извеждане на дете извън страната - как да го спрем?

[vdimitrova]

Колеги, моля за помощ!
Казусът е следния- Развод по взаимно съгласие преди 1 година почти, детето е оставено за отглеждане при майката, с право на бащата да го взема през седмица.В общи линии това се спазва, досега не е имало конфликти между родителите за детето.Преди няколко месеца майката иска да получи съгласие да се издаде международен паспорт на детето/8години/, тъй като тя работи във фирма, която има офиси и в чужбина, за да може през ваканцията да го вземе с нея по време на командировка.Получава съгласието на бащата да се издаде паспорт, но само за това, няма декларация със съгласие за напускане на страната.Минават още 3 месеца, майката казва,че заминава командировка и ще се върне до празниците, не взема детето.В един момент се оказва, че не е командировка, а се намира в една латиноамериканска държава и иска да вземе детето там с нея.За това няма да има съгласие на бащата никога.
Молбата ми е - споделете опит в такава ситуация, тя е готова на всичко за да вземе детето с нея- позволено и непозволено от закона.

[maycheto]

Нямаше ли нещо в СК относно споровете при осъществяване на родителските права? Явете се пред съда с доказателства за необходимостта детето да замине, както и че това е най-доброто за него решение. Мисля, че това е начинът.

[Polina321]

kakvo losho ima deteto da e s maika si

[danni]

От заглавието на темата разбирам, че вие защитавате бащата, който не дава съгласието си детето да замине за чужбина, въпреки че от текста не е много ясно. Бъдете уверена, че ако бащата не даде декларация, в която изрично да е упоменато, че дава съгласието си детето да напусне страната, за да пътува за еди коя си страна, със придружител (...) или без придружител, на КПП-то няма да пуснат детето да излезе. Ако пък майката не придружава детето по време на пътуването, тогава се иска декларация и от нея. Тези декларации са валидни само 6 месеца. Дори ако единият родител е постоянно или дългосрочно пребиваващ в чужбина, пак се иска декларация от него, за да може другият родител да пътува с детето. Съдът може да издаде декларация, но не знам как майката ще докаже, че там където отива е много по-добре за детето, отколкото да си остане в България. В крайна сметка детето има право да поддържа връзка с баща си, и Съдът няма да лиши детето от това право. Ако все пак съм Ви разбрала правилно, че защитавате страната на бащата, нека той си помисли защо не би бил съгласен детето да замине с майка си - защото той иска да се вижда с детето, или защото наистина за детето е по-добре да остане в България без майка си. Интересите на детето са най-важни. Не знам също и какво майката прави в тази Латино-американска страна - работи ли, ще се връща ли в България и т.н.

[Penguinhead Wannabee]

Г-жо Димитрова,

По начина на описание на проблема разбирам, че отстоявате правата на бащата. Изказвате се негативно за майката и представяте доводи в подкрепа на другия родител.

Имам чувството, че адвокатската професия съществува, за да се узаконяват (без оглед справедливо или не) интересите на този или онзи, и най-вече - на най-платежоспособните - т.е. целта е дълбоко комерческа, а не ПРАВОсъдна...

Признавам ви - справяте се добре - успявате да внушите на читателя (слушателя) неприязън към майката и симпатия към "горкия" баща, който няма да може да си вижда детето.

Ето Ви един аналогичен случай (от живота на приятелката ми):

Малко след като тя забременява, сключват брак (за пръв път им е и все още плащат данък "обществено мнение" - разбирай родители, роднини и комшии). По време на бременността бъдещата майка разбира, че мъжът й "кръшка" с друга или с други. Същевременно последният не работи, или ако работи, семейството му не вижда полза от това. Отношенията охладняват, тя се прибира да живее в по-малкия град откъдето е родом. Следват болезнени процедури по развод, който съпругът няколко години отказва да одобри (ей така, на инат, от мъжко его). Междувременно, злоупотребява със семейното жилище в големия град, което принадлежи на семейството на съпругата - трупа сметки за ток и телефон, които те трябва да плащат; въвежда някакъв съквартирант (който също трупа сметки - сещайте се).

Когато след много ходене по мъките (във времето на прехода към демокрация, когато за сама майка нещата не са розови) майката успява да издейства развод, бившият съпруг започва системен тормоз над майката и детето. Заедно с баща си, бившият съпруг заплашва майката, че ако подаде жалба в съда за издръжка (каквато господинът няма намерение да плаща), ще им се вгорчи животът (може би осъзнават, че и досега са го вгорчили достатъчно - дотам, че при звънване на звънеца на входната врата детето тича да се крие в гардероба). Няма да се впускам в повече подробности - следва оплакване в полицията, задържане на тормозителя на два пъти за 24 часа в ареста, което явно му се "отразява добре" - спира да тормози майката и детето.

С майката се познаваме от повече от 3 години. Сега синът й е на 12 години. От половин година живеем заедно (напуснах работа и квартира в столицата и се преселих в техния град).

Свидетелствам, че през тези години майката не е получавала и един лев издръжка от бащата на детето (наемателите на жилището на майката в малкия град са съвестни - пращат наема с пощенски запис - не е сложно, нали?). Последният не проявява интерес към него (не се обажда по телефон, а му е забранено да ги приближава на повече от ??? метра).

Преди около година позната на приятелката ми, работеща в чужбина до голяма степен благодарение на нейното посредничество), я покани любезно да се устрои на работа в същата държава. Обеща да помогне с настаняване а и с пари за първите месеци, докато научим езика и намерим работа. Ангажира се да приеме и двама ни (познава ме отпреди да замине за чужбина).

Приятелката ми сподели с мен, че основният проблем ще е не научаването на езика или намирането на работа - и двамата сме кадърни професионалисти в областта на информационните технологии. Тя сериозно се притесни за това - къде ще издирва и най-вече - как и дали ще получи съгласието на бащата на детето за неговото преселване заедно с нас в чужбина. Нали се сещате - да отстояваш професия в чужда дъжава ли, или да прахосваш време и пари за път до българските съдилища...

Г-жо Димитрова, като адвокат (или може би роднина) на бащата в казуса, описан от Вас, е нормално да сте съпричастни към неговите интереси. Но държа да Ви уверя (макар и сам бидейки мъж и баща, разведен, редовно плащащ издръжка), че има коренна разлика между мъжкия и женския пол като цяло. Устройството на мозъка, биологичните особености и гените са развити в коренно различни насоки:

При жените всичко е заложено да способства, благоприятства и улеснява раждането, отглеждането и възпитаването на потомство. Затова жените имат осбено устроен таз, вторични полови белези произвеждащи храна за пеленачета, приказливи са, емоционални и любвеобилни са... За една майка лишаването от детето й е трагедия (особено ако е единствено).

Мъжете са надарени със доста по-различни таланти. Тяхна задача и отговорност е прехраната на семейството, осигуряване на подслон, уют и топлина, закрилата на всички тях от заплахи от всякакво естество - зверове, вражески настроени себеподобни... Мъжете са по-едри, което благоприятства натрупване и използване на голяма мускулна маса. Черепната им кутия е малко по-голяма от тази на жените, лявото им мозъчно полукълбо е доста по-развито от това на жените, за сметка на дясното, което е средище на емоционалния живот. За повечето мъже децата са тежест и пречка в угаждането на собственото его. В животинското царство нерядко мъжкарите изяждат малките, ако родителката им не успее да ги опази.

Неслучайно в повечето случаи на присъждане на родителски права съдът се произнася в полза на майката. И - съгласете се с мен - съпрузите се оказват недостойни за родители в много повече случаи, отколкото майките - повече случаи на алкохолизъм, престъпни прояви, прояви на насилие над близките (и не само)...

Съгласете се с мен - мъжкият пол (като цяло) е много по-деградирал (морално, волево и емоционално) отколкото женският. И слава на Създателя, задето 6 хилядолетия след грехопадението е запазил у нашите жени, майки и баби голяма част от Божието подобие, за да има кой да възпитава идните поколения на добродетели и принципи...

... за да просъществува човечеството поне още известно време.

[Гост]

От личен опит съм имала случай в съда да се иска разрешение от районен съдия, което да замества съгласието на бащата в подобен случай, но съдът и на двете инстанции отхвърли тази възможност като непредвидена в закона. Мотивът бе, че не може съдебно решение в този случай да замени исканото от закона съгласие на родителя.
Вариянт- да се иска лишаване от родителски права поради неплащане на издръжка и неполагане на каквито и да било грижи за детето. След лишаване от родителски права бащата не може да дава или отказва съгласието си детето да пътува с майката в чужбина.

[oho_boho]

Това решение ще внесе доста яснота и ще ви уверя, че това е постоянна практика на ВАС:


Решение № 6505 от 3.07.2002 г. на ВАС по адм. д. № 3856/2002 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Георги Ангелов

чл. 76 ЗБДС

¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
Директорът на СДВР и Е. Ж. Т. са обжалвали с отделни касационни жалби решението от 28.02.2002 г. по адм. д. № 4903/2001 г. на тричленен състав на ВАС, с което е отменена заповед от 21.05.2001 г. на директора на дирекцията за налагане на принудителна административна мярка "забрана за напускане на страната, отказ от издаване и отнемане на паспорта на малолетния български гражданин Ж.-К. Е. Т. за срок до 3.10.2012 г.".
Производството е по чл. 33 и сл. вр. чл. 5, т. 4 ЗВАС.
Ответницата по касационните жалби моли решението да остане в сила, прокурорът дава заключение, че жалбите са неоснователни.
Касационните жалби, подадени в срок, са неоснователни.
1. По касационната жалба на административния орган.
а) Неоснователно е първото касационно оплакване - че заповедта е издадена законосъобразно въз основа на несъгласието на единия родител за пътуване на малолетното дете в чужбина.
Съгласно чл. 76, т. 9 ЗБДС липсата на такова съгласие не е абсолютно основание за отнемане на паспорта, за разлика от основанията по чл. 75 от закона. Фактическият състав, даващ право на органа да отнеме паспорта, изисква и наличието на поне още едно обстоятелство, което застрашава държавната сигурност или обществения ред, или здравето, или правата и свободите на други граждани. Това са изчерпателно изброените в чл. 35, ал. 1 К и чл. 33, ал. 3 ЗБДС цели, с оглед на които може да бъде ограничено основното право на гражданина да напуска и да се завръща в страната. Преценката на органа в хипотезите на чл. 76 ЗБДС да отнеме или не паспорта не е на административна дискреция. Паспортът може, и следва, да бъде отнет само при наличието на обстоятелство от вида на посочените.
б) От това следва неоснователността и на второто касационно оплакване - че отнемането на паспорта може да бъде постановено за определен срок. Паспортът може да бъде отнет, респ. да бъде отказвано издаването на нов, само до момента на получаване на липсващото съгласие или на отпадане на обстоятелството, преценено като основание за отнемането. Предварителното ограничаване на правото на придвижване извън страната за целия срок и след отпадане на пречките за това противоречи на чл. 35, ал. 1 К и чл. 33, ал. 3 ЗБДС.
2. По касационната жалба на Е. Ж. Т.
а) Неоснователно е касационното оплакване, че след като майката е била в чужбина не е следвало да бъде уведомявана за започналото административно производство.
Чл. 7, ал. 2 ЗАП вр. чл. 79, ал. 1 ЗБДС не допуска изключения от изискването за уведомяване на заинтересуваните лица за започване на административното производство, включително свързани с тяхното местоживеене. Майката, респ. детето, чийто паспорт е бил отнет, е следвало да бъдат уведомени на постоянния им адрес в страната - чл. 27, ал. 2 ЗБДС.
Нарушаването на това административнопроизводствено правило, обратно на поддържаното от касатора, е съществено, тъй като е довело до невъзможността им да участват в производството чрез възражения и доказателства. Само на това основание обжалваната заповед е подлежала на отмяна.
б) Неоснователно е и касационното оплакване, че при конкуренцията на права правото на детето на свободно придвижване и контакти с майката, на която е било предоставено упражняването на родителските права, е следвало да отстъпи пред правото му на лични отношения с бащата и правото на последния на тях.
В случая не се касае за конкуриращи се, а за паралелно съществуващи права. Невъзможността за едновременното им осъществяване поради различното местоживеене на родителите след развода налага по необходимост ограничаване на отношенията и преките контакти с този от тях, при когото детето не живее. Управлението на отношенията между детето и родителите след развода е възложено не на органа по чл. 76 ЗБДС, а на съда - чл. 106 СК, който именно е компетентният орган по смисъла на чл. 9, т. 1 от КЗПД, решил в случая местоживеенето на детето отделно от бащата.
От това, както и от изложеното в т. 1, б. "а" следва, че при решаване на въпроса за отнемане на паспорта органът по чл. 76 ЗБДС не е могъл да преценява последиците от напускането на детето на страната за личните му отношения с бащата. Те могат да бъдат обсъждани единствено от съда при евентуално преразглеждане на въпроса за упражняването на родителските права. Осъществяването на правото на свободно придвижване само по себе си не изключва осъществяването на личните отношения.
По тази причина всички касационни доводи, свързани с евентуална невъзможност за изпълнение на съдебното решение относно личните контакти, доколкото последните не попадат сред основанията по чл. 35, ал. 1 К и чл. 33, ал. 3 ЗБДС за ограничаване на правото на детето на свободно придвижване, са неотносими към законосъобразността на заповедта, а оттам и към правилността на обжалваното решение.

[vdimitrova]

Благодаря на всички за оказаната помощ!