отказ от идеална част

[REVOLUTION]

Колега ,разбирам ви!И аз трудно мога да си представя хипотеза от практиката , но теоретично е възможно.Например 2 съсобственици на земеделска земя.Единият съсобственик се отказва.Оттук на практика най-вероятно е другия съсобственик да завладее неговата идеална част и да я придобие , следствие и цялата нива по давност.Възможно е обаче да се намеси 3лице.Да завладее безстпанствената идеална част да я придобие по давност , като с това се превърне в съсобственик.На практика според мен това ще е възможно при следната хипотеза.3л ще завладее целия имот , но съсобственика ще се защити и ще го отстрани от своята идеална част , той няма да може да отстрани 3л. обаче от изоставената част , тъй като нито я е владял , нито я е придобил в собственост.

[student_]

Pyrvo, izvinqvam se , she pisha na latinica, no kirilizatoryt na kompa mi neshto se precaka . Ta, spored men po-skoro pri otkaz na edin ot sysobstvenicite shte ima ugolemqvane na dqlovete na ostanalite sysobstvenici. Spored men nqma nujda dyrjavata da se namesva, t.e. tq da stane sobstvenik na idealnata chast, zashtoto tova bi dovelo do eventualni uslojneniq-vse pak vkliuchvaneto na edno 3-to lice (v sluchaq dyrjavata) bi predizvikal otricatelen efekt. A celta e vsichko da si ostane v ramkite sysobstvenostta. Struva mi se, che v sluchaq po-praktichna bi bila analogiq s chl. 33/ZS- t.e. chrez tozi tekst zakonyt presledva imenno tazi cel-vsichko da is ostane v ramkite na SS. Ne znam, moje da vi se struva glubavo kazanoto ot men, no vse pak vse oshte sym si studentche i samo se opitvam Pozdravi.

[fixxxer]

Но аз имах предвид някое трето лице реши "да се намеси" и да придобие ид.ч. на съсобственика, който се е отказал от нея. И пак стигаме до дадения от вас пример с ревандикацията - той наистина е добър, но за да се възползва третото лице от нея /ако допуснем, че е възможно/, то трябва да има меко казано "паранормални способности", за да узнае, че в еди-кой си имот има ид.ч. за завладяване и придобиване по давност
В случая, интересно ще е съдебното решение, което ще се постанови? Защото наистина, по принцип, съсобственика има право да отстрани натрапника само за своята ид.ч., но това означава ли, че за другата ид.ч. това трето лице, като мине давностния срок, ще придобие права?! Едва ли....?! Няма ли съдията да постанови ревандикация за натрапника по отношение на цялата вещ? Това не е ясно, защото все пак, той я е завладял и я ползва без никакво правно основание. А и колегите посочиха че нямало никаква съдебна практика по такива казуси?!
Освен това, не мислите ли, че ще стане много сложно ако съсобствениците са много, а само един се е отказъл или двама. Кой ще завладява и ще придобива по давност - абе, изобщо може да настане голяма юридическа каша и големи проблеми със съдебни дела!
Затова, някак си ми се струва, по-удачно да се уголемят квотите на другите съсобственици съразмерно с частта на отказалия се. Ама докато не го закрепят с изричен текст, ще си спорим добродушно тука Поздрави!Хареса ми аргументацията Ви, Революшън! Личи, че сте добър юрист!

[REVOLUTION]

Благодаря колега , имам същото мнение за вас.Прав сте за кашата.Единственото , което я спира , според мен , е че почти няма нормален човек , които да се откаже от правото си на собственост върху недвижим имот.При движимите вещи няма проблеми.Например , когато един собственик се откаже от движимата си вещ , тя не преминава в собственост на държавата.Например отказвам се от старите си обувки.Оставям ги до казана с боклук.Оттук нататък всеки , които мине и ги хареса , ще установи владение и ще ги придобие по давност.Абсурдно е да твърдим , че човекът които ги взима ги “краде’’ от държавата.Все пак си мисля ,че въпросът(за недвижимите вещи) трябва да се уреди изрично точно в смисъла , който се предлага.При отказ на съсобствник, дела му се придобива от останалите съсобственици , при отказ на единствен собственик , общината придобива.

[may_baych2002]

Колега REVOLUTION, приятно ми е да чета разсъжденията Ви, но искам да Ви обърна СПЕЦИАЛНО вниманието върху следния факт:
трябва да разберете един път завинаги, че няма "реална идеална част".
Така, че никой не би могъл да я завладее по никакъв начин!!!!!!
Виж, да се продаде идеална част е възможно, но да се владее е абсурд!
Затова, когато има несъгласие между съсобствениците и вещта не може да бъде реално поделена се изнася на публична продан.
Така, че примера, който давате със земята е напълно неуместен.
И ще повторя пак, че абстракцията не е право.
Нека ни представят реален казус, тогава да разсъждаваме.

[Akademika]

Не виждам силни контрааргументи срещу уголемяването на дела на съсобствениците. Пак повтарям - съсобственикът си е СОБСТВЕНИК. Той няма какво да придобива. Погасява се конкуриращото право на собственост на едно друго лице. И толкова.
Да, би могло да стане и чрез договор между двете лица.
Отказът е един ДРУГ способ допустим от закона.
Община или държава тук нямат нищо общо.
Законът цели ПРЕМАХВАНЕ на съсобствеността , тя е временно състояние. Законът не цели да създава "социалиалистическа собственост" винаги и при всеки удобен случай.
ЗС следва ЗИСС, а той добрите традиции на френското и италианското право. В Италия и Франция по този въпрос няма спор.

[Akademika]

Kalahan, чудно как и защо с аргумент почерпен от облигационното право ще решите ВЕЩНОПРАВЕН проблем.
После , Павловия иск не касае само договори , а всякакви ДЕЙСТВИЯ на длъжника.
И накрая - проблемите на необезпечения кредитор всякога са тежки, та да ги пробутваме където трябва и където не трябва;))
Или вие принципно сте против отказа от собственост и той ви е априори подозрителен ?

[Akademika]

Kalahan, май се изложихте и на тема Павлов иск след издънката на тема съсобственост и етажна собственост.)

[portokal]

Калахан, чл. 135 от ЗЗД не се прилага само за договори, а за "действия". Аз не съм на мнението на Академика (в което също има логика), но не е това аргументът, с който да се оспори то.
Докато няма изрична уредба какво става след отказа, при спомена, че някога е имало - така ще се спори. Добре, че хората не се отказват току-така от имотите си и проблемът няма практическо значение.

Я да пусна една глупава вещноправна задачка закачка също без практическо значение. Когато сложат на човек мост на зъбите или пирон в костта, той остава ли отделна движима вещ, при условие, че е трайно прикрепен към човека? Или се превръща примерно в човешки орган и престава да е вещ?
Защото ако прикрепиш нещо подобно към кучето си, което е също движима вещ, ще имаме присъединяване.

[tiarra]

Отказът от право на собственост е изрично волеизявление на носителя на това право, с което той недвусмислено изразява желанието си да прекрати владението, ползването и разпореждането с индивидуално определена вещ. Правната регламентация на този институт се съдържа в чл. 99-100 и чл. 112, б. "в" от Закона за собствеността и е посветена на отказа от право на собственост върху недвижим имот. От тълкуването на разпоредбата на чл. 99 ЗС следва, че е възможно и допустимо неговото извършване и по отношение на движима вещ.
Отказът от право на собственост върху недвижим имот е изричен и формален акт, облечен в писмена форма с нотариална заверка на подписа, който подлежи на вписване в имотния регистър. Той няма за краен ефект облагодетелстването на трето лице, тъй като не се извършва в чужда полза.

С волеизявлението за отказ от право на собственост върху недвижим имот, той попада в категорията на т. нар. безстопанствени имущества. С отмяната на разпоредбите на чл. 3, т. 5 ЗДС и чл. 2, ал. 2, т. 5 ЗОС отпадна правилото, по силата на което държавата придобива имущества, (с изключение на недвижимите имоти, трансформиращи се в общинска собственост) които нямат друг собственик. Действащото законодателство урежда възможността безстопанствен имот да бъде придобит по давност, която при наличието на отказ от право на собственост винаги ще бъде 10-годишна, тъй като владението върху такъв имот по своята същност е недобросъвестно (чл. 79, ал. 1 ЗС).

Съгласно чл. 13, ал. 2 ЗОС, общината владее и управлява безстопанствените имоти на своята територия по ред, определен с наредбата по чл. 8, ал. 2 ЗОС. Придобиването на имущество от Столична община е регламентирано в Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета с Решение № 2 на Столичния общински съвет по Протокол № 10 от 3 април 2000 г. Разпоредбата на чл. 3, ал. 2, т. 7 от Наредбата предвижда, че придобиването на правото на собственост по давност се извършва въз основа на решение, постановено от Столичен общински съвет.

Специфичен е правният режим, установен по отношение на безстопанствените земеделски земи: чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ предвижда, че земеделската земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или на държавата е общинска собственост.

[REVOLUTION]

Отказът от право на собственост е изрично волеизявление на носителя на това право, с което той недвусмислено изразява желанието си да прекрати владението, ползването и разпореждането с индивидуално определена вещ. Правната регламентация на този институт се съдържа в чл. 99-100 и чл. 112, б. "в" от Закона за собствеността и е посветена на отказа от право на собственост върху недвижим имот. От тълкуването на разпоредбата на чл. 99 ЗС следва, че е възможно и допустимо неговото извършване и по отношение на движима вещ.
Отказът от право на собственост върху недвижим имот е изричен и формален акт, облечен в писмена форма с нотариална заверка на подписа, който подлежи на вписване в имотния регистър. Той няма за краен ефект облагодетелстването на трето лице, тъй като не се извършва в чужда полза.

С волеизявлението за отказ от право на собственост върху недвижим имот, той попада в категорията на т. нар. безстопанствени имущества. С отмяната на разпоредбите на чл. 3, т. 5 ЗДС и чл. 2, ал. 2, т. 5 ЗОС отпадна правилото, по силата на което държавата придобива имущества, (с изключение на недвижимите имоти, трансформиращи се в общинска собственост) които нямат друг собственик. Действащото законодателство урежда възможността безстопанствен имот да бъде придобит по давност, която при наличието на отказ от право на собственост винаги ще бъде 10-годишна, тъй като владението върху такъв имот по своята същност е недобросъвестно (чл. 79, ал. 1 ЗС).

Съгласно чл. 13, ал. 2 ЗОС, общината владее и управлява безстопанствените имоти на своята територия по ред, определен с наредбата по чл. 8, ал. 2 ЗОС. Придобиването на имущество от Столична община е регламентирано в Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета с Решение № 2 на Столичния общински съвет по Протокол № 10 от 3 април 2000 г. Разпоредбата на чл. 3, ал. 2, т. 7 от Наредбата предвижда, че придобиването на правото на собственост по давност се извършва въз основа на решение, постановено от Столичен общински съвет.

Специфичен е правният режим, установен по отношение на безстопанствените земеделски земи: чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ предвижда, че земеделската земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или на държавата е общинска собственост.

10x

[REVOLUTION]

Колега REVOLUTION, приятно ми е да чета разсъжденията Ви, но искам да Ви обърна СПЕЦИАЛНО вниманието върху следния факт:
трябва да разберете един път завинаги, че няма "реална идеална част".
Така, че никой не би могъл да я завладее по никакъв начин!!!!!!
Виж, да се продаде идеална част е възможно, но да се владее е абсурд!
Затова, когато има несъгласие между съсобствениците и вещта не може да бъде реално поделена се изнася на публична продан.
Така, че примера, който давате със земята е напълно неуместен.
И ще повторя пак, че абстракцията не е право.
Нека ни представят реален казус, тогава да разсъждаваме.

Колега не съм съгласен.Няма реално съществуваща идеална част , ако разбираме под това реална част от веща.Но иначе идеалната част си е напълно реално съществуваща , само че е умозрима , както и всички останали субективни права.Щом може да бъде предмет на всякакви сделки(разпоредителни , на управление , едностранни) , то няма как да не може да е предмет и на завладяване.В теорията и практиката не се поставя под съмнение , че е възможно ако 2 лица владеят като съсобственици една вещ(Тоест упражняват фактическа власт над идеална част от правото върху веща) , то след като я придобият по давност ще се превърнат в съсобственици.
Колега Akademika споделям виждането ви , но то е може да се осъществи delege ferenda.По сега действащото право няма нито един аргумент , които да ни сочи подобен ефект.Не споделям теорията , че върху една вещ съществуват конкуриращи се права на собственост на съсобствениците и след като се погаси едното право , другото се разпростира върху цялата вещ.Съсобствениците притежават единното право на собственост , разделено на идеални части.Вярно е че държавата цели ликвидирането на съсобствеността , но това не може да става , чрез натрапване на съсобствениците , а само чрез създаване на достатъчно възможности , от които последните да се възползват.При отказа от идеална част , нито единия съсобственик , нито другия изявяват воля за прекратяване на съсобствеността.Няма норма , която да урежда такава концентрация.Следователно според мен , според действащото право тази част става безстпанствена.

[gudio]

... И в една друга тема един друг участник се опита да ме обижда, аз мълчаливо преглътнах обидата, а накрая се наложи аз да се извинявам. Не знам дали тези хора разбират, че и аз си имам свое чувство за чест и достойнство и имам право да се защитя, както намеря за добре.

Два дена го гледам това, ама днес употребих алкохол и ще му отговоря:
Да... след като се защити добре... "стреляйки напосоки" (нали така го каза - също като онези пазарджишки фатмаци във вестниците, дето убиха гъбаря, ли овчаря ли беше... ) и ме отстреля от форума, и знаеш кой съм и на колко години съм - замисли ли се поне за миг, защо изобщо се захванах да коментирам по пуснати от тебе теми и да отговарям на твои изказвания ?
Не е ли многократно по-гот да оставиш някой да си мисли, че съдебното решение по чл.19, ал.3 ЗЗД е "оригинерно" придобивно основание, че съдебният изпълнител няма право да влиза в имотите на хората и да му гледаш някой ден сеира, вместо да го "обиждаш" ( брей - нежна, ранима душа ) ?
Въпреки, че моите деца няма да станат юристи (това съм го коментирал с тукашни участници), аз имам с кого да споделя и опита си и смешните и тъжни преживявания в практиката си. Пък ти си пази "честта и достойнството..."

[gudio]

Добре, де - съзрях някаква "пра(не "З" ! )вна мисъл" в твоите изказвания, както и относително "младежки устрем", затова реших, че е уместно да се включвам по такива изказвания, както правя винаги, иначе си "пасувам". Аз никога (ако си направиш труда да... впрочем вече няма какво да видиш аз бая ги поизтрих старите си мнения и можеш да питаш напр. Revolution, защо го направих - "разрешавам му" да те информира )... та никога не натрапвах, нито "защитавах" във форума мое становище (аз всъщност такова нямам ) Винаги просто съм казвал какво ми се е случило на мен - и какво съм направил в конкретен случай - нещо като "прецедентно Гъдьово право". Не съм и застъпвал никога някакви теоретични позиции, защото цял живот съм се прехранвал с право и то на "operis faciendi" начала, т.е. бил съм частник и съм живял от крайния резултат на постигнатото. Ако по някакви причини си мислиш, че съм те осмивал или съм обиждал злочестите там "публични колеги" - не е така.

[gudio]

Kalahan си легна , аз пък не към не го, а "urbi et orbi" споделям следното - винаги има две тези в правото ( освен май в... изпълнението по ДОПК ), които може успешно да се защитят. От известно време насам наблюдавам един... да го начереч едно явление в преподаването на право в ... Булгаристан - Ал.Кацарски. Следя му изявите като адвокат в разни американски съдилища, в нашите също ( някои тук участващи казаха, че му "куцал процесът" ), слушал съм негови лекции... Някой ще ме светне ли - дали ме излъгаха моите момичета (`дето работят при мен) - дава едни казуси в ІV курс по търговско право - наистина ли нямат решение и целта на занятието е само "изложете аргументирано тезите на ищеца и на ответника"