда на чл. 98, ал. 1, б. "г" ГПК, че е налице съществена непълнота и грешка при заснимане на кадастралния план между парцел I-986 и квартал 81 по плана на гр. К., на който са собственици, и парцел II-987, на който собственици са ответниците. В производството по делото обаче не е участвала молителката, а парцелът е придобит през време на брака им. Поради това тези решения следва да се отменят и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Макар, че молбата е посочена с основание чл. 225 от ГПК, т.е. за преглед на влезлите в сила решения, посочените основания сочат за обстоятелства по чл. 233, ал. 2 във връзка с чл. 231, ал. 1, б. "д" от ГПК по отношение на молителката Д. К. В този смисъл е и т. 13 от ППВС № 2/77 г.
От удостоверение № АБ-ПИ-34 от 11 март 1992 г. на община К. се установява, че ищците са собственици на парцел I-986 в кв. 81 по плана на гр. К. по плана на 1987 г., докато молителят е собственик на парцел II-987 по нот. акт № 99, т. II от 1968 г. Той е обжалвал решенията на П. районен съд и е представил пред СОС служебна бележка от 23 февруари 1994 г., че е сключил граждански брак с молителката на 1 юни 1960 г. в Русия и че двамата през 1971 г. са построили жилищната сграда в закупения през 1968 г. парцел. В съдебно заседание на 28 март 1994 г. СОС е приел служебната бележка, но не е приел свидетелството за брак в СССР, защото било на чужд език и нямало заверен препис. В решението на второинстанционния съд обаче не е взето предвид отразеното в служебната бележка. Това е обаче официален документ по смисъла на чл. 143 ГПК. По силата на Правилника за водене и регистрите за гражданско състояние (отм. ДВ, бр. 75), действащ по време сключването на брака между молителите, съответстващ на аналогичната разпоредба на чл. 61 от сега действащата Наредба за гражданското състояние, когато български гражданин е сключил брак пред местните органи в чужбина, е длъжен чрез съответния дипломатически и консулски представител да се снабди със заверен препис, който се препраща в съответната община по местожителство на българския гражданин, която съставя съответния акт и го вписва в текущите регистри по реда на постъпването им. Следователно отразеното в официалния документ установява бракът между страните.
Както е разяснено в т. 12 от ППВС № 2/77 г. когато се касае до спор с вещноправен характер относно вещ от имуществената общност, спорното правоотношение е от такъв характер, че решението трябва да бъде еднакво и за двамата съпрузи. По смисъла на чл. 172, ал. 2 ГПК двамата съпрузи са необходими другари. След като молителката не е била конституирана като страна, решенията са порочни, защото е накърнено правото на защита на молителката.


Решение № 2114 от 14.ХII.1995 г. по гр. д. № 1748/94 г., IV г. о., докладчик съдията Тодор Стоилов

Съдебна практика, Бюлетин на ВС на РБ, кн. 2/1996 г., стр. 19

чл. 233, ал. 2 ГПК

Когато при вещноправен спор във връзка с вещ - съпружеска имуществена общност, не е конституиран като страна единият съпруг, той има основание да иска отмяна на влязлото в сила съдебно решение по спора.

¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
Молбата за отмяна е формулирана по следния начин: Молителите са съпрузи. Като съпрузи са собственици на имота, в гр. И. Ищецът Д. К. е предявил иск за собственост против съпруга А. на магазинно помещение в собствената им двуетажна жилищна сграда, находяща се на горния адрес. С решението си районният съд гр. И. е признал за установено, че ищецът е собственик на магазинното помещение в собственото им жилище и е осъдил А. да предаде владението. По делото за собственост обаче не е участвувала, нито пък е била призована молителката. Двуетажната жилищна сграда, находяща се в имота, е закупена от молителя с нотариален акт № 138 т. 1 от 2 май 1990 г. Бракът между молителите е сключен на 16 ноември 1950 година. Следователно имотът е съпружеска имуществена общност, поради което решенията следва да бъдат отменени, за да може тя да бъде конституирана като страна и да участвува в процеса.
Молбата е основателна.
Д. И. е предявил иск против А. М., основан на чл. 108 от Закона за собствеността. По реда на чл. 98, ал. 1, б. "г" ГПК е твърдял, че е собственик на магазинното помещение с мазе, находящо се в двуетажната жилищна сграда в парцел по плана на гр. И. С решение от 21 март 1994 г. по гр. д. № 302/93 г. И. районен съд е уважил иска. По жалба на А. М., окръжния съд с решение от 12 май 1994 г. по гр. д. № 753/94 г. е оставил в сила решението на първоинстанционния съд.
Двуетажната жилищна сграда заедно с дворно място от 109 кв. м е закупена от А. М. с нот. акт № 138 т. 1 от 2 май 199О г. на И. районен съд. От представеното удостоверение за сключен граждански брак от 8.IХ.1995 г. на община И. се установява, че А. М. са сключили брак на 16 ноември 1950 г. Следователно закупеният недвижим имот, който е предмет на спора, е съпружеска имуществена общност по смисъла на чл. 19, ал. 1 от СК.
Молбата за отмяна е основателна, както е разяснено в т. 12 от ППВС № 2/77 г. Когато се касае до спор с вещноправен характер относно вещ от имуществената общност, спорното правоотношение е от такъв характер, че решението трябва да бъде еднакво и за двамата съпрузи. Те имат положението на необходими другари по чл. 172, ал. 2 ГПК. Налице са предпоставките, по чл. 233, ал. 2 ГПК.

Постановление № 2 от 29.IX.1977 г. по гр. д. № 1/77 г., Пленум на ВС
За обобщаване на практиката по някои въпроси на производството за отмяна на влезли в сила решения

12. Нееднакво се разрешават случаите, когато е постановено решение по отношение само на единия съпруг, а по делото е следвало да вземе участие и другият, защото се касае до спор за вещ от имуществената общност. В едни решения се приема, че неправилното конституиране на двамата съпрузи е основание за преглед на постановеното решение, а в други - че неконституираният съпруг следва да поиска отмяна на основание чл. 233, ал. 2 ГПК.
Пленумът намира за правилно второто решение. Когато се касае до спор с вещноправен характер относно вещ от имуществената общност, спорното правоотношение е от такова естество, че решението трябва да бъде еднакво за двата съпрузи. Поради това искът следва да бъде предявен от или срещу двамата съпрузи. В делото те имат положение на необходими другари по смисъла на чл. 172, ал. 2 ГПК. Когато обаче единият съпруг не е бил конституиран като ищец или като ответник, постановеното с участие само на другия съпруг решение има сила на присъдено нещо и по отношение на невзелия участие в делото, защото поради естеството на спорното правоотношение то е еднакво за двамата съпрузи. В този случай законът в чл. 233, ал. 2 ГПК е предвидил нарочен способ за отмяна на влязлото в сила решение. Поради това и по силата на чл. 225, ал. 3 ГПК*(3) в тези случаи не може да се иска преглед, а отмяна.